Биография
Калин Серапионов е роден е през 1967 г. във Враца, живее и работи в София. Завършва Националната художествена академия, София. От 1998 г. е член на Института за съвременно изкуство – София.
Негови работи са показвани в галерия Hilger Contemparary, Виена (2004); LCB Depot, Лестър, Великобритания (2008); Neon Campobase, Болоня, Италия (2010); Галерия ИСИ, София (2013); Галерия One Night Stand, София (2016); Contemporary Space, Варна (2014, 2016); Галерия Кредо бонум, София (2018).
Участвал е в групови изложби като: After the Wall: Art and Culture in Post-communist Europe, Moderna Museet, Стокхолм (1999); Manifesta 4, Франкфурт на Майн (2002); Blood & Honey. Future’s in the Balkans, колекция Есел, Виена (2003); In the Gorges of the Balkans, Kunsthalle Fridericianum, Касел (2003); Нито бял куб, нито черна кутия. История в сегашно време, СГХГ, София (2006); Heterotopias, 1-во биенале на съвременно изкуство, Солун (2007); Sounds & Visions. Artists’ Films and Videos from Europe, Музей за съвременно искуство Тел Авив (2009); Техники, галерия ИСИ, София (2009); Indefinite Destinations, DEPO Истанбул (2010); Site Inspection, Музей Лудвиг, Будапеща (2011); Grammar of Freedom / Five Lessons: Творби от колекцията Arteast 2000+, Музей за съвременно изкуство Гараж, Москва (2015); Изкуство за промяна 1985-2015, СГХГ, София (2015); Оставете ги да рисуват, Sariev Contemporary, Пловдив (2016); Изображението вече не е налично, галерия Кредо бонум, София (2017); Форми на съвместно съществуване, галерия Структура, София (2018).
За автора
Занимавам се с видео, като интересът ми е насочен предимно към видеоинсталациите и способността на видеото да произвежда съспенс, без да „пропада“ в наративните похвати на киното. Разбирам видеото като движещ се образ, съотношения, ритъм и светлина. Отношението на видеото и видеоинсталацията с пространството, процесът на превръщане на едно изображение в смисъл, както и ефектът на визуалното въздействие.
Проектите ми се отнасят към контекста, време, територии, обстоятелства, памет, места и съби¬тия и техните значения. Изследвaм различните човешки отношения, характери, навици, поведение и взаимовръзки, съвременния град и начина на живеене. Работите ми са стремеж към създаване на силно въздействаща визия, която едновременно използва достиженията на съвременното общество, но и се отнася критично към клишетата, които то създава.
- Калин Серапионов
Галерия
Калин Серапионов
I'm Safe, 2016.
Инсталация
Детайли
- Фотограф: Архив на автора
- Материал: Неон, кабели, трансформатор
- Широчина: 20.00 cm Дължина: 240.00 cm Дълбочина: cm
- Размери: Размери на неона с кабелите и трансформатора 180x240х5 см
- Описание: Тази фраза е заимствана от постингите в социалните мрежи. Тя започна да се появява след атентатите и за съжаление се налага като статус все по-често. В контекста на фейсбук това че накой е „в безопастност“ звучи успокоително за близки и познати и някакси самодоволно. Извън него обаче се появява друга нотка – като че ли си казваме публично на себе си, че (слава богу, един вид) сме добре във физическото пространство.
Тук възниква дискурса между смисъла на статуса в социалната мрежа и във физическото пространство. Статуса във фейсбук е персонален. Но във физическото пространство, зрителя, който всъщност гледа работата е аномимен. Така могат да се анализират възприятията при промяната на контекста. Това не е просто физически регистратор на хората но е и своеобразно заявяване на материалност, на съществуване.
Калин Серапионов
Choose Training, 2014.
Видео Инсталация
Детайли
- Фотограф: Архив на автора
- Материал: Три-канална видеоинсталация, 4К и HD видео, стерео звук, синхронизация, 16:57 мин (луп); 3 HD видеопрожектора, компютър с 3-канална видеокарта, аудио система. Звук Ангел Симитчиев
- Размери: Вариращи размери. Детайл
- Описание: Choose Training е термин свързан с фитнеса, с изборът на програма за тренировка, в затворено, климатизирано пространство. В мащабната видео творба, найменованието е метафора на съвременния свят, живеещ на автоматизиран режим. Възможността за избор е сведена до няколко програми от менюто на тренажора. Choose Training е портрет на големия град. На който и да е било голям град по света, обитаван от светещи реклами, празни неонови офиси, среднощни места за забавление.
Видео инсталацията се състои от 3 големи синхронизирани прожекции. Всички те показват реални кадри уловени от окото на автора. Мигащи неонови реклами и светещи пусти офиси, се редуват с хора, които карат зимни кънки, играят боулинг или тренират на уреди във фитнеса. Всички образи, участващи в голям разказ, са организирани с помощта на специално създаден от Ангел Симитчиев звук. Той успява да подчертае изкуствеността на средата, но и за да създаде общ ритъм, в който тези толкова различни изображения могат да заживеят заедно.
Инсталацията в Галерия Кредо бонум, София, 2018
Калин Серапионов
Displace (без перука, без червило, без телефон и без цигари), 2016.
Видео Арт
Детайли
- Фотограф: Архив на автора
- Материал: 3D видео, HD, звук, 5:40 мин (луп); 3D HD видеопрожектор, активни 3D очила, аудио система. Звук Ангел Симитчиев
- Описание: Проекта използва оригиналното видео Руса жена с червена рокля и ярко червило говори по телефона и пуши цигара (2016). Това е видео портрет в който наименованието на работата подсказва какъв трябва да е образа. Зрителя обаче не вижда реален образ, а неговите waveforms – обхвата на цветовата графика. Той е подканен да разчете тези диаграми и да ги анализира. Да се опита да изгради собствени асоциации върху образа, основавайки се и на посоката, зададена в названието на работата.
Видеото Displace (без перука, без червило, без телефон и без цигари), развива тази асоциативност и я пренася в 3D пространството. То представлява дистанциране и разсъбличане на образа, при което той е лишен от плътност и се превръща в цветни, абстрактни триизмерни криви, отчитащи движение, време и пространство. Това изцяло разрушава оригиналото видео но създава нов образ, с ново въздейсъвие.
3D методът е sidе by side, където двете отделни части (лявото и дясното око) се събират посредством активни 3D очила.
Калин Серапионов
In Addition, 2008.
Видео Инсталация
Детайли
- Фотограф: Архив на автора
- Материал: Мултиканална видеоинсталация, 6 видеа на DVD (5 на монитор и една прожекция), 4:3, звук, с различно времетраене; 5 нови пластмасови контейнерa за боклук на колела; 5 25 инчови телевизора, видеопрожектор, 6 DVD плеъра, 5 стерео слушалки
- Размери: Вариращи размери. Детайл
- Описание: Инсталацията е съставена от шест отделни видеа: Пет от тях представят близки планове на лица – хора, които споделят пред камерата своите надежди, докато шестото видео е обобщаващ, метафоричен образ. Работата представя информация, събрана на принципа на социологическа анкета сред случайно избрани на улицата хора. На всички тях е зададен един и същи прост, но също и подвеждащ въпрос: Какви са вашите надежди? / На какво се надявате? Спонтанните отговори насочват към два типологично свързани начина на интерпретация, които стоят в противоположност един спрямо друг: Отговорите се отнасят или към пространството на абстрактното (идеала), или към материалното, към глобалното или към личното. Някой хора определят надеждата чрез непосредствените си желания, докато други я свързват с мечти.
Петте видеа са монтирани като ритмична последователност от монолози: В някои от тях умишлено се повтарят едни и същи отговори на различни хора, други задават разнообразни разсържения, а трети изразяват несвързани и противоречиви мисли. Събраният визуален материал е изложен под формата на няколко индивидуални видеопортрета на монитори, напъхани в нови пластмасови контейнери за боклук. В допълнение и като метафорично, нямо обобщение в шестото видео, показано като прожекция върху стена, камерата проследява дребно животинче (катерица), събиращо свежи пъпки от почти разлистило се дърво.
Калин Серапионов
Unrendered, 2001.
Видео Инсталация
Детайли
- Фотограф: Бернд Бодтландер
- Материал: дву-канална видеоинсталация, DVD, Pal, 4:3, звук, 18:16 мин (луп); 2 видео прожектора, 2 DVD плеъра, аудио система, синхронизация.
- Описание: Видеоинсталацията представя едно обикновенно, ежеднедно действие, в което хора чакат на мястото, определено за срещи на централната гара в Цюрих. Двата видео канала се прожектират върху две съседни стени, образуващи прав ъгъл по между си. Те подканват зрителя да изучава, сравнява и анализира поведението на чакащите: очакването, изражението на лицата, мотаенето, нервното пушене... Между „актьорите“ няма комуникация. Едва ли някой от тях се интересува от смисъла на мястото на което се намират.
Начина на инсталиране създава усещането за взаимодействие между двете видеоизображения. Празното пространство между тях е запълнено с погледи и жестове като символи и метафори на комуникацията. Моментната ситуация на тълпата и публичното пространство са уловени и пренаредени в затворената система на лаболаторна среда, където „необработения“ видео материал става обект на контролирано наблюдение. Така, чрез визуалната интерпретация на публичното пространство, обикновенно затворената галериина среда се превръща в преживяване за самите зрители. Съпоставянето на двата контекста задава въпроса за характеристиката на двете напълно различни локации – различни в смисъла на градската среда, архитектура, социална функция и значение.
Инсталацията в Manifesta 4, Frankfurter Kunstverein, Франкфурт/Майн 2002