Лъчезар Бояджиев

Биография

Лъчезар Бояджиев е роден 1957 г. Живее и работи в София. Завършил е Националната художествена академия в София през 1980 г. Един от най-известните съвременни български художници, в работата си той се интересува от лични интерпретации на обществени процеси, от интеракцията между частно и публично, от градската визуалност и от света днес, разположен между утопията и дистопията. Неговата медия са инсталацията, фотографията, рисунката, обектът, текстът, видеото и перформативните лекции. Някои избрани изложби на автора са: индивидуалните “Уютни дистопии”, галерия Sariev Contemporary, Пловдив (2018); “Лъчезар Бояджиев. Sic transit media mundi /Настоящето е прекалено късо и доста тясно/”, СГХГ, София (ретроспектива) (2018); „Места на мъдростта“, Галерия ИСИ-София (съвместно с Отворени изкуства – Пловдив, 2016); „Не съм библиотечен художник“, SALT, Истанбул (2013); „Художник в депото“ от серията „Другото око“, СГХГ, София (2010); груповите през 2016-17 „Economize”, Музей „Лудвиг“, Будапеща и „Симптоми на обществото“, Гуангдонг (Гуангжоу) и Жежианг (Жежианг Шенг) Музеи за изкуство, Китай; през 2016 „Студен вятър от Балканите“, Музей „Пера“, Истанбул; „С главата надолу: домакинстване на критиката“, Музей за съвременно изкуство, Белград и „Ниско-бюджетни утопии“, Модерна галерия, Любляна; през 2015 „Наопаки“, Градска галерия, Любляна; „Граматика на свободата“, Музей за съвременно изкуство „Гараж“, Москва и „Изкуство за промяна“, СГХГ, София; през 2014 „Несъгласие“, ЦСИ „Баня Старинна“, Пловдив; през 2013 „Икономика и изкуство“, MOCAK, Краков, Полша; през 2012 „Най-добрите времена, най-лошите времена“, 1-во биенале, Киев и „Окото само себе си никога не вижда“, 2-ро биенале, Екатеринбург, Русия; и през 2011 „Глобалното съвремие“, Център за изкуство и медии (ZKM), Карлсруе, Германия. Авторът е член-основател на ИСИ-София.
Лъчезар Бояджиев е репрезентиран от галерия Sariev Contemporary от 2018 г.


За автора

Лъчезар Бояджиев принадлежи към онова първо поколение художници, които полагат основите на съвременната художествена сцена в България през средата на 80-те години. Обучен като историк на изкуството и теоретик, Бояджиев се стреми да създава изкуство, което поставя под въпрос традиционните символи на властта и религията, както и социалните условия в родната си страна по отношение на глобалното развитие и виртуалния свят. Неговият анализ на ситуацията на Балканите като междинна зона или лаканианско "друго" го подтикна да проблематизира понятието за прозрачност в региона в текста си към каталога за третото биенале в Истанбул през 1992 г., което бе първото, в което участват български артисти. Оттогава насетне, работата на Бояджиев е възприела, иронично, критични позиции към историята и социалното разгръщане.
Неговите творби от 90-те години на миналия век се въртят около религиозните символи и вярвания, които художникът деконструира в различни инсталации. "Укрепване на вярата" от 1991 г. например разказва историята за Исус и брат му близнак, като по този начин формира връзки с българските традиции и иконография. В серията рисунки "Философско гробище" от 1992 г. Бояджиев приписва ковчези на различни интелектуалци и създава митични символи за онези, които са повлияли на демократичните, както и на тоталитарните начини на мислене. Бояджиев също често създава утопии от различните системи на вярвания, което - особено след падането на Берлинската стена – кара индивидите да поставят под съмнение тяхната идентичност в търсене на възможно бъдеще. Последното се проявява в фотографския проект, базиран на инсталацията "Столове и символи". Проект за мирно съвместно идентифициране" (1995-2001 г.), серия от единадесет цветни снимки, в които съзвездия от червени и черни столове са разположени в конферентни зали, за да формират кръст, сърп или свастика, като се позовават на медийни струпвания чрез обозначаване посредничеството на идеологията като такава. Някои неотдавнашни произведения се занимават с променящите се градски структури в глобализирания свят, визуализиращи изображения и текст, вписан от художника в културно значими обекти. Тук Бояджиев разглежда идеята за билбордове и друга реклама в общественото пространство като днешни икони, заместители на предишни религиозни убеждения. Навлизането на интернет също така осигурява средство, чрез което художникът критично променя пространствени парадигми: те са лишени от идеологическо или монументално значение, но все пак остават обекти, които отразяват минали, настоящи и лични форми на принадлежност.
- Валтер Зайдл


Галерия

Лъчезар Бояджиев

В отпуска... Симон Боливар от Ню Йорк, 2004.

Фотография

Детайли

  • Материал: дигитална графика върху хартия
  • Широчина: 60.00 cm    Дължина: 80.00 cm    Дълбочина: cm   

  • Описание: 2004 – в развитие

    Работата се базира на прост жест на цифрово премахване (и по този начин символично изпращане в отпуска) на човешките фигури от фотографските изображения на безкраен брой обществени паметници от градове по целия свят. Това предполага лично участие в глобализацията ... Чрез изтриването на преобладаващо мъжката фигура на политически лидер, исторически характер, военен командир или царска субект и т.н., предложената идея е да освободи общественото пространство от политическо напрежение дори за кратко и в контекста на произведение на визуалното изкуство.
  • Препратки и връзки: http://sariev-gallery.com/data/content/u/5/upload/LB_On%20vacation(1).pdf

Лъчезар Бояджиев

Неозаглавен проект с мумии (Поеми въздух и задръж!), 2012.

Инсталация

Детайли

  • Материал: 12 надуваеми обекта от винил, подобни на мумии; лица на известни личности
  • Размери: Всеки един ок. 200х70х60 см

  • Описание: Работата е иронична позиция по отношение на медийната реалност на пост истината и фалшивите новини. Тя третира като „популярни лица за еднократна употреба“ личности, които са герои от миналото или настоящето – "герои", които човек може да надуе и / или да спадне по свое желание (подобно на секс кукла, но с политическа идентичност), може да скрие в килера или да представи публично в различни формации. Лицата на мумиите са: Гагарин, Айнщайн, Колумб, Лорънс Арабски, Молотов, Сталин, Мао, Проектът „Манхатън“ (Ядрената гъба), Етел и Юлиус Розенберг, Стив Джобс и Доби – домашният дух от поредицата „Хари Потър“, чието лице се използва като заместител на лицето на Путин в улични демонстрации в Русия, Украйна и др.

Лъчезар Бояджиев

Ендшпил – добрият, лошият и самотният, 2012.

Обект

Детайли

  • Материал: дърво, метал, ламинат
  • Размери: маса: 82х180х70 см; шах (отворен): 150х50.5х3.5 см

  • Описание: Взимайки идея от работата и интересите на покойния Марсел Дюшан, който е написал книга за крайната фаза на шахматната игра, работата предлага неограничена от времето възможност за игра, която също казва: "няма край на изкуството; винаги ще има някой, който иска да играе и да се наслаждава, да види и да участва".

Лъчезар Бояджиев

Екзистенциално гробище, 1992.

Рисунка

Детайли

  • Материал: Цикъл от 3 рисунки върху хартия; молив, темпера и акварел, колаж
  • Размери: Всяка 200х140 см

  • Описание: В края на бурната 1992 година в живота на автора – пълен с професионален успех и лична драма, художникът създава 3 рисунки на ковчези:
    а / ковчег за егото - оформен като английската буква "I" с отделена глава от тялото;
    б / ковчег за двама души, които умират в любовта си; и
    в / ковчег за Исус - като символичен жест да се освободи от трите основни екзистенциални предмета за всяко човешко същество – себе си, другото и трансцеденталното.

Лъчезар Бояджиев

Колко гвоздеи в устата? Автопортрет с 2 кг, 12.5 см-ви пирони в устата, 1992.

Живопис

Детайли

  • Материал: дигитален печат върху хартия
  • Широчина: 60.00 cm    Дължина: 80.00 cm    Дълбочина: cm   

  • Описание: 1992-1995

    Работата "Колко гвоздеи в устата?" започна като вътрешна тревога, изразяваща рисунка с молив върху хартия, направена на терасата пред музея "Албертина" във Виена през лятото на 1992 г. По-късно тя се превърна в "Почит за Гюнтер Юкер ", част от цикъла на почитанията, показан за първи път в" Ориентация ", 4-то биенале в Истанбул, курирано от Рене Блок през 1995 г.