Колекциониране на изкуство в България

Колекционирането на изкуство в България има сравнително кратка история, датираща от края на 19 век. Най-общо бихме могли да обособим колекционерските практики в няколко периода – доосвобожденски, от Освобождението до 1944 (с подпериоди), от 1944 до 1989 и след 1989 до днес. Макар и да говорим за около 130-годишен времеви отрязък, съществуват примери на колекционери, чиято практика е била пример за времето си и оставя трайна историческа следа. Същевременно веднага трябва да се посочи, че не съществува колекция от ранния период, която да е съхранена дори частично[1] или да е била представена публично под формата на постоянна експозиция, а данните за съдържанието на тези първи колекции, достигнали до нас, са твърде оскъдни. Тази констатация, с някои редки изключения, може да се отнесе и към последващите периоди – има данни за наличието на колекции, но те рядко са придружени от илюстративен материал, от каталози, описания, информация за временни или постоянни експозиции и т.н. Именно затова разказът за историята на българското колекциониране не може да се проследи без някои уговорки, които подчертават най-вече разликите между световните практики и българската реалност.

За съжаление, дори широкият исторически поглед показва, че колекционирането на изкуство не е често срещано явление сред заможните българи, то не е осъзнато и ценено като признак на престиж, класа и индивидуалност. Нещо повече – българите, разполагащи със средства, изключително рядко се изявяват като меценати и развиват отношение към последователна подкрепа на изкуството. В България като цяло няма вековно установени традиции в колекционирането на изкуство като белег на интелектуална извисеност или социална принадлежност, което е обусловено преди всичко от исторически фактори, като най-определящ от тях е петвековната зависимост от Османската империя и съответно липсата на аристокрация или влиятелно позиционирани от поколения фамилии на индустриалци, банкери, търговци и т.н. Макар и впоследствие, след Освобождението, ситуацията да се променя и да се поставят основи на колекционерски практики, в последващия 45-годишен период, когато България е част Социалистическия лагер и на практика не съществува свободен пазар на изкуство, колекционерът се превръща в „рядка птица“, чиято екзотична практика е изключително и специфично явление. От друга страна, дори и в случаите, когато има данни за последователно и целенасочено развивани колекции, те рядко се показват и представят публично. А това води до липсата на континуитет, на приемственост, на създаване на връзки и влияния.

Друга характерна черта на българските колекции е, че те са изградени преди всичко от изкуство на български автори. Колекционерите рядко са част (и никога фактор) от международния пазарен обмен на изкуство.

Всичко това очертава българското колекционерство като твърде специфично и изолирано явление, а като се има предвид, че информацията и достъпът до съдържанието на сбирките са твърде ограничени, разказът за тях и описанието им се превръщат в истинско предизвикателство. Добрата новина е, че след 1989 и особено в първите две десетилетия на 21 век интересът към създаване на лични сбирки от изкуство в България нараства, макар и този процес да е бавен и съпроводен отново от специфична проблематика.

Целта на настоящия текст е след кратка въвеждаща историческа част, която да хвърли малко повече светлина върху общия пейзаж на българското колекциониране, вниманието да се фокусира върху времето след 1989, като се подчертаят основните проблеми и най-новите успешни практики на български колекционери, които имат вкус и към съвременно изкуство. Това са най-вече индивидуални колекции, но ще бъдат споменати и корпоративни.

Дефиниции
Още в самото начало е добре да уточним, че под колекционер тук се има предвид човек, който целенасочено, последователно и осмислено събира предмети на изкуството; отнася се отговорно към тях (съхранява ги и ги поддържа добре); изгражда познания в областта на изкуството; притежава и развива вкус, усет и интуиция; следи културния живот; отворен е към социализирането на колекцията си (проявява готовност за предоставянето ѝ за научни изследвания или за включването на произведения в изложби)[2], сътрудничи си със специалисти, работи по описването и каталогизирането на колекцията (има личен архив, свързан с историята на притежаваните произведения) и проявява съвестно отношение спрямо разпространението на фалшификати, отнася се отговорно към съдбата на колекцията. В този смисъл позицията на колекционера всъщност е важна (и определяща) част от системата и процесите в изкуството в определен исторически отрязък от време.

Колекционирането на изкуство е вид хоби (занимание през свободното време) за хора (най-вече любители), изкушени от изкуството, които имат свободен финансов ресурс и нагласа да го вложат в произведения на харесвани от тях художници. Частните колекции (сбирки) могат да са собственост на частно лице, семейство или организация. Една частна колекция винаги е свързана с вкусовете и вижданията, с личността и с характера на своя автор – колекционера. Тя може да бъде консервативна или разкрепостена, съвременна или класическа като съдържание, дори да е хаотично започната в началото, но за да притежава качества, трябва да следва определена вътрешна логика, стратегия и последователност при подбора, които могат и да се променят във времето. Колекциите винаги носят две нива на информация – лична (свързана с личността и развиването на вкуса на колекционера), както и историческа (доколкото те съхраняват специфичен отрязък от местната/глобалната история).

Не е нужно една колекция да е огромна, за да е стойностна, тя може да бъде и малка, с тесен фокус, но с много прецизна селекция. От друга страна, притежаването на определено количество творби не винаги означава, че това е колекция, както и че един купувач на изкуство е колекционер.

При създаването на лична и корпоративна колекция има някои отличителни черти. Докато в личната колекционерът се води повече от емоцията си и се съобразява единствено със своя вкус и финансови възможности, то при корпоративната селекционерът на произведения има специфични отговорности – трябва да се съобразява с вкусовете на организацията, с предоставен бюджет, с мястото, където да бъдат изложени творбите.

Преход през историята

Наченки на колекциониране
Първите сбирки от артефакти в страната се появяват сравнително късно (през втората половина на 19 в.), докато в развитите европейски монархии колекционирането е широко разпространено от средата на 17 в. и дори по-рано. Както беше споменато, предвид политическата ситуация, по българските земи не съществуват традиции и примери на аристократи и богати фамилии с огромни колекции, внушаващи идеята за блясъка на тяхната власт. Тук колекции се появяват по съвсем други причини и с друг мотив. Целта в общия случай не е да се трупат богатства, за да се демонстрира власт, а да се съхранят предмети от славното минало на страната, които да подхранват националното самочувствие в периода на българското Възраждане. Това са главно антични предмети, църковна утвар, ръкописи, книги, накити, откривани в изоставени и разрушени стари крепости, църкви и др. Първи започват да колекционират замогнали се търговци, които имат възможност да пътуват из други страни и съответно да следват добрите европейски примери.[3]

Колекции след Освобождението
Същинското колекциониране на изкуство се появява по-късно – няколко десетилетия след Освобождението на България през 1878, най-вече през 20-те-30-те години на 20 век. Период, в който се изграждат новата държава и прилежащите ѝ институции, развива се и светското изкуство в страната. Тогава възниква и необходимост от общуване с него и вкус към притежаването му. Благодарение на натрупаните лични капитали и под влияние на европейската култура се оформят и първите сбирки. С развитието на изкуството ни и светския начин на живот, те стават все по-богати и разнообразни. Освен произведения на български художници, към тях са прибавяни и такива на чужди автори. Колекционират както богати българи – индустриалци, политици и търговци, така и представители на интелектуалната прослойка. Сред първите колекционери са Иван Ев. Гешов (1849-1924), Григор Василев (1883-1942), Симеон Радев (1879-1967). Водещо място по разбираеми причини заема монархическото семейство. Този период може да се определи като изключително напредничав, тъй като заможните хора осъзнават необходимостта от меценатска дейност и според възможностите си подкрепят отделни художници и културни прояви. Тази дейност се явява стимул за развитието на изкуството ни, наравно с подкрепата от страна на държавата.

Франц фон Щук

Луцифер, 1890.

Живопис

Детайли

Материал: м.б. пл.
Широчина: 152.20 cm Дължина: 161.00 cm Дълбочина: cm

Собственост на: Национална галерия, София. Филиал "Квадрат 500".
Описание: Картината е закупена от ателието на Щук в Мюнхен през 1891 г. от княз Фердинанд за дворцовата колекция в София. На 25 декември 1930 г. цар Борис III я предава на Народния музей. От 1954 г. е част от фонда на Националната художествена галерия. През 1985 г. е предадена във фонда на Галерията за чуждeстранно изкуство, а от 2015 г. е във фонда на Национална галерия, филиал „Квадрат 500“.
Източник на информацията: Уикипедия.
Авторски права: Уикипедия

Най-последователен в откупките на художествени произведения е княз Фердинанд, който притежава и най-голямата художествена сбирка в страната. Още при пристигането си в България през 1887 г. той донася част от формираната си в Германия колекция. С течение на времето сбирката е обогатена и обхваща произведения на български и чуждестранни художници. В нея има маслена живопис, рисунки, акварели, гравюри, по-малко скулптура. За дълго време князът остава най-важният колекционер и меценат, който влага в изкуството средства дори по-големи от тези, които отпуска държавата. Когато Фердинанд абдикира през 1918 г., в края на Първата световна война, той взема голяма част от своята богата колекция със себе си в Германия. Значителен брой творби напускат страната и в годините на Втората световна война. Тези, които остават, по-късно са включени в колекцията на Националната художествена галерия.

В годините непосредствено след Първата световна война (1914-1918) настъпва временна криза. Тогава стават и първите разпродажби на картини от наследниците на разорени търговци и финансисти. В по-голямата си част тези творби напускат завинаги пределите на родината, откупени от дипломати, чужди кореспонденти или от заможни чужди граждани. От началото на 20-те години обаче колекционирането бележи разцвет, като има своите особености. Така например, наред с утвърдените богати колекционери и познавачи на изкуството, като Стефан Чапрашиков, картини започват безразборно да трупат набързо забогатели спекуланти, стремящи се да бъдат в крак с изискванията на тогавашния светски живот. В края на Първата световна война е поставено началото на сбирката на адвокат Тотю Гъбенски (1899-1996), която е сред най-дълго развиваните в страната (и след 1944 г., включително от неговите наследници) и един от ярките примери за осъществено дарение към държавата в лицето на Фонд "13 века България". През този период в колекцията се вливат произведения на Петър Морозов, Никола Маринов, Борис Денев, Владимир Димитров-Майстора, Константин Щъркелов, Илия Бешков и др.

От ляво надясно: Никола Танев, Никола Маринов, Илия Бешков, Петър Морозов, Петър Морозов

Графики от колекцията на Тотю Гъбенски, дарение на Национален дарителски фонд „13 века България“, 1000.

Графика

Детайли

Собственост на: Национален дарителски фонд „13 века България“

30-те години могат да се определят като зрял период в българското колекционерство преди Втората световна война. Това става синхронно с развитието и достиженията на българското изкуство. От над сто колекции, създадени от началото на 20 век до Втората световна война, около 80 са софийски. Малки сбирки съществуват също в Пловдив и Русе. Столичните колекции окончателно са оформили своя облик и имат разнообразен характер. Преобладават тези на крупни търговци, индустриалци, политици, банкери, представители на висшата държавна администрация – те оформят един постоянен, макар и не особено многоброен кръг от меценати и колекционери. Техните сбирки са по-големи и обхващат творби от 15-20, а в някои случаи и повече художници. Паралелно на тях се създават и многобройни малки, прецизно подбрани сбирки на интелектуалци – писатели, публицисти и журналисти, които включват произведения само на няколко художници. През този период се отличават колекциите на Михаил Кремен, Стоян Пипев, д-р Наум Чилов, Иван К. Балабанов, Тодор Губиделников, Велизар Багаров, Петко Стайнов, арх. Киро Маричков, Димо Кьорчев, Стефан Танев, Георги Личев, Петър Тодоров и мн. др. Особено ценна е колекцията на дипломата Георги Личев, която обхваща над 150 творби и е представена в изложба и каталог (след специално проучване на Никола Мавродинов). Стопански деец и дипломат, Личев е бивш български генерален консул във Виена. Общувал е с австрийското изкуство, познавач на старите майстори, обезпечен материално, той създава богата сбирка от български и чуждестранни творби. Ядрото на колекцията до 1926 г. принадлежи на унгарската аристократична фамилия Зичи. Към колекцията последователно са добавени и произведения на български автори, сред които са Борис Денев, Петър Морозов и Цено Тодоров. Част от нея (стари европейски мастори) е дарена на Националната художествена галерия.

През 30-те години започва жанровото и видовото обогатяване на колекциите. Наред с пейзажа, натюрморта и жанровата композиция се засилва интересът към акта, портрета, карикатурата; не само към живописта, но и към графиката във всичките ѝ разновидности, малката пластика, керамиката, приложните изкуства.

Белег за социална ангажираност и осъзнаване ролята на меценатската дейност и дарителството в областта на изкуството са две инициативи, проявили се през 30-те години. Първата е т.нар. „граждански комитет”, чрез който частни лица даряват на държавата произведения, откупени от изложби. Другата (основаното през 1935 г. „Сдружение на приятелите на изобразителните изкуства в България”) представлява опит за обръщане на вниманието върху богатствата на колекциите, които обикновено остават скрити от обществения поглед.

Любопитен през този период е случаят на Ботю Бараков (1914-1997), определян като един от първите щедри меценати у нас. В продължение на години той напълно безкористно подкрепя финансово развитието на десетки творци, като подпомага български художници с щедри откупки, издава книги, дарява стипендии на бедни студенти от Художествената академия. През 1944 г. достига до идеята за построяване на „Кораб на изкуствата”. Замислен като независима територия за среща на българското и международното изкуство, корабът е трябвало да бъде с изложбени, театрални и концертни зали. Идея, която била подкрепена от видни личности, а реализирането ѝ трябвало да стане със средства на Бараков и с помощта на дарители. За съжаление, осъществяването на този смел проект е блокирано в края на Втората световна война, при смяната на политическата система.[4]

До 1945 г. в развитието на художествените сбирки не настъпват особени промени. Кризисният период на войната слага постепенно край на старото художествено колекционерство, а създадените между 1878 и 1944 г. сбирки не са запазени в цялост. Голяма част от произведенията, особено тези, собственост на финансисти и известни политици, са изнесени зад граница, разпродадени са в страната или са в неизвестност. След 9 септември част от тях се вливат в НХГ и във фондовете на някои провинциални галерии.

Колекциите по време на социализма
Между 1944 и 1989 г., въпреки специфичните условия (особено предвид факта, че свободни пазарни отношения липсват, а пътуването извън страната е ограничено), в България все пак са създадени стойностни колекции. Характерно за периода е, че колекциите са малко на брой, а творбите в тях са внимателно подбрани. Най-често те са привилегия на хора от политическия и административен елит или на лица, приближени до него. Такива колекции обикновено остават затворени в дома (вилата, резиденцията) на колекционера, те не са обществено достъпни и до настъпването на 10 ноември 1989 г. за тях не се знае почти нищо.

Сбирки се създават и от представители на културната сфера – писатели, художници, журналисти, артисти, изкуствоведи и др. На фона на липсващия свободен пазар на изкуство новите колекционери купуват произведения директно от ателиетата на художниците, от наследници или пък обменят помежду си (понякога под формата на подаръци). Знакови за периода са колекциите на Богомил Райнов, Светлин Русев и Боян Радев, допълнени от тези на Ст. Ц. Даскалов, Иван Радев, Иван Деянов, Александър Лилов, Атанас Божков, Георги Йорданов, Атанас Кръстев (Начо Културата) и др.

Снимка: Светла Петкова

Интериор от Къща-музей на Атанас Кръстев (Начо Културата), Пловдив, с част от колекцията от негови портрети., 2015.

Фотография

Детайли

Собственост на: Личен архив на автора.

В зависимост от характера на сбирката и изкуството на периода, интересът е насочен предимно към живопис, графика и рисунки, по-рядко към скулптура. Жанрови предпочитания като цяло няма, макар че се срещат и специфични колекции (като тази на изкуствоведа Атанас Божков, който събира автопортрети). Водещи са по-скоро пристрастията към конкретни автори и периоди (както е в случая с Боян Радев и художници като Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев, Атанас Яранов, Иван Вукадинов и др.). По разбираеми причини това са основно колекции от произведения на български художници, съвременници на колекционерите (в повечето случаи започнали артистичния си път преди 1944 г.). Някои развиват афинитет и към творчеството на тепърва навлизащи в изкуството автори, както е с Богомил Райнов и т.нар. „априлско поколение”. По-рядко в колекциите се срещат произведения на чуждестранни художници, като това се определя най-вече от общественото положение на колекционера, контактите му и досегът му с европейски пазари на изкуство (възможността да се пътува отвъд границите на т.нар. социалистически лагер). Това е и време на мащабни колекционерски дарения (Тотю Гъбенски, Богомил Райнов, Светлин Русев, Иван Радев).

Франсиско де Гоя

Те не го искат, 1863.

Графика

Детайли

Собственост на: Част от колекцията „Западноевропейска графика XIX-XX век“ на Богомил Райнов, дарена на Художествена галерия „Димитър Добрович“, Сливен
Описание: Лист 9 из цикъла „Ужасите на войната“, графичен отпечатък върху хартия (офорт, акватинта, суха игла), 1863-1892. Част от колекцията „Западноевропейска графика XIX-XX век“ на Богомил Райнов, дарена на Художествена галерия „Димитър Добрович“, Сливен, и изложена в „Узунова къща“.

Марк Шагал

Цирк със слънце и червен кон, 1979.

Графика

Детайли

Собственост на: Част от колекцията „Западноевропейска графика XIX-XX век“ на Богомил Райнов, дарена на Художествена галерия „Димитър Добрович“, Сливен
Описание: Изложена в "Узунова къща", Сливен.

Първият солиден колекционер през този период (и впоследствие пример за създаването на други сбирки) е писателят и изкуствовед Богомил Райнов (1919-2007). Във времето неговата колекция, развивана в продължение на 60 години, придобива митологичен ореол. В началото той събира книги, медали и монети, но по време на престоя си като българско културно аташе в Париж (1953-1960) започва активно да увеличава колекцията си и с произведения на изкуството. Той е първият, който целенасочено следи аукционите в Отел Друо и посещава „Пазара на бълхите”, антикварните магазини и букинистите във френската столица. В началото се насочва към библиофилски издания, преминава към модерни книги, а после към такива, илюстрирани от романтици (публикувани между 30-те и 80-те г. на 19 век. В по-малка степен Богомил Райнов събира и скулптура (бронз). В колекцията има и голямо количество африканска пластика. Акцент е западноевропейската графика, като 300 отпечатъка са дарени през 1987 г. на Художествена галерия „Димитър Добрович“, Сливен.[5] След завръщането си в България Богомил Райнов започва да купува големи серии от маслена живопис на определен кръг художници: Кирил Петров, Генко Генков и др. По време на Първата младежка изложба в София през 1961 г. колекционерът забелязва присъствието на група млади живописци, като Светлин Русев, Емил Стойчев и др. Райнов осъзнава, че има редкия шанс да придобие първите работи на художници с голям потенциал и след като го прави той поддържа интереса си към тях с десетилетия. Богомил Райнов започва да продава части от колекцията си малко преди смъртта си, а след това по-голямата част е разпродадена от неговите наследници, които запазват само малка част от нея. Под влияние на колекционерската дейност на Райнов през този период е поставено началото на колекцията на Светлин Русев, развивана в продължение на десетилетия, която от своя страна се превръща в пример за повечето нови колекционери, появили се след 1989.

Светла Петкова

Интериор от художествена галерия Дарение "Колекция Светлин Русев", Плевен, 2015.

Фотография

Детайли

Фотограф: Светла Петкова

Описание: В галерията са изложени около 400 работи на български и чужди художници, дарени от известния художник и колекционер Светлин Русев. Тя е открита е на 12 юли 1984 г. и е разположена в бивша обществена баня, построена в началото на 20 век по проект на Никола Лазаров и функционираща като баня до 1970-те години.

Повечето колекции, създадени през този период, не са запазени в своята цялост (често са разпродадени от наследници), а като се има предвид и фактът, че не са показвани и в този смисъл са малко познати е трудно да се правят категорични изводи и обобщения за периода.

Съвременни колекции
1989 е важна гранична точка в историята на България – променя се политическата система, като се поставя разделителна линия между тоталитаризъм и демокрация. От централизирано държавно управление, липса на частни структури и планова икономика се преминава към пазарна икономика. При преустройството следва дълъг преходен период, който се характеризира с криза в различни области, особено осезаема в областта на културата. След промените през 1989 държавата като цяло няма ясно заявена и последователна политика за опазване на културното наследство и за попълване на музейните сбирки и най-вече няма подкрепа за съвременните процеси в изкуството. В един момент се стига до отчайващата констатация, че в музейните фондове няма постъпления, а при съхраняването на артефактите от историята на българското изкуство са се отворили празнини. Така пространството на частната колекция се оказва едва ли не единствената възможност за съхраняване на "свободното" културно наследство и ценен източник при осъществяването на научно-изследователски и изложбени проекти.

Фондация „Отворени изкуства“

„Форум Колекционери“ 2014 с гост-лектор колекционерът Георги Войнов. Част от програмата „Въведение в съвременното изкуство“., 2014.

Фотография

Детайли

Собственост на: Архив фондация "Отворени изкуства"

Съпътстваща проблематика Създаването на частни колекции и развиването на практика в тази област в България във времето след 1989 има своите специфики, които се формират от някои характерни условия за страната, като икономическо и културно развитие, ниво и качество на образованието по изобразително изкуство, отношение и политика на държавата в сферата на изкуството, музейни политики, попълване и представяне на музейните колекции, образователни програми, ниво и профил на частните галерии, законодателство, нагласи у хората с финансови възможности да възприемат и купуват изкуство, отношение на обществото към частните колекционери, ролята на медиите (ниво на критиката) при поднасяне на информацията за художници, събития и частни колекционери, съществуваща литература/ изследвания в областта на (съвременното) изкуство, особености на пазара на изкуство в страната (търсене/ предлагане), примерите на вече съществуващи колекции и т.н. Именно тези фактори предначертават характеристиките на българските колекции – кой, защо и какво колекционира.

Съществуването изобщо на частни колекции е тясно обвързано с пазара на изкуство и всички компоненти, които го изграждат – от нивото на галериите, през зависимостта между предлагане и търсене до количеството свободни финансови ресурси, които се влагат в произведения и, естествено, от наличието на хора, осъзнаващи смисъла да влагат по интелигентен начин в изкуство. Колекционирането на произведения, като елемент от търговските взаимоотношения в полето на изкуството, в повечето западни страни е важна и дори определяща част от пазарната система. Там ясно могат да се проследят движенията на пазара и вложените суми; да се наблюдават статистики за ценовия ръст, за най-търсените и най-продаваните автори и т.н. В България ситуацията е различна. Да се говори стройно и подредено (с позоваване на конкретни примери и статистики) за пазара на изкуство в страната е трудно, защото пазар съществува, но той е по-скоро хаотичен, нерегламентиран и често в полето на сивата икономика. Пазаруването директно от ателието и плащането „на ръка“ вероятно спестяват данъци, но от това в крайна сметка страдат и галериите, и художниците, и цялата сфера на търговски взаимоотношения в полето на изкуството. Вероятно за разрешаване на това положение биха помогнали промени в законите, като Закона за меценатството например и налагането на данъчни облекчения за мецената/ купувача при подкрепата на изкуството/ купуването на художествени творби.

Както стана ясно, до 1989 в България свободен пазар на изкуство не съществува. При настъпването на демократичните процеси в страната ситуацията динамично се променя, като бързо започва да се формира и пазарна структура в сферата на изкуството. Най-общо тя е базирана върху класическата схема художник (собственик) – посредник – купувач (колекционер). В ролята на посредника влиза т.нар. „дилър”, който в идеалния случай е частният галерист или собственикът на аукционна къща (може да бъде и собственик на антиквариат).

За частни колекционери и меценати в началните години е трудно да се говори, тъй като, макар и някои да започват да купуват и трупат произведения на изкуството, това е по-скоро неосъзнат процес, без колекционерска целенасоченост и ясни мотиви.

Макар и да е трудно да се проследи как точно се е формирал и развил интересът на отделни частни лица към изкуството, някои колекционери днес споделят, че започват да купуват произведения (основно маслена живопис) още в годините, когато пазарът е неустановен и неориентиран. Интересите им са насочени предимно към автори от по-стари периоди (предимно т.нар. български „стари майстори“ - класици от началото на 20 век). Купува се например от наследници или притежатели на произведения, които в нуждата си от средства в някои случаи започват да продават. Цените са ниски, а тези, които успяват да се ориентират в обстановката, натрупват големи количества произведения от имена, които с времето придобиват все по-голяма популярност на пазара. Някои от тези хора впоследствие започват да препродават на по-високи цени и така паричната стойност постепенно и трайно се покачва неколкократно, като в този процес спекулативно се включват и някои банки.

Произведения на изкуството в тези ранни и смутни години се разпространяват по най-различни канали, включително от улични търговци, от антиквари, на „битака”, като преди да бъдат предлагани някои от тях понякога са били откраднати или намерени на тавани и в мазета. Ситуацията бавно се променя с появата на първите специализирани галерии и аукционни къщи[6], които години наред се опитват да наложат „нормалност“ на пазара, но това се оказва изключително трудно.

Енакор

Аукционна къща "Енакор", 2021.

Фотография

Детайли

Собственост на: Архив аукционна къща "Енакор"

Днес колекционерите в България купуват (в зависимост от това към кой период принадлежи произведението) най-вече от галерии, директно от художника (наследниците), от аукционни къщи и от антиквариати. В редки случаи някои колекционери купуват и от международни аукциони и галерии, някои следят и световните панаири за изкуство.

Устойчивата тенденция във времето винаги е била търговците да предлагат изкуство по-близо до класическата формула живопис-графика-скулптура. В този бизнес обикновено предлагането се определя от търсенето, тоест от съществуващите нагласи и вкусове, а в България те са трайно консервативни. Сравнително редки са случаите, в които галерии показват и успяват да продават съвременни форми на изкуство.[7]

Пазарът на изкуство в България е специфичен с това, че е затворен. Произведенията на голяма част от българските художници имат пазарна стойност само в страната – повечето от тях са непознати извън нейните граници.

В началото на 21 век пазарът на изкуство и практиката да се създават колекции са съсредоточени в големите градове и най-вече в столицата. В София, Пловдив, Варна и Бургас са позиционирани най-престижните и последователни в работата си частни комерсиални галерии. Панаир на изкуството в страната, в смисъла на международните панаири, където се заявява позиция и се създават контакти, няма. (До момента опити за организиране на такъв са правени в София и в Пловдив, но без особен успех и последователност.) Български галерии участват сравнително рядко на международни панаири[8] (обикновено защото това изисква сериозна финансова инвестиция), а интересът към българските художници е обичайно нисък извън България. Докато в други европейски страни участието на панаири се подкрепя частично от държавния бюджет, в България подобна политика не съществува.

Според специфичните характеристики, описани дотук, пазарът на изкуството в България най-общо може да се разглежда като официален и неофициален (нелегален). Докато при първия може да се проследи (поне донякъде) развитието и движението на цените и размера на покупко-продажбите (става въпрос за предлагането на изкуство в галерии, на търгове и в антиквариати), то към втория могат да се причислят т.нар. „сив пазар” (например купуването директно от ателиета или наследници, без официален документ за покупко-продажба), допълнен от „черния пазар” (участници в него са нерегистрирани прекупвачи, амбулантни търговци и др.).

Фондация „Отворени изкуства“

Форум Колекционери 2011. Част от VIP програмата на Нощ на музеите и галериите – Пловдив. Гост-лектори: проф. Валери Стефанов (Съюз на колекционерите в България, на снимката), Ханс Кнол, Габор Хуня, Валери Верхак, 2011.

Фотография

Детайли

Собственост на: Архив фондация "Отворени изкуства"

Като изключително важно от страна на частните галеристи се отчита изграждането на информационна среда, тоест образоването на публиката, към която принадлежат както настоящите, така и потенциални колекционери. Най-голяма е нуждата от разширяване на познанията в областта на съвременното изкуство, особено като се има предвид, че за общуването с него обикновено се изисква по-голямо усилие.

Голямо влияние върху формирането и съдържанието на колекциите през годините например оказват съществуващите музейни експозиции и най-вече липсата на разгърнати такива. Със сигурност не е случайност, че повечето колекционери имат оформени нагласи да оценяват като стойностни по-класическите и традиционни форми на изкуство, както и художниците от по-ранни исторически периоди (в това число т.нар. „стари майстори”). Обикновено се колекционира това, което е познато и разбираемо. В тази връзка отсъствието на постоянна експозиция на музей за съвременно изкуство, както и липсата на достатъчно информация и популяризиране на фактите от тази област със сигурност оказват въздействие върху съдържанието на колекциите и подготовката на колекционерите.

Фондация „Отворени изкуства“

Форум Колекционери 2011. Част от VIP програмата на Нощ на музеите и галериите – Пловдив. Гост-лектори: Ханс Кнол (на снимката), проф. Валери Стефанов (Съюз на колекционерите в България), Габор Хуня, Валери Верхак, 2011.

Фотография

Детайли

Собственост на: Архив фондация "Отворени изкуства"

Приоритет за фондация „Отворени изкуства“, Пловдив, управлявана от Веселина и Катрин Сариеви, са именно образователните програми. С цел обогатяване на информацията за съвременни автори и явления, които са по-слабо познати на изкушената от изкуство публика, от 2011 г. се организира програмата „Въведение в съвременното изкуство“[9]. Към нея принадлежи и т.нар. Форум Колекционери[10], организиран за първи път през септември 2011 г. като част от програмата на „Нощ на музеите и галериите - Пловдив”. Форумът се превръща в ежегодно събитие, провеждано безплатно в Пловдив и в София, което дава видимост на утвърдени частни и корпоративни колекционерски практики, насочва и насърчава младите колекционери при съставяне и водене на колекция, създава комуникационна среда. През годините са представяни различни колекционерски практики (български и международни) и са организирани лекции (на Георги Войнов, Вероник Субен, Ален Серве, Райнол Шумахер, Луис Басат, Кристиан Каспар Шварм от Independent Collectors (https://independent-collectors.com/) и др.).

Фондация „Отворени изкуства“

Форум Колекционери 2016 с гост-лектор колекционерът Ален Серве (Брюксел), 2016.

Фотография

Детайли

Собственост на: Архив фондация "Отворени изкуства"

Друга посока в дейността на Сариеви е съдействието за представяне у нас на чуждестранни корпоративни колекции, които включват българско изкуство, както и попълване на подобни колекции с произведения на български автори. Благодарение на контакти на Галерия Сариев, например, през 2019 г. в Пловдив гостуват колекциите от съвременно изкуство на EVN и Дойче телеком.

Между 2011 и 2015 г. във Варна се организира и Модул „Колекционери”[11]. Той е замислен като ежегодно събитие, а целта му е да насърчава и развива колекцонерските нагласи в областта на съвременното изкуство чрез организирането на лектории, дискусии и кръгли маси с участието на местни и международни водещи експерти в областта. Събитието се провежда в рамките на Международния фестивал за съвременно изкуство Contempo и се реализира от фондация „Рая Георгиева”. Артистичен директор и куратор на форума е Дора Дончева. През годините са представяни и обсъждани разнообразни теми, засягащи основно проблематика, свързана с пазара на изкуство и колекционерските практики в Източна Европа.

Контемпо

Модул „Колекционери“ 2011, Варна. Гост-лектор Ханс Кнол, директор на галериите Кнол (Виена-Будапеща), 2011.

Фотография

Детайли

Собственост на: Архив Фестивал за съвременно изкуство Контемпо

През 2011 по време на лаборатори и дискусия се обсъжда темата „Артистични практики, презентация и позициониране на пазара за изкуство, създаване и развиване на колекционерските нагласи за съвременно изкуство“, чрез лекции на художниците Албена Баева, Рене Беекман, Димитър Трайчев и Ханс Кнол (галерист, колекционер и куратор, директор на галериите Кнол (Виена-Будапеща). През 2012 е представен проектът „Източноевропейски колекционери“, изследване на галерия Кнол (Виена-Будапеща); както и теми, като „Румънските частни колекционери след 2000 година“ – презентация на Симона Вилау, куратор и художник от Букурещ, „Колекционирането на изкуство в посткомунистическа България“ – презентация на Весела Ножарова, „Музейни колекции на съвременното изкуство в България“ – лекция на Мария Василева и „Колекционерски нагласи и галерийни практики в Източна Европа след 2000“ – презентация на арт журналиста и куратор от Швейцария Саймън Хюит.

Контемпо

Модул „Колекционери“ 2012, Варна. С участието на Дора Дончева, Весела Ножарова, Симона Вилау (Букурещ), Ханс Кнол., 2012.

Живопис

Детайли

Авторски права: Архив Фестивал за съвременно изкуство Контемпо

През 2013 се провежда кръгла маса на тема „Изследване на колекционерските нагласи, галерийните практики и рефлексии върху кариерата на артиста - стратегии“, с участието на Йохан Новак (галерист от галерия DNA, Берлин), Маргарита Доровска, Светла Петкова, Стоимен Стоилов и Дора Дончева.

Контемпо

Модул „Колекционери“ 2013, Варна. Кръгла маса, говори Йохан Новак (галерист от галерия DNA, Берлин)., 2013.

Фотография

Детайли

Авторски права: Архив Фестивал за съвременно изкуство Контемпо

През 2014 е организирана дискусия и онлайн конференция на тема „Галерийни практики, културни миграции и колекционерски нагласи“, с участието на Милен Кръстев, художник, куратор, директор на галерия Куку, Касел, Германия. През 2015, по време на кръгла маса и дискусии се обсъжда темата „СУПЕР(М)АРТ(КЕТ) – Симулакри и арт мениджмънт“, с участието на кураторите Башак Сенова (Турция), Бранко Франчески (Хърватия), Надежда Джакова (изкуствовед, куратор), Стефан Стоянов (България-САЩ, галерист и арт дилър), Ханс Кнол, Дора Дончева, Петра Димитрова (културен мениджър). В дискусиите като цяло не са представяни колекционери (с мотива, че не желаят публичност).

Доста често впрочем в България колекционерите избягват публичността. Причината до голяма степен се крие в обществените настроения, нагласи и възприятия, които са в състояние да провокират или ограничават, дори да осъждат определени процеси, свързани обикновено с изграждането и налагането на някакъв имидж в обществото, особено що се отнася до хора с финансови възможности. Българското посткомунистическо общество, възпитавано в идеологията на равенството, дълго време не може да се отърси от негативните настроения срещу привилегированите колекционери от соцелита. След 1989 г. пред него се появяват и нови обстоятелства, задълбочаващи още повече проблема. В мътните години на прехода и в един прохождащ свободен пазар движението на изкуството е твърде хаотично и с неговите покупко-продажби и цени доста се спекулира. Лицето на тази търговия и придобивки често са хора със сенчест произход, набързо забогатели по неясен начин. Като добавим към това скандалите с фалшификати, кражби на произведения, търговията на черно с антики, както и принципното недоверие към „новобогаташите“ и произхода на техните капитали, оформящият се нов образ на българския колекционер има тъмен ореол и това повлиява за дълго време напред, от една страна желанието за създаване на колекции, а от друга (когато ги има) – тяхното представяне, особено що се отнася за по-старо изкуство. За съжаление, все още голяма част от богатствата на колекциите остават скрити за публиката, като изключим спорадичната поява на някои произведения в изложби. В това отношение е важно да бъде посочен примерът на Светлин Русев, Боян Радев, Димитър Инджов, Ангел Симеонов, Венцислав Кадиев, д-р Колю Бянов, Тома Николов, Александър Керезов, Стефан Малецов, Иван Ненков, Николай Неделчев, Николай Младжов, Людмил Веселинов и др. В отделни случаи, дори да участват в изложби, колекционерите предпочитат да не се разкриват имената им. През последните години положително влияние върху практиката на показване на произведения от частни колекции оказват изложбите на Съюза на колекционерите в България[12], които чувствително променят цялостната картина. По този начин ценни творби влизат в научна циркулация и стават обект на изследователския интерес на специалистите.

Интересно е да се проследи и какви са нагласите и поведението на самите колекционери. Ако приемем за еталон на колекционер дефиницията, приложена в началото, която отговаря на западния тип колекционерство, ще открием, че при разглеждане на българските примери трябва да се направят някои уговорки. Като цяло колекционерите у нас предимно събират произведения на изкуството, проявявайки небрежност по отношение на тяхното описване, фотографиране, каталогизация и създаване на документация с информация за произхода. За съжаление, те не осъзнават, че това е важният път към систематизацията и организирането на вътрешния ред в колекцията, което при всички случаи е полезно и дори необходимо условие при оформянето на една добра сбирка. За каталогизирането и описването на колекцията (създаване на паспорти с описания и информация за всяко отделно произведение) не се осмисля нуждата от работа със специалист (изкуствовед). Обикновено това се отчита като излишен разход на средства и време. Съществуващият по света софтуер за систематизиране на колекции все още не е познат и не се използва у нас. Каталози на колекции са публикувани рядко.[13]

Колекционерите в България разчитат предимно на собствения си нюх и разбирания при покупка на произведения, без да работят с консултанти. Въпреки това повечето от тях споделят, че при нужда се допитват до експертната помощ на специалисти (художници/ изкуствоведи/ галеристи/ реставратори) и това им помага да се ориентират по-лесно в своя избор, както и да разширят познанията си. Специалисти обикновено се допускат до колекциите (но не до всички) във връзка с изследвания или уреждането на тематични изложби.

Колекциите в България най-често се съхраняват при добри условия (в дом, офис или хранилище/ депо), а колекционерът осъзнава своята дейност като принос и проявява грижа при поддържането на произведенията, привличайки например реставратор, който да почисти и консервира по-старите творби или като се грижи за поставянето на картините в рамка или графиките под стъкло и т.н.

Някои колекционери обмислят дарения на държавата, но изразяват съмненията си, че тя би проявила достатъчно добра грижа. Те рядко са склонни да продадат колекцията си и най-често я завещават на наследниците си. В повечето случаи обаче наследниците не проявяват готовност и желание да се грижат за нея и да я разширяват и я разпродават.

Анел

Интериор хотел Анел, София. Колекция Ангел Симеонов, 2021.

Фотография

Детайли

Собственост на: Колекция Ангел Симеонов

До момента примерите за постоянно експониране на частни колекции в собствено пространство под формата на музей са изключение[14]. Това може да се обясни с големия финансов разход, който е необходим и с неясните ползи от начинанието. Като цяло не съществуват и фондации, създадени с цел управляването на дадена колекция и уреждането на публичното ѝ представяне.[15]

Снимка: Светла Петкова

Из изложбата „Съвременно българско изобразително изкуство - автори, развили и наложили се през втората половина на 20 век“, 2013, ГХГ Пловдив. Колекция Димитър Инджов. На снимката: картини на Тома Трифоновски и Димитър Буюклийски., 2013.

Фотография

Детайли

Собственост на: Колекция Димитър Инджов

Съдържанието на българските колекции се характеризира най-вече с колекциониране на по-класически тип изкуство, като в повечето колекции се повтарят едни и същи (български) имена. Причините за този факт са многопластови – като се започне от това какво показват българските музеи в постоянните си експозиции, мине се през примера на съществуващи частни колекции от минали периоди и през съветите на всепризнати ментори и се стигне до схващането, че вложението в познати и утвърдени имена е по-сигурно. Колекционирането на изкуство от началото, а дори и от втората половина на 20 век обаче, за разлика от съвременното, е съпътствано от някои немаловажни фактори, каквито са разпространението на фалшификати и недобре формулираното законодателство.

Фалшификатите са сериозен проблем на пазара. Колекционерите на старо изкуство винаги трябва да се отнасят с нужното внимание при закупуването на определени автори и при необходимост да се допитват до специалисти, но въпреки това винаги могат да се допускат грешки.[16] Важното е при разкриване на фалшификат да се реагира отговорно и той да бъде блокиран за по-нататъшното му разпространение, както и да се потърси отговорност от продавача. За съжаление, полицията често не оказва достатъчно съдействие за разкриване и преустановяване дейността на съществуващите работилници за фалшификати. Все още (въпреки полученото финансиране) не е пуснат в действие и уебсайт, на който да се публикуват заловени фалшификати или откраднати произведения по модела на Интерпол[17].

Друг проблем, засягащ отново най-вече собствениците на изкуство от началото на 20 век, но не само, е съществуващото законодателство. Повечето колекционери на произведения, различни от антики, оценяват Закона за културното наследство като възпрепятстващ тяхната дейност и съдържащ ненужни рестрикции и твърде общи формулировки (като дефиницията за културна ценност). Като спънка се отчитат и тромавите процедури при изнасяне на произведения извън страната, които преди това трябва да минат през комисия, която да оцени дали са национална културна ценност или не. Съответно за всяко произведение се заплаща такса.

Профил на българските колекции. Кой и защо колекционира след 1989 г.
След 1989 г. в България се създават колекции от изкуство най-общо в две посоки – от наложени в миналото български автори (най-вече т.нар. „стари майстори“) и от съвременни художници, като във втория случай те могат да бъдат от класически тип и съвременно изкуство (разликите се определят според използваната техника, вид, жанр, тематика и послание/концепция). Колекциите понякога включват произведения и в двете направления.

Повечето български колекции са фокусирани върху българско изкуство от началото и втората половина на 20 век. Интересът е насочен предимно към по-известни имена, като рядко се проявява вкус към откривателство или към малко познати автори. Същото важи и за интереса към работещи в момента съвременни и млади художници, който традиционно е по-слаб, но все пак през последните години има тенденция към увеличаване. Купуват се предимно по-традиционни видове изкуство, като живопис, графика, рисунки и по-рядко скулптура. Това важи и когато става въпрос за съвременно изкуство. В жанрово отношение се търси това, което е по-разбираемо и познато – пейзажи, портрети, натюрморти, тематични композиции. При оценяването на съдържанието и липсата на разнообразие в българските колекции все пак не трябва да се пренебрегва фактът, че сцената е малка. Интересното е, че някои колекционери на съвременно изкуство оценяват този тесен обхват като положителна черта, тъй като обзорът, следенето на културния живот, по-ниските цени спрямо световния пазар, както и реализирането на контакти с автори са по-достъпни.

При създаването на колекции от по-старо и от съвременно изкуство (съвременни форми) има съществени разлики. По-старото изкуство (на неживи автори) обикновено има утвърдени и по-стабилни цени, често то трябва да бъде реставрирано и съхранявано при специфични условия, процесът на проучване на произхода и узаконяването е по-сложен, в зависимост от автора могат да съществуват и фалшификати. При съвременното изкуство колекционерът може да общува директно с автора, да следи и подпомага неговото развитие, да бъде част от процеса на изкуството, дори да провокира процеси, както и да ги документира, да инвестира не толкова с цел възвращаемост на вложението, колкото в творческото развитие на избрани автори (особено, когато са съвсем млади), да израства и „пътешества“ заедно с развиващата се местна/ международна сцена и да бъде откривател и хранител на бъдещи „звезди“. Документацията около притежанието на съвременни произведения се оформя по-лесно и безпроблемно, по-лек е и режимът на износ и експониране.

Галерия "Структура"

Из изложбата „Поглед в депото или колекционирайте съвременно!“, колекция Николай Неделчев, СКЛАД, Пловдив, 2019, 2019.

Живопис

Детайли

Фотограф: Галерия "Структура"

Собственост на: Колекция Николай Неделчев

Изхождайки от факта, че обикновено в началото всяка колекция започва като несъзнателен процес, може да се каже, че мотивите за попълването на колекцията изкристализират и укрепват с времето. Те могат да бъдат водени например от чисто естетически и духовни (емоционални) нужди до чисто комерсиални (инвеститорски), но в България комерсиалните подбуди са по-скоро рядкост. При всички случаи подходът към придобиване на произведения е субективен, като това обикновено е свързано с развит личен вкус, интуиция и преценка, както и с желание за разширяване на познанията в областта на историята на изкуството, за проследяване развитието на колекционираните художници или за „преследване на находки“ от стари автори, появяващи се на пазара.

Най-често колекции у нас се създават с духовни подбуди (нужда/ интерес към общуване с изкуството, с художници). Въпреки това, макар и колекционерите да заявяват, че никога или само при изключителни обстоятелства биха продали, те няма как да не се вълнуват и от материалната стойност на произведенията, тъй като купуването на изкуство все пак изисква и финансово вложение.

В България колекционират хора, които разполагат с финансови възможности (но обикновено това не са най-богатите). Те са представители на различни социални сфери – бизнес/ търговия, туризъм/ хотелиерство, строително предприемачество, търговия с изкуство, медицина, реклама, издателска дейност/ медии, изкуства, правна система и др. Съществуват не малко примери и на колекционери-художници (Светлин Русев, Иван Радев, Недко Солаков, Иван Мудов), които обичайно създават едни от най-стойностните колекции. Те добре познават развитието на българското (и световното) изкуство, имат професионален подход, собствени виждания и мнение, непосредствен поглед, познанства и желание да подредят собствен „пъзел” от образи. Друга специфична група са сбирките на търговеца-колекционер, който, освен че подпомага общата циркулация на изкуството, извършвайки търговия, запазва за себе си най-ценното от това, което преминава през него. По този начин например действат Димитър Инджов, Игор Марковски, Лаврен Петров, Стефан Малецов, Емил Чушев, Веселина Сариева, Владимир Илиев, собствениците на аукционни къщи „Енакор“ и „Виктория“ и др.

Освен персонални се създават и корпоративни колекции. С желанието да се изгради корпоративна колекция, но обикновено от първо лице, подхождат например колекционери като Мариус Величков (за адвокатското сдружение DGKV) и Ирена Гергова (за Фондация MFG). Част от подбраните от тях произведения са подредени в бизнес-офисите на фирмата или сдружението. Корпоративни колекции през годините са развивали също банки и дружества, като в началото на периода банковите колекции имат по-скоро печална слава, тъй като този техен актив е свързан най-вече със спекулации. В последно време най-популярни са колекциите на Уникредит Булбанк, Алианц България и др.

Арт галерия-музей „Филипополис“

Арт галерия-музей „Филипополис“, Пловдив, интериор. Колекция Стефан Малецов, 2021.

Фотография

Детайли

Собственост на: Колекция Стефан Малецов

Повечето български колекции са съсредоточени в столицата, но има и значими сбирки в страната, сред които си заслужава да се отбележат тези на Димитър Инджов и Стефан Малецов в Пловдив и на Иван Ненков във Варна.

Избрани колекции
Тук са включени примери на колекции, развивани или създадени след 1989 г., които (с някои изключения) максимално се доближават до дефиницията за класически тип колекция според нейното формиране, поддържане и социализация и се отличават с характерни особености. Най-общо те са разделени на колекции, изградени от класически тип произведения и на такива от съвременни автори (вкл. съвременни форми на изкуство), като често колекциите са смесени.

Колекции от класически тип изкуство След 1989 г. продължават да се развиват две от най-големите колекции в страната – тези на Светлин Русев и Боян Радев. До голяма степен те служат като пример за оформяне на облика и съдържанието на нововъзникващи колекции, включващи класически тип изкуство.

Светлин Русев (1933-2018) започва да колекционира в края на 60-те години на 20 век. Колекцията му може да бъде определена като най-последователно и целенасочено изградената в България. Също така тя е най-добре публично представената частна колекция от живопис, графика и скулптура с две постоянни експозиции: Дарение-колекция Светлин Русев в Плевен и Ателие-колекция Светлин Русев в София[18]. Често Русев организира и мащабни изложби с нови постъпления в колекцията си. Определящо за него е схващането, че един колекционер не трябва да се води от наложени имена, а да изгради собствени критерии и усет, за да може да оцени и нещо стойностно от по-малко известни и дори млади автори.

Снимка: Светла Петкова

Из изложбата „Колекцията – нови постъпления и непоказвани произведения – Част 1”, „Шипка” 6, 2014.

Фотография

Детайли

Собственост на: Колекция Светлин Русев

Светлин Русев колекционира основно български художници, но той притежава и работи на румънски, сръбски, руски, западноевропейски и мексикански автори, както и икони от 16-19 век, африканска пластика и християнски скулптури от Индия. Произведенията са придобивани основно със средства на художника, получени при продажба на собствените му платна. Част от тях са подарени, други са доказателство за приятелските отношения на колекционера с други художници (някои от тях имат лични посвещения), трети постъпват вследствие на размяна. Купува от частни лица (собственици), частично от галерии, понякога от аукциони (включително в чужбина) и много малко от антиквариати.

В неговата колекция може да се проследи цялото развитие на българското изкуство от края на 19 до началото на 21 век, без да е търсена изчерпателна хронологическа обхватност. Колекционерът, естествено, има предпочитания към определени периоди и художници. Особено пристрастие той проявява към живописците на 30-те години, представители на Дружеството на новите художници (Иван Ненов, Вера Недкова, Елиезер Алшех, Васка Емануилова, Кирил Цонев, Стоян Венев, Кирил Петров, Дечко Узунов и др.).

Златю Бояджиев

Зафирка, 1940.

Живопис

Детайли

Фотограф: Светла Петкова
Материал: м.б. пл.

Собственост на: Колекция Светлин Русев

В колекционерската дейност на Светлин Русев могат да се разграничат два основни периода. Първият е от 1960-те до 1984, когато той дарява повече от 320 произведения – маслени картини, графики, рисунки, скулптури и икони – на родния си град Плевен. Две десетилетия по-късно, при новите политически и икономически условия, колекцията отново се е разраснала. В желанието си да я сподели с обществеността колекционерът преустройва ателието си на ул. „Врабча” 18 в частен музей[19], открит през 2005 г. Тази втора колекция включва повече от 300 творби (главно маслена живопис и скулптура) на повече от 100 български художници, а също икони, антична скулптура, африканска и индийска (от Гоа) религиозна пластика, тибетско изкуство, както и работи на Огюст Роден, Йожен Кариер, Корнелиу Баба и др. Акценти в тази сбирка са рисунка от Захари Зограф, „Майка ми” от Цено Тодоров, „Зафирка” от Златю Бояджиев, „Бежанец” от Илия Петров, „Жетвар” от Владимир Димитров-Майстора, пластики на Андрей Николов, Иван Лазаров и Марко Марков, композиции на Гошка Дацов и Иван Милев, скулптурни фигури на Галин Малакчиев.

вестник "Култура"

Интериор на Ателие-колекция Светлин Русев, София, 2005.

Фотография

Детайли

Собственост на: Архив вестник "Култура"

Светлин Русев допринася до голяма степен за изграждане на образа на българското колекционерство и за неговата видимост, често той изразява мнение и позиция по въпросите на законодателството в сферата на колекционирането. Дейността му на колекционер служи като пример и вдъхновение за множество последователи. До неговия опит и познания се допитват много колекционери – за съвет или при оценяване и атрибуиране на произведения на изкуството. Може да се каже, че той е изградил основния критерий за съдържанието на една колекция в България и чрез примера си е разширил представите за богатството на българското изкуство, което може да бъде обект на колекциониране, извън широко тиражираните на пазара имена. Въпреки това Светлин Русев остава един по-класически ориентиран колекционер, като в неговата колекция не се срещат например съвременни форми на изкуство.

Ива Яранова

живопис, 2002.

Живопис

Детайли

Фотограф: Светла Петкова
Материал: м.б. пл.

Собственост на: Колекция Светлин Русев

Генко Генков, Николай Майсторов, Димитър Арнаудов

Колекция Светлин Русев, представена в изложбата „Колекцията – нови постъпления и непоказвани произведения – Част 1”, „Шипка” 6, 2014, 2014.

Фотография

Детайли

Фотограф: Светла Петкова

Собственост на: Колекция Светлин Русев

Когато Боян Радев (р. 1942 г.) започва да колекционира, той е на върха на славата си като състезател по класическа борба, олимпийски шампион в Токио (1964) и Мексико (1968), световен шампион в Толедо и САЩ (1966). Колоритна личност, той попада в света на изкуството случайно, но се превръща в един от най-запалените му почитатели. Колекцията, която успява да създаде, може да си съперничи по богатство и количества с тези на националните институции. Колекционира българска живопис от 20 век, икони от 18 и 19 век, антични обекти и надгробни плочи от римско време.

Златю Бояджиев

На паша, 1963.

Живопис

Детайли

Фотограф: Светла Петкова
Материал: м.б. пл.

Собственост на: Колекция Боян Радев

През 1975 Боян Радев случайно придобива маслена картина на Стоян Илиев. Запален от този първи жест, той на шега решава да се сдобие и с произведение на Дечко Узунов, с когото вече се познава. Окуражен от него, за кратко време той се среща с различни художници (все имена) в СБХ, посещава ги и в ателиетата им. По думите му те са впечатлени от факта, че той, борецът, е решил да колекционира изкуство, и с готовност му подаряват свои творби. За около година той вече притежава стотина работи на автори като Георги Баев, Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Павел Койчев, Атанас Яранов, Найден Петков, Светлин Русев и др. Така случайността превръща Боян Радев в колекционер за цял живот и през следващите няколко десетилетия той купува, разменя и препродава стотици произведения. Много картини са му подарени, други купени след постоянното посещение на ателиета, наследници и търговци. Колекцията е посветена изключително на българското изкуство, като акцентът е върху автори, изявявали се през 30-те години на 20 век. Сред тях са имената на Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев, Рафаел Михайлов, Владимир Димитров-Майстора, Сирак Скитник.

Златю Бояджиев

Актрисата Катя Паскалева (триптих), 1960-те години, 1960.

Живопис

Детайли

Фотограф: Светла Петкова
Материал: м.б. пл.

Собственост на: Колекция Боян Радев

Това, което отличава Боян Радев от другите колекционери е, че веднъж спрял се на определен художник, той прави усилие да притежава колкото може повече негови произведения. Златю Бояджиев и Бенчо Обрешков са негова слабост и в колекцията му те присъстват с по повече от сто творби. Един от най-събираните от него художници е и Атанас Яранов. Сред другите художници, които намират място в сбирката, са Иван Ненов, Иван Вукадинов, Стоян Венев, Жорж Папазов, Кирил Цонев, Емил Стойчев, Светлин Русев, Георги Баев, Павел Койчев, Иван Кирков, Йордан Кацамунски, Тома Трифоновски, Милко Божков, Ванко Урумов, Стоимен Стоилов и мн.др. Общото количество на творбите е няколко хиляди, като преобладават живописните платна и скулптурите. Части от колекцията са представят регулярно в обособена зала в Националната галерия, посветена само на притежанията на Радев. Колекцията е представена и в изложбата „Колекция Боян Радев. Българска живопис“ в НГ „Двореца“ през 2018 г., придружена от каталог.

Сирак Скитник

Композиция, 1935.

Живопис

Детайли

Фотограф: Светла Петкова
Материал: м.б., картон
Широчина: 42.50 mm Дължина: 62.80 mm Дълбочина: mm

Собственост на: Колекция Боян Радев
Описание: Участвала в изложбата "Колекция Боян Радев. Българска живопис", НГ "Двореца", 2.08.2018-30.01.2019

От създадените след 1989 г. колекции, включващи предимно българско изкуство от 20 век, но и произведения на в момента изявяващи се автори, най-богати са тези на Димитър Инджов, Ангел Симеонов, Венцислав Кадиев, д-р Колю Бянов, Стефан Малецов, Александър Керезов, Дана и Георги Войнови, Добромир Колев и др. Най-добре познатата колекция сред изброените е тази на Димитър Инджов (р. 1963). Той неведнъж е предоставял картини и скулптури за експозиции, организирани от държавни и общински институции, от Съюза на колекционерите („Другият музей”), както и извън България. Също така колекцията неколкократно е показвана самостоятелно в ГХГ-Пловдив и галерия „Форум“, Хасково.

Мишо Койчев

Пейзаж от Сахат тепе, 1990.

Живопис

Детайли

Материал: м.б., фазер

Собственост на: Колекция Димитър Инджов

Димитър Инджов има активна позиция по въпросите на колекционирането и по проблемите на пазара и законите у нас, която често изразява в медиите. Започва да купува графики и рисунки още като студент, като впоследствие сбирката постоянно нараства. Днес тя включва над 3000 платна, графики и рисунки на български и чужди автори, като специфична част представляват произведенията на пловдивски художници (Чавдар Пашев, Георги Кононец, Паскал Стружев, Мишо Койчев и др.).

Греди Асса

Морски пейзаж, 1990.

Живопис

Детайли

Материал: м.б. пл.
Широчина: 70.00 mm Дължина: 90.00 mm Дълбочина: mm

Собственост на: Колекция Димитър Инджов

Докато повечето колекционери живеят в София, той е позициониран в Пловдив, където се намира неговата галерия “Инджов”. Колекционерът осъзнава произведенията и като добра форма на инвестиция, като понякога препродава, но винаги пази едно неприкосновено ядро на колекцията си, в което съхранява най-скъпите за него в духовно отношение творби.

Славка Денева

Майчинство, 1980.

Живопис

Детайли

Фотограф: Светла Петкова
Материал: м.б. пл.

Собственост на: Колекция Димитър Инджов
Описание: * Отбелязаната година на създаване на творбата е условна.

В колекцията преобладават произведенията на български художници, творили през 20 век, както и на съвременници. Сред тях са: Ярослав Вешин, Христо Станчев, Георги Митов, Стефан Иванов, Елена Карамихайлова, Николай Райнов, Иван Милев, Сирак Скитник, Иван Пенков, Цено Тодоров, Илия Петров, Давид Перец, Васил Бараков, Борис Денев, Владимир Димитров-Майстора, Султана Суружон, Елиезер Алшех, Елисавета Консулова-Вазова, Никола Танев, Бенчо Обрешков, Кирил Цонев, Илия Бешков, Златю Бояджиев, Борис Георгиев, Никола Петров, Васил Стоилов, Александър Мутафов, Цанко Лавренов, Димитър Казаков, Славка Денева, Лика Янко, Генко Генков, Светлин Русев, Енчо Пиронков, Иван Кирков, Георги Божилов-Слона, Тома Трифоновски и мн. др. В колекцията има и творби на художници, утвърдили се като част от световната култура, като например Жорж Папазов, Жул Паскин и Христо Явашев.

Колекцията на Ангел Симеонов (р. 1961) е съставена основно от живопис и скулптура на български художници, творили през втората половина на 20 век, но има и произведения на автори, работещи в момента. Сред тях с големи серии се открояват Димитър Казаков-Нерон, Атанас Яранов, Генко Генков, Иван Вукадинов, Георги Божилов-Слона, Георги Баев, Димитър Буюклийски, Павел Койчев, Емил Попов, Светлин Русев и др. Техни творби са подредени в щедри количества в двата хотела „Анел“ на Симеонов – в София и в Созопол. Арт комплекс „Анел“ в Созопол включва частен скулптурен парк, уникален за България[20], където по скалистия бряг са разположени монументални скулптурни произведения на Величко Минеков, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Иван Славов, Емил Попов, Павел Койчев, Вежди Рашидов.

Емил Попов

Композиция. Скулптурен парк, Арт комплекс Анел, Созопол., 2005.

Скулптура

Детайли

Собственост на: Колекция Ангел Симеонов

Павел Койчев

Фигура. Скулптурен парк, Арт комплекс Анел, Созопол, 2010.

Скулптура

Детайли

Собственост на: Колекция Ангел Симеонов
Описание: * Годината на създаване е условна.

Ангел Симеонов е съучредител и член на Съюза на колекционерите в България. Представял е своята колекция в множество изложби, включително в Националната художествена галерия, в Министерството на културата и други. Той е сред първите колекционери, обърнали по-сериозно внимание на творчеството на Атанас Яранов. В началото на 2010 г. Министерството на културата отбелязва 70 години от рождението на Яранов с изложба, съставена изцяло от колекцията на Ангел Симеонов.

Божидар Данев (1939-2018) започва да колекционира в средата на 60-те години на 20 век, насочван първо от проф. Елка Бакалова, а по-късно и от Светлин Русев; през годините работи и със специалисти-изкуствоведи. Първоначално интересът му се фокусира върху живописта (основно потрети и пейзажи) на утвърдени, но и на млади автори от периода –Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора, Генко Генков (от него Б.Д. притежава рядък автопортрет), Димитър Казаков-Нерон, Георги Божилов-Слона, Светлин Русев, Валентин Старчев, Емил Стойчев, Греди Асса, Яшарли Тахиров, Вихрони Попнеделев и др. Привлича го и общуването със самите художници. Той е от колекционерите, които предпочитат да показват какво притежават (но не самоцелно), включително под формата на дарение.

Генко Генков

Горски пейзаж, 1980.

Живопис

Детайли

Материал: м.б. пл.
Широчина: 84.00 cm Дължина: 140.00 cm Дълбочина: cm

Собственост на: колекция Божидар Данев / дарение галерия УниАрт
Описание: * годината на създаване на творбата е условна

На следващ, по-зрял етап от колекционерската му практика, интересът на Божидар Данев се насочва и към скулптура – на Павел Койчев, Емил Попов, Стефан Лютаков, Крум Дамянов, Величко Минеков – автори, в които той оценява специфичния дух (duende).

Фламандска живопис, 17 век

Алегория на плодородието (Есен), 1600.

Живопис

Детайли

Материал: м.б. пл.
Широчина: 82.00 cm Дължина: 72.00 cm Дълбочина: cm

Собственост на: колекция Божидар Данев / дарение галерия УниАрт

Друг дял от колекцията на Божидар Данев, който я откроява в българската среда, включва десетки творби на западноевропейски художници от 17-19 век (основно холандски и фламандски) – портрети, алегорични и жанрови фигурални композиции, пейзажи и библейски сюжети. Голяма част от тези произведения през 2012 г. са дарени на Нов български университет, изложени като постоянна експозиция в Галерия УниАрт, а днес са в основата на колекцията на университетската галерия. Първоначално колекцията „Европейска живопис“ е проучена и описана от проф. Ирина Генова, публикуван е и самостоятелен каталог[21]. През годините Божидар Данев прави и други дарения на НБУ, като колекция съвременна скулптура (на Павел Койчев, Стефан Лютаков, Величко Минеков, Емил Попов, Иван Славов, Валентин Старчев и др.), както и десет живописни творби на Генко Генков. Произведението „Портрет на Люба Габровска-Дюлгерова“ от художника Иван Ненов е откупено от семейството на Николай Дюлгеров в Италия и е дарено отново на галерия УниАрт.

Един от колекционерите, чието внимание е насочено изцяло към автори, изявяващи се в момента, е Иван Ненков (р. 1947). Освен на утвърдени, той залага и на по-малко известни, млади, но перспективни според неговите разбирания имена, с което колекцията му се различава от повечето български сбирки. Тя е богата и разнообразна и е изключително стойностна за град Варна, където той живее.

Георги Чапкънов, Ивайло Мирчев, Светлин Русев, Андрей Даниел, Павел Койчев, Гаро Кешишян, Дария Василянска, Мария Зафиркова, Долорес Дилова, Милко Божков, Ванко Урумов и др.

Изложба: Колекционерът 30 от 70, ХГ „Борис Георгиев“, Варна, 6.10 – 8.11.2017. Живопис, графика, фотографии, скулптура от колекцията на Иван Ненков, 2017.

Фотография

Детайли

Собственост на: Колекция Иван Ненков

Ненков започва да колекционира през 1987 г. Във времето събира в колекцията си стотици творби на десетки български художници – живопис, скулптура, фотография, графика и рисунка. Тя е ценна с това, че съхранява голяма част от водещите произведения на художници, творили в период, в който държавата вече не прави откупки.

В колекцията си Иван Ненков се е стремял да следи във времето творческото развитие на любимите си автори, сред които са Милко Божков, Веселин Начев, Сашо Анастасов, Васил Василев и др., като съхранява документи, отразяващи артистичните им търсения, работни етапи и пилотни проекти. Специално място в сбирката заемат варненски художници, особено такива от кръга „Вулкан“, творили в едноименната бивша фабрика за печки на твърдо гориво, в която през 80-те години има множество ателиета. Произведения от колекцията участват в общи изложби, показвани са и в седем самостоятелни експозиции. Уникален е проектът, реализиран по идея на Иван Ненков „Колекционерът - портрет и автопортрет“, в който участват около 60 автори. Поканените художници създават по един портрет на колекционера, а някои и свой автопортрет. Авторите в сбирката са от различни поколения. Сред тях са имената на Светлин Русев, Иван Кирков, Георги Баев, Свилен Блажев, Стоян Цанев, Димитър Киров, Георги Божилов-Слона, Димитър Казаков, Лика Янко, Емил Попов, Павел Койчев, Ангел Станев, Петър Дочев, Андрей Даниел, Генко Генков, Галин Малакчиев, Иван Русев, Стефан Лютаков, варненците Димитър Трайчев, Мария Зафиркова, Георги Лечев, Дария Василянска, Ванко Урумов, Альоша Кафеджийски, Кина Петрова, Мария Чакърова, Иван Обретенов, Пламен Аврамов, Албена Коева, Стоимен Стоилов, Иван Димитров-Вака, Владимир Иванов, Явор Цанев и др.

Цанко Лавренов

Стара планина, 1943.

Живопис

Детайли

Материал: м.б. пл.
Широчина: 58.00 cm Дължина: 50.00 cm Дълбочина: cm

Собственост на: Колекция Венцислав Кадиев
Описание: Сканирана от каталога на изложбата "Българска живопис. Първата половина на ХХ век. Избрано от частни колекции", 2018. Съюз на колекционерите в България

Сред най-последователните, прецизни в избора си и образовани в областта на българското изкуство от 20 век колекционери е Венцислав Кадиев. Интересът му е насочен към български класици от началото на ХХ век (живопис, графика, рисунки, по-малко скулптура), като специфичното при него е, че издирва произведения на български художници в чужбина (чрез аукциони) и при възможност ги купува. Така в България са се върнали картини на Никола Михайлов, Константин Гърнев, Данаил Дечев и др. Проучва историята на всяка творба, постъпила в колекцията и събира документацията в папки с досиета. С готовност участва в изложби или предоставя достъп до колекцията си за изследователи. Грижи се максимално за условията, в които се съхранява сбирката.

Александър Керезов е уникален случай в българската колекционерска практика. Той колекционира произведения на талантливи художници, работили в началото на 20 век, но по една или друга причина останали малко познати за историята. В допълнение, с помощта на специалисти, той прави проучване на биографичните данни за живота и творчеството на тези художници. Организирал е три изложби от колекцията си в Галерия „Академия” – през 2008 („Петдесет портрета. Живопис рисунка графика“, 20-29 август), през 2013 („Забравените художници на България“, 20-30 август) и през 2018 („Познати - непознати, известни – неизвестни“, 14-24 август).[22]

Една от специфичните софийски колекции е с фокус върху произведения на жени-художници.[23] В нея преобладават живописта и графиката. Моделът, по който е изградена сбирката, е следният: централен масив с амбиция за представителност и широка обхватност, съставен от произведения на жени-художници, работили в големия период 20 век – наши дни; и т.нар. „ценителски изкушения”, които са маргинални по отношение на корпуса на сбирката, но важни, неотменими и стойностни както за колекционера, така и за един отстранен, изследователски поглед към цялото.

Имената на художничките в колекцията са много, като част от тях са представени с повече творби. Сред тях са: Калина Тасева, Лиляна Русева, Магда Абазова, Анета Дръгушану, Василка Монева, Рада Поптошева, Людмила Поптошева, Сирма Сарафова, Десислава Минчева, Тодорка Бурова, Петя Денева, Елисавета Консулова-Вазова, Бинка Вазова, Долорес Дилова, Сидония Атанасова, Гергана Минкова, Златка Дъбова, Мария Кочопулос, Анастасия Панайотова, Сийка Туршеджиева, Роза Дойчева, Таня Железова, Костадинка Цветкова, Елена Панева, Дария Василянска, Руска Маринова, Тоня Горанова, Олга Вълнарова, Маруся Калимерова, Ани Трингова, Лика Янко, Зина Юрданова, Цветана Костуркова, Мана Парпулова, Елена Вълчанова, Румяна Босяцка, Иванка Сокерова, Катя Костова и др.

Под „ценителски изкушения“ колекционерът има предвид „придобивания, освободени от дисциплиниращия дискурс на представителността, неустоимо привлекателни автори и творби, удоволствие и страст в чист вид за романтичния почитател на изкуството, какъвто всеки колекционер е преди всичко. Тук попадат спонтанни рисунки, съкровени ескизи, миниатюрни етюди, некотирани, забравени, непознати художници, докоснали по един интимен начин зрителя. Автори, ценени заради своята виталност на художници, магнетични, чародейни артисти.“ Сред имената в тази категория са Янаки Кавръков, Янаки Манасиев, Атанас Яранов, Юри Буков, Христо Христов-Йошката, Георги Петров, Чавдар Петров, Недко Солаков, Греди Асса и др.

Колекция притежава и Фондация „Цанко Лавренов“, управлявана от Лаврен Петров. Нейното ядро е изградено от произведения на художника Цанко Лавренов, но тя включва и два специални раздела. В раздел „Художествено наследство“ влизат творби, свързани с дейността на галерия „Лоранъ“, а в „Съвременно изкуство“ – такива, свързани с галерия „Контраст“, и двете управлявани от Лаврен Петров. Идеята е в бъдеще колекцията да бъде достъпна за обществеността, на първо място чрез нейното дигитализиране, но и чрез представянето ѝ в изложби.

През 2012 неизвестната до момента колекционерска дейност на Георги Барбудев нашумя с изложбата „Изкуството преди утре. От Рафаело до Уорхол”, представена в галерия „Графит”, Варна (5 юли - 15 август, куратор Пламена Димитрова-Рачева). Според официалната информация, в нея са включени произведения на знакови имена от световната история на изкуството, като Рафаело, Тициан, Рубенс, Ван Дайк, Едгар Дега, Тулуз-Лотрек, Василий Кандински, Казимир Малевич, Пабло Пикасо, Жорж Брак, Марк Шагал, Хуан Миро, Рене Магрит, Салвадор Дали, Джаксън Полак, Анди Уорхол и др. Тази изложба отвори множество въпроси, сред които най-важните бяха свързани с автентичността и атрибуцията на изброените автори; с техния произход и начина им на придобиване, с познанията и способностите на българските специалисти да работят с подобен тип произведения, както и с особения режим по отношение на закона, в който попадат картините, след като са внесени в страната. Макар и колекционерът усилено да твърди, че това са оригинали, остават съмненията, че става въпрос за копия или за „оригинали“, създадени от автори от школата на гореизброените „големи“.

Колекции от съвременно изкуство
Българският колекционер сравнително рядко се обръща към колекциониране на съвременно изкуство, като през последните години интересът все пак се увеличава. Въпреки това е по-скоро рядкост включването в сбирките на съвременни форми на изкуство, като инсталации, видео арт и дори фотография.

Парадоксалното е, че в годините веднага след 1989 г. интересът към колекциониране на съвременно българско изкуство идва от страна на чужденци – емблематични са колекциите на швейцарския дипломат Гауденц Б. Руф и на белгийския собственик на верига супермаркети Юго Вутен. Във времето българско изкуство е включено и в някои международни лични и корпоративни колекции, като тези на Рене Блок, австрийските „Контакт“ на фондация „Ерсте“ и EVN, германската Дойче Телеком, на турската фондация Коч и др.

Фондация „Отворени изкуства“

Гауденц Руф и артистичната директорка Кристина Щайнбрехер-Пфанд по време на Фокус: България, Vienna Contemporary, 2015, 2015.

Фотография

Детайли

Собственост на: Архив фондация "Отворени изкуства"

През 1995 г. Гауденц Б. Руф (р. 1941) пристига в България като посланик на Конфедерация Швейцария. В продължение на пет години, докато заема този пост, той създава контакти и приятелства с български художници, нещо повече – организира техни изложби в резиденцията си и отваря вратите ѝ за широката публика. Подкрепата за българското изкуство в този труден за страната период е от изключително значение. Както се оказва, този петгодишен престой и взаимоотношения са от значение и за г-н Руф, тъй като полагат основата за бъдещото важно решение, което ще вземе – да инвестира в развитието и изявите на младото ни изкуство след приключването на дипломатическата си кариера. Това той прави в периода 2007-2012 чрез Наградата за ново българско изкуство „Гауденц Б. Руф”, а след това (до 2019 г.) финансира създаването на нови работи от български автори, както и организирането на събития, представящи съвременно българско изкуство в България и в чужбина.

Дан Тенев

Техническото на човека, 2004.

Инсталация

Детайли

Фотограф: Светла Петкова

Собственост на: Колекция Гауденц Б. Руф
Описание: Показано в изложбата „Следва продължение...“, СГХГ, 2014

Слав Недев

Биотоп, 2007.

Дигитално изкуство

Детайли

Фотограф: Светла Петкова

Собственост на: Колекция Гауденц Б. Руф
Описание: Показано в изложбата „Следва продължение...“, СГХГ, 2014

Мащабната меценатска дейност на Гауденц Б. Руф се развива и в още една посока. Като колекционер на изкуство той откупува и множество произведения на български художници. Началото на сбирката от българско изкуство на Руф е поставено през периода 1995-2000 г. Тогава той придобива произведения на Лъчезар Бояджиев, Кирил Прашков, Елена Панайотова, Правдолюб Иванов, Калин Серапионов и др., които е представял в швейцарското посолство. След 2007 г. към тях са добавяни нови работи, често на съвсем млади автори, откупувани след всеки годишен конкурс. При всяка своя визита у нас Руф посещава ателиета на художници и изложби, от които също понякога избира по нещо.

Правдолюб Иванов

Капан, 2007.

Инсталация

Детайли

Фотограф: Светла Петкова

Собственост на: Колекция Гауденц Б. Руф
Описание: Показано в изложбата „Следва продължение...“, СГХГ, 2014

Колекцията от българско изкуство на Гауденц Б. Руф е показана през 2014 г. в СГХГ в изложбата „Следва продължение...”, която представя над 100 произведения на 40 художници. Като включени видове изкуство сбирката е разнобразна – има живопис, графика, обекти, инсталации, фотографии, рисунки, в някои случаи това са концептуални работи или проекти в развитие. Като допълнителен акт на щедрост 24 от показаните произведения и серии от творби са дарени на фонда „Съвременно изкуство и фотография“ на СГХГ.

Юго Вутен (1940-2017) в началото посещава България като запален ловец, а от средата на 90-те години се превръща в страстен колекционер на произведения на български художници, както и дарител за реализирането на различни прояви. Когато идва в България, Вутен вече е отдаден на колекционерската страст, като сред чуждестранните имена в сбирката му са Франс Мазерел, Арно Брекер, Фелисиен Ропс, Ай Вейвей, Аниш Капур... В страната ни обаче открива нов извор на вдъхновение и постепенно създава изключително стойностна и богата, хронологически издържана колекция от българска скулптура, живопис, графика и рисунки от началото на 1960-те години до актуални произведения, включително на млади автори.

Крум Дамянов

Корида, 2004.

Скулптура

Детайли

Фотограф: Светла Петкова
Материал: месинг, емайл

Собственост на: Скулптурен парк Юго Вутен, Гел, Белгия
Описание: Композиция от 13 фигури. Средна височина: 170 см

По времето на първите си посещения в България белгиецът развива частния си скулптурен парк в Гел и решава да го насели с произведения на български автори. Благодарение на подкрепата му много скулптори имат възможност да реализират в голям мащаб свои идейни проекти, като в отделни случаи за парка те създават нови произведения. Акцент стават знакови работи на Павел Койчев, които са заобиколени от творби на Емил Попов, Крум Дамянов, Иван Русев, Георги Радулов, Валентин Старчев, Иван Славов, Божидар Козарев, Величко Минеков, Альоша Кафеджийски, Константин Денев, Снежана Симеонова и др.

Вальо Ченков

Спонсорът, 2010.

Живопис

Детайли

Материал: м.б. пл.
Широчина: 70.00 cm Дължина: 60.00 cm Дълбочина: cm

Собственост на: Арт център Юго Вутен, Херенталс, Белгия

Станислав Памукчиев

Цедила, 2001.

Инсталация

Детайли

Собственост на: Арт център Юго Вутен, Херенталс, Белгия

През 2006 г. Юго Вутен купува зърнена фабрика от 50-те години на 20 век в белгийското градче Херенталс, която реконструира и превръща в Арт Център Юго Вутен, открит през 2012 г.[24] Там, заедно с международни имена от 20 век, са представени и творби на български автори: Станислав Памукчиев, Ванко Урумов, Десислава Минчева, Генко Генков, Владимир Димитров-Майстора, Свилен Блажев, Йордан Кацамунски, Атанас Яранов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Милко Божков, Стефан Лютаков, Георги Баев, Пламен Аврамов, Томас Кочев, както и на младите автори Марина Маринова, Бора Петкова, Камен Старчев, Симеон Стоилов, Калия Калъчева и мн. др. Акцент в експозицията са живописни работи на Жул Паскин, проекти на Christo, както и произведения от различни периоди на Светлин Русев и Недко Солаков.

Недко Солаков

Икони с дарени истории, 2005.

Живопис

Детайли

Материал: Темпера върху дърво

Собственост на: Арт център Юго Вутен, Херенталс, Белгия

Част от българските колекции с фокус върху съвременно изкуство в началото са започнати със закупуване на класически произведения от 20 век (Георги и Дана Войнови, Румен Драганов, Тодор Стайков). При други, създадени по-късно, първоначалният интерес е изключително само към творби на съвременни автори (Мариус Величков за адвокатското сдружение DGKV, Николай Неделчев и др.)

В края на 80-те години е поставено началото на колекцията на художника Недко Солаков (р. 1957) и неговата съпруга Слава Наковска.[25] Първото произведение, което те купуват през 1986, е рисунка на Стоян Сотиров от 40-те години. С времето колекцията се развива и обогатява, отначало с творби на български, а по-късно и на международни автори от различни периоди. Фокус на сбирката са разнообразни форми на изкуство върху хартия – рисунка, акварел, колаж, графика и др., но в нея има и живопис, видео, инсталации и фотография. За семейство Солакови е от особено значение историята зад всяка придобивка, процесът на общуване около придобиването на творбата и специфичната връзка, която изграждат с авторите, чиито работи събират.

Карин Зандер

Слава Наковска 1:7 и Недко Солаков 1:7, 2013.

Обект

Детайли

Материал: 3D скенер на реални човешки тела, монохромен 3D печат

Собственост на: Колекция Недко Солаков и Слава Наковска

Колекцията от българско изкуство на семейство Солакови условно може да се раздели на три групи[26] – първата включва произведения на автори творили или започнали да творят през първата половина на 20 век (Иван Милев, Илия Бешков, Георги Машев, Владимир Димитров–Майстора, Никола Кожухаров, Васил Стоилов, Кирил Петров, Генко Генков, Светлин Русев), като част от произведенията на български класици са наследени от семейството на Слава Наковска (Руска Маринова, Славка Денева и др.). Втората група е изградена от творби на художници от поколението, към което принадлежи самият Солаков (Андрей Даниел, Вихрони Попнеделев, Божидар Бояджиев, Кирил Прашков). Третата включва работи на по-младото поколение, като сред тях има картини, видеа, инсталации и фотографии на Правдолюб Иванов, Иван Мудов, Самуил Стоянов, Рада Букова, Михаела Власева, Искра Благоева, Зара Александрова и др.

От ляво надясно са произведенията на: Кристина Лукас, Карин Зандeр, Марлен Дюма, Михаела Власева, Карин Зандер, Мона Хатум, Паола Пиви, Моника Бонвичини, Невин Аладаг, Славка Денева, Шийла Камерич

Поглед към изложбата „Международен женски ден“, галерия ИСИ, София, 7 март – 19 април 2014, 2014.

Фотография

Детайли

Собственост на: Колекция Недко Солаков и Слава Наковска

От началото на 90-те, когато Недко Солаков започва да пътува по света за свои участия, колекцията се обогатява и с международно изкуство. Тя е попълвана чрез откупки (от галерии, панаири, художници и по-рядко от търгове), като голямата част от произведенията са придобити вследствие на размени с негови колеги-художници и с галеристи. Фактът, че Недко Солаков развива успешна кариера и участва в най-големите световни форуми за изкуство, му позволява да създаде контакти и приятелства с някои от световните имена. На някои от тези автори той предлага размяна на своя срещу тяхна рисунка (основната част от тези размени са на рисунки).

Колекцията на Недко Солаков е изключително богата, като към момента наброява над 1000 произведения на повече от 200 автори[27] и вероятно е най-богатата от съвременно западноевропейско изкуство в България. Тя включва творби на Пол Макарти, Нам Джун Пайк, Раймонд Петибон, Лорънс Уайнър, Лучо Фонтана, Сол Люит, Даниел Бюрен, Паула Пиви, Моника Бонвичини, Мона Хатум, Ервин Вурм, група Желатин, Мартин Крийд, Йошимото Нара, Райън Гендър и др. В нея има и специфичен фокус върху автори от Източна Европа и Русия, например на Йон Григореску, Дан Пержовски, Джета Братеску, Чиприян Мурешан, Юлиус Колер, Роман Ондак, Збигнев Либера, Мирослав Балка, Борис Михайлов, Иля Кабаков, Андрей Монастирски и др.

От ляво надясно са произведенията на: Зара Александрова, Искра Благоева, Кристина Лукас, Матилде тер Хайне, Кристина Лукас

Поглед към изложбата „Международен женски ден“, галерия ИСИ, София, 7 март – 19 април 2014, 2014.

Фотография

Детайли

Собственост на: Колекция Недко Солаков и Слава Наковска

До момента колекцията на семейство Солакови е представяна пред публика само веднъж – в изложбата „Международен женски ден“, куратор Яра Бубнова, галерия ИСИ, 7 март – 19 април 2014. Тя включва работи на художнички от България и 20 други страни. Експонатите, сред които живописни платна, рисунки, скулптури, фотографии, видеофилми, авторски книги, вестници и обекти, демонстрират разнообразието от художествени практики през последните десетилетия. Както пише в прессъобщението: „Изложбата предлага нещо като микро-модел на световната арт сцена, в която индивидуалните езици и похвати, формалните, аналитичните, ироничните, критичните дискурси, колкото и да са независими, се обвързват в общ контекст, от който се формира историята на изкуството.“ Изборът на произведения, произходът им и специфичните връзки в изложбата са коментирани от Недко Солаков непосредствено до всеки експонат в залата. Сред представените имена са тези на Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Анета Мона Киша и Луция Ткачова, Боряна Роса, Десислава Минчева, Емили Джасир, Зара Александрова, Искра Благоева, Карин Зандер, Кристина Лукас, Мариела Гемишева, Мария Айхорн, Маркус Мунтеан и Ади Розенблум, Марлене Дюма, Матилде тер Хейне, Михаела Власева, Мона Хатум, Моника Бонвичини, Невин Аладаг, Паола Пиви, Пипилоти Рист, Рада Букова, Руска Маринова, Славка Денева, Снежана Симеонова, Софи Кал, Франсис Гудман, Франческа Уудман, Шийла Камерич и др.

През 1986 г. е поставено началото и на колекцията на Георги и Дана Войнови, като в началото те купуват предимно класически произведения на румънски (К. К. Константинеску) и български автори (Рафаел Михайлов)[28]. Постепенно се развиват като колекционери, развиват и познанията си за изкуството, стремят се в колекцията им основните автори да бъдат представени с повече произведения. В нея са включени творби на български автори от втората поливина на 20 век, като Магда Абазова, Атанас Пацев, Андрей Даниел, Петър Дочев, Едмонд Демирджиян, Недко Солаков, Моника Попова, Крум Дамянов, Румен Скорчев, на представители на Клужката художествена школа (Мирча Сучиу) и др.

Андрей Даниел

Градски пейзаж, 2006.

Живопис

Детайли

Материал: м.б. пл.

Собственост на: Колекция Георги и Дана Войнови

Колекцията е фокусирана върху графика и рисунки, но в нея има и живопис, скулптура, както и мултимедийни творби. Освен произведения на утвърдени художници от 20 век, през последните години интересът на колекционерите е насочен към млади автори, като Кирил Кузманов, Калия Калъчева, Елена Яневска и др.

Сред първите българи, които проявяват интерес към съвременни форми на изкуство е и дерматологът д-р Галентин Гатев (р. 1960), който купува произведения в кр. на 80-те и началото на 90-те години от автори, създаващи по това време т.нар. „неконвенционално изкуство“, към чиято група се присъединява по-късно и самият той. За съдържанието на тази колекция не се знае нищо, тъй като, според собствените му думи, д-р Гатев няма желание да я показва, нито да разкрива подробности за нейното съдържание.

Румен Драганов (р. 1952) не се определя като колекционер, но въпреки това притежава една добре подбрана сбирка, която започва да попълва в началото на 90-те години. Идеята му е да съхрани част от творчеството, създавано през този период, когато почти никой не купува изкуство на съвременни автори, защото държавните галерии вече нямат бюджет, а интересът на бизнеса е насочен към „стари майстори“. За него е важно, че от изложба на съвременен художник може да избере това, което му харесва сред най-доброто за съответния автор по това време. Важен е и самият контакт с художниците и техния начин на мислене. Днес той притежава представителни произведения на редица български художници от периода. При избор на автори често се допитва за съвет до галеристи, от които получава ценни съвети. В началото купува картини на Георги Баев, Димитър Киров, Йоан Левиев, Георги Божилов-Слона и др. Живописта впоследствие е допълнена от скулптури на Никола Терзиев-Желязото, Димитър Бойков, Валентин Старчев, Ангел Станев, Емил Попов.

Искра Благоева

Love yourself, 2009.

Живопис

Детайли

Материал: акрил върху платно
Широчина: 30.00 cm Дължина: 30.00 cm Дълбочина: cm

Собственост на: Колекция Румен Драганов

През последните години интересът на Румен Драганов е насочен и към утвърдени и млади съвременни художници, като Недко Солаков, Иван Мудов, Камен Стоянов, Искра Благоева, Кирил Кузманов, Валентин Стефанов, Нина Ковачева, Стефан Божков, Светозар Бенчев и др.

Николай Неделчев е първият колекционер на съвременно изкуство, който се опитва да разчупи закостенялостта в колекционерските практики в страната, както и да прояви изцяло отворен подход и специализирано отношение към начина на съхранение в професионално направени депа, представянето на събираните произведения в изложби, описанието и каталогизирането им. Роден в семейството на скулптора Трифон Неделчев, той израства в обкръжението на изкуство и художници като Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев, Димитър Киров.

Кольо Карамфилов

Съвременна дилема, 2012.

Живопис

Детайли

Материал: смесена техника върху платно
Широчина: 60.00 cm Дължина: 80.00 cm Дълбочина: cm

Собственост на: Колекция Николай Неделчев

Николай Неделчев започва да колекционира по-осъзнато от 2010 г., като ключов фактор се оказва приятелството му с художника Кольо Карамфилов. След многократни срещи с него, разговори, посещения в ателието му и над 15 придобити картини началото на колекцията е поставено. През годините тя претърпява развитие. От сравнително по-неосъзнато и хаотично събиране започва да изгражда облик. В центъра ѝ е съвременното изкуство, а главните посоки в началото са живопис и скулптура, но колекционерът не се ограничава и днес в нея има голямо видово разнообразие. Специален акцент е поставен върху двайсетина имена, които Неделчев колекционира през годините и изгражда техни мини експозиции и своеобразни “портрети”. Освен съвременни, в неговата колекция са включени и произведения на автори от началото на 20 век (български модернисти), но те представляват малка и изолирана част от сбирката. Колекционира и международно съвременно изкуство (Айдан Салахова, Сергей Борисов, шейх Рашид ал Халифа и др). При купуването на произведения разчита преди всичко на собствения си вкус и усет, но често се допитва и до специалисти. За него е особено ценно например общуването с галеристи, които са богат източник на информация и успяват да насочват вниманието му към определени явления в изкуството. Не продава произведения, които веднъж са влезли в сбирката. Вълнува го историята зад конкретно произведение, както и възможността да „инвестира“ в съвременни автори под формата на подкрепа, признание и оценка, какъвто е смисълът, вложен във всяка покупка. Този акт според него стимулира авторите да работят.

Сирма Сарафова – Ораховац

Композиция, 2012.

Живопис

Детайли

Материал: въглен, молив, акрил, масло и флумастер върху пенокартон
Широчина: 70.00 cm Дължина: 100.00 cm Дълбочина: cm

Собственост на: Колекция Николай Неделчев

За Николай Неделчев интересът към съвременни и млади автори е вид откривателство – да успееш да видиш потенциала на определен автор, да го подкрепиш и във времето да се окаже, че си направил колекционерска находка. В колекцията присъстват имена като Кольо Карамфилов, Сашо Стоицов, Димитър Генчев, Любен Петров, Венцислав Занков, Нина Ковачева, Алла Георгиева, Станимир Генов, Руди Нинов, Аделина Попнеделева, Димитър Яранов, Ива Яранова, Иван Кюранов, Иван Костолов, Антон Терзиев, Красимир Кръстев-Rassim, Стефан Иванов, Радоил Серафимов, Богдан Александров, Миряна Тодорова, Деян Янев, Калия Калъчева, Валентина Шара, Йонко Василев, Димитър Шопов, Зара Александрова, Вальо Ченков, Нора Ампова и др. Изложби с творби на съвременното изкуство от неговата колекция са представяни през 2015 г. в Националната художествена галерия, София („Образ и подобие“) и през 2019 г. в СКЛАД, Пловдив ("Поглед в депото или колекционирайте съвременно!"), в рамките на програмата Пловдив - Европейска столица на културата 2019 и др.

Зоран Георгиев, Петринел Гочев, Атанас Атанасов, Константин Костов и др.

Изложба „Образ и подобие“ в НХГ, 14.08-04.10.2015, 2015.

Фотография

Детайли

Собственост на: Колекция Николай Неделчев

Изложбата „Образ и подобие“ включва 77 автопортрета в областта на живописта, скулптурата и новите медии и е резултат от едногодишна работа с утвърдени и съвсем млади автори, поканени да представят концепция за художествено претворяване на собствения си образ. Освен в София, проектът е представян в Пловдив и Варна през 2016-2017 г. Към него има издаден каталог.

Съвременно изкуство колекционира и адвокатът Мариус Величков за адвокатското сдружение, към което принадлежи (DGKV)[29]. Корпоративната колекция е създадена след 2005 г. и е разположена в офисите на сдружението. Включва основно живопис, скулптура и фотография. Фокусът на колекцията е върху автори от същото поколение, към което принадлежат и собствениците на сдружението, т.е. авторите започнали да се налагат в края на 80-те и през 90-те години, най-вече от групата XXL и от група „Градът“ (Андрей Даниел, Вихрони Попнеделев, Божидар Бояджиев).

RASSIM

Автопортрет с цигара (по видеото “Автопортрет с цигара”, 1995), 2001.

Живопис

Детайли

Материал: м.б. пл.
Широчина: 100.00 cm Дължина: 130.00 cm Дълбочина: cm

Собственост на: Колекция DGKV

Косьо Минчев

Изтривайки историята, 2006.

Скулптура

Детайли

Материал: акварезин

Собственост на: Колекция DGKV

В колекцията има произведения на Иван Кюранов, Хубен Черкелов, Косьо Минчев, Георги Тушев, Rassim, Венцислав Занков, Георги Ружев, Генади Гатев, Росен Тошев, Димитър Яранов, Пламен Тодоров, Иван Костолов, Димитър Шопов и др. Това, от една страна, е инвестиция в стойностни според колекционера произведения (но не с цел препродажба и печалба), а от друга е подкрепа за художниците. Подкрепят се и съвсем млади автори (напр. студенти на Андрей Даниел).

Ярък пример на ангажимент към откриване и подпомагане развитието на млади автори (още по време на тяхното обучение) е този на колекционера Тодор Стайков. Неговият интерес към завършващи студенти от НХА датира от 2015 г., когато за първи път по негова инициатива се прави селекция на художници от специалностите „Живопис“ и „Скулптура“. Жури, съставено от преподаватели в НХА и утвърдени художници, избира няколко завършващи студенти, чиито творби се отличават с голяма артистичност, професионализъм и творчески заряд. За тях ежегодно се организира пленер в Арт център „Вихрони“ в с. Долно Камарци (и веднъж в Арт център Илинденци) и впоследствие творбите им се показват в столична галерия. С цел по-голяма видимост и по-добра презентация на конкурсите, инициативите и подкрепените от Тодор Стайков автори е създадена платформата „Млади български художници“ (http://young-bulgarian-artists.org). Тя проследява и популяризира развитието им, като показва това, което са създали като дипломници в НХА, както и веднага след завършването на обучението им.

Албена Петкова

Емануела, 2019.

Живопис

Детайли

Материал: м.б. пл.

Собственост на: Колекция Тодор Стайков

Тодор Стайков е един от учредителите на Съюза на колекционерите в България. Колекционира от 2000 г. насам, като интересът му е към живопис, графика и скулптура от български художници, без да има конкретни предпочитания към период или автори. Колекцията му е богата и разнообразна, но до момента произведения от нея рядко са показвани.[30] (В бъдеще колекционерът планира да издаде каталог.) При формирането му като колекционер му повлиява общуването със Светлин Русев, чиито напътствия следва дълго време. Общува с различни творци, изкуствоведи и културолози.

Марк Бойчев

Макет на "Самодиви", 2019.

Скулптура

Детайли

Материал: керамика

Собственост на: Колекция Тодор Стайков

По-позната е колекцията му от млади автори, част от която може да се види на сайта Млади български художници. В нея са включени живописни и скулптурни творби на Ангеларий Димитров, Елена Велкова, Явор Костадинов, Силвия Богоева, Ивана Петрова, Яна Стойчева, Гергана Табакова, Благица Здравковска, Елена Аначкова, Думисани Карамански, Албена Петкова, Марк Бойчев, Мартиан Табаков, Мартин Трифонов, Тина Хамзе и др.

Една от малкото български частни колекции, фокусирани изцяло върху съвременно изкуство, се намира в Пловдив.[31] Началото ѝ е поставено през 2006 г., но по-интензивно тя е развивана и попълвана след 2011. Изборът на колекционера се спира върху творби, в които вижда нещо от себе си и от своята философия за живота. Те са обединени от темата на пътуването – в пространството, понякога във времето, пътуването вътре в теб…

Правдолюб Иванов

Детство, 2014.

Обект

Детайли

Широчина: 20.00 cm Дължина: 10.00 cm Дълбочина: 60.00 cm

Собственост на: Частна колекция
Описание: Тираж от 2 + 1 авторски

Тази колекция се изгражда преди всичко заради личното удоволствие от общуването с изкуството, но понякога, когато има възможност, колекционерът купува и неща, които оценява като важни за историята на съвременното българско изкуство. В тази връзка колекцията се развива във времето спрямо развитието на колекционера като такъв. При избора на произведение водещи са личното усещане и енергията, която има в творбата.

В колекцията има основно произведения на българското съвременно изкуство, но тя включва и такива на чуждестранни автори, които по някакъв начин са свързани с българската сцена. Правилото е творбите да бъдат на живи автори, с цел те да могат да бъдат подкрепяни сега. Водещ е мотивът, че колекционирането на съвременно изкуство е инвестиция в автора, в неговото развитие и чрез това в средата, в която живеем. И в тази връзка колекционирането на съвременно изкуство е важна част от усещането за време и място.

Недко Солаков

Пладне, 1978.

Живопис

Детайли

Материал: м.б. пл.

Собственост на: Частна колекция
Описание: Размер на картината: 39 х 58 см
Размер на работата: 80 х 123 см

В колекцията има живопис, графика, скулптура, издания в лимитиран тираж, видео и фотография, купувани основно от галерии. Колекционерът няма пристрастия към отделни автори, не се влияе от тяхната възраст или име (дали са утвърдени или млади). Стреми се във времето да придобива поне по 2-3 работи на авторите, които веднъж са влезли в сбирката, макар и това понякога да се осъществява трудно.

Колекционерът предоставя произведения за участия в изложби, но не изпитва необходимост да покаже колекцията самостоятелно пред широка публика. Тя обаче е достъпна за хора, които се интересуват от съвременно изкуство и полагат усилия за развитието на сцената в България.

Произведенията се съхраняват в специално помещение при всички условия, необходими за техния комфорт. В процес на попълване е и архив на колекцията. В бъдеще колекционерът е отворен да дари част от сбирката.

Красимир Терзиев

Монумент на изтеклото време, 2013.

Обект

Детайли

Материал: нефункциониращ лаптоп, гравюра в/у LCD екран
Широчина: 30.00 cm Дължина: 33.00 cm Дълбочина: 27.00 cm

Собственост на: Частна колекция, Пловдив

Колекцията включва произведения на: Недко Солаков, Лъчезар Бояджиев, Атанас Хранов, Воин де Воин, Севда Семер, Мисирков / Богданов, Викенти Комитски, Димитър Генчев, Димитър Солаков, Димитър Шопов, Зоран Георгиев, Иван Мудов, Камен Старчев, Камен Стоянов, Кирил Кузманов, Кокимото, Красимир Терзиев, Майк Буше, Максим Бондю, Мариела Гемишева, Мария Джелебова, Мартина Вачева, Мич Брезунек, Моника Попова, Правдолюб Иванов, Рада Букова, Расим, Руди Нинов, Рошпака, Стела Василева, Стефан Николаев, Стефания Батоева, Текла Алексиева, Шакир Гьокчебаг, Кристо - подписан лимитиран принт и др.

Друга колекция, която включва обособена част от съвременно изкуство е тази на Владимир Илиев – арт мениджър, собственик на софийската галерия за съвременно изкуство „+359“, съосновател и председател на „Асоциацията на търговците на произведения на изкуството“ (АТПИ). За тази колекция можем да съдим най-вече по две изложби – „Лика Янко. Рисунки“ (съвместно с Александър Тошев), Национална галерия „Квадрат 500“, 7.11.2019-8.03.2020, както и „Да колекционираш съвременно изкуство“ с куратори Иво Милев и Боряна Вълчанова, НГ „Двореца“, 22.04-27.06.2021. Втората представя българската художествена сцена от последните десетилетия през личния поглед на Владимир Илиев. Част от въпросите, които поставя, са: „Какво е мястото на съвременното изкуство в сбирките на българските колекционери?“, „Оправдан ли е “рискът” да колекционираш съвременно изкуство?“, „Не е ли съвременното изкуство бъдещата класика?“. А приложеният т.нар. „Колекционерски манифест“, целящ да проблематизира ролята на колекционера като важна и определяща част за свободното съществуване на съвременното изкуство, завършва с думите: „За колекционера на “старо” изкуство повечето избори вече са направени. За колекционера на съвременно изкуство те предстоят, те са негови – трудни, проблематични, понякога лъжовни или погрешни. Той е пътешественик в бъдещето, където всичко е все още само възможно.“

Нина Ковачева, Красимир Терзиев, Искра Благоева

Из изложбата „Да колекционираш съвременно изкуство“, НГ „Двореца“, 22.04-27.06.2021, 2021.

Фотография

Детайли

Собственост на: Колекция Владимир Илиев

Изложбата включва произведения на Сашо Стоицов, Боряна Петкова, Валентин Стефанов, Красимир Терзиев, Геoрги Ружев, Нина Ковачева, Георги Георгиев – Jorrras, Борис Колев – B.A.i.L.A, Калина Димитрова, Стефан Иванов, Петер Цанев, Искра Благоева.

Колекцията от съвременно изкуство на Йонко Василев е създадена с концептуален мотив. Познанствата му с млади художници и наблюденията върху сцената го подтикват да създаде колекция в смисъла на произведение, в което всяко „парче” изкуство да има своето конкретно място в цялото и заедно да защити и обоснове позицията на колекционера към историята на съвременното българско изкуство и за това кои са „важните играчи” в нея.

Ива Яранова

Колекционерът (Йонко Василев), 2012.

Живопис

Детайли

Материал: м.б. пл.

Колекции от съвременни автори, макар и изключително рядко, създават и някои от най-богатите българи, като обикновено те остават непознати за широката публика. С това те съществено се отличават от подхода на световни и руски милионери и олигарси, като Чарлс Саачи, Бернар Арно, Франсоа Пино, Роман Абрамович, Игор Маркин или Роман Троценко, които освен да влагат в изкуство, активно участват в културния живот със собствени галерии, музеи и арт-центрове. Българските милионерски колекции битуват по-скоро в сферата на легендите (неформалните разговори). Такава например е колекцията на Васил Божков и съпругата му Елена Динева. Васил Божков е известен с колекцията си от антични предмети[32], която показва в различни изложби и каталози, но малко се знае за сбирката от българско изкуство, създадено през 20 и 21 век, изградена основно от Елена Динева. По неофициална информация тя включва и обособена част от съвременно изкуство, но никога не е показвана пред публика.

Друг подобен пример е бизнесменът Спас Русев, който от 1991 г. живее основно в Лондон. Той многократно е споменаван в пресата[33] като солиден и високо ценен колекционер, чиято сбирка е изградена преди всичко от международно съвременно изкуство (Дъг Айткен, Ричард Сера, Теренс Кох, Микеланджело Пистолето, фотографии на Мерилин Монро на Лорънс Шилър, фотографии на Ани Лейбовиц и др.), но в нея влизат и произведения на съвременни български автори, като Недко Солаков, Правдолюб Иванов, Стефан Николаев, Хубен Черкелов и др.[34] „В Лондон той е известен като филантроп. С жена си Диляна са страстни колекционери на книги и съвременно изкуство. Заможното семейство подкрепя млади художници, организира изложби и културни събития. Притежава уникална колекция от първи издания на книги на нобелови лауреати.“[35] В колекцията от изкуство чувствително място заемат китайски художници. Такъв например е Зенг Фанжи, който пристига в България по покана на Русев за своя самостоятелна изложба през 2010 г. в Галерията за чуждестранно изкуство. През юни 2020 г. в Националната галерия, София, е показано едно произведение на Christo от колекцията на Спас Русев – оригинална рисунка за проекта “Обградените острови” от 1983 г. Колекцията обаче никога не е цялостно показвана или представяна публично. Спас Русев дълги години е част от съвета на лондонската галерия Serpentine и е сред патроните на Института за съвременно изкуство (ICA), Великобритания.

Заключителни думи
Колекционирането на изкуство в България до скоро беше добре заобикаляна и едва ли не заклеймявана тема. Като цяло за парите в изкуството и пазара у нас или не се говори, защото така се принизява духовната страна на нещата, или когато се споменават, това най-често е във връзка с криминалните хроники. Колекционерството обаче е твърде любопитна част от културата на материалното, която може да бъде разглеждана и от гледна точка на извисяването на един човек до степен да желае изкуството да бъде част от неговия бит в духовен план. Нещо повече – частните колекции от изкуство винаги са имали определяща роля при съхраняването на културни ценности, но не само. Те са онази част от веригата на взаимоотношения в света на изкуството, която предоставя своя територия и свой поглед за артистичните явления извън общия поток. Частните колекции често крият съкровища за науката и обогатяват общите познания за течения, автори и периоди в изкуството. А колекционерите на съвременно изкуство се явяват важен фактор и двигател за развиването на общата екосистема в изкуството и съвременните артистични процеси. В този смисъл създаването на частни сбирки от произведения не трябва да бъде разглеждано като суетна прищявка на богатите (когато говорим за осъзнати колекционери), а като своеобразен културен феномен, воден от многопластови мотиви и със свои сложни вътрешни механизми, свързани с пазара на изкуство, арт панаирите, аукционите, частните галерии, частните музеи, науката и т.н.

Колекционерската ситуация в България може да бъде определена по-скоро като консервативна и затворена в рамките на страната. Също така трябва да се подчертае, че българският колекционер все още не заема достатъчно адекватно позицията на двигател на съвременни процеси в изкуството, бидейки основно пасивен хранител на културни ценности. Все още той не влиза достатъчно адекватно и в ролята на меценат, на откривател на нови явления и покровител на млади автори, които биха били стимулирани да се развиват. Усеща се нуждата от по-широк колекционерски размах, от по-солидно заявяване на позиции, от откриване на частни музеи за изкуство, от по-добро познаване и дори участие в международните артистични процеси. За щастие, макар и малко, активни и отворени колекционери съществуват. Остава надеждата, че техният пример ще бъде достатъчно ярък и въздействащ, за да може да запали страстта към изкуството у все повече хора и така културата на колекциониране в страната, особено в областта на съвременното изкуство, ще може да се издигне на друго ниво.

Основни източници:
- Петкова, Светла. Българският опит в частното колекциониране на изкуство (живопис, графика, скулптура) от края на ХХ до началото на ХХI век
– докторска дисертация, защитена в БАН през 2015 г.
- Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том трети С-Я. София, 2006. Разделите Художествени частни сбирки и Частни художествени сбирки с автор Николай Поппетров.
- Nozharova, Vessela. A Short History of Art Collecting in Bulgaria, част от онлайн платформата Eastern European Collectors (http://www.knollgalerie.at/622.html?&L=3)
- Ножарова, Весела. Въведение в българското съвременно изкуство, Жанет 45, 2018. Частта „Колекции и колекционери на съвременно изкуство“, с. 266-268.
- Васевски, Камен. Колекционери на картини. 9 имена. София, 2010
- Форум колекционери 2021: https://www.youtube.com/watch?v=BT5qlYbyliw&t=35s – Разговор между галеристите Росица Гецова (Аросита), Владимир Илиев (+359 gallery), Мария Василева (Структура), Десислава Зафирова (ONE gallery), Ели Сотирова (KO-OP), Росен Узунов (Little Bird Place), Веселина Сариева (Sariev)
https://www.youtube.com/watch?v=TeU7enjPQJo – Разговор на Веселина Сариева с колекционерите Николай Неделчев и Ирена Гергова.
Разговори с колекционери, публикувани във в. „Култура“ и Artnewscafe bulletin:
https://artnewscafe.com/bulletin/index.php/2016/12/05/kolekcia_svetlin-rusev/
http://artnewscafe.com/bulletin/index.php/2017/03/23/kolekcia_rumen-draganov/
http://artnewscafe.com/bulletin/index.php/2017/03/11/kolekcia_dana-i-georgi-voinovi/

[1] Макар и да има примери на части от колекции, влели се в държавни музеи и галерии, те обикновено се сливат с общото.
[2] Това е една много позитивна черта в практиката на даден колекционер, но за съжаление, не рядко богати колекции остават скрити от обществения поглед. Това, разбира се, е право на колекционера, макар че културното наследство, дори и да е частна собственост, би трябвало да се възприема като част от глобалната историческа картина на изкуството.
[3] Повече за колекциите от този период може да се научи от текста на Petkova-Campbell, G. Nineteenth-century Bulgarian private collections Journal of the History of Collections (2010) pp. 1–11.
[4] https://www.botyobarakov.com/
[5] https://gallerysliven.com/za-nas/uzunova-kashta/
[6] Търгове на изобразително изкуство в България се организират от началото на 90-те години на ХХ век. Първата аукционна къща „Аполон и Меркурий”, основана през 1986 г. от Димитър Фицов и Игор Марковски, организира търгове от 1992 г. в София, а по-късно и в страната, като дейността й продължава и днес. През годините са се утвърдили и търговете, организирани от аукционни къщи „Виктория”, „Ракурси”, „Сезони Форум” (до 2009 г.) и „Енакор“. На търговете се предлагат преобладаващо произведения от по-стари периоди.
[7] Най-знакови в това отношение са примерите на галериите през годините „Ата”, „Arc Projects” и „Юзина”, (вече не съществуващи), на „Аросита”, „Ракурси“, „One Gallery“, „Monev Contemporary“, „Структура”, „Little Bird Place“, „Ко-оп“ (в София), „Sariev Contemporary” (в Пловдив), „Буларт” (във Варна).
[8] Най-последователна в това отношение е политиката, ръководена от галерия Sariev Contemporary, както и галериите, управлявани от Десислава Зафирова, които работят с определен кръг от автори и се стремят към участието и налагането на западния и източния пазар на изкуство.
[9] https://openartfiles.bg/bg/about/1546-въведение-в-съвременното-изкуство
[10] http://openarts.info/the-collectors-forum-2011-bg/, http://sariev-gallery.com/lab/the-collectors-forum
[11] http://contempo2012.blogspot.com/; http://contempo2013.blogspot.com/2013/05/contempo-2013-18-may-collectors-module.html
[12] Съюзът на колекционерите е създаден през 2010 г. Той e сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност и обединява колекционери от различни области на събирателска дейност. Един от мотивите за учредяването на Съюза е да се действа с по-голяма мощ в подкрепа на общи идеи и каузи. Съюзът организира няколко изложби под наименованието „Другият музей“, в който са представяни произведения от колекциите на неговите членове. В съюза членуват по-класически настроени колекционери.
[13] Такива имат колекциите на Светлин Русев, Александър Керезов, Божидар Данев, Стефан Малецов, Васил Божков (антики), Богомил Райнов (графика, дарена на Сливен), Николай Неделчев и др.
[14] Най-добре представена е колекцията на Светлин Русев в Ателие-колекция Светлин Русев, София. Друг пример за излагане на произведения в собствено пространство е този на Стефан Малецов в Арт галерия-музей Филипополис, Пловдив (https://www.philippopolis.com/). В известен смисъл под формата на постоянна сбирка съществува и колекцията на Димитър Инджов в Галерия Инджов, Пловдив. Доколкото хотелите могат да бъдат възприети като публично пространство, заслужава да се отбележи примерът на Ангел Симеонов в Хотел Анел в София и край морето (със скулптурен парк). Подобен е случаят и с колекцията на Дана и Георги Войнови и техния хотелски комплекс Асти в Синеморец. Сред малкото официално регистрирани частни музеи (с разрешителни, издадени от МК ) са два музея, които би трябвало да представят колекциите от археологически и нумизматични предмети на Фондация „Нумизматичен музей“ (на семейство Бобокови, като за целта е закупена сградата на бившето музикално училище в Русе) и на Васил Божков (в музей трябваше да се превърне закупената през 2017 г. Телефонна палата в София).
[15] Едно от малкото изключения е Фондация „Цанко Лавренов“: https://tsankolavrenov.org/bg
[16] Един от знаковите примери за разкрити фалшификати е случаят с изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“ от колекцията на Николай Неделчев, представена от галерия „Структура“ през 2019 г. Този случай се превърна и в пример как би трябвало да се действа при такива обстоятелства.
[17] Уебсайтът на Интерпол е общодостъпен и всеки, който има някакви съмнения, може да провери публичната база данни. http://www.interpol.int/Crime-areas/Works-of-art/Works-of-art
[18] След смъртта на Светлин Русев през 2018 г. експозицията в Ателие-колекция остава затворена.
[19] Ателие-колекция Светлин Русев няма официален статут на музей, тоест той не е лицензиран от държавата, но реално няма законова пречка да функционира по този начин.
[20] Ангел Симеонов е единственият колекционер в България, който притажава скулптури в едър мащаб. Част от тях могат да бъдат видени на: https://anelsozopol.com/sculpture-park/
[21] Колекцията има издадени каталози: „Колекция Европейска живопис. Семейство Божидар Даневи“, НБУ, София, 2012. С текстове на Божидар Данев, Георги Текев и Ирина Генова.; „Съвременна българска скулптура. Колекция „Божидар Данев”“, НБУ, София, 2012.
[22] Към изложбите има издадени каталози.
[23] Поради желанието на колекционера представяме тук колекцията анонимно.
[24] http://artcenter.hugovoeten.org/
[25] Източници: Vessela Nozharova: A Short History of Art Collecting in Bulgaria / Art Collecting in post-communist Bulgaria: Problems of the Transition Period (http://www.knollgalerie.at/626.html?&L=1); Стефан Иванов, Колекционерът, Програмата, 19 март 2014 – вкл. интервю с Недко Солаков (https://programata.bg/?p=66&l=1&c=4&id=870); Веселин Димитров, Художникът предприемач, сп. Forbes, октомври 2013 г. (https://openartfiles.bg/en/files/download/589/181119-224135_2.pdf)
[26] По: Весела Ножарова, Въведение в българското съвременно изкуство 1982-2015, частта „Колекции и колекционери на съвременно изкуство“ (с. 266)
[27] Информацията се позовава на предходния източник.
[28] Георги Войнов завършва основното си и средно образование в България, след което висше образование в Румъния (Клуж и Букурещ) в Академията за икономически науки, със специалност Международни икономически отношения. Живял е и работил девет години в Румъния, където среща и съпругата си Дана.
[29] Съкращение от имената на съдружниците в адвокатска кантора “Джингов, Гугински, Кючуков и Величков”.
[30] Участва в изложби на Съюза на колекционерите в България, както и в годишните изложби на Светлин Русев.
[31] Според уговорка с колекционера представяме колекцията анонимно, без индикации за неговото име, пол или социална принадлежност.
[32] От началото на 2020 г. произходът на античните предмети в колекцията на Васил Божков се разследва от прокуратурата.
[33] Недко Солаков: „...Спас Русев, който живее в Лондон и има колекция съвременно изкуство с невероятни неща“, из интервюто „Колекционерът“, Програмата, 19 март 2014 (https://programata.bg/?p=66&l=1&c=4&id=870). Мартина Стефанова към Хубен Черкелов: „Кои са най-важните колекционери в България в момента и алтернативата?“ Х.Ч. „Като цяло естествено Спас Русев, но фокусирано за българско изкуство – Мариус Величков.“ Из текста на Мартина Стефанова „Експертен коктейл: Хубен Черкелов и пазарния поглед“, сп. „Егоист“, 5 майрт 2019.
[34] Източник на информация за колекцията: Ножарова, Весела. Въведение в българското съвременно изкуство, Жанет 45, 2018. Частта „Колекции и колекционери на съвременно изкуство“, с. 268.
[35] „Спас Русев – господинът от Лондон“, btv Новините (https://btvnovinite.bg/sport/spas-rusev-gospodinat-ot-london.html)

Списването на тази статия е по проект част от програма Наследство на Фондация "Пловдив 2019".

Светла Петкова, 2021