Биография
Диана Попова е изкуствовед, критик, куратор, журналист. Завършва „изкуствознание” в НХА през 1983. Резиденция в International Studio and Curatoral Program в Ню Йорк през 1999.Като оперативен критик е автор на над 1500 статии за съвременно изкуство в национални и международни издания. Автор е на множество студии в каталози и книги, посветени на съвременното изкуство в България и неговата история.
Преподавала е история на изкуството и съвременно изкуство в Националната гимназия за древни езици и култури, в художествените гимназии; водила е курсове в Софийския университет, Художествената академия, Нов български университет. Куратор и съ-куратор на десетки изложби, сред които „Земя и небе” (София, 1989), „N-форми. Реконструкции и интерпретации” (София, 1994), „Антифеминизъм – Антимачизъм” (София, 2000), „Градини на паметта” (София, 2008), „Възможната история” (София, 2012) и др.
Редактор във в. „Култура” (1992-2001), в сп. „Алтера” (2005-2009) и др. Понастоящем пише за Портал Култура, сп. „АРТизанин”, сп. „Култура” и др.
От 2009 е автор и водещ на предаването за визуални изкуства по радиото „Музей в ефира” в БНР (Христо Ботев).
Галерия
Личен архив: Диана Попова
Музей в ефира” – предаването за визуални изкуства по радиото, 2017.
Фотография
Детайли
- Описание: автор и водещ Диана Попова
На снимката: Диана Попова с гостите Стефан Кръстев и Кирил Кузманов във Второ студио на БНР.
Личен архив: Диана Попова
Изложба „Нашите 20 години в съвременното изкуство”, 2010.
Фотография
Детайли
- Описание: Галерия ИСИ-София. На снимката: Диана Попова с колеги и студенти
Личен архив: Диана Попова
Пърформанс „Двойна черупка” на Масимо Бартолини, изпълняван от Диана Попова в рамките на изложбата му „Капки” в галерия ИСИ-София, 2010.
Фотография
Детайли
- Описание: На снимката: Диана Попова и Даниела Радева.
Личен архив: Диана Попова
подреждане на изложбата „11.11.89”, 1989.
Фотография
Детайли
- Фотограф: Галя Йотова
- Описание: 10 ноември 1989, Благоевград
На снимката: Диана Попова, Любен Костов (пародират статуята „Рабочий и колхозница” на Мухина) и Асен Ботев.
