Приех предложението да представя няколко избрани фотографии, малка част от архива на сдружение „Изкуство в действие“, като повод за коментар върху процесите, свързани с развитието на съвременното българско изкуство. Като инициатор, организатор и участник в значително количество артистични събития през периода от втората половина на 70-те години на ХХ век до днес, имах възможността не само да проследя, но и да преосмисля причините и мотивите, които стояха в основата на повечето от тях. Темата, на която се спирам тук, е свързана най-вече с желанието на неголям брой автори (художници, поети, музиканти) да осъществят творческите си търсения извън попечителството и контрола на институциите. В случая, според мен, интерес представляват промените в мотивациите случващи се съобразно променящия се общ контекст в страната и от там в художествения живот.
Текст № 1
Група „Кукув ден“
Тя се формира на базата на влиянието, което оказах върху тесен приятелски кръг, включващ млади художници, поети и музиканти. Повечето от нас в края на 70-те години на ХХ век бяха все още студенти. Първоначално интересът ни бе насочен към творчеството на дадаистите, сюрреалистите и абстракционистите. Тогава, за тези художници информацията бе доста ограничена. В официалния художествен живот, методите им бяха критикувани и отхвърляни по идеологически причини. Съответно творби, сходни с тези на споменатите автори, не бяха допускани до Общите художествени изложби (ОХИ) организирани от СБХ. Към това трябва да се прибави, че докато бяхме студенти почти всички от нас официално не бяха допускани да правят собствени, колективни или самостоятелни изложби, както и да публикуват текстове в пресата. След като се дипломирахме в началото на 80-те се оказахме в период на политическа стагнация и ескалираща икономическа криза, поставящи бариери пред възможностите да работим по специалностите си. Така се утвърди нагласата за „вътрешна емиграция“ у повечето от основните участници в групата „Кукув ден“. След като не бяхме допускани да се изявяваме публично, решихме да го правим „на закрито“, главно в апартамента ми на ул. „Ген. Гурко“ № 64, София. Бяхме млади и често се събирахме, за да се веселим. Това обаче ставаше паралелно със споделянето на интересите и творческите ни търсения, както и с желанието да ги представим пред други хора. Така наша публика се оказа по-широкият ни приятелски кръг, както и случайни гости. Концепцията на групата се базираше на формулировката, че за да бъде разбран смисъла на дейността ни са необходими „три ключа“ - изкуство, карнавал, документ.
Ключът „изкуство“ се изразяваше в правене и представяне на камерни изложби, включващи картини, колажи, малки обекти и инсталации. Тук трябва да добавя, че обикновено в събота следобед се събирахме в апартамента ми на чай с коняк, за да рисуваме и дискутираме заедно. Тези, които по това време следвахме в Художествената академия показвахме на останалите различни техники, но често и самите ние експериментирахме. Състудентите на съпругата ми Емилия Дворянова от философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ водеха паралелно спорове по философски и естетически въпроси. Вследствие на тези съвместни дейности се правеха изложби в домашни условия, както и пишеха различни текстове, сред които се открояваше постепенното създаване на първия роман на Емилия – „Къщата“. В средата на 80-те пристъпихме и към заснемане с любителска лентова камера „Супер 8“ на филми по наши сценарии и с наше участие. Мотивацията ни беше свързана с желанието да експериментираме и да създадем филми, каквито не се показват официално в публичното пространство. Преди всичко нас ни интересуваше най-вече спецификата на колективния творчески процес. От 1985 до 1991 г. заснехме осем филма, всеки с различна продължителност, варираща приблизително между 30 и 70 минути.
Ключът „карнавал“ се свеждаше до провеждане на голям хепънинг един път в годината. Всяка поредна година се задаваше различна тема и подготовката траеше около две седмици. Рисувахме декори, пишехме текстове за песни, нахвърляхме примерна програма за карнавалната вечер. Обикновено тя включваше камерна изложба, експонирана в кухнята, пърформанси, музикални импровизации и танци в другите стаи. От 1979 г. до 1990 г. бяха осъществени 12 карнавала като за всеки участващите варираха между двадесет и четиридесет човека.
Езически карнавал 1980
Новогодишен карнавал 1983
Ориенталски карнавал 1984
Космически карнавал 1985
Валпургиева нощ 1987
Ключът „документ“ за мен беше от особена важност, защото имах вътрешната увереност (каквато останалите нямаха), че някога дейността на групата „ще види бял свят“ и ще представлява някакъв интерес от историческа гледна точка. Затова, макар да разполагахме с оскъдни финансови възможности, се стремяхме да документираме част от дейностите си с фотоапарат и много по-рядко с филмова камера. Събирах също различни текстове и стихове писани по различни поводи или специално за отделните артистични събирания на групата. От 1988 до 1991 г. „издавахме“ за по-тесен кръг от приятели „Кукув дневник“ – ежемесечник в тираж 30 броя, формат А4, писан на пишеща машина или на ръка, илюстриран с наши рисунки и снимки. Достъпът да ксерокс тогава бе много ограничен и затова ни се налагаше да преписваме отделните екземпляри по много пъти. Разпространявахме „Кукув дневник“ директно помежду си. В него по-често се описваха личните ни комични преживявания, но включваше и изнамерени с немалко труд текстове за съвременно изкуство. В началото на политическата промяна групата „Кукув ден“ се включи в изложбите организирани от „К(в)МХ“ и „Изкуство в действие“. Разпадът на групата се случи съвсем закономерно в краткия период 1991-1992 г. в резултат на кардиналните промени настъпили в политически, обществен и културен план.
Повече за филмите на група „Кукув ден“
Снимачен процес
Премиери на закрито в апартамента на ул. „Ген. Гурко“ № 64
Премиери
Премиерата на първия ни филм „Клавис“ бе основното събитие по време на „Ретро карнавала“ на групата на ул. „Гурко“ № 64 през 1986 г. Техниката, с която разполагахме, както и целенасочените препратки към първите сюрреалистични филми на Л. Бунюел, напомняха за 20-те и 30-те години на ХХ век. Затова костюмите и декорите до известна степен бяха реплики на това време.
Клавис
Втора прожекция на същия филм в апартамента на ул. „Гурко“ № 64 се осъществи през м. март 1987 г.
Премиерата на „Око“, филм по едноименния разказ на Емилия Дворянова, се случи в края на 1987 г. по време на специално организирана за целта филмова вечер.
Око
„Докторе, сънувам цветни сънища“ бе представен на два етапа. Прожекцията на монтираната първа част на филма се случи по време на карнавала през м. май 1988 г. Падна голям смях, защото в нея се появяваха мои и на Добрин Пейчев портретни кадри в профил и анфас. Сутринта ни бяха задържали от Шести отдел на ДС по повод предстоящата акция „Мостове на изкуството“ и след като ни разпитваха няколко часа бяхме освободени малко преди започването на карнавала. Всъщност задържането ни се оказа „встъпителния пърформанс“ към този карнавал. Премиерата на цялостния филм, беше по време на новогодишния куку-купон в самия край на 1988 г.
Публични прожекции след политическата промяна:
„Око“ – по време на изложбата „Земя и небе“, (галерия на СБХ ул. Шипка № 6, 1989 г.)
„Докторе, сънувам цветни сънища“ – по време на изложбата „Обекти от бъдещи изложби“ (организирана от „Изкуство в действие“ в „Софийска градска библиотека“ – м. ноември 1990 г.)
Докторе, сънувам цветни сънища
„Послание към следващата цивилизация“ - в рамките на пърформанс „Светлинен кладенец“, с участието на група „ДЕ“ и група „СЛАВ“ (камерна зала „България“ – м. ноември, 1991 г.)
Светлинен кладенец
Послание към следващата (новата) цивилизация
„Мистерията КУКУ“ - по време на тридневния хепънинг „1 ааа“ в старата сграда на КАТ (понастоящем „Гьоте институт - София“), м. декември – 1991г.).
„Око“ и „Докторе, сънувам цветни сънища“: В рамките на проекта „Брод“ (Представяне на младата българска култура, гр. Дрезден – 2008 г.) с куратор Десислава Цонева бе включено ретроспективно представяне на група „Кукув ден“ - лекция на Орлин Дворянов съпътствана с прожекция на откъси от филмите.
„Мистерията КУКУ“ - Три прожекции по време на ретроспективния проект „От дистанцията на времето“ (2014 г.). Изложбите и съпътстващите ги прожекции бяха представени съответно в гр. Габрово (галерия „Орловска“), гр. Трявна (галерия „Гъбенски“) и гр. Търново (галерия „Таралеж“).
Проектът „Другото изкуство на София“ включващ изложбата „От дистанцията на времето“ - представяне на групите „Кукув ден“ и „ДЕ“ ) бе осъществен със съдействието на Столична община – програма „Култура“ в „Софийски арсенал, музей за съвременно изкуство“ (САМСИ) през 2016 г. В обобщаващата ретроспекция бяха включени откъси от филмите „Око“, „Докторе, сънувам цветни сънища“ и „Мистерията КУКУ“. „Клавис“, „Око“, „Докторе, сънувам цветни сънища“ и „Послание към следващата цивилизация“ се прожектираха и по време на изложбата „Open Art Files: Записки и бележки под линия“ (галерия „Капана“, гр. Пловдив - 2019 г.).
Текст № 2
Група „ДЕ“
През 1984 г. аз и Добрин Пейчев започнахме съвместна работа като артистичен тандем – група за „Динамична Естетизация“ (ДЕ). Първоначално участвахме заедно с няколко млади архитекти в различни младежки конкурси свързани със синтеза на изкуствата в градска среда. Същевременно ситуацията в страната се променяше в следствие на “Съветската перестройка“. Публично се говореше за диалог между Изтока и Запада, за разоръжаване, за даване на известна свобода на словото. Повлияни от това, двамата с Добрин Пейчев, се вклинихме с нов тип изяви в рамките на споменатите конкурси. Вместо проекти свързани със синтеза на изкуствата (така както това понятие се разбираше тогава) започнахме да представяме „друг тип синтез“ - акции, хепънинги и инсталации в публичната среда.
Група "ДЕ" изкуство в обществена среда
Често си казвахме, че докато работим в тандем няма опасност да ни обявят поединично за луди. Но пък колективното противопоставяне можеше да доведе до обвинения в несъгласие с политическата конюнктура и да последват съответните мерки. Знаехме, че това е така и много внимавахме да не политизираме директно изкуството си. Но без целенасочено да търсим конфликти с институциите те се случваха много често по естествен начин. Свободното ни поведение и несъобразяване с наложените правила определено се оказа дразнител за немалко представители на конюнктурата, които се опитваха да попречат на акциите ни. Концепцията ни наречена „Дело срещу преходността“ се базираше на три основни посоки за действие: художествено заместване, общност и приемственост. Метафорично бе представена като разделяне на една пирамида на три части. С това визирахме възможността за разпадане на тоталитарния пирамидален модел за управление на художествения живот и необходимостта от появата на независими, неформални организации.
„Художествено заместване“ включваше нашето лично творчество – изложби (предимно живопис и рисунки), хепънинги и пърформанси. „Общност“ бе насочена към акционни намеси в публичната среда. А „Приемственост“ бе опитът ни да въвлечем в акциите и хепънингите си ученици и студенти с цел да популяризираме сред тях съвременните изразни форми. Мотивацията ни беше да заявим по категоричен начин авторското си присъствие без да се съобразяваме с рамките поставяни от институциите. Тя също бе обвързана с идеята да изведем съвременното изкуство на улицата като приложим интерактивни методи и включим публиката. За наша радост повечето млади хора ни разбраха. Някаква част дори участваха в нашите акции. Преди да проведем една от най-мащабните си акции „Мостове на изкуството“ през 1988 г., както вече споменах, двамата бяхме задържани и разпитвани от Държавна сигурност. По настояване на Главния художник на гр. София, обаче ни бе разрешено да осъществим акцията си месец по-късно. Акцията представляваше поредица от разгръщане на девет различни конфигурации на цветната инсталация „Сито на светлината“, съставена от 9 свързани помежду си модула (всеки с размер 100 х 80 см ), висящи на носещи въжета. Тя бе експонирана последователно в девет дни, успоредно на девет моста на „Перловска река“ (гр. София).
Акцията „Мостове на изкуството“ на група „ДЕ“ (Добрин Пейче... Акцията „Мостове на изкуството“ на група „ДЕ“ (Добрин Пейче... Акцията „Мостове на изкуството“ на група „ДЕ“ (Добрин Пейче... Акцията „Мостове на изкуството“ на група „ДЕ“ (Добрин Пейче...Мостове на изкуството, 1988
Фотограф О. Дворянов.
Шести ден на акцията – мостът срещу паркинга на стадион „Васил Левски“.
Фотограф Милети Светославов (от група „Кукув ден“).
Осми ден на акцията – мостът на ул. „Граф Игнатиев“.
Фотограф О. Дворянов
Четвърти ден на акцията – „Орлов мост“
Фотограф О. Дворянов
Девети ден на акцията – мостът срещу улица „Г. С. Раковски“.
По време на провеждането й дискутирахме с много минувачи по темата „Може ли изкуството да бъде мост между хората?“. За тези девет дни медиите също откликнаха и няколко хиляди софиянци присъстваха на случващото се. С тази акция група „ДЕ“ доби популярност на българската арт сцена.
Мост на изкуството, Ловеч, 1989
акция, Фестивал на изкуствата "Аполония", гр. Созопол, 1988... акция, Фестивал на изкуствата "Аполония", гр. Созопол, 1988... акция, Фестивал на изкуствата "Аполония", гр. Созопол, 1988...Акции, 1987-1988
Група "ДЕ"
"Ритуално приемане чрез първоначално отхвърляне"
Група "ДЕ"
"Ритуално приемане чрез първоначално отхвърляне"
Група "ДЕ"
"Ритуално приемане чрез първоначално отхвърляне"
Текст № 3
„Изкуство в действие“ (ааа) - началото
В началото на политическите промени се разкри възможността за официално регистриране на НПО организации. През 1990 г. група „ДЕ“ и представители на групите „Кукув ден“, „Пърформанс“, „Ръб“, „Добруджа“ и „Хермес“ учредихме сдружение „Изкуство в действие“ с цел да съдействаме с дейността си за създаването на „Център за съвременно изкуство“. Напълно осъзнатото ни намерение бе да извършваме независима от официалните институции художествена дейност включваща собствена галерия, публични изяви, публикации популяризиращи съвременното изкуство, създаване на връзки със сродни европейски неправителствени организации и международни проекти. Първоначално „Изкуство в действие“ работеше в колаборация с „Клуб на (вечно) младия художник“. Първата изложба след политическата промяна „Висящи обекти от хартия“ се случи във фоайето на зала „Универсиада“ (1989 г.)
Изложба "Висящи обекти от хартия", Зала Универсиада, София, 1989
Интересен факт е, че на Клуба бе предложено да направи новогодишна украса за фоайето, но нагласата дни след политическата промяна доведе до изложба на висящи в пространството инсталации. Не мисля, че бяха на ниво, но пък след изложбата „Земя и небе“ това се оказа първата възможност в новосъздалата се ситуация.
Земя и небе
След нея последваха „10х10х10“ и „Край на цитата“ в СУ „Св. Климент Охридски“ (март и април 1990 г.). През м. май 1990 г. групите „Добруджа“, „МА“, „Търговище“, „ДЕ“ и „Изкуство в действие“ участваха в акцията „Отпечатване на най-дългата графика“ (гр. Търговище).
Отпечатване на най-дългата графика
Според идеята на Д. Грозданов отпечатването трябваше да се извърши чрез голям валяк използван при ремонти на улици. Но валякът не дойде и участниците трябваше да извършим процедурата по първобитния начин търкайки четиридесет метровия хартиен лист положен върху намастилени обекти със сапуни. Резултатът бе представен по време на изложбата „Умерен авангард в рамките на традицията“ в раздела „Лабиринт“.
Умерен авангард в рамките на традицията
Важна самостоятелна инициатива на сдружение „Изкуство в действие“ след учредяването му през 1990 г. беше откриването на галерия „СИД“ на бул. „Дондуков“ № 39 (сградата на СДС по това време).
Галерия на "Изкуство в действие"
На изложбата „Откриване“ Даниела Ненова представи пърформанс, по време на който запали някаква течност в четири глинени купички. В доста ниското таванско помещение се вдигна гъст дим, който накара публиката да приклекне, за да може да диша. Атракция беше и участието на първият чуждестранен гост на „Изкуство в действие“, германския художник Бернхард Алерс пристигнал по покана на Антония Дуенде. Двамата реализираха инсталацията „Надпревара в ръждясването вместо във въоражаването“, съставена от артелерийски гилзи с посадено в тях жито, както и пърформанса „Помитане със синята метла“.
През 1990 г. „Изкуство в действие“ и галерия „КА“ (гр. Бургас) стартираха съвместно ежегоден ленд арт симпозиум „Арт Херо“, който се провеждаше до 1994 г. на различни места по южното Черноморие. Беше времето на „голите пърформанси“, чувствахме се свободни от скрупули, ограничения и фалшиви морални норми. Двамата с галериста Климент Атанасов се придържахме към принципа за малки групи от участници, всеки от които да създаде авторски инсталации или пърформанси в природна среда. Процесът и творбите бяха документирани чрез видео камера и фотоапарат, а концепциите описани в поредица от ксерокс-брошури „ааа“ (формат А 5), която сдружението разпространяваше на ръка през периода 1990 – 1994 г.
Art Hero
През 1991 г. поради голямо разминаване в концепциите и целите „Изкуство в действие“ се разграничи от „К(в)МХ“. Проблемът бе, че в Клуба по това време членуваха около двеста млади автори повечето, от които работеха в сферата на традиционните форми. Те се стремяха да станат по-бързо членове на различните секции на СБХ. Това бе причина общите изложби на „К(в)МХ“ да заприличат на официалните ОХИ. Търсенията на доста по-малкия процент от художници, свързани с т.нар. „авангард от 80-те“, бяха насочени към утвърждаването на не допусканите до този момент концептуални форми (инсталации и пърформанси) в художествения живот. Необходимо бе разграничаването между двата типа автори, най-вече с цел съвременните форми да станат ясно видими и да отвоюват собствени свободно пространство и публика. Това бе заявено по време на изложбата „Хепи-край“ (м. януари-февруари 1991 г.), когато сдружението се отдели на втория етаж на галерията на СБХ (ул. „Шипка“ № 6), озаглави своята част от експозицията „Галванизация“ и демонстрира чрез инсталации и серия от пърформанси намерението да следва самостоятелна посока на развитие.
Изложба "Галванизация", 1991, галерия на СБХ
Бяха приети нови членове, като например музикалните групи „СЛАВ“, „ОМ“ и „Виолетов генерал“, както и авторите Климент Атанасов, Венци Занков, Жоро Ружев, Александър Райков (граф Воронов) и др. Те взеха активно участие и в големия седемдневен хепънинг „Сътворение“ (Бирена фабрика и кино „Глобус“ – м. юли 1991 г.). В началото на хепънинга групата ни демонстративно напусна сградата на галерията на ул. „Шипка“ № 6, като откара натоварени на вехтошарска тарга инсталациите си. През месец декември същата година последва тридневния хепънинг „1 ааа“, който се проведе под патронажа на президентския вестник „1000 дни“, в старата сграда на КАТ (понастоящем „Гьоте институт“) на ул. „Будапеща“ (гр. София). Тогава, с Ирена Митова поставихме началото на съвместната си работа като пърформанс тандем „ИО“. Представихме пърформанса „С какво пречи секса на авангарда“, коментиран в първото издание на ТВ предаването „Изкуство в действие“, на което бях водещ. Като такъв през 1992 г. успях да реализирам четиринадесет отделни предавания, повечето от които за съжаление са унищожени като архив на ТВ канала „Ефир 2“ на БНТ. Изключително големите финансови трудности през първите години след политическата промяна предизвикаха напускане на част от първоначалните съучредители на сдружението. Това наложи кардинална промяна в стратегията му през следващите години.
Текст № 4 „Изкуство в действие“ (ааа) – едно продължително приключение През 1994 г. в „Изкуство в действие“ постепенно навлезе ново, съвсем младо поколение, което взе активно участие в европейските международни проекти за културен обмен. В тази връзка през 1998 г. сдружението бе избрано от „Гьоте институт“ (София) да представи ретроспекция на флуксус пърформанси и произведението на Щокхаузен „Оригинали“ в рамките на проекта „Флуксус 1962-1994 г.“ (куратор Габриеле Кнабщайн и ръководител на пърформансите флуксус артиста Бен Патерсън). Ретроспективното представяне в читалище „Славянска беседа“ завърши с типичен флуксус скандал, затова се наложи аз и Борис Сергинов да организираме изпълнението на „Оригинали“ в кино „Одеон“. Там за малко щяхме да предизвикаме пожар на сцената, но всичко завърши добре. Бен Патерсън включи групата ни в представянето на три свои произведения в „Музея за чуждестранно изкуство“. В тази паметна вечер, гвоздеят на програмата беше полятата с ориз и сметана гола пърформерка, от която публиката похапваше сладко чрез китайски пръчици.
пърформанс, кино "Одеон", София, 1998 г. читалище "Славянска беседа", 1998 г. читалище "Славянска беседа", 1998 г. читалище "Славянска беседа", 1998 г. пърформанс, кино "Одеон", София, 1998 г. пърформанс, Музей за чуждестранно изкуство, 1998 г. пърформанс, Музей за чуждестранно изкуство, 1998 г. читалище "Славянска беседа", 1998 г.Флуксус, 1998
Карл Хайнц Щокхаузен, Орлин Дворянов, Борис Сергинов и група от "Изкуство в действие"
"Оригинали"
Бен Патерсън и "Изкуство в действие"
Ретроспектива на "Флуксус" пърформанси
Бен Патерсън и "Изкуство в действие"
Ретроспектива на "Флуксус" пърформанси
Бен Патерсън и "Изкуство в действие"
Ретроспектива на "Флуксус" пърформанси
Карл Хайнц Щокхаузен, Орлин Дворянов, Борис Сергинов и група от "Изкуство в действие"
"Оригинали"
Бен Патерсън и "Изкуство в действие"
"Тристан и Изолда"
Бен Патерсън и "Изкуство в действие"
"Тристан и Изолда"
Бен Патерсън и "Изкуство в действие"
Ретроспектива на "Флуксус" пърформанси
Десет от участвалите в този проект млади автори стартираха в областта на съвременните форми с тригодишния си проект „2 ааа“ (1999 – 2001 г.). Мотивацията им бе, както да се утвърдят на арт сцената, така и „да превърнат страната в своя галерия“. В рамките на проекта бяха осъществени четиринадесет изяви в градовете Плевен, Габрово, Сливен, Варна, Търново, Бургас, Благоевград и галериите „ХХL“, галерия на СБХ (ул. „Шипка“ № 6 ), СГХГ и др. През втората половина на 90-те на ХХ век и първите две десетилетия на ХХI век, благодарение на международните си партньорски организации „Изкуство в действие“ реализира голямо количество художествени изяви в страната и в Европа. Такива бяха участията във фестивали за съвременно изкуство и пърформанс-фестивали в градовете Щьолн, Тимишура, Краков, Букурещ, Барт, Лайпциг, Дрезден, Майнц и във други по-малки населени места. Представени бяха и изложби в Познан, Братислава, Берлин, Дрезден и др. Трябва да отбележа, че в много от случаите изявите на сдружението се осъществяваха от пърформанс тандемите: „ИО“ (Ирена Митова и Орлин Дворянов), „ТО“ (Юлия Станкова и Орлин Дворянов), „ОС“ (Орлин Дворянов и Стела Инчовска), „ОМА“ (Орлин Дворянов и Майа Антова – Майото).
пърформанс, галерия "Леседра", 1992 г. хепънинг "1ааа", старата сграда на КАТ на ул. "Будапеща", гр... Фестивал "София Ъндърграунд", 2016 г. Фестивал "София Ъндърграунд", 2016 г. проект "25 авторски алтернативи", кино "Влайкова", гр. София... проект "25 авторски алтернативи", кино "Влайкова", гр. София... проект "25 авторски алтернативи", кино "Влайкова", гр. София... проект "25 авторски алтернативи", кино "Влайкова", гр. София... Пърформанс, галерия "Баня Старинна", гр. Пловдив, 1995 г. Пърформанс, галерия "Баня Старинна", гр. Пловдив, 1995 г. Пърформанс, галерия "Баня Старинна", гр. Пловдив, 1995 г. Пърформанс, галерия "Баня Старинна", гр. Пловдив, 1995 г. инсталация, фестивал "Острале", гр. Дрезден, 2008 инсталация, фестивал "Острале", гр. Дрезден, 2008 Пърформанс, фестивал "Острале", гр. Дрезден, 2008 пърформанс, галерия "КА", гр. Бургас, 1999 г. пърформанс, галерия "КА", гр. Бургас, 1999 г. пърформанс, галерия "КА", гр. Бургас, 1999 г. пърформанс, галерия "КА", гр. Бургас, 1999 г. пърформанс, фестивал "Паралелни светове", театър "Ла Страда"... пърформанс, фестивал "Паралелни светове", театър "Ла Страда"... пърформанс, фестивал "Арт Експо", НДК, гр. София, 1998 г. пърформанс, фестивал "Арт Експо", НДК, гр. София, 1998 г. пърформанс, фестивал "Арт Експо", НДК, гр. София, 1998 г. пърформанс, фестивал "Арт Експо", НДК, гр. София, 1998 г. пърформанс, фестивал "Арт Експо", НДК, гр. София, 1998 г.Пърформанс тандеми
„ИО“ (Ирена Митова и Орлин Дворянов)
"Затворени пространства"
„ИО“ (Ирена Митова и Орлин Дворянов)
"С какво пречи сексът на авангарда?"
„ОМА“ (Орлин Дворянов и Майа Антова – Майото)
"Намеси във виртуалното пространство"
„ОМА“ (Орлин Дворянов и Майа Антова – Майото)
"Намеси във виртуалното пространство"
„ОМА“ (Орлин Дворянов и Майа Антова – Майото)
"Постмодерно пътуване във виртуалното"
„ОМА“ (Орлин Дворянов и Майа Антова – Майото)
"Постмодерно пътуване във виртуалното"
„ОМА“ (Орлин Дворянов и Майа Антова – Майото)
"Постмодерно пътуване във виртуалното"
„ОМА“ (Орлин Дворянов и Майа Антова – Майото)
"Постмодерно пътуване във виртуалното"
„ТО“ (Юлия Станкова и Орлин Дворянов)
"Нарцисизъм за двама"
„ТО“ (Юлия Станкова и Орлин Дворянов)
"Нарцисизъм за двама"
„ТО“ (Юлия Станкова и Орлин Дворянов)
"Нарцисизъм за двама"
„ТО“ (Юлия Станкова и Орлин Дворянов)
"Нарцисизъм за двама"
„ОС“ (Орлин Дворянов и Стела Инчовска)
Месо и акварел - 2
„ОС“ (Орлин Дворянов и Стела Инчовска)
Месо и акварел - 2
„ОС“ (Орлин Дворянов и Стела Инчовска)
Месо и акварел - 2
„ОС“ (Орлин Дворянов и Стела Инчовска)
Месо и акварел - 1
„ОС“ (Орлин Дворянов и Стела Инчовска)
Месо и акварел - 1
„ОС“ (Орлин Дворянов и Стела Инчовска)
Месо и акварел - 1
„ОС“ (Орлин Дворянов и Стела Инчовска)
Месо и акварел - 1
„ОС“ (Орлин Дворянов и Стела Инчовска)
"Заклинание"
„ОС“ (Орлин Дворянов и Стела Инчовска)
"Заклинание"
„ОС“ (Орлин Дворянов и Стела Инчовска) и група "СЛАВ"
Пътуване в безвремие
„ОС“ (Орлин Дворянов и Стела Инчовска) и група "СЛАВ"
Пътуване в безвремие
„ОС“ (Орлин Дворянов и Стела Инчовска) и група "СЛАВ"
Пътуване в безвремие
„ОС“ (Орлин Дворянов и Стела Инчовска) и група "СЛАВ"
Пътуване в безвремие
„ОС“ (Орлин Дворянов и Стела Инчовска) и група "СЛАВ"
Пътуване в безвремие
пърформанс фестивал "Бог и земята", гр. Майнц, 2012 г. пърформанс фестивал "Бог и земята", гр. Майнц, 2012 г. пърформанс фестивал "Бог и земята", гр. Майнц, 2012 г. пърформанс фестивал "Синьо отблъскване", гр. Лайпциг, 2010 г... Пърформанс, изложба "Изкуство в действие - артисти от София"...Участия във фестивали 2001-2012
Орлин Дворянов, Стела Инчовска, Майа Антова, Десислава Цонева
Алегро пиу нон троппо
Орлин Дворянов, Стела Инчовска, Майа Антова, Десислава Цонева, Лиляна Дворянова
Апория на близостта
Орлин Дворянов, Стела Инчовска, Майа Антова, Десислава Цонева, Лиляна Дворянова
Апория на близостта
Орлин Дворянов, Стела Инчовска, Майа Антова
Алегро пиу нон троппо
Орлин Дворянов
"Скокът на делфина -2"
Лично за мен работата в пърформанс тандем притежава голяма художествена стойност. Тя се съдържа в особеното съпреживяване, по време на което отношенията и комуникацията между двамата пърформери надхвърлят значително рамките на ежедневното общуване. Като обобщение на този значителен опит, през 2011/2012 г. осъществих едногодишния си проект „60 пърформанса на Орлин Дворянов“, в който взеха участие много мои приятели и последователи. Мотивацията ми за този проект беше да докажа на студентите си, а и на себе си, че животът на художника представлява непрекъсната поредица от изяви, които трябва да се реализират независимо от трудностите и „въпреки всичко.“ Освен споменатите тандеми, голяма част от последните проекти на „Изкуство в действие“ бяха реализирани от значително по-големи екипи. Като най-мащабни изложби, на които бях куратор през последните години мога да посоча „25 авторски арт алтернативи“ (25 годишнина на „Изкуство в действие“ - 2015 г.) и „Другото изкуство на София“ (ретроспекция на групите „Кукув ден“ и „ДЕ“ - 2016 г.). Те бяха осъществени в „Софийски Арсенал. Музей за съвременно изкуство“ (САМСИ). И ако при тях акцентът попадна върху разказа за развитието на сдружението в исторически план, то изложбата „Раз-лично“ в галерия „Триъгълната кула на Сердика“ (Регионален исторически музей – София“ – 2019 г.) бе ориентирана към бъдещето. В нея бяха представени актуални творби, най-вече на автори на възраст между 25 и 45 години.
"Софийски арсенал. Музей за съвременно изкуство", 2015 г. изложба "От дистанция на времето", "Софийски арсенал. Музей... изложба "От дистанция на времето", "Софийски арсенал. Музей... инсталация (възстановка) инсталация (възстановка) изложба "От дистанция на времето", "Софийски арсенал. Музей... изложба "От дистанция на времето", "Софийски арсенал. Музей... изложба "От дистанция на времето", "Софийски арсенал. Музей... Музей за история на гр. София, галерия "Триъгълна кула", 201...Изложби на "Изкуство в действие"
"Изкуство в действие"
"25 авторски арт алтернативи"
Група "Кукув ден" и група "ДЕ"
"Дело срещу преходността", заглавна страница на концепцията на група "ДЕ"
Група "Кукув ден"
Инсталация - детайл
Група "ДЕ"
"Св. Георги Тодоров убива умрялото куче К(в)МХ пред двама свидетели"
Група "ДЕ"
"Св. Георги Тодоров убива умрялото куче К(в)МХ пред двама свидетели"
Група "Кукув ден"
Инсталация - детайл
Група "Кукув ден"
Инсталация - детайл
Група "Кукув ден"
Инсталация - детайл
Лиляна Дворянова
инсталация от Изложба "Раз-лично"
Мисля, че моите дългогодишни усилия, съвсем закономерно, доведоха до професионалното узряване на две, три нови поколения, чиито творби са на високо европейско ниво. Младите автори се представят успешно, както в традиционните области на живописта, графиката, дизайна, така и твърде активно присъстват в обхвата на съвременните концептуални форми – инсталация, пърформанс, фотография, видео арт. При това от петнадесетте участници в изложбата „Раз-лично“ повече от половината са вече университетски преподаватели. Според моето мнение това е гаранция, че досегашната ми дейност ще има продължение и приемственост, макар и в постоянно променящите се през годините условия и ситуации. С мен или без мен - не е от особено съществено значение…
П.п. Повече информация за описаните по-горе изяви, случили се до 2000 г., може да бъде прочетена в книгата ми "Изкуство в действие - кауза и инструмент", 2017 г.
18.12.2019 г. Гр. София