През 45-те комунистически години (1944 – 1989) в България е въведена добре организирана система на художествения живот. В нея всичко е в ръцете на държавата, управлявана от българската комунистическа партия, а показването и продаването на изкуство се организира от различни структури, в центъра на които стои Съюзът на българските художници (СБХ), разполагащ с изложбени зали в София и в цялата страна. В столицата това са преди всичко изложбените зали на ул. „Шипка“ 6, галерията на ул. „Раковски“ 126, преименувана скоро след това на „Райко Алексиев“. Когато режимът пада, в края на 1989 г. започват процеси на бърза децентрализация. Въпреки това през първите години на 90-те почти всичко се случва около и във връзка със Съюза на българските художници. Началото на частните галерии започва още в края на 80-те г. на 20 в. То е естествен резултат от процеса на т. нар. „Перестройка“, довел в края на режима до опит за начало на икономически реформи и до въвеждането на т.нар. Указ 56[1] от началото на 1989 г., с който за пръв път се позволява на гражданите да регистрират фирми и да развиват частна търговска дейност.
Това има своето пряко отражение върху художествената ситуация. Дадено е началото на легалната търговия с изкуство. Въпреки това първата частна галерия се открива година по-рано през 1988 г. Това е „Галерия 8“, която се помещава на партерния етаж на фамилната къща на Борис Стателов на ул. „Братя Шкорпил“ 8 във Варна. Стателов е инженер-химик по професия, но любовта му към изкуството и дългогодишното приятелство с художници го мотивират да създаде художествена галерия в дома си. Още с първата изложба той очертава кръга художници, с които активно ще сътрудничи и през следващите 30 години. Това са автори, които работят преди всичко с традиционни техники, но и с фотография и с други специално създадени за галерията проекти. С по-различна задача през 1989 г. е създадена галерия „Градът“, инициатива на едноименната група. Тя се намира на партерния етаж на „Георги С. Раковски“ 134 и е първата галерия, регистрирана като търговска фирма. В своето кратко съществуване тя си поставя преди всичко търговски цели, успявайки да направи няколко изложби на автори от едноименната група и на други активни художници от това време, без те да излагат авангардното в тези години „неконвенционално изкуство“. В този период сградата е дадена на опозиционния Съюз на демократичните сили (СДС), а съчетанието на партийна централа и галерия се оказва невъзможно. Като еквивалент на варненската „Галерия 8“ през 1990 г. в София започва дейността си галерия „Арт 36“ на Камелия Минчева. Галерията ѝ в самото начало се намира на ул. „Георги С. Раковски“ 159, а после се премества в мазето на ул. „Славянска“ 40, към което има двор и самостоятелен вход. И двете начинания са лични, идват от хора, които не са част от художествените среди, а основният мотив е да се създаде пространство за изкуство, в което взаимоотношенията между художник и галерист са основните движещи сили на дейността. Двете най-стари галерии в България продължават да съществуват и днес. Началото на 90-те години е време, когато всичко е „първо“, време на смели експерименти и рисковани действия. Това е време на главоломни забогатявания и на драматични фалити. Тези първи години са изпълнени с енергия, но и с наивен ентусиазъм. Галериите на първата половина на 90-те са много далеч от ясно самоопределяне. Хората, които ги създават винаги са движени от любов и ентусиазъм по отношение на изкуството, но и от желание да търгуват с изкуство. Търговията, обаче в едно толкова турболетно променящо се общество, е много трудна. Няма ясни правила, няма регламентиран пазар, няма и колекционери, които да демонстрират постоянно отношение към изкуството. Затова на първите пространства за изкуство се налага да съчетават в програмата си най-различни активности, за да оцеляват. Така често видеоарт или пърформанс са предхождани или последвани от изложби на керамика, комерсиална живопис или скулптура. В този период се откриват галериите „Аросита“. Тя е основана през 1991 г. от Екатерина и Колю Гецови, като в голяма част от съществуването си показва произведения на изкуството в стъкло. Това е и една от най-дълго съществувалите галерии в София. През последните години галерията се управлява от Росица Гецова и започва да показва различни проекти в областта на съвременното изкуство, а събитията там носят специфичната атмосфера, идваща от един обединен кръг художници и съмишленици. Сред първите галерии са и „Сапио“, галерията на Веселин Досев[2] – в София, „АЯ“ и „КА“ – в Бургас, „Акрабов“ – в Пловдив, и др. Много важна за съвременното изкуство през 90-те години е галерия „Леседра“. Тя е открита през 1990 г. от Георги Коле – икономист по образование, той е от първите, които започват да показват нови медии, акции и експерименти. Някои от ранните галерии съществуват и до днес, за други си спомняме само когато видим имената им, изписани в биографиите на художниците. Едни успяват да създадат свой кръг от автори и публика, налагат имена или преживяват различни трансформации във времето, други си остават повече или по-малко само пространства, приютили интересни за времето си изложби и произведения. Друга галерия, открита през 1993 и съществувала до 1995 г., е „Студио Спектър“ на ул. „Ангел Кънчев“ 10 в София. Тя е създадена от Стефан Банков, който успява да събере около себе си млади и интересни художници, които правят важни за този период изложби. Сред тях са например AIDS на Хубен Черкелов с куратор Яра Бубнова през 1994 и „По стъпките на…“, инсталация на Аделина Попнеделева и Снежана Симеонова през 1995 г. От голямо значение за развитието на съвременното изкуство в тези години е дейността на Раймонда Мудова и нейните галерии в София – „Ата – Рай“ (1991-1998), „АТА – център за съвременно изкуство“ (1996-2003). След като през 1989 г. Мудова престава да работи за Творческия фонд на СБХ, тя решава да отвори малка галерия на ул „Милин камък“[3]. Това е първата „Ата – Рай“. В онези години интересът към изкуството и по-специално към картините е огромен. През същата година Раймонда Мудова открива галерия в по-голямо пространство, „Ата – Рай“ на ул. „Кърниградска“. Там тя започва умело да съчетава продаваеми изложби с представяне на съвременно изкуство, за което почти няма пазар, но пък към което тя развива все по-голям интерес. Никога не избира сама творбите на художниците. Изборът ѝ е върху конкретен художник, който има свобода да покаже произведението си по начин, който той смята за най-добър. Художниците подбира преди всичко по интуиция, но и доверявайки се на професионалната преценка на изкуствоведи. С тях работи активно. В нейната галерия правят едни от първите си кураторски проекти Яра Бубнова, Мария Василева, Диана Попова, Руен Руенов и др. Всеки художник, правил своя изложба в галерията, оставя една своя работа в колекцията ѝ. За сметка на това галерията се стреми към максимално пълно медийно покриване на дейността си. Това е вероятно първата галерия, въвела прессъобщението и събирането на медийното отразяване за всяка изложба. „Ако една изложба, която съм представяла, не е отразена във вестник „Култура”, тя не е съществувала” – често обича да казва Мудова. Освен това през първата половина на 90-те години галерията се опитва да въведе едно по-фино профилиране, като съсредоточава своя интерес върху художници, работещи с хартия. Именно този материал се оказва много подходящо поле за изява на българските автори поради еднаквата му близост както до класическите техники, така и до съвременното изкуство. Артистичния живот в София през втората половина на 90-те е до такава степен диференциран и динамичен, че всяко място на картата му има ясно изграден кръг от съмишленици – художници и публика. За няколко години около „Ата – Рай” и „Ата – Център за съвременно изкуство” се обособяват група автори, които правят своите първи паметни изложби в тези галерии. През втората половина на 90-те години собственикът на галерия „Ата-Рай” Раймонда Мудова вече има ясна политика по отношение на съвременното изкуство. През 1996 г. тя открива второ пространство на ул. „Христо Белчев” 25 – „АТА - център за съвременно изкуство”, което мести след няколко години на площад „Йоан Павел II” в София. Ако преди съвременното изкуство е било само малка част от програмата на галерията, сега то стои във фокуса на дейността ѝ. На практика „Ата“ се превръща в едно от най-активните места за изява на художници и куратори в този период. Това, което прави тази галерия различна, е, че тя е първата, която успява да продава изкуство. Списъкът на изложбите, показани под марката „Ата”, разкрива забележителна поредица от имена на художници и силни кураторски проекти[4].
Кръгът и галерия „XXL” Още в началото на 90-те сред новата генерация художници се открояват имената на Косьо Минчев, Георги Тушев и Хубен Черкелов. Тогава те са съвсем млади, студенти в Художествената гимназия или в Академията, където учат живопис или скулптура. В края на 1994 г. около тримата художници се събира цяла група млади автори като Генади Гатев, Петко Дурмана, Иван Кюранов, Расим, Слави Славов и Мария Тотева, както и изкуствоведът Свилен Стефанов.[5] Той става и главен идеолог на групата, известна днес като XXL. През 1996 г. художниците от кръга XXL правят своя галерия, която е по-скоро от типа artist run space. Тя се намира на площад „Македония” в София, на място, което хората знаят като “Стария хан”. За да се влезе в залата с теракотен под и бели стени, се преминава през тесен безистен и голям двор. Мястото е общинско и се използва от групата без наем. Цялата организация около галерията се движи с ентусиазъм и лични средства. Галерията „XXL” съществува до 2002 г. и е едно от емблематичните места за съвременно изкуство на картата на София през 90-те. Скоро след нейното създаване тя е припозната като партньор за много инициативи на “Сорос“ Център. В същото време галерия „XXL” е отворена за различни проекти. До края на своето съществуване през нея преминават почти всички активни млади автори, занимаващи се със съвременно изкуство. Гостуват и много чуждестранни художници. През първите години на съществуването на галерия „XXL” в нея излагат почти всички активни млади концептуални художници. Отделно от това авторите от групата са в основата на няколко големи програмни изложби, с които искат да защитят своите идеи. На първо място това е серията от 4 експозиции “Нови радикални практики”, представени в галерията от 1997 до 2001 г. и курирани от Свилен Стефанов. Те като че ли си поставят за цел да счупят бариерите пред най-различни табута, които малко или много витаят в изкуството, но и в обществото. Търсенето на образа на новата българска живопис и като цяло, проблематизирането на традиционните, класически техники в контекста на съвременното изкуство е един от приносите на галерия „XXL”. Изложбите в серии “Нова българска живопис”, проектите “Рисунки от 1997” и “Българският пейзаж като метафора” от 2001 г. правят много в тази посока. Около 2000 г. Косьо Минчев, Георги Тушев и Хубен Черкелов заминават за Ню Йорк, Генади Гатев заминава за Канада и после за САЩ. Останала без своите най-ярки лица, галерия „XXL” продължава да работи до пролетта на 2003 г.
Съвременно изкуство в Пловдив – „Седмица на съвременното изкуство”, „Есенни изложби” и сдружение „Изкуство Днес“ През 90-те години Пловдив е мястото, където се случват едни от най-интересните събития в областта на съвременното изкуство. Стар град с многовековни културни натрупвания, с много добре развита артистична сцена и активна публика, Пловдив е идеалната локация за изкуство. Именно там през 1995 г. се дава началото на „Седмица на съвременното изкуство”. От този момент започва и използването на изключително интересното като архитектура пространство от XVI в. „Чифте баня“ или „Баня Старинна“. По онова време банята е в окаяно състояние, полуразрушена и след пожар. Изложбата си поставя и цел да привлече вниманието към уникалното място в стремежа си да събере средства за реставрацията му. През 1997 г. е основана и фондация „Изкуство Днес”, в която членуват освен хора от пловдивската община и директорът на градската художествена галерия Красимир Линков, изкуствоведът Галина Лардева и художниците Емил Миразчиев, Моника Роменска, Надя Генова, Румен Жеков. За председател на фондацията е избран Емил Миразчиев. Основната ѝ задача е да се превърне старата турска баня в мултифункционален център за съвременно изкуство. Към този момент тя е в занемарено състояние, след голям пожар през 80-те години. Докато текат плановете за реставрация и преустройство на банята, там се случват редица значими изложби на съвременно изкуство, чийто ефект излиза далеч извън пределите на Пловдив. Пространството става част от Градската галерия и дейността му в периода 1997 – 2002 г. се координира от Галина Лардева. Първите години на “Баня Старинна” са до голяма степен свързани с нейната дейност. В рамките на „Седмицата на съвременното изкуство”, една от най-старите ежегодни изложби, започнала през 1995 г., Лардева е и куратор на няколко знакови проекти за 90-те г., каквито са „Човекът. Документ” през 1996 г. и „Алтернативните галерии на 90-те” от 1999 г. и др. След 2002 г. „Изкуство Днес” се пререгистрира в сдружение, в което Емил Миразчиев остава основен действащ фактор. Той е график по образование, но често работи и с видео или инсталация. Той заедно художниците Надя Генова, Моника Роменска и Румен Жеков част от легендарната пловдивска група „Ръб”, поемат „Баня Старинна” с желанието да развият един голям и активен център за съвременно изкуство. Освен с организацията на изложби, сдружението в определени периоди прави и резидентна програма за художници и куратори. В Банята се организира „Седмицата на съвременното изкуство”, която се случва ежегодно през есента. За нея се канят куратори от България и чужбина, а изложбата се очаква да бъде едно от събитията на годината. Друга също традиционна изложба от онези години, та и до днес е „Арт позитив“, която е запазена за пловдивските художници. В края на 90-те години „Изкуство Днес“ и „Баня Старинна” са в центъра на нарастващия интерес към новите медии в изкуството. Промените в институционалната сцена през втората половина на 90-те години са динамични. Не е без значение и развитието на извън столичния артистичен живот, където съвременното изкуство е много слабо застъпено. През 1997 г. във Варна се открива галерия „ТЕД“. Пространството се намира в семейната къща на художничката Димитрина Севова. Към експозиционната площ има и малък апартамент, което улеснява гостуването на художници и изложби. Програмата на галерията се прави съвместно с изкуствоведа Мария Василева. През първата година от нейното съществуване там са показани 28 самостоятелни и групови изложби. Част от тях са създадени специално за това пространство, други са били експонирани на друго място, а в „ТЕД“ са адаптирани за залата. Там също така се изнасят лекции и се правят презентации, а постепенно политиката на галерията се насочва към развитието на видеоарта и новите медии. За съжаление, това място за съвременно изкуство съществува твърде кратко, една-две години, през които не успява да окаже достатъчно осезаемо въздействие върху художествения живот на града.
Пространства за изкуство след 2000 г. От 2003 до 2006 г. „АТА - Център за съвременно изкуство” се преименува в „АТА център / ИСИ-София”, като Института за съвременно изкуство поема програмата на вече съществуващата галерия на пл. „Йоан Павел ІІ” № 2 в София и става част от дейността в този период на Института за съвременно изкуство. В същото време се появяват нови места, които започват да показват съвременно изкуство. В периода 2000 – 2004 г. в иначе ориентираната към кавалетно, по-скоро комерсиално изкуство галерия „Ирида” на ул. „Ген. Гурко” № 37, отива да работи Даниела Костова. Тя е едно от централните лица сред новото поколение художници. Под нейно влияние „Ирида” започва да прави изложби, смело смесващи концептуална и традиционна живопис, показва нови медии и отваря вратите си за международни проекти. Едно от най-активните места за представяне на съвременно изкуство в София в този период е Софийска градска художествена галерия, на практика е музей, създаден през 1928 г. и финансиран от Столична община. До средата на 90-те години на 20. в. залите му са заети от постоянна експозиция с класически творби от фонда на галерията. От началото на 2000 г. галерията навлиза в нов период. В изложбения план започва по-активно да присъства съвременното изкуство. Основно това е свързано с дейността на изкуствоведа Мария Василева, както и на група млади куратори около нея, сред които са Даниела Радева и Владия Михайлова. Те работят с ясното съзнание, че съвременното изкуство има нужда от последователна институционална подкрепа. През 2004 г. към колекцията се основава и фонд „Съвременно изкуство и фотография“, за който се правят регулярно откупки, събират се и дарения. През 2003 г., отново по идея на Василева, в СГХГ започва програмата „Място за срещи” – изложби и дискусии в едно общо пространство. В рамките на този проект, в обособена част на галерията, млади куратори представят млади художници. Там за пръв път правят свои проекти много изкуствоведи и художници, за които това е първи работен опит. От там тръгва кариерата на няколко много талантливи куратори, сред които Яна Костова, Вера Млечевска, Даниела Радева и др. Когато през 2005 г. Градската галерия открива своя филиал галерия „Васка Емануилова” в близост до парка „Заимов”, „Място за срещи” става постоянна част от програмата ѝ. В галерията, която иначе е създадена за постоянната експозиция на скулпторката от първата половина на 20. в. Васка Емануилова, е съвместена с експозиционна част, в която се показва работата на млади художници от България и чужбина. Куратор на галерията е Владия Михайлова, която е културолог по образование и работи активно за лансирането на новото поколение художници, появило се през последните години.
Васка Емануилова
Основна експозиция на галерия „Васка Емануилова”, филиал на Софийска градска художествена галерия, 2017.
Скулптура
Детайли
- Собственост на: Галерия Васка Емануилова, филиал на СГХГ
Войн де Войн
Изглед от самостоятелната изложба на Войн де Войн - "Disconnecting Intergod", Място за срещи, Галерия Васка Емануилова, фото Гео Калев, 2015.
Инсталация
Детайли
- Фотограф: Гео Калев
- Собственост на: Автора и галерия "Васка Емануилова"
Възможността те да бъдат регулярно показвани в галерията привнася допълнителна устойчивост на процеса. През първата половина на десетилетието се появява и една друга институция, занимаваща се със съвременна култура. Това е Центърът за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов”. Той започва да функционира през 2004 г. в сградата – ателие на българския скулптор Андрей Николов от началото на 20. в. Организацията представлява интересно съчетание между пространство за обществено важни дебати и поле за представяне на съвременно изкуство и култура. Сградата има зала за театър и кино, както и изложбени зали. „Червената къща” има специфична, разнообразна дейност, която се явява пречка за създаване на традиционна програма за съвременно изкуство. Сградата е паметник на културата, чиято архитектура не може да бъде променяна и накърнявана, а съвместяването на различни по характер дейности на едно място, и често по едно и също време, не позволява поддържането на самостоятелна изложбена площ, подлежаща на собствени експозиционни правила. Затова пък през „Червената къща” за кратко време преминават много млади интердисциплинарни артисти, за които това място се превръща във втори дом. Там Иво Дмичев прави едни от своите първи пърформанси. В съзвучие с тяхната работа за няколко години се организира фестивала „Изкуство в безтегловност”. През 2011 г. Министерството на културата и Норвежкият фонд откриват САМСИ – Софийски арсенал, Музей за съвременно изкуство. Музеят се помещава в неголяма сграда, собственост на Националната художествена галерия. Той е неин филиал, без собствен бюджет, без колекция и с архитектура, несъобразена с изискванията за показване на изложби. Въпреки трудното начало за САМСИ се забелязва движение в правилна посока. Главен куратор на пространството е Надежда Джакова, която до този момент се е занимавала с международните връзки на НХГ. Тя е сред младото поколение български куратори, които все по-ясно заявяват своите позиции в съвременното изкуство. Въпреки ограничените материални и технически възможности, тя прави силни групови и индивидуални изложби както на първия изложбен етаж, така и във все още ремонтиращите се пространства на сградата. След 2005 г. проблемът с липсата на изложбено пространство за Института за съвременно изкуство излиза на дневен ред. През 2009 г. благодарение на Недко Солаков и Слава Наковска Институтът се пренася в ново пространство. То се намира на бул. „Васил Левски” 34 в София, на първия етаж на стара кооперация, където апартамент е преустроен в изложбена зала с библиотека и офис, с всички необходими възможности за представяне на изкуство. Една от първите изложби на новото място е „Интернешънъл артист” на Дан Пержовски, което е само началото на поредица от изложби на големи имена в световното изкуство, сред които са още тези на Масимо Бартолини, Ервин Вурм, Анна Ермолаева и др. но и на много активни, млади български автори. През 2003 г. се открива и галерия „Сибанк”. Както говори и името, галерията е инициатива на едноименната банка, намираща се в самия център на столицата, на ул. „Славянска” 2. Спецификата на мястото изисква сложно комбиниране между интересите на една консервативна банкова институция и желанието да се показват качествени изложби. Въпреки че галерията така и не успява да се фокусира само върху съвременното изкуство, в нея се случват няколко много силни проекта, повлияли върху професионалната сцена. Артистичен директор в самото начало е Георги Лозанов, в качеството си на човек с широки познания в областта на изкуството и по-специално на фотографията, за която пише активно още от 80-те години. По същото време там започва работа и изкуствоведът Светлана Куюмджиева. Тя е човекът, който за следващите 10 години ще определя до голяма степен политиката на галерията. В същото време тя се откроява и като критик и куратор със специфичен поглед върху изкуството. През 2011 г. галерията се преименува в галерия Credo Bonum, ставайки част от дейността на едноименната фондация. Сменят се и кураторите на мястото, след напускането на Кюмюджиева, в галерията работят Галина Димитрова – Димова и Весела Ножарова. Като част от фондация с нестопанска дейност, галерията не може да извършва търговия с изкуство, няма и такива отношения с художниците. От профила на фондацията идва и интересът към теми като: културно историческо наследство, екология, позитивна обществена промяна, социални проекти и др., които често пъти стават център на арт проекти.
Изглед към работите на Весела Данчева и Иван Богданов
Изложба "Павилон на утрешния ден" - общ план, 2018.
Инсталация
Детайли
- Фотограф: Радина Ганчева
- Описание: “Павилион на утрешния ден” събитие и изложба по повод 12 години фондация Credo Bonum.
С участието на: Божидар Василев и Волен Милчев, Весела Данчева, Вито Валентинов, Георги Господинов, Диана Иванова, Ева Вентова, Иван Богданов, Калин Серапионов, Майк Кампау, Марта Джурина, Праз Лаб – Весела Михайлова и Вероника Крейн и Симеон Стоилов, Станимир Генов.
По повод своята дванайста годишнина, фондация Credo Bonum ще започне големия разговор за бъдещето и времето на технологичен бум, когато общуването и емпатията между хората ще бъдат поставени на изпитание. На специалната изложба “Павилион на утрешния ден” в галерия Credo Bonum са представени концепциите на 13 съвременни български артисти, чрез различни форми на изкуството.
Мария-Елиза Бакова и Александра Йотковска, България и общ план
"Пеликан" инсталация и общ план към изложбата ", 2017.
Скулптура
Детайли
- Фотограф: Радина Ганчева
- Материал: реди мейд обект
- Собственост на: Галерия Credo Bonum
- Описание: ПЛАСТМАСОВ РАЙ
14.12.2017 – 9.01.2018
Anne Percoco, САЩ
Yodogawa Technique, Япония
Steve McPherson, Великобритания
Destructive Creation, България
Chris Jordan, САЩ
Мария-Елиза Бакова и Александра Йотковска, България - Авторски права: Credo Bonum Gallery, Радина Ганчева and the artists
Независими галерии - artist run и project spaces след 2000 г.
В края на първото десетилетие младото поколение художници търсят своите пространства за излагане на изкуство. Съвсем логично това са независими галерии – artist run и project spaces, които бързо се налагат като места, в които може да се види изкуството на новото поколение съвременни художници. Тяхното съществуване е много трудно, защото в страната няма добре развит пазар на изкуство, на който да разчитат. Те финансират дейността си основно чрез кандидатствания с проекти към общински или държавни фондове, затова и успяват да се задържат на сцената кратко, за около 2-3 години. Това е и основната причина да нямат регулярна изложбена програма и да сменят често адреса си, но винаги имат свой специфичен стил на работа и кръг от верни почитатели. Първо от поредицата алтернативни пространства е откритото през 2006 г. Студио „Даухаус”. В самото начало то се помещава в етаж от стара, полуизоставена сграда на завод „Геоприбор” в столичния квартал „Павлово”. Мястото е отдалечено от центъра на града, пространството е пъстро, очукано и голямо, идеално за показване на видео, но и за организиране на концерти. Създател на проекта е Йово Панчев, артист, куратор и мениджър, който скоро, след като се налага да се напусне сградата, започва да развива различни артистични проекти под шапката на Студио „Даухаус”. През същата 2006 г. започва да работи и друго важно пространство за съвременно изкуство. Галерия „Пистолет” е създадена от младата художничка Леда Екимова и също така често променя адреса си. Галерията се помещава в магазинно пространство, в мазе, в коридор, според възможностите на своята създателка, поемаща лично разходите за наема и сметките за мястото. The Fridge функционира като типично artist-run пространство. То е създадено през 2009 г. от Наталия Тодорoва и Ивана Ненчева. В началото се намира в подземните части на стара фабрика в София. В галерията, с нисък таван и бетонен под, освен изложби се правят и концерти, спектакли и партита. Събитията, които организират, привличат още от самото начало много млади хора от различни артистични сфери. На страницата на галерията пише: „THE FRIDGE е място за отговорно изкуство – изкуство, което не позволява да бъде покровителствано, дундуркано, кастрирано. Изкуство, което поема риска да отговаря само за себе си”[6].
Райна Тенева
ДЕСЕТ КВАДРАТНИ МЕТРА, 2015.
Инсталация
Детайли
- Фотограф: Райна Тенева
- Описание: Изложба в рамките на проекта План за действие 2
Павел Найденов
Peeping Toms and Jerries, 2018.
Инсталация
Детайли
- Фотограф: Радина Ганчева
- Описание: Куратор: Стефка Цанева
Изложба в рамките на Sofia Pride Arts
29 май - 10 юни 2018
В началото на 2012 г. The Fridge се мести в пространство, споделяно със Социален център „Хаспел”, на ул. „Мадрид” 8, а от 2016 г. обитават апартамент в центъра на София на ул. „Паренсов” 6. През 2009 г. трима художници - Камен Стоянов, Иван Мудов и Стивън Гермър, правят по идея на Недко Солаков така наречената галерия в чекмедже 0gms. Идеята е различни, вече установени, изложбени пространства да интегрират друга галерия, ограничена до пространството на едно обикновено чекмедже. Такова чекмедже функционира в кухнята на галерия ИСИ - София, както и в Cabaret Voltaire, Цюрих, и в Galerie Skuj в Любляна. Специално за неговите ограничени размери художници са поканени да създадат своя работа, която има собствен живот, публика и социализация. Съвсем естествено през 2011 г. този типичен Artist-Run-Space проект прераства в откриването на голям вариант – галерия, помещаваща се в апартамент в стара софийска кооперация, в центъра на София. В продължение на малко повече от 3 години галерията представлява 7 български и международни художници, а през нея и през чекмеджето преминават още десетки автори, преди всичко от Австрия и България. През тези години галерията участва с пространство и във Vienna Art Fair, Contemporary Istanbul и в Scope Miami. От 2002 г. базираният във Виена художник Лазар Лютаков организира малко, около 10 кв. М. пространство в с. Шабла, на брега на Черно море. Проектът му е в къщата на баба му и се казва „Мазето на баба Васа”. Всяко лято Лазар Лютаков кани различни художници (български и чужди) да направят изложба в мазето и градината на баба му. Произведенията често рефлектират на местната културна ситуация или на специфичните особености на двора на баба Васа. Процесът на обмен и отваряне на сцената, започнал в началото на 2000 г., има дългосрочен двупосочен ефект. Доказателство за това е появата през есента на 2014 г. на пространството за изкуство Swimming Pool. Мястото е таван, снабден с невероятна покривна тераса, в самия център на София, на бул. „Цар Освободител” 10. През 1939 г. на една от терасите е изграден малък басейн, откъдето идва и името на проекта.
Стефания Батоева
Balconia, 2015.
Фотография
Детайли
- Фотограф: Михаил Новаков
- Описание: Installation view “Balconia” with painting by Stefania Batoeva at Swimming Pool, Sofia, 2015. Photo: Mihail Novakov
Мартин Пенев
Обект на безпокойство, 2018.
Фотография
Детайли
- Фотограф: Яна Лозева
- Описание: Installation view “Martin Penev: An Object of Concern” at Swimming Pool, Sofia, 2018.
- Авторски права: Photo: Yana Lozeva
Покривът е собственост на Виктория Драганова, куратор и теоретик, живеещ едновременно във Франкфурт и София. Подобно на интернационалната биография на Драганова, цялата идея на Swimming Pool е да заличи границите и различията в полето на изкуството, събирайки на една екзотична тераса художници, предизвиквайки ги да правят работи в диалог със специфичния културен контекст, който предлага България, историята и архитектурата на самото пространство. Със специфична програма се налага и галерията Æther. Тя е личен проект на художника Войн де Войн, започнал проект през пролетта на 2016 г. в магазинно пространство на ул. „Княз Борис I” № 39 в центъра на София. Проектите, които се показват там, търсят допирната точка между експеримента и критическата сила на съвременното изкуство. Изложбите в галерията са често на гостуващи международни автори и/или са резултат от арт резиденция, протичаща в самото пространство или са резултат от протичащ през публиката артистичен процес. Æther демонстрира засилен интерес към перформативните практики и разчита много на езика на активизма, научните открития или социалната рефлективност.
Частните галерии за съвременно изкуство
Първият съзнателен и целенасочен опит за създаване на търговска галерия за съвременно изкуство е поставен през 2007 г. Най-напред това става в Пловдив, където Емил Миразчиев и сдружение „Изкуство днес” откриват в своето пространство в Стария град галерия „Коридор”. През същата година в София се открива и галерия ARCProjects. Нейни собственици са живеещите в Единбург Илиана Недкова и Крис Бърн. Галерията се намира в кооперация на един от главните софийски булеварди. Всичко около нея е внимателно обмислено и планирано. Въпреки обещаваното начало от изложби в галерията, проектът успява да просъществува една до 2010. Като знак, че този опит няма да остане случайно явление, през 2009 г. малкото бяло пространство на галерия „Сариев”, намиращо се на ул. „Отец Паисий” в Пловдив, се готви за големи промени. До този момент, вече 5 години, Катрин и Веселина Сариеви са развивали идеята си да направят галерия, специализирана в областта на фотографията и керамика. За тях е дошъл момент за промяна. Галерията започва внимателно да изгражда политиката си за представянето и популяризирането на българско съвременно изкуство в страната и чужбина.. Галерията има за цел да представя млади български художници в страната и чужбина, да дава видимост на млади имена с програмата „Фон: Млади автори” и да показва гостуващи проекти от чужбина. За галерия „Сариев” процесът на трансформация и дефиниране на модела на работа, започнал през 2009 г., като че ли е завършен през 2011 г. с преименуването и на Sariev Contemporary. През цялото време галерията регулярно представя изложби на своите автори, както и на гостуващи чуждестранни художници, с което личи целенасочената политика към работа на международно ниво. Галерията показва утвърдени художници на международната сцена, сред които Игнасио Уриарте, Шакир Гьокчебаг и Иржи Кованда. В международен план SARIEV Contemporary е сътрудничила и с редица куратори, като Рене Блок (Германия), Едит Йержабкова (Чехия), Арън Мултън (САЩ), Валтер Зайдл (Австрия) и Бетина Щайнбрюге (Германия). "Sariev Contemporary" е единствената българска галерия за съвременно изкуство, която участва в панаири, като Art Brussels, Viennacontemporary, Art Cologne, Art Rotterdam и др. Влизането в света на търговията с изкуство е много важно за българските художници. Това придава друга видимост и допълнителна стойност на това което създават, но също така изгражда, здравословна инфраструктура на художествения живот, в която търговия с изкуство, е почти несъществуваща до този момент. Идеята да се показва специална селекция от съвременно изкуство, българско и международно (преди всичко френско), е залегнало и в “Un Cabinet D'Amateur”, галерията на живеещия в София французин Оливие Боасие. След като години наред развива бизнес с дизайнерски мебели и работи като архитектурен журналист, през 2012 г. той решава да превърне част от дома си в галерия. Там той споделя личните си пристрастия на колекционер, но и пътя си на куратор, активно работещ с художниците при реализирането на серия от изложбени проекти. Галерията още от самото начало е фокусирана върху идеята да покаже на заможни хора в България, че има смисъл и удовлетворение във възможността да се купува съвременно изкуство. Големият принос на галерията, че в годините на своето съществуване (тя е временно затворена през 2015), Боасие активно работи като куратор и меценат с група художници, сред които са Стела Виселева, Светлана Мирчева, Калин Серапионов и др. Пространството приключва своята дейност с кончината на своя създател Оливие през 2017 г. Друго, пространство за съвременно изкуство, този път основано във Варна, е галерия „Contemporary space”. Това е независим проджект спейс, основан през 2012 г. от Биляна Рубинова и Васил Даскалов.
Петер Цанев
Преустановяване на обекта, 2015.
Инсталация
Детайли
- Фотограф: Биляна Рубинова
- Собственост на: Contemporary Space
Иво Бистричики
Платформи, 2018.
Живопис
Детайли
- Фотограф: Биляна Рубинова
- Собственост на: Contemporary Space
Стефан Дончев
„Изтриване“ на Стефан Дончев (изглед на инсталацията в изложбата „Hello World“), 2012.
Дигитално изкуство
Детайли
- Фотограф: Иван Пейков
- Описание: „Hello World“ беше първата публична изложба на първите дипломанти от тогава основаната магистърска програма „Дигитални изкуства“ на Националан художествена академия в София. Куратор на изложбата е Рене Беекман. Изложбата се състоя в галерия „Васка Емануилова“ в София и беше показана по-късно в галерия „Contemporary Space“ в Варна. Художниците, които участваха в изложбата са Албена Баева, Николета Бончева, Нели Борисова, Стефан Дончев, Яна Крачунова, Мартин Пенев.
- Авторски права: върху снимката: Иван Пейков
Част от изложбените проекти, които се показват там вече са били реализирани на други места, най-често в София, а във Варна са адаптирани и доразвити. Програмата на галерията е подкрепена от кураторската работа на Мария Василева и Даниела Радева. Галерията е боядисана в черно и е идеално място за видео арт и специални проекти. Изложбите са само една от дейностите на „Contemporary space”. Към нея има детска школа за рисуване, кафене и книжарница. Във Варна между 1996 и 2017 г. работи галерия „Буларт” със собственик Дора Дончева. Галерията е малка и заема приземното пространство на ул. „Шипка” 24 във Варна. Въпреки че през всички години на своето съществуване, галерията е била активен поддръжник на съвременното изкуство в града, като търговско, самоиздържащо се пространство, тя го комбинира в програмата си по-популярни проекти. Това е мястото, в което много млади автори правят своите първи изложби или се показват изложби, повлияли върху културната ситуация в града. През последните години в областта на съвременното изкуство развиват дейност и други частни галерии. Те се опитват да съчетават интересите на пазара и на „експеримента”, а някъде между тези две понятия, изпълнени с локален смисъл, могат да се видят много силни проекти, правени и от външни куратори. Във фокуса на работата им стои преди всичко съвременната живопис и скулптура. Добър е опитът в този смисъл на галерия „Арт Алея”, открита през 2002 г. на ул. „Уилям Гладстон“ 51 в центъра на София. Постоянство в политиката си демонстрира и галерия „Ракурси”, на ул. „Хан Крум“ 4, в която често могат да се видят качествени изложби на съвременна живопис. През последните години отделни пространства в София стават места, в които периодично могат да се видят добри изложби. Около тях се образува кръг от художници и зрители, което допълнително засилва динамиката на сцената. Едно от тези места е галерия „Аросита”, на ул. ”Врабча” №12, която е една от най-старите галерии в България.
Деян Янев, Калоян Илиев-Кокимото, Йордан Панков
European Cuteness Art, 2014.
Живопис
Детайли
- Описание: European Cuteness Art, SOFIA ARSENAL – MUSEUM FOR CONTEMPORARY ART, Cultural Association Studio Soligo, Arosita Gallery
Международната пътуваща изложба включва артисти от Румъния, България, Испания, Финландия и Италия. Джанкарло Карпи, куратор
Валентин Стефанов и НИНА Ковачева/ Расим
Физика и Метафизика на Петното, Клетва, 2012.
Инсталация
Детайли
Сред най-актуалните пространства за изкуство са няколко софийски галерии. Въпреки че някои от тях съществуват от около година-две и за дейността им е рано да се вадят категорични изводи, е добре да бъдат отбелязани в този текст. На първо място това е галерия „Структура”, намираща се на ул. „Кузман Шапкарев” 9 в центъра на София. Тя е създадена самият край на 2017-та от Мария Василева. Нейният голям опит и името ѝ на един от най-добите български куратори води до повишен интерес и очаквания към дейността на галерията. „Структура” заема голямо пространство с една основна зала и друга малка за специални проекти, изцяло оборудвани за показване на съвременно изкуство. Мястото в миналото е използвано за телевизионно студио и склад. Галерията не се ограничава само върху българско съвременно изкуство, но показва и много международни проекти, както и събития, не винаги и не непременно свързани с визуалните изкуства. Галерията все още не се позиционира като комерсиално пространство и не работи със списък определени художници . Друго ново място в София е “One Monev Gallery”, на ъгъла на ул. „Иван Вазов” и ул. „6-ти септември”, в сградата на бившата Военна печатница. Тази галерия е предхождана от опита на галерия „Юзина”, на ул. „Московска” 11, създадена през 2011 г. от Десислава Монева. В новото пространство тя работи в партньорство с Валентин Монев. Галерията декларира лист от български и чуждестранни автори, както и офис в Ню Йорк.
Явор Стефанов
Кадър от изложбата "Сол" на Красимир Кръстев - RASSIM, 2018.
Фотография
Детайли
- Авторски права: Галерия ONE MONEV
Последното от поредицата нови пространства за изкуство, открити през 2018 г. е галерия „+359 Gallery”, която се намира в реставрираната водна кула на кв. Лозенец в София, на ул. „Галичица” 21. Това е хидравлично съоръжение, построено през 1929 г. Главен куратор на галерията е Ирина Баткова, мениджър и куратор в областта на визуалните изкуства с богат международен опит. Проектите показани до този момент в галерията са с подчертан сайт-специфик елемент, активно включват и използват архитектурната особеност на сградата.
[1] Калинова, Е., Баева, И. Българските преходи. С., 2010, „9 януари 1989 г. – Държавният съвет приема Указ 56 за стопанска дейност, който въвежда фирмената организация като основна форма на предприемаческа дейност и съдейства за пазарно ориентиране на икономиката“.
[2] В тези години Веселин Досев държи преддверието на днешната галерия „Райко Алексиев” на ул. „Г. С. Раковски” 125.
[3] „Галеристът Раймода Мудова” (интервю на Борислав Борисов). – Култура, бр. 45, 12 ноември 1999.
[4] Д. Радева, „Хронология на съвременното българско изкуство 1996 - 2006”
[5] С. Стефанов, Авангард и норма.
Весела Ножарова, 2019