Open Art Files е част от образователна програма „Въведение в съвременно изкуство“ на фондация „Отворени изкуства“, която освен настоящия сайт включва издателска, изложбена и събитийна дейност. В този дял ще откриете повече информация за публикации свързани с програмата, които дават задълбочен и достъпен поглед над автори, произведения, история и процеси част от разказа българското съвременно изкуство. Публикациите са двуезични и някои от тях са достъпни онлайн, съпътствани с богат снимков и библиографски архив.
„Въведение в българското съвременно изкуство, 1982 - 2015“. Весела Ножарова. 2018
„Въведение в българското съвременно изкуство, 1982 - 2015“ на Весела Ножарова е резултат от лекции, четени в Пловдив и София по време на образователната платформа „Въведение в съвременното изкуство“, организирана от фондацията „Отворени изкуства“.
Тази книга-изследване в близката история на художествена сцена в България, има изключителна стойност в енциклопедичното си начинание да даде обзор на преходен период, изпълнен с множество социални, икономически и културни трансформации, където художественият живот успява да реагира, критикува и предложи алтернативи, макар не винаги те да бъдат реализирани. Разказът се движи хронологично и бива разделен на четири части: „Съвременното изкуство в България до края на 80-те години на 20 век“, „Съвременното изкуство в България през първата половина на 90-те“, „Втората половина на 90-те“, „Съвременното българско изкуство след 2000 г.“, които изграждат плътна представа за художествения кипеж, но и разочарования от контекста. В избора на автора да представи процесите във възходяща градация: събитие, художник, творба, прочитът бива улеснен и позволява паралелното проследяване на идеи, сдружения и колективи, търсения. Допълнително са включени части, които коментират ролята на критиката институциите, търсенията за излизане извън родния контекст, появата на съвременния куратор и опитите за развитие на меценатска и колекционерска практика, които сочат корена на въпроси, вълнуващи сцената и до днес.
Освен увличащия разказ, книгата е богато илюстрирана с архивни кадри, които успяват да визуализират и развият историята за българското съвременно изкуство. Препратките и цитатите от интервюта, изкуствоведски текстове в периодичния печат, каталози и програми, онлайн архиви показват колко разпръснати са множеството истории на художници, критици, куратори и публика. Подреждането на този богат и сложен архив и стремежът за обективност във „Въведение в българското съвременно изкуство, 1982 - 2015“ превръщат книгата в изключително важно, привидно скромно звучащо, въведение в историята на процеси, които продължават и днес.
Издателство Жанет 45, издател, 2018
Фондация Отворени Изкуства, съиздател, 2018
Весела Ножарова, автор, 2018
Кирил Златков, дизайн книжно тяло, 2018
Постстудио, дизайн корица, 2018
На корицата е използван детайл от творбата на Правдолюб Иванов: „Паметта е мускул“, 2007
Формат: 165/240 cm
Меки корици
Брой страници: 300 страници
ISBN: 978-619-186-434-8
Книгата се разпространява в книжарниците в България
Корична цена: 35.00 лв.
Цена online: 33.25 лв.
Поръчай книгата онлайн тук.
„Open Art Files: Записки и бележки под линия“. Вера Млечевска. 2019
„Open Art Files: Записки и бележки под линия“ е каталог, съпътстващ едноименната изложба и образователна програма от турове, лекции и прожекции, с куратор Вера Млечевска, реализирани като част от дейността на фондация „Отворени изкуства“.
Както кураторът споделя във въведителния текст: „Разговорите за историята на изкуството никога не вървят еднопосочно, те винаги се отклоняват в множество лични истории, в странични бележки и изключения…“. Така и настоящото издание не прави опит за последователен разказ, а такъв „по интуиция“, водена от внушенията на образа и възможните взаимоотношения между различна образност. Открояващи се теми в този поглед, събиращ над 40 автори от различни времеви периоди и географски траектории, са институцията и излизането извън нея, колективите и маршрутите, тялото и идентичността, където не изчерпателно, а с любопитство към невидимите връзки, задвижващи процесите, наред с добре известни представители на българското съвременно изкуство, са включени и по-слабо или напълно неизвестни имена и произведения.
Проектът се развива паралелно със сайта Оpen Art Files, където могат да бъдат открити произведения, съпътстващи текстове и творчески биографии, част от които са включени и в изданието „Open Art Files: Записки и бележки под линия“. Каталогът е двуезичен и се разпространява безплатно, както и под формата на онлайн издание.
Издател: Фондация „Отворени изкуства“
Пловдив, 2019
Съставител на каталога: Вера Млечевска
Преводач: Детелина Гърбатова
Коректор на български: Лора Султанова
Коректор на английски: София Клайнсасер
Дизайн и предпечат: POSTSTUDIO
Печат: Pulsioprint
Формат: 165/240 мм
Корици: меки корици
Брой страници: 224 страници
Тираж: 300
ISBN: 978-619-91470-0-9
„10 г. Отворени изкуства: ТУК НАВСЯКЪДЕ”. 2018
„10 г. Отворени изкуства: ТУК НАВСЯКЪДЕ” е юбилейно издание на фондация „Отворени изкуства“, което е едновременно равносметка на осъществената дейност, честване на постигнатото и моментна картина от разнообразната продължаваща дейност на сдружението. Хронологична таблица в началото на изданието показва, че и този разказ не може да бъде събран в последователна хронология, а е съставен от множество различни представяния, дискусии, образователни лекции, видеопрожекции, изложби, граждански инициативи и поредица от събития, въвличащи архитекти, дизайнери, икономисти, артисти, изкуствоведи - хора въвлечени в културния живот и с активна гражданска визия за своя град, без които осъщественото не би било възможно.
Изданието е също и каталог на съпътстващата изложба си името „10 г. Отворени изкуства: ТУК НАВСЯКЪДЕ” с куратор Владия Михайлов, осъществена през 2017 г. в град Пловдив. „ТУК НАВСЯКЪДЕ“, пише куратора, е концептуален инструмент, с който подходих към осмислянето на архива и историята на организацията“. Изложбата има хибриден характер с включването на документална и художествена част, а осъществяването й е свързано с ревитализирането на изоставения в центъра на Пловдив магазин за детски стоки Детмаг „Снежанка“.
Изданието е достъпно и онлайн и е подходящо въведение както за дейността на фондация „Отворени изкуства“, така и към инициативите, които продължават да се развиват и към днешна дата
Текст: Владия Михайлова и архив фондация „Отворени изкуства“
Редакция: Веселина Сариева, Катрин Сариева
Координация и редакция: Василена Панчарова
Превод: Калоян Начев, Луиза Йорданова
Коректура: Лора Султанова
Дизайн: Студио ПУНКТ
Тираж: 500 бр
Други публикации
Платформата Open Art Files е създадена с идеята за повече видимост и достъпност на съвременното българско изкуство в местен и международен план. Изданията по-долу са част от международно разпознатата библиография с фокус върху съвременното изкуство в България и Източна Европа, покривайки теми, свързани с история, култура, социални промени и художествени процеси. Те дават поглед върху историческите обстоятелства на художествения живот и също така се опитват да осмислят тези процеси на само в перспектива на тяхната локалност, но и в по-общи за европейския и световен художествен контекст на съвременното изкуство.
Central and Eastern European Art Since 1950 (World of Art). Maja and Reuben Fowkes. 2020
Историите на изкуството от Централна и Източна Европа са преплетени с дисонантни гласове, противоречиви тенденции и съперничещи прокламации, които черпят своята отличителност от особеностите на локалните условия. Това наблюдение се смекчава, когато обективът бъде фино настроен към определени произведения на изкуството и отделни художествени практики или фокусът на изследването се разшири, за да разкрие мрежа от свързващи нишки и общи нагласи.
Докато политиката в региона е белязана от нестабилност и драматични преходи, творците са откривали как постоянно да експериментират и иновират. Богато илюстрираното издание, което може да се чете и като общ преглед, изследва уникалния принос на творци от Централна и Източна Европа към съвременната история на изкуството.
Проследявайки промените в историята на изкуството - от наложилия се социалистически реализъм до разнообразието от творчески практики в посткомунистическата епоха, авторите на изданието наблюдават отражението на политическите събития върху артистичния живот – по-специално въстанията в Унгария и Чехословакия, Движението за солидарност в Полша и разпадането на комунистическия блок, като припознава и проследява художествени примери от балтийските страни и Балканите.
Въпреки историческите обстоятелства, основният фокус на изданието е насочен към експеримента на неоавангардното изкуство, който се противопоставя на официалните програми и се ангажира с глобални течения като пърформанс, видео, мултимедия и нет арт.
Издател: Thames & Hudson
Формат: 210/150 мм
Страници: 232
ISBN: 978-0-500-20437-5
Изкуство за промяна 1985-2015. Редактор Мария Василева. 2015
„Изкуство за промяна 1985-2015“ екстензивно проследява отредената роля на художника в преходния за българската политика и култура период от началото на перестройката до 2015 г. Изложбата в Софийска градска художествена галерия и публикацията се осъществяват непосредствено след протестите в България през 2013 г., които извеждат важни за градската и политическа визуална среда послания и изрази на социална и творческа съпротива.
Изданието събира богата фотографска библиография от инсталации, пърформанси, видео арт, дигитален печат и друга документация, която допълнително е развита в серия от интервюта и авторски текстове във включената в публикацията литература.
„В настоящия текст се опитах“, пише Василева, „да създам нестабилен и хипотетичен разказ за това как се отнася нововъзникващото съвременно изкуство в България към един особен контекст, политически, публичен, визуален“. В този разказ е обърнато внимание на „твореца като активен социален елемент“.
Книгата е издадена по повод на изложбата „Изкуство за промяна“ в СГХГ, 2015.
Куратор: Мария Василева
Съставител: Мария Василева
Автори: Мария Василева, Диана Попова, Боян Манчев, Георги Тенев, Александър Кьосев
Разговори със Светлин Русев, Недко Солаков и Лъчезар Бояджиев
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Превод: Катерина Попова и Лъчезар Бояджиев
Печат: Военно издателство ЕООД
Предпечат: ИНК-111
ISBN: 978-619-7004-070
Следистории на изкуството. Ирина Генова, Ангел Ангелов. 2001
„Следистории на изкуството“ тематизира въпроси около историята и историите на изкуството днес чрез дебата за „края на изкуството“ от 1980-те години насам. Разглеждането на понятията „край“ и „история на изкуството“ представя добра възможност за проблематизиране и на други ключови понятия като епоха, контекст, художествено произведение, репрезентация, тълкуване, поглед. Сборникът с преводни текстове представя автори, формирали се като философи, естетици, литературоведи, изкуствоведи, но насочили заниманията си към история и теория на образа.
„Следистории на изкуството“ е част от общ издателски и образователен проект, свързан с курсове на съставителите в Нов Български Университет, София. Целта на проекта е да проблематизира понятия и категории, структурирали изучаването на изкуството в историческа перспектива.
Изданието съдържа ключови преводи на автори като Ханс Белтинг, Артър Данто, Клемънт Грийнбърг, Ив-Ален Боа и други, свързани с устойчивата за модерността идея за „края (на историята) на изкуството“. Убеждението на авторите е, че през подбора е възможно разбирането на изкуството като лична засегнатост, вид участие и отговорна наслада.
Поради ранната издателска година, изданието може да бъде по-трудно открито самостоятелно и по-достъпно на съхранение в специализирани библиотеки за визуални изкуства.
Съставители и академични редактори: Ирина Генова, Ангел Ангелов
Редактор: Петя Александрова
Художник на корицата: Яна Левиева
Предпечатна подготовка и печат: ИК Метрополис
ISBN: 954-90776-1-6
Разказвайки образа. съставители Ирина Генова, Ангел Ангелов. 2003
„Разказвайки образа“ е втората читанка от общ издателски и образователен проект, свързан с курсове на съставителите в Нов Български Университет, София. Целта на проекта е да проблематизира понятия и категории, структурирали изучаването на изкуството в историческа перспектива. Проблематизиране, което води до подходи, отнасящи се до по-широкото понятие „визуален образ“ и които са свързани с техниките за неговото създаване, разпространение и усвояване/употреба, с променящите се конвенции на гледането.
Ключово внимание е обърнато и върху разпространението и изучаването на „визуалния образ“ и формирането на обединяващия образ на „зрителя“ във връзка с развитието и усъвършенстването на фотографията. Чрез нея, „става възможно“, пише Ирина Генова, „обсъждането и изучаването на художествените произведения без те да са физически налични“ и води до „появата на „опосредставания“ зрител на „безпредметния“ образ, зрителят по репродукции“. Промяна, преди която атласът от фоторепродукции Mnemosyne на Аби Варбург би бил технически невъзможен.
Подборът на текстовете за превод е и предизвикателство за съставителите в ориентирането между междудисциплинарни подходи, така и при старателния превод на термините. Изданието включва преводи на Ханс Белтинг, Ерик Мишо, Тимоти Дж. Кларк и други.
Поради ранната издателска година, изданието може да бъде по-трудно открито самостоятелно и по-достъпно на съхранение в специализирани библиотеки за визуални изкуства.
Съставители и научни редактори: Ирина Генова, Ангел Ангелов
Преводачи: Мария Димитрова, Антоний Дончев, Людмила Димова, Станка Генова, Красимир Мирчев, Юлиян Божков
Издателство СФРАГИДА
ISBN: 954-90776-2-4
Краят на съвременното изкуство? (Или бъдещето на изкуството). Боян Манчев. 2021, 2023
Питането за края има съществено значение в определението на какво е изкуство, дали настъпва краят (на историята) на съвременното изкуство и какъв е историческият хоризонт на съвременното изкуство. Книгата „Краят на съвременното изкуство“ разглежда тези крайни питания, въведени в историческа и критически аналитична визия. Тя не пропуска и симптоматиката в тези питания в социални, политически и икономически динамики на съвременото.
В този ред от питания съществена роля имат музеят и галерията, както и оформящата се идея за институт за съвременно изкуство и прехода към образователна, институционална и перформативна роля на изложбеното пространство. В тази перспектива е изложена и аргументирана тезата за радикална трансформация, ако не и за постепенно, но необратимо изчерпване на движещите сили и формите на естетическа практика, определяна като „съвременно изкуство” в последния половин век.
Анализата се основава на представителни примери от полето на съвременното изкуство, както и влиятелни теории и нагласи в съвременната философия, политическата и икономическа теория и историята на изкуството. Книгата е насочена както към изследователи на съвременното изкуство, така и към по-широка публика с интерес към съвременната култура.
Издател: Метеор
Графична концепция и предпечат: strx / Метеор
Печат: Симолини 94
Формат: 125/180 мм
ISBN: 978-619-7291-26-1
Издание
Краят на Съвременното Изкуство? От Пърформанс Арт към Перформативен Капитализъм, 2016
Лекция на Боян Манчев
Софийска Градска Художествена Галерия
Лекцията е част от дейността на образователната платформа „Въведение в съвременното изкуство“ по инициатива на фондация „Отворени изкуства“.
Следобедът на една идеология. Георги Лозанов, Георги Господинов. 2016
Изложбата и съпътстващият каталог „Следобедът на една идеология“ търсят чрез богатата колекция на СГХГ пространството на паметта, съхранено в изкуството, и работят с нея, отвъд медиализацията и задържащите политикономически наративи, по посока на критичното вглеждане и осмисляне на наследството от близкото минало. Водещ за авторите е въпросът за несъстоялия се, недовелия до катарзис или освобождение, публичен дебат за оценката на близкото минало.
„Следобедът на една идеология“ насочва погледа на зрителя към всекидневието така, както то е видяно от художниците през комунизма в България. Включените автори са разгледани не толкова според „стила“ на техния художествен език, колкото през „почерка“ на художника в социалния му контекст. Проектът включва творби, чиито авторски почерци се сближават от интереса към всекидневието на този период.
Вглеждането на кураторите старателно се разграничава от посткомунистическия гузен релативизъм на миналото, който в публичната среда чрез масмедиите често се опитва да пренапише историята. Анализът на историческата оценка преминава между „баналността на злото“ по Хана Аренд и последвалата в българския контекст, покрай носталгията на поколенията живели преди 89-та, „банализация на доброто“, пише Лозанов. Така кураторският и авторският поглед чертае често нерадостното всекидневие на комунистическите години и липсата на събитие в делника на човека тогава.
Изложбата и съпътстващия каталог „Следобедът на една идеология“ са част от проекта „Другото око“ на Софийска градска художествена галерия.
Автори: Георги Лозанов, Георги Господинов
Превод: Васил Йовчев, Милена Николова, Ирина Димитрова
Графичен дизайн: Капка Кънева
Фотограф: Цветан Игнатовски
Печат: Мултипринт ООД
Издава СГХГ
ISBN: 978-619-7195-05-7
Софийска Градска Художествена Галерия
Възможната институция. Редактор Виктория Драганова. 2021
Проектът „Възможната институция“ проблематизира каква е ролята на институцията - реална, историческа, въображаема, и отношенията, които формираме с нея. В серия от срещи, дискусии, пърформанси и уъркшопове се изследва и поставя под въпрос какъв е оперативният езиков апарат, с който се „институира“, както и действията, които създават възможности в институционалното.
Във време на пандемия и глобална криза на институциите, но също и в локалния контекст на наследени липси в политиките на и към институциите, в рамките на разговорите се проявяват и други измерения на институцията като инфраструктура, психология, активизъм, отношение, грижа. Поканените да вземат участие в проекта са предимно артисти и близки до артистичното поле.
Публикацията „Възможната институцията“, внимателно изградена от Мартин Атанасов, се явява като продължение на проекта, но и като тъй необходим архив или пространство за възможната институция през логиката на книгата.
Автори: Ина Валентинова, Ани Васева, Ясен Василев, Десислава Димова, Любомир Драганов, Виктория Драганова, Стефан Иванов, Владия Михайлова, Мария Налбантова, Мартин Пенев, Радостин Седевчев, Миряна Тодорова
Дизайн: Мартин Атанасов
Издател: Swimming Pool – Фондация „Син куб“
ISBN: 978-619-91937-0-9