Изкуство на книгата, отпечатъка и графичния дизайн

от Светла Петкова

Графичният дизайн, а и дизайнът като цяло, е една от творческите дейности, които довеждат изкуството близо до хората – то излиза на улицата, влиза в магазините, в домовете и стига буквално до ръцете на всеки един от нас. Често дори не осъзнаваме, че се докосваме непосредствено до оригинални произведения, тиражирани под формата на книги, плакати, опаковки, етикети, рекламни материали...
Дизайнът в България, особено в съвременните му форми, е сравнително ново явление, ако го съпоставим с развитието на изящните и декоративно-приложните изкуства. Също така, отново в сравнение с тях, при него много по-трудно могат да се разграничат отделни аспекти и разновидности.
Един от клоновете на дизайна, върху който ще се фокусираме тук, е графичният дизайн, като диапазонът на неговата проява се простира върху широка гама от продукти – оформяне на книги, списания и вестници, форматиране на държавни документи, отпечатване на пощенски марки, банкноти, създаване на афиши, билети, покани, каталози, проектиране на запазени знаци, комуникационен фирмен дизайн (лого, визитки, бланки...) и т.н.
Дейността на графичния дизайнер в по-широк аспект е свързана винаги с поръчител, съобразена е с определена целева група от потребители, като може да варира спрямо търсенето на пазара и нуждите на масовия вкус. Отделно съществуват и по-бутиков тип продукти и алтернативни форми, които позволяват повече експеримент и творческа намеса. По отношение на продуктите, предназначени за пазара (рекламни материали, комуникационен фирмен дизайн, опаковки, етикети и др.), едно от най-важните неща, с които трябва да се съобрази дизайнерът, е налагането на качествена естетика. Той трябва да осъзнава отговорността, която носи за формиране на вкус и създаване на естетически издържана визуална среда. Това важи особено силно, когато потребителската група са деца.
След 1989 г., при смяната на политическата система и новите промени на Прехода, водещи от планова към пазарна икономика, дизайнът в България е поставен в различни условия на професионален труд. Те са свързани най-вече със създаването на частната сфера на проектиране, производство, търговия – основават се частни фирми, създават се издателства, печатници, творчески обединения и т.н.
Върху възможностите и характеристиката на дизайна и по-специално на графичния дизайн започва да играе роля и един много важен нов фактор. От края на 90-те години на ХХ век и по-чувствително през първото десетилетие на ХХI в ежедневието навлизат новите технологии, които позволяват широко поле на действие, ускорено темпо на работа, увеличена палитра от възможности, прецизност на детайла, тиражиране от нова генерация чрез дигиталния печат. Това има своите позитивни, но и негативни страни. В началния етап, свързан с 90-те години, негативните изпъкват много ярко, тъй като овладяването на тези нови технологии и компютърни програми създават измамното усещане, че графичното проектиране е лесно и едва ли не всеки може да стане графичен дизайнер. В този момент художниците все още не са подготвени да използват компютърния софтуер и с тази деликатна работа се заемат компютърни специалисти и аматьори, които често нямат никакъв усет за композиция, цвят и естетика и пазарът е наводнен от безброй графични недоразумения. Може да се каже, че в това отношение вината до голяма степен е на прохождащите в новите условия издателства и рекламни фирми, които обикновено прескачат фигурата на дизайнера и като цяло проявяват занижени критерии към качеството на продукцията, като единствената цел е да се постигне ниска цена, лесно и бързо производство.
В противовес на тази компромисна откъм качество на дизайна среда важна роля играят образователните структури. На първо място художествената академия, която има солидни традиции и включва в преподавателския си състав утвърдени художници и професионалисти в своята сфера на изява.
В Националната художествена академия в София, в специалностите „Плакат и визуална комуникация” и „Книга и печатна графика”, постепенно, благодарение на преподаватели, като Владислав Паскалев, Стефан Груев, Тодор Варджиев, Виктор Паунов, Регина Далкалъчева, Иван Газдов, Димитър Тасев, Людмил Чехларов, Димитър Трендафилов, Георги Янков и др. коренно се променя концепцията за плакат, книжно тяло, илюстрация, които се възприемат като вид пространство и пластична среда. Новозавършилите НХА специалисти, заедно с утвърдени имена, налагат качествена визия и естетика на графичните продукти. Често графичните дизайнери не са специализирани само в една област и създават например дизайн на книги, но и шрифтови проекти; плакати, но и калиграфски композиции; илюстрации, но и проекти за запазен знак.
Алтернатива за разгръщане на артистичния потенциал в областта на графичния дизайн предлагат различни прояви, застъпени много по-чувствително към края на първото десетилетие на XXI в. Тогава в България започват да се организират различни концептуални изложби, акции, форуми, появяват се и специализирани сайтове, които извеждат дизайна от комерсиалната посока, за да остане на чисто художествена територия. Именно тук художниците-дизайнери могат да представят своите възможности, да споделят и общуват, което води до издигането на дизайна на друго ниво, даващо поле за експеримент, за търсене на нови посоки и индивидуализъм.
В областта на българския графичен дизайн има множество примери на автори със свой индивидуален подход, творческа физиономия и постижения и е твърде трудно да се отличи определена посока, да се търсят тенденции и да се правят обобщения. По тази причина тук ще се спрем основно на някои водещи процеси, съпровождащи периода, в рамките на които ще бъдат споменати и отделни имена.

Графичното пространство на книгата и печатните издания

Изкуството на книгата и илюстрацията е цял един отделен свят в полето на графичния дизайн със свои постижения и проблеми. Развитието и издигането му на висота в България има своята дълга и богата история на натрупвания и развиване на професионализъм в продължение на няколко поколения и периоди, които понякога нямат ясни граници. Потенциалът на илюстрацията например се разгръща най-силно през 60-те – 80-те години, но продължава да се развива и през 90-те.
Когато говорим за изкуство на книгата, това означава сложна система от елементи, подчинени на графична концепция, свързана с композиция, баланс, ритъм...
Периодът веднага след 1989 г. година в областта на книжното оформление и илюстрацията се характеризира с разнообразни и понякога крайно различни посоки, които варират, променят се и се развиват значително през първите две десетилетия на XXI век. Тези посоки се определят от икономическите условия и обществени нагласи в страната. Кризата на пазара и търсенето в началото на 90-те години се изразяват в компромис с качеството на книжната продукция – както по отношение на текстовото и изобразително съдържание, така и като полиграфическа реализация.
Тази критична ситуация от края на миналия век принуждава много талантливи български илюстратори и дизайнери в областта на книгата да се преориентират към сферата на рекламния бизнес или да работят за чуждестранни издателства, където откриват възможности за професионално развитие и адекватно заплащане. За щастие с времето се появяват и издателства, готови да инвестират в качество на продукцията си, които работят с художници-професионалисти. Периодът от началото почти до края на първото десетилетие на ХХI в. е активен и изпълнен с редица положителни примери и поле за повече авторство и индивидуализъм, след което настъпва нова криза.
Сред първите, откроили се на фона на масовата продукция, е издателство „Жанет 45”, което залага на високи стандарти по отношение на дизайна и качество на полиграфията и последователно работи с художници, като Христо Гочев, Димитър Келбечев, Румен Жеков, Георги Станков, Яна Левиева, Райчо Станев, Ина Бъчварова, Люба Халева или Кирил Златков. Други издателства, работещи на високо професионално ниво, са „Летера”, „Колибри”, „Алтера”, „Обсидиан”, „Кибеа”, „Сиела”, „Факел”, „Лист” и др. Едно от издателствата за деца, отличаващо се с прецизен подбор на текстовете, професионално издържано качество на продукцията и афинитет към дизайна е „Точица”. За него работят художници, като Кирил Златков и млади български илюстратори, като Миглена Папазова, Инна Павлова, Аля Маркова, Ясен Григоров, Юлиян Табаков, Сияна Захариева, Зара Буюклийска, Александра Чаушова, Вики Книш или Мила Лозанова.
Имената, които продължават активно да работят в областта на книжния дизайн и илюстрацията веднага след 1989 г. са значително по-малко в сравнение с предходни периоди. Заслужава да се отбележи примерът на Любен Зидаров (р. 1923 г.), който започва да се изявява през 40-те години, но остава активен и през своята 90-годишнина. Висотата на книжната продукция от края на 90-те години и в началото на ХХI в., както по отношение на дизайна, така и на илюстрацията, се определя от художници, като Виктор Паунов, Александър Алексов, Киро Мавров, Николай Алексиев, Регина Далкалъчева, Слав Даскалов, Цвятко Остоич, Борислав Кьосев, Тоня Горанова, Стефан Касъров, Николай Пекарев, Красимира Деспотова и др. Постепенно започват да навлизат и нови имена, като Яна Левиева, Надежда Олег Ляхова, Кирил Златков, Капка Кънева, Дамян Дамянов, Анна Симеонова, Райчо Станев и др.

Капка Кънева

Корици от поредицата El Arbol de los Clasicos за Oxford Universitu Press, Мадрид, 2015.

Живопис

Детайли

  • Фотограф: Капка Кънева
  • Материал: хартиена пластика, фотография, компютърна обработка
  • Размери: вариращи размери

  • Описание: артдиректор Емил Марков

В рамките на общата картина могат да се отбележат някои знакови акценти. Уникален пример в областта на дизайна на книгата в България например е творчеството на Яна Левиева, изявявала се по-активно в периода преди 2010 г. Те се отличават с разнообразие, експеримент, висока естетика и обхващат всички сфери на книгата. Художничката търси нетрадиционни пространствени и пластически решения, като използва алтернативни, носещи печат материали и използва специфично книговезване.
Един от примерите за международен успех са илюстрациите на Ясен Гюзелев на книги, като „Алиса в Страната на чудесата“, „Алиса в огледалния свят”, „Пинокио”, „Оливър Туист” и др., наложили се с необичайните си композиции и класически рисунък.
Друг художник, чиято работа в областта на книжните издания, списания и каталози заслужава да се отбележи, е Надежда Олег Ляхова. Нейният концептуален подход проличава силно в списание „Алтера. Пол, език, култура“ на издателство „Алтера”, където създава необичайни композиции, работейки с изображения, шрифт и цвят. За спецификата на дизайна на списанието допринасят и други двама сътрудници на издателството – Красимир Терзиев и Даниела Олег Ляхова.
В областта на графичния дизайн на периодични издания се откроява и седмичният вестник „Култура”, чиято графична концепция е дело на художника Христо Градечлиев. Той залага на нетрадиционен формат и хартия, експериментира с композиции от изображения и шрифт, създава ръкописни рубрики и свежда цветовете на печата до два – черен и характерен зелен.
Творчески подход в областта на книгата прилагат и утвърдени живописци и графици, като Кольо Карамфилов, Елена Панайотова, Стефан Божков, Иван Газдов, Греди Асса и др.
Поради невъзможността да се инвестира в скъпи и специфични като форма издания, в България изключително рядко се издават пространствени книги от типа поп-ъп . Един от примерите е Антон Радев, който проектира поредица от такива книги в първите години на ХХI в. за издателство „Кибеа”, в сътрудничество с чуждестранни издателства. През 2016 г. издателство „Точица” реализира в тираж дипломната работа на Мария Налбантова „Черни мечки за бели дни / Бели мечки за черни дни“. Авторската поп-ъп книга включва пространствени триизмерни черно-бели елементи.

Мария Налбантова

Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни, 2016.

Книга

Детайли

Мария Налбантова

Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни, 2016.

Книга

Детайли

Друг автор на пространствени книги е Емил Марков, но той реализира своите проекти след 2007 г. извън България (основно в Испания), част от които заедно с Аля Маркова.
Върху подобни проекти, като част от учебния процес в НХА, работят студентите в специалност „Книга и печатна графика”, сред които се откроява работата на Севда Потурлян, Радостина Минчева, Капка Кънева, Иванка Тачева, Маргарита Иванова, Бистра Мъсева, Красимир Ставрев, Радослава Даскалова, Росица Ячкова, Ваня Котарова и др. Някои от тях вече са важна част от общата картина на българското книгоиздаване. Капка Кънева например е реализирала множество свои проекти за книги, а нейната работа се е превърнала в запазен знак не само със своето качество, професионализъм и оригиналност, но и заради уникалните за българската среда корици и т.нар. „неконвенционални пластични илюстрации”. В основата им стоят ръчно изрязани от хартия обеми с фини детайли. За да се превърнат в печатни изображения идва на помощ фотографията, която запечатва и специфичната игра на светлини и сенки.

Капка Кънева

Илюстрация към "Кухнята на госпожа Черешова" от Силвия Плат, издателство "Лист", 2018.

Живопис

Детайли

  • Фотограф: Капка Кънева
  • Материал: хартиена пластика, фотография, компютърна обработка
  • Размери: вариращи размери


В областта на авторската книга, предимно за деца, работят Мила Попнеделева-Генова, Рин Ямамура, Ася Колева-Стоянова и нейното студио „Бяла лодка“, както и Невена Ангелова, Росица Ралева и Евгения Николова с издателство „Рибка”.
В последните години в полето на книгоиздаването навлиза най-младото поколение, на което тепърва предстои да показва своя потенциал и да има своите постижения. Сред обещаващите имена са Мартина Вачева, Мария Налбантова, Борислава Караджова, Симона Касабова, Яна Добрева, Мартин Цеков, Мила Янева-Табакова, Нора Караиванова, Албена Лимони. Милена Радева също е млада илюстраторка, изявяваща се и в чужбина, която е създател на специализиран уебсайт, посветен на илюстрацията и изкуството на книгата. Чрез него тя популяризира собствената си работа, както и творчеството на млади художници в тази област, отразява и рецензира събития.

Мартина Вачева

Serial Portraits, 2015.

Рисунка

Детайли


  • Описание: Tуин Пийкс (2015)
    Доктор Куин - Лечителката (2015)
    Спасители на плажа (2015)


Един от най-активните и разпознаваеми млади автори е Борис Праматаров. Той създава дизайн на книги, илюстрации, плакати, комикси, анимация и приложна графика със специфична образност, основно в черно-бяло. Черпи вдъхновение и теми от ежедневието, от човешките взаимоотношения, от вътрешния си свят. Работата му се отличава със сложни плетеници от човешки и животински фигури, фантазни същества, растения и символи, населяващи паралелни магични светове и условни пространства. Произведенията му са познати не само в България, но и в чужбина, където работи, участва в изложби и печели награди.

Борис Праматаров

Наблюдателят, 2017.

Книга

Детайли

  • Материал: Дигитален печат, японско книговезко подвързване

Борис Праматаров

Books Pramatarov, 2018.

Книга

Детайли

  • Материал: Сито печат, дигитален печат, ризо печат

Независими издания
(авторски и арт книги, библиофилски издания, самиздат, зинове)

В областта на независимите книжни арт издания могат да се откроят няколко вида – най-рано се появяват библиофилските книги, които са и най-близо до класическата форма и същност на книгата, предназначена за разлистване, четене и разглеждане. Библиофилските издания са авторска интерпретация на съществуващ литературен текст, по който художникът създава серия графични творби, използвайки различни тиражни графични техники. Друга разновидност са авторските арт издания в ограничен тираж, които за разлика от библиофилските издания са проява на пълната творческа свобода на художника. Текстът в тях също може да е дело на художника, а изображението надмогва илюстративната си функция, за да се превърне в самостойна и често водеща реалност, което позволява многопластово взаимоотношение между словесно и визуално. Днес тези авторски арт издания все по-често се тиражират чрез съвременния дигитален печат, като уникалността им се определя единствено от ръчното книговезане.
За разлика от тези издания, които се тиражират, книгата-уникат съществува в една-единствена бройка, но все още остава обвързана със структурата на книжното пространство и логиката на книжната композиция. За чисто произведение на изкуството, породено от концептуална идея можем да говорим по отношение на авторската книга-обект. Тя само формално се свързва с класическата форма и логиката на книжния кодекс и по-скоро „работи” с тази форма на друго ниво, като може да я активира, репликира или контрира. Нейните въплъщения са изключително разнообразни – могат да се разглеждат като скулптура, инсталационен обект, асамблаж, кинетична пластика и дори не е задължително използваният материал да бъде хартия. По света подобни издания се показват в различни фестивали, арт форуми и панаири. В България до момента са организирани две подобни събития с международно участие – Hip Hip Zine Fair през 2015 г. и Sofia Art Book Fair с първо издание през 2017, представящо фото и арт книги. И двете събития са инициирани от Десислава Панчева, собственик на Hip Hip Library – частна библиотека с подобни издания от цял свят и място за срещи и обмен на идеи, наследник на Хип Хип Ателие.
Виктория Стайкова, Велиана Иванова, Мила Янева-Табакова и Андреа Попйорданова създават през 2016 г. платформата ТИ-РЕ, която представя авторски независими печатни издания на български художници. Дипломирайки се в специалност „Книга и печатна графика” на НХА те остават с усещането, че авторските книги, създадени по време на обучението им, остават скрити за публиката, без възможност за показване. Целта на ТИ-РЕ е да се осигури възможност за среща както между авторите на подобни издания, така и на любителите на подобен тип книги, не само от София, а и от други места в България.
Практиката на подобни независими арт издания по света (artists' books, art books, fanzine, zine) има своята история, чието начало някои теоретици свързват с новаторските търсения на художника-поет Уилям Морис, който в края на XIX век създава поредица от библиофилски книжни издания. Чрез този акт той и неговите последователи се противопоставят на масовото полиграфическо тиражиране на книги, което унифицира тяхната индивидуалност. Като отделна категория в изкуството арт книгата навлиза все повече през втората половина на ХХ век, но има корени в ранните авангардни течения, като Дада, Конструктивизъм, Футуризъм и Флуксус. В този по-съвременен неин вариант акцентът вече не е толкова върху присъствието на „графичен оригинал” в изданието, колкото върху значението й като концептуален обект. В България някои редки примери се появяват през 90-те години, а в последно време млади художници все по-често се обръщат към тази форма.
Един от първите примери на артистичен подход у нас към книжно издание е този на поета Веселин Сариев (1951-2003). През 1990 г. той основава списанието за визуална и експериментална поезия СВЕП. То има кратко съществуване и само четири броя в тираж от 100, но успява чрез възможностите на мейл арт да приобщи автори от различни точки на Европа, Азия, САЩ, Южна Америка. Те изпращат творбите си по пощата като за всеки брой пристигат по около 40 поеми и илюстрации, които стават част от списанието. В него са представени също визуални и експериментални поеми на Веселин Сариев, които в онези години той публикува в демократичната преса, както и поеми на чилийския емигрант в Пловдив Гилермо Дейслер – основен учител и приобщител на Веселин Сариев към визуалната и експериментална поезия от 81 година нататък. Днес някои от броевете на СВЕП се намират в колекцията на Академията за изкуства (Akademie der Künste) в Берлин, в архивите на Музея за модерно изкуство (MoMA) в Ню Йорк и Getty Centre, Лос Анджелис.
През 90-те години има и други примери на авторски книги-обекти, представени и в изложбата „Българска арт книга“, 1997 г., придружена от каталог. Той е ценно свидетелство за посоките на търсене в тази област от художници, като Надежда Олег Ляхова, Явора Петрова и Тихомир Манолов, Аделина Попнеделева, Лъчезар Бояджиев, Правдолюб Иванов, Нина Ковачева, Даниела Сергиева. В днешно време активно в областта на арт книгата работи Регина Далкалъчева, която показва произведенията си предимно в Германия.
Самостоятелна посока са колекционерските библиофилски издания в лимитиран тираж, които съчетават текст и авторски графични отпечатъци. Такива са например библиофилските книги, издадени през първото десетилетие на ХХI в. в тираж до 40 екземпляра от самоковската галерия Масларски. Сред тях са „Думи и графити” с тристишия на поета Борис Христов, интерпретирани с 31 цветни офорта от Милко Божков (2001 г.); „Думи, глина и графити” по текстове на Борис Христов и гравюри на Захари Каменов (2002 г.); поезия на Константин Павлов, съпътствана от 21 литографии на Светлин Русев (2003 г.). През 2007 г. за ценителите е издадена книга с избрана поезия на Омар Хаям и 12 офорта на Кольо Карамфилов в тираж от 60 броя, която се съхранява в дървена кутия. Две години по-късно се появява и книгата „Канела”, съчетаваща поезия на Елин Рахнев и 9 графики на Кольо Карамфилов, в тираж от 71 броя. Тя е издадена във формата на грамофонна плоча, с кутия от кадифе. Подобни книги обикновено не са машинно подвързани, но понякога са ръчно книговезвани. Използва се специално подбрана хартия (често ръчно лята). Оригиналите графични отпечатъци биват съшити, вложени или присъединени към изданието. Като произведения в лимитиран авторски тираж, тези издания са саморъчно подписани и сигнирани от художника, като се оказва поредността на конкретното издание в общата бройка на тиража, например 5/40. Обикновено тяхната цена е висока.
Създаването на зинове е специфична част от културния пейзаж. Най-общо казано зиновете са самофинансирани издания по определена тема в ограничен тираж (до 1000 броя), като почти винаги са изработени ръчно. Всички изразни средства са позволени – от намеси с игла и конец, през употреба на печатна машина, до колажи и рисунки, авторски коментари и илюстрации, специфични сгъвки, комбинация от хартии и т.н. По принцип се разпространяват безплатно, но често се продават на ниска цена с цел покриване на разходите по продукцията и тиражирането. Основният принцип на издаване е продиктуван от вътрешна необходимост на споделяне, без стриктен график, но с постоянство. В България част от културата на зина са автори, като Мартина Вачева, София Грънчарова, Елена Назърова, Борис Праматаров, Анна Цочева, Севда Семер, Андреа Попйорданова и др.

Мартина Вачева

Serial Portraits, 2015.

Рисунка

Детайли


  • Описание: Междузвездни Войни (2016)

Комикс

Историята на комикс изкуството в България има своите издания, специфики и над 400 художници и сценаристи, работили в този жанр. Безспорно най-дълго изявявалият се в тази област български художник е Любен Зидаров, създател на рисувания повече от 50 години албум „Островът на съкровищата” (изд. 2003).
Несъмнено най-популярно остава специализираното списание „Дъга” (1979-1992), от което са продадени милиони книжки. На неговите страници във времето се изявяват над 40 художници, като част от тях определят и физиономията на комикса през 90-те години. Сред тях са Стоян Шиндаров, Владимир Коновалов, Христо Кърджилов, Константин Георгиев-Коко, Владимир Върбанов-Хари, Николай Киров, Димитър Стоянов-Димо, Петър Станимиров, Николай Додов, Венелин Вълканов и др. Някои продължават да работят и в началото на XXI век, като проектират и бъдещи издания. Съдържанието на „Дъга” е разнообразно и увлекателно – и като теми, и като графичен стил. На страниците му се публикуват разкази в картини, свързани с история, фантастика, фентъзи, приключения и др.
След 1990 г. спорадично и за кратко се появяват различни издания, като най-качествените сред тях са „Рико”, „Рикс”, „Разкази в картини”, излизало по-късно под името „Пулсар” и др. Превеждат се американски комикси и поредици от френско-белгийската школа. Сред най-изявените имена през този период са Сотир и Пенко Гелеви, П. Станимиров, Ев. Йорданов, Р. Манчев, Хр. Кърджилов и др., чиято основна дейност е свързана с кино и анимация, работа за чуждестранни издателства, концепции за видеоигри, живопис. В началото на XXI век се публикуват 13 броя на списание „Дъга”, но художниците в него са други, а стилистиката е повлияна от манга и улични графити. Със своя специфична характеристика се отличава т.нар. трагикомикс „Вечната муха” с автори писателят Георги Господинов и сценографът Никола Тороманов. Графичната новела е публикувана първо в списанията „Едно” и „Еуропео”, а след това в луксозен албум. През 2011 г. за първи път е организирана среща за обсъждане на проблемите на комикса. Екипът на „Проектът Дъга” издава албума с комикси „Над дъгата” (2012), чийто тираж е изчерпан за една седмица, с продължение „Над дъгата 2” (2016). През 2013 г. е създадена секция „Комикс” към СБХ, която организира „Първа национална изложба на българския комикс” .
Сред най-успешните млади комикс-автори са Иван Коритарев, Светлин Велинов, Даниел Атанасов-Сатанасов, Константин Витков-Титис, Борис Праматаров, чиято работа доказва, че изкуството на комикса е живо и има бъдеще.
Новини от света на комикса могат да се следят на специално създадената електронна медия.

Инициативи в областта на плаката, фестивали и изложби за дизайн

Плакатът е една от най-рано появилите се графични форми в България. Претърпяло динамично развитие от времето след Освобождението до днес, плакатното изкуство след края на 80-те години най-общо се развива в две основни посоки – едната е съобразена с променената пазарна среда, а другата е некомерсиална и освободена от претенциите на поръчителя. Професионално издържаната му форма почти изчезва от обществените места (заради променени приоритети на поръчителите, комерсиализиращата се среда и новите изисквания на пазара), за да остане трайно в галериите и каталозите като част от специализирани изложби в страната и в чужбина. В България такива например са Международното триенале на сценичния плакат, студентски изложби на НХА и Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата – Габрово, раздел „Плакат“. Като цяло графичният дизайн е застъпен в събития, като Биенале на българския дизайн (2008 и 2011), фестивалите Sofia Design Week (от 2009 г. до днес, преименуван през 2014 г. на One Design Week), TypoFest, някои специализирани и тематични изложби, организирани от Съюза на българските художници (СБХ) или Националната художествена академия (НХА) и др. Именно благодарение на тези събития изкуството на плаката, книгата, шрифта или калиграфията остават жизнени, опитът на авторитетите от миналото се представя като добър пример, някои имена, утвърдили се във времето, продължават да работят, появяват се и нови.

Международното триенале на сценичния плакат

първо издание през 1995 г.) е наследник на Биеналето на българския театрален плакат, провело се за седми и последен път през 1992 г. в София. От 1998 г. основни негови организатори стават Божидар Икономов, Божидар Йонов и Албена Спасова, които във времето успяват да привлекат като членове на журито и участници някои от световните имена в тази област. През годините в триеналето участват български художници от различни поколения, като доайените на българския театрален плакат Йордан Петров, Димитър Тасев, Людмил Чехларов, Ралица Станоева, следвани от Божидар Йонов, Божидар Икономов, Иван Газдов, Костадин Отонов, Христо Алексиев, Стефан Десподов и идващите след тях Димитър Трайчев, Красимир Кръстев, Стойко Сакалиев, Силвия Лазарова, Георги Янков, Теодор Ушев, Кирил Златков, Калина Сертева и др. Екипът на Триеналето организира паралелно на основната изложба и многобройни други дейности, сред които се открояват тематичните международни проекти, например „Театърът – това съм аз“ (2000 и 2010), „Велики майстори на плаката от Япония“ (2011), „Плакатът – уличното дете на изкуствата (2011), „РИО +20 – Плакати за един устойчив свят“ (2012), „Буквите на България – азбука на Европа“ и др.
Благодарение на тематичния раздел на Триеналето художниците имат възможност да създават и некомерсиални проекти. В този раздел участват предимно млади автори, като тези до 35-годишна възраст могат да получат плакет на името на Асен Старейшински. С такъв са отличавани Калина Сертева и Ивелина Анчева (2001), Маргарита Дончева (2007), Страхил Димитров (2010) и Мая Стайкова (2013).
В областта на плаката внимание привличат и студентските изложби на възпитаниците на проф. д-р Иван Газдов и проф. Димитър Трендафилов от специалност „Плакат“ в НХА. Особено интересна посока в работата на младите графични дизайнери е авторският плакат – понятие, развито и систематизирано от Иван Газдов в едноименен монографичен труд (2011). Това позволява по-голяма свобода за разгръщане на творчески идеи и експеримент. Самият проф. Газдов е интересен пример от най-новата история на графиката и изкуството на плаката с разработването на специфична графична форма, наречена ГРАФИКАТУРА®, чието начало е поставено през 1987 г. Намираме я развита като цялостна концепция в книги, плакати и др., а наименованието идва от съчетанието на думите графика и тур и според автора означава графично пътешествие. В кратък манифест от 1991 г. Иван Газдов синтезира идеята си с думите: „Графикатурата концентрира възприятието. Все едно, че под обувката на туриста се намира целият негов маршрут. Това е особено естетическо пътешествие на място, с дъх на радост”. Визуално графикатурата представлява игра на черно и бяло, в която се раждат изчистени образи със специфична естетика, въвлечени в композиции и цели истории, примесени често с чувство за хумор.
Сред учениците на проф. Газдов е Теодор Ушев. След като завършва НХА през 1995 г. и преди да замине за Канада, където работи и става известен в областта на анимацията, той създава множество театрални плакати. Впоследствие продължава да работи и в областта на графичния дизайн, като създава корици на книги, илюстрации, фестивални, филмови, социални и политически плакати, уеб дизайн и др., в които винаги водеща е рисунката.
От 2003 г. част от Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата – Габрово става и раздел „Плакат”, в който се представят утвърдени и млади автори, като Божидар Йонов, Божидар Икономов, Тодор Варджиев, Красимир Кръстев, Николай Младенов, Дамян Дамянов и др. Призът за плакат, връчван от Министерство на културата, е печелен от Ненко Атанасов (2005), Люба Томова (2007), Милена Абанос (2011) и Красимира Друмева (2013).
Биеналето на българския дизайн отбелязва само две издания (2008 и 2011), с фокус предимно върху индустриален, интериорен и инженерен дизайн. То обаче включва и раздел „Графичен дизайн“, в който са представени водещите области на приложната графика – плакат, запазен знак, дизайн на книгата, филателна графика... С участието си тук са отличени, включително с награди, Светлин Балездров, Капка Кънева, Дамян Дамянов, Илия Груев и др.

Капка Кънева

Хартиена пластика за корицата на "Баба Яга снесла яйце" от Дубравка Угрешич, издателство "Панорама", 2014.

Живопис

Детайли

  • Фотограф: Капка Кънева
  • Материал: хартиена пластика, фотография, компютърна обработка
  • Размери: вариращи размери


Едно от важните събития в областта на книгата е Националната изложба „Изкуство на българската книга“, със съпровождащ я каталог, възстановена от Съюза на българските художници през 2006 г. след 14-годишна пауза. Изложбата е богата като съдържание, представено в разделите: „Графичен дизайн на книги“; „Графичен дизайн на периодични издания“; „Графичен дизайн и илюстрация на дидактични издания“ (учебници и учебни помагала); „Илюстрация“ (всички видове: научна и художествена); „Шрифт“ – проекти за ху-дожествени и наборни шрифтове; части на литературни текстове; типографски композиции, създадени като самостоятелни художествени произведения, и Cum Figuris – свободни произведения (графики или рисунки), инспирирани от конкретни литературни текстове, включително екслибрис. Основният принос на това събитие е, че успява да събере на едно място добрите примери в областта на книжния дизайн и илюстрацията, да представи различните посоки и етапи на създаване на книгата, както и да подчертае ролята на специалистите в създаването на един качествен и завършен културен продукт.
Ключова роля за представянето и издигането на дизайна на ново ниво има фестивалът Sofia Design Week, провеждан ежегодно в София от 2009 г., като през 2014 е преименуван на One Design Week и се премества в Пловдив. С неговото организиране са ангажирани предимно млади хора. По съвременен начин те поднасят разнообразно съдържание, вариращо от исторически ориентирани изложби до съвсем актуални явления в дизайна, разглеждан в широк аспект и в международен контекст. В рамките на фестивала има и лекционна част с участието на гост-лектори, някои от които световни имена.
С проблеми на шрифта, калиграфията и типографията се занимава фестивалът TypoFest. Организатори на събитието са Кирил Златков, Борил Караиванов, Велина Мавродинова, Илия Груев и др., които работят за налагането на българската графична форма на кирилицата.
През разглеждания период голямо значение за професионалното развитие отвъд клишето и пазара, за провокирането на креативност, както и за представянето на българския дизайн в изложби имат творческите обединения и инициативи. Сред тях могат да се отбележат New Vision International Group (NVIG), „Трансформатори”, Plakatkombinat, студио Сталкер и др.
New Vision International Group (NVIG) е създадено през първото десетилетие на ХХI в. като артистично обединение от Димитър Трендафилов, Георги Янков и Николай Младенов. През годините то осъществява у нас и в чужбина някои от значимите съвременни експозиции и акции в областта на плаката, следвайки традициите, но търсейки да изяви и новия език на съвременността. Сред събитията, организирани от NVIG, са изложбите „За един по-добър свят“ (2003) с куратор Георги Янков, организирана под патронажа на ООН и представяна в рамките на честването на 55-годишнината от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, в ЕКСПО’2003 в Барселона, а годна по-късно и у нас, в СГХГ; акциите „24 май“ (София, 2003), „Градът“ (София, 2011, и Банкя, 2012); кураторските проекти „Еколисти“ (София, 2007, и Малко Търново, 2008) на Маргарита Дончева, „Плакати на млади автори“ (София, 2008) на Светлин Балездров, „Каравана на десетте думи“ (София 2010, 2011) на Дамян Дамянов, „Магията на плаката (Сливен, 2013) на Георги Павлов и др.
Сдружение „Трансформатори“, чрез своя проект Соцмуз, показват на широката общественост в галерийна и виртуална среда творчеството на класици в театралния плакат, като Асен Старейшински, Димитър Тасев, Людмил Чехларов, Огнян Фунев и др.
Автор и създател на платформата Plakatkombinat е Анна Симеонова, която реализира тематични проекти и създава онлайн портал, чрез които популяризира някои от най-добрите съвременни графични дизайнери, а техните творби достигат до широк кръг публика и могат да бъдат закупувани.
Правят впечатление и организираните от Димитър Трайчев и неговото творческо студио „Сталкер“ и Кирил Златков инициативи в полето на плаката и типографията.

Българската кирилица

Разработването на български шрифтове и калиграфски стандарти в България има своята история, чиито основи са положени през ХХ век. Заслуга за развиването на този специфичен вид изкуство, неразделна част от книгата и приложната графика, имат имена, като Васил Бараков, Александър Жендов, Александър Поплилов, Борис Ангелушев, Стефан Кънчев, Васил Йончев, Олга Йончева, Милка Пейкова, Иван Кьосев, Владислав Паскалев, Димитър Трендафилов, Кънчо Кънев, Атанас Василев, Тодор Варджиев, Кирил Гогов, Стефан Груев, Жеко Алексиев, Тотко Кюсемарлиев и мн. др.
С основание много български специалисти днес се борят за подобряването на шрифтовата култура, за запазването на характерните начертания на българската кирилица, за изучаването, развиването и налагането й като основна при отпечатването на книги, учебници и документи, в периодичния печат, в интернет средата и т.н. Причината е, че масово у нас не се познава и използва българска кирилица и дори не се знае, че най-често в употреба влиза руската.
В най-ново време особено актуални са дискусиите, посветени на изкуството на шрифта и кирилската шрифтова система – организират се форуми, кръгли маси, конференции, обсъждания и т.н. В тях участват отделни автори и творчески колективи, които се занимават активно с проектиране и реализация на шрифтови идеи. Сред тях са Димитър Трайчев, Борил Караиванов, Кирил Златков, Радомир Тинков, Васил Кателиев, Ботьо Николчев, Кристина Борисова, Илия Груев, Ани Петрова, студио ТайпДепо – Александър Недев и Вероника Славова, студио Фонт Фабрик – Светослав Симов, Светлин Балездров, Красен Кръстев, Криста Радоева и др.
Създадените в НХА магистърски програми „Шрифт” и „Калиграфия” възпитават нови специалисти в тази област, които с проектите си дават надежда за положителното развитие на изкуството на шрифта и кирилската шрифтова система.

Дигитален графичен отпечатък извън дизайна

Извън рамките на традиционната графика, с навлизането на компютърните технологии и разработването на програми за векторна графика и обработване на фото-изображения (растерна графика) се появи цяло ново поле за творчески експеримент. В случая на дигиталния печат отново говорим за оригинален отпечатък в ограничен тираж върху специфична хартия, но не са използвани класическите графични техники. Образите и композициите са създадени не ръчно, а чрез компютърни програми. Също така понякога ръчно създадено изображение или рисунка може впоследствие да бъде дигитализирано и обработено допълнително чрез компютър. В България в тази посока работят автори, като Филип Попов, Камен Старчев, Светлана Мирчева, Ясен Згуровски или Калоян Илиев-Кокимото.
Филип Попов е сред най-успешните и признати български графични дизайнери, познат със своите етикети, опаковки, корици на книги и каталози, комуникационен фирмен дизайн и т.н. Отделно той създава и графични, дигитално разработени цикли в ограничен авторски тираж, които се отличават с характерна стилистика, напомняща естетиката на електронната машина или схематичността на компютърни хардуерни елементи, каквито са платките. Такива са например графичните композиции от сериите Posthuman и Totenkopf, чрез които авторът цели да представи света на машините, тяхната студена и завладяваща красота и сила, която ако не се използва правилно, може да се превърне в заплаха. Други негови графични цикли са също Para Bellum (2015), Zero City (2015-2010) или Transorganic (2014), които винаги са създавани със специфично послание, насочващо към проблеми в заобикалящата ни среда, като разрушаването на природата или изгубването на човешкото.
Камен Старчев използва възможностите на векторната графика за създаването на своите абстрактни графични серии, тиражирани в ограничен брой чрез дигитален пигментен печат върху хартия. Сред изложбите, които е представял, са "Последен репортаж", "Пречиствателни станции", "Диверсификация на Луната", в които са включвани изображения от циклите „Дневна светлина”, “Тялото на Орфей”, “Земна светлина”, “Наблюдение”, „Изчезване на спомена” и др. Обикновено те са придружени от философски размисли, свързани с природни дадености и феномени, с апокалиптични настроения, дълбоки психологически състояния и богат вътрешен свят. Компютърната технология в този случай е овладяна до виртуозност, като авторът постига образност с изключителна дълбочина на посланието и характерна пространственост, реализирани чрез богато въображение и оригинална визия. Надмогната е характерната за векторната графика декоративност. Композициите излъчват подчертано усещане за музикалност, благодарение на специфичната ритмика на цветни полета и линии. Визията е минималистична, детайлите са изключително прецизно изведени.
Светлана Мирчева работи в областта на графичния дизайн, като създава редица лога, филмови плакати, корици на книги. Била е арт директор в рекламни агенции и е работила за печатни издания. Създател е и на лейбъла за плакати и картички Pinkonion.

Светлана Мирчева

Лога - Structura, SAW, Buldoc, Библиотеката, 2018.

Дизайн

Детайли


Светлана Мирчева

Корици на книги - Георги Тенев "Партиен дом", "Жената на писателя", 2017.

Дизайн

Детайли


Светлана Мирчева

Филмови плакати - Милко Лазаров "Отчуждение", "Ага", 2017.

Постер

Детайли


Отделна посока са търсенията й в областта на съвременното изкуство. Експериментира с различни форми – инсталация, принтове, макети, кратки видеа и дигитални изображения. Сред най-запомнящите се нейни произведения е серията „Грешки” – 103 различни визуализации на един и същ повреден jpg файл – дигитална рисунка на два крака. Светлана Мирчева възнамерява да я използва за създаване на кратка анимация, когато открива, че файлът е повреден и вместо рисунката компютърът отваря всеки път различно абстрактно изображение от разноцветни геометрични фигури. Тя запазва генерираните от грешката изображения, които впоследствие отпечатва дигитално и подрежда в серия от композиции.
Ясен Згуровски е автор на илюстрации, комикси, плакати, обложки и самостоятелни графични произведения. Всички те са подвластни на оригинална и отличителна стилистика, комбинираща чисти ярки цветове, поп-арт естетика и декоративни елементи – цветя, птици, звезди и др. Излъчването е на позитивизъм и жизнерадост, без дълбоки послания, като чиста игра на визуалното, извън драмите на днешния ден. За реализирането им използва възможностите на компютъра, но прилага и принципите на колажа.

Ясен Згуровски

1. Рекламни постери на СБХ, 2010.

Постер

Детайли

Ясен Згуровски

Градината на бавните желания, 2015.

Графика

Детайли


Калоян Илиев - Кокимото е съвременен концептуален артист, който използва различни изразни средства – акрилни бои или смесена техника върху платно, обект, колаж и др. В областта на графиката и графичния отпечатък прилага както класически техники, като линогравюра, литография, сериграфия или суха игла, така и дигитален печат на компютърно създадени изображения, каквито са тези от серията „картички”, представящи пътешествията на измисления герой Манеки Неко Кокимото или изображенията от серията „Духовно пътуване”. Характерно за работата на Кокимото е обединяването на на пръв поглед несъчетаеми образи, търсенето на комиксово излъчване на сцените, включване на елементи от поп-културата, обединяване на колажен принцип на рисувани детайли и фотография, интегриране на създадени от него типажи в полуизмислени, полудействителни истории, концептуалната игра на думи.

Калоян Илиев - Кокимото

"Световното пътуване на махащата котка Кокимото до стара Америка", 2016.

Дигитално изкуство

Детайли

  • Материал: печат на хартия
  • Широчина: 11.05 cm    Дължина: 15.05 cm    Дълбочина: cm   

Калоян Илиев - Кокимото

"Световното пътуване на махащата котка Кокимото до стар Берлин", 2016.

Дигитално изкуство

Детайли

  • Материал: печат на хартия
  • Широчина: 11.05 cm    Дължина: 15.05 cm    Дълбочина: cm   


Слав Недев работи основно в областта на живописта, но е автор и на серия дигитални отпечатъци на негови авторски работи, в ограничен тираж. Често той използва дигиталната технология за визуализиране на свои проекти чрез принтове, както е в случая с „Биотоп”, посветен на проблема със замърсяването на околната среда.

Слав Недев

Космически йогурт 110, 2015.

Дигитално изкуство

Детайли

Слав Недев

144 буркана йогурт (поглед отгоре в преспектива), 2015.

Живопис

Детайли

Слав Недев

Дисперсия на йогурт 15, 2015.

Дигитално изкуство

Детайли

Слав Недев

Дисперсия на йогурт 15 (карта на осветеността), 2015.

Дигитално изкуство

Детайли


Източници

Интернет и книгите:

  • „120 години българско изкуство. Дизайн”. София, 2016. Издание на СБХ.
  • Частите: „Графичен дизайн” с автори Бойка Доневска, Георги Янков, Ненко Атанасов;
  • „Шрифт и калиграфия” с автор Кристина Борисова и „Дизайн на книгата” (подтеми „Изкуство на българската книга след 1945 година” с автор Буян Филчев и „Изкуство на българската книга след 1989” с автор Капка Кънева);
  • „120 години българско изкуство. Приложно. Декоративно. Монументално”. София, 2014.
  • Частта „Комикс” с автор Антон Стайков.