Биография
Владия Михайлова е куратор и културолог. От 2007 г. тя е част от екипа на Софийска градска художествена галерия като куратор в галерия „Васка Емануилова”, където работи с програмите за съвременно изкуство и с музейния архив на галерията. Интересува се от културна история, съвременно изкуство, социалния, политически и образователен аспект на институциите за изкуство. Михайлова е сътрудничела като куратор на проекти на художници за публичното пространство, на самоинституционализиращи се платформи, образователни инициативи и др., сред които дългосрочни проекти с широк обществен отзвук като „Проект 0” на Кирил Кузманов (2010 – 2014) за пространството на Капана в Пловдив, 0gms Галерия в чекмедже на Иван Мудов (2010 – 2013); инициатор и куратор е на продължаващия проект „90-те. Началото на мита” (2015 -) за популярната култура на прехода в България. През 2015 г. курира изданието на София куиър форум с надслов „Сладък съюз”. Владия е участник в оснoвната работна група (сфера „Визуални изкуства”) изработила Стретагията на свободната творческа сцена в София – „Споделена визия” (2016 - 2018). Тя е завършила Академията за културен мениджмънт на Гьоте-институт София и Столична община (2015 – 2016). През 2017 г. тя е куратор на юбилейната програма на фондация „Отворени изкуства” като част от фестивала НОЩ/Пловдив, както и на мащабната изложба, представяща млади автори в Софияйска градска художествена галерия – „Разместване на пластовете. Младо изкуство в музея”. През годините е посещавала различни кураторски курсове и е проучвала съвременни автори в Швеция, Австрия, Италия, Германия и др.
Владия Михайлова е автор на редица статии, публикувани в каталози на автори, биеналета, издания за изкуство и културната преса в страната и чужбина. Част от тях са: Портал и вестник „Култура”, сайтът за човешки права „Маргиналия”, Flash Art International, KubaParis и др. През 2012 г. спечелва наградата за критика „Избрана литература за пишещите за изкуство” на Института за съвременно изкуство, София за статии, посветени на темата за младите художници в България – „Глобалното поколение”. Нейни текстове за изкуството след 1989 г. в България са публикувани в академични списания и издания на Софийски университет и Нов български университет.
В момента работи по програмата на галерия „Васка Емануилова” и като артистичен директор на мултижанровия градски фестивал НОЩ/Пловдив 2019 под надслов „Общо място”.
Галерия
Владия Михайлова (куратор)
Изглед от изложбата "Разместване на пластовете. Младо изкуство в музея", Софийска градска художествена галерия, фото Калин Серапионов, 2017.
Site-specific
Детайли
- Фотограф: Калин Серапионов
- Собственост на: Куратора и Софийска градска художествена галерия
- Описание: Художници: Светозара Александрова, Рада Букова, Албена Баева, Искра Благоева, Ани Васева, Стела Василева, Боряна Венциславова, Вито Валентинов, Леда Ванева, Войн де Войн, Василена Ганковска, Станимир Генов, Зоран Георгиев, Иво Димчев, Стоян Дечев, Леда Екимова, Ясен Згуровски, Стефан Иванов, Викенти Комитски, Даниела Костова, Лазар Лютаков, Лубри, Минá Минов, Михаил Новаков, Бора Петкова, Светлана Мирчева, Мартин Пенев, Борис Праматаров, Камен Стоянов, Симеон Симеонов, Димитър Солаков, Радостин Седевчев, Антон Терзиев, Калина Терзиева, Антон Цанев
През декември 2003 г. в Софийска градска художествена галерия започва програмата за млади автори и куратори „Място за срещи”. За първи път в най-новата история на страната музейна институция обръща сериозно внимание на художниците, които стартират своята кариера, и им дава шанс да покажат своите произведения и проекти. Програмата има за цел да ги „срещне” с музея, като им даде професионална среда, която да им помогне в създаването на практически умения да представят и комуникират своето изкуство.
През 2007 г. програмата „Място за срещи” се превръща в платформа за съвременно изкуство и млади автори и става част от изложбената програма на новооткрития филиал на Софийска градска художествена галерия в Парк „Заимов” – галерия „Васка Емануилова”. Паралелно се развива и програма за съвременна скулптура, която показва актуални и експериментални подходи към скулптурата, редом до експозицията с творби на Васка Емануилова, съставящи колекцията на галерията. За период от десет години до 2017 г. в двете програми за съвременно изкуство са представени над 60 художници, като над 120 автори участват в различните проекти и инициативи на галерията. Това дава възможност да говорим за поколение/поколения художници, които чрез работата си променят културната ситуация в страната и допринасят за развитието на историята на изкуството в България.
През годините програмите са осъществявали различни сътрудничества с други организации, институции и пространства за изкуство. Най-устойчивото партньорство между 2013 г. и 2015 г. е със Сосиете Женерал Експресбанк, когато за първи път в България банка откупува произведения на изкуството за колекцията на музйна институция – Софийска градска художествена галерия. Колекцията за съвременно изкуство на галерията е обогатена с над 23 произведения.
Кураторският проект „Разместване на пластовете. Младо изкуство в музея” тръгва от представата, че това е едно незавършено и фрагментарно поколение художници в най-новата история на изкуството и в паметта на самата музейна институция. Поколение, започнало във времето на „лексиконите” и продължило в ерата на фейсбук и социалните мрежи. За разлика от монолитното поколение на 80-те, обединено от естетиката и практиките си в организирания институционален художествен живот, за разлика и от поколението на 90-те, извършило формалния и ценностен преход към съвременното изкуство и Запада, „младото изкуство” в изложбата показва разностранните интереси и начини на работа на автори, които живеят в различни точки на света, пътуват и непрестанно променят своите хоризонти.
Изложбата се занимава с темите за личните революции, новите образи и митологии, за отношението и работата на авторите с образите в епохата на интернет, за границите между реалността и въображението, за документите и различния поглед към града като глобално пространство на форми, политики и пътища на различни хора и разкази. Тя показва работи, в които се поставят проблемите за паметта, както и за ролята и значението на самата музейна институция в съвременността. В нея участват 35 автори. Тя ще бъде съпътствана от каталог, в който са представени още 33-ма художници, както и историята на развитие на програмите през годините. Голяма част от показаните произведения са част от колекцията за съвременно изкуство и фотография на Софийска градска художествена галерия.
Владия Михайлова (куратор)
Изглед от изложбата "10 години фондация „Отворени изкуства”: ТУК НАВСЯКЪДЕ", Детмаг Снежанка, Пловдив, фото Лина Кривошиева, 2017.
Site-specific
Детайли
- Фотограф: Лина Кривошиева
- Собственост на: Владия Михайлова, Лина Кривошиева, Фондоция Отворени изкуства
- Описание: Изложба в рамките на курираната програма на НОЩ/Пловдив 2017
Изложба с документи, архиви, инсталации, интервюта; специално създадени творби на Лъчезар Бояджиев, Войн де Войн, Светлана Мирчева, Петко Танчев, Димитър Шопов, произведения на Правдолюб Иванов, Кирил Кузманов
Създадена в годината на присъединяването на България към Европейския съюз, фондация „Отворени изкуства” е сред най-устойчивите млади граждански организации в страната. За последните десет години на отворени граници тя успява да допринесе за изграждането на нова градска култура, да популяризира съвременното изкуство и да възпита нови аудитории. Проектите й, свързани с града и неговата памет, създават алтернативен образ на Пловдив и разширяват пространството за съвременна култура и комуникация със света. Под мотото „ТУК НАВСЯКЪДЕ” юбилейната изложба споделя със зрителите не само свършената през годините работа, но и мотивите, убежденията и ценностите, които стоят зад нея. Отделните документи, проекти и художествени произведения коментират някои от големите теми в днешния глобален свят като въпросите за наследството, паметта и идентичността, за новите поколения и тяхната култура, за комуникацията, социалните мрежи, технологиите и начина, по който те променят човешката среда, за смисъла на отварянето към другите, за променящите се граници, карти и хоризонти и др. През отделния, частен случай изложбата дава поглед и върху ролята на гражданския сектор в България като културен мисионер и посредник между конкретната среда „тук” и международните платформи – „навсякъде”.
Владия Михайлова (куратор)
Изглед от изложбата "90-те. НАЧАЛОТО НА МИТА", Галерия Васка Емануилова, фото Гео Калев, 2016.
Site-specific
Детайли
- Фотограф: Гео Калев
- Собственост на: Куратора и Галерия Васка Емануилова, филиал на СГХГ
- Описание: Изложба за популярната култура на 90-те в България
КЛУБ СПАРТАКУС, ПЪНК БАР КАЛНОТО,
СПИСАНИЯТА – ЕГОИСТ, АХ, МАРИЯ, ВИТАМИН Б, КАМИКАДZЕ ГАЗЕТ
Изглежда сякаш 90-те бяха вчера, а те вече са наше минало. Изложбата „90-те. Началото на мита” ги вижда днес през погледа на музея – галерия „Васка Емануилова”, без да забравя, че „героите” на това време напуснаха официалните тогава институции, за да откриват хорионти на Запад, да търсят нови лица и модели, да преобразяват обществото, да воюват за свобода, да изпълняват мисията на просветители за медии, изкуство, технологии, дизайн, мода, музика, начин на живот и гръмко да мечтаят за промяна. Отварянето на страната към света се случи на фона на тежки социални пренареждания, политически промени, приватизация, икономически кризи и инфлация, бедност и всекидневна агресия.
Обръщайки се към това контрастно време на съзидание и разпад, „90-те. Началото на мита” търси неговите „романтични” герои на територията на популярната култура; онези космополитни събития и феномени, които са разширявали представите и порядките извън институциите. Места, подобни на вече легендарния „Кравай” в София, където в края на 80-те се срещат пънкове, метъли и бунтари, а музиката и „забраненото” – като поведение, информация и дрескод, ги сплотяват като знаци за свобода и самостоятелност. Както кока-колата и дънките Ливайс преди 1989 г., някои от продуктите на популярната култура през 90-те са всъщност инструменти на глобализацията. Днес те са в зората на лайфстайла като част от желанието за интеграция и начин да се различиш от сивия беден свят на (пост)социалистическите предмети; а също и началата на криейтив културата, заедно с основите на съвременното градско живеене.
Изложбата представлява една конкретна „постановка” на това време, в която може да си спомните и да видите с нови очи списанието „на новото поколение” – „Егоист”, което е най-разпространеното издание за култура през втората половина на 90-те, а също и микс клуб „Спартакус”, пънк бар „Калното”, списанията „Ах, Мария”, „Витамин Б” и рядкото издание КАМИКАДZЕ ГАЗЕТ. В галерията те са представени чрез видеоинтервюта с част от техните създатели и участници; фотографии, илюстрации, текстове и музика; визуални архиви, аудиозапис с прочита на „Егоист” на писателя Стефан Иванов, с гласа на актрисата Елена Димитрова и др.
„90-те. Началото на мита” е изложба, която „театрализира” архивите от това време, без да ги институционализира или да ги укроти под похлупака на музейните витрини. Тя поглежда самия музей през погледа на 90-те. Затова част от нея е и специалният визуален прочит на скулптурите на Васка Емануилова на фотографа Александър Нишков.
Владия Михайлова (куратор)
Изглед от изложбата "Ще си спомнят за нас в бъдещето" / София куиър форум 2015 - Сладък съюз, Галерия Академия, НХА; фото Калин Серапионов, 2015.
Site-specific
Детайли
- Фотограф: Калин Серапионов
- Собственост на: Куратора и София куиър форум
- Описание: Художници: Искра Благоева, Александър Гергинов, Нилбар Гюреш, Даниела Костова, Виктория Ломаско, Карлос Мота, Карол Радишевски, Йоана Райковска, Янус Сама, Радостин Седевчев, Ясен Згуровски
Куиър бокс в рамките на изложбата (куратор Венелин Шурелов, с работи на Ангел Чобанов и Мартин Пенев)
Изложбата показва различни връзки между „аз” и „ти”. Тя представлява множество от възможни начини хората да бъдат заедно, различни „ние”-та, които създават разнообразни представи за интимност и семейство. Работите, включени в нея, по един или друг начин са форми на отклонение от общоприетите всекидневни представи за „нормално” семейство. В този смисъл, те са куиър (странни, чудати) действия, които показват широтата на разбирането за това, какво може да бъде семейството: между семейството-като-закон, свързан с традицията, социалните стереотипи и навици, и семейството-като-проект - с отворен вектор към бъдещето като личен, интимен начин на споделяне на света. Изложбата съдържа образи и истории за любовта, копнежа, желанието, съпричастността, щастието и/или самотата, които се преплитат с по-общи теми - като тези за поколенията, културните граници, различните по характера си общности, икономически, социални и психологически условия и начини на съществуване на хората. - Препратки и връзки: Онлайн каталог - http://novilevi.org/media/SQF_2015_Online_Edition.pdf
https://sofiaqueerforum.org/bg/10-news/96-sqf-intro-2015
https://vimeo.com/159071344
Владия Михайлова (куратор)
Изглед от изложбата "Ре-акции" в галерия "Васка Емануилова", фото Димитър Солаков, 2012.
Site-specific
Детайли
- Фотограф: Димитър Солаков
- Размери: Художници: Искра Благоева, Станимир Генов, Ани Васева & Боян Манчев, Викенти Комитски, Кирил Кузманов, Камен Стоянов
- Собственост на: Галерия Васка Емануилова, филиал на СГХГ
- Описание: Ден след откриването на Софийски арсенал – Музей на съвременното изкуство на 18 юни 2011 г. градът осъмна с оцветените фигури на един от релефите на Паметника на Съветската армия, под който бе изписан слоганът „В крак с времето”. Между откриването и изрисуваните през нощта графити нямаше директна връзка. Въпреки това, обаче, тя остана като възможен, но недозададен въпрос. Не много по-късно, на 26 юни, по инициатива на Трансформатори и WhATA пред плочата на същия музей бе организирана ре/акция на възпоменание. Като на Задушница, различни хора занесоха цветя, свещи и захаросани лимонови резенчета пред новооткритата институция. Ре/акцията бе един от малкото коментари при откриването на музея, изразен чрез съвсем непосредствено действие. Сякаш водещо бе не просто желанието да се поправи „естетиката” на визуалния апарат на държавата като памет и институции, но да се покаже и нейната не-съвременност и отчужденост. Двете акции бяха негласен, но ясен въпрос за историята, за начина, по който тя се пише, както и акт на неподчинение, изразен във временното присвояване на местата. Отнемането на тези места от общото публично и институционално пространство наруши регламента и контрола върху него, и създаде топоси на извънредно събитие.
Вдъхновена от тези две акции, настоящата изложба се стреми да види момента на действие, на ре/акция или раздразнение в работите на едни от активните млади автори на художествената сцена в страната. Тя не предлага конкретни граждански платформи, политически идеи и още по-малко „лозунги” за промяна. Напротив, работите в нея изглеждат сякаш без-дейни, привидно не-ангажирани и дори странно позитивни. Те не се опитват да променят живота, а да го направят видим, да подчертаят вече наличните политически и икономически граници, които днес преминават през телата ни и предизвикват емоции, фрустрации, вътрешно желание за само/контрол или неподчинение. Част от работите се случват по време на изложбата извън галерията, други представят в пространството архиви и документи, текстове и сложно изградени мисловни конструкции. По този начин самата институция, каквато е галерия „Васка Емануилова”, извършва малък „преврат” спрямо себе си и показва работи, изразяващи желанието на художниците да бъдат извън нея в непосредствената среда на живеенето.
Във видеоработата „Синхронизация”, 2010 на Камен Стоянов празна рамка на билборд в някакво поле е превърната в случаен, странен паметник на капитализма, който налага днес образи и символи, едни и същи от Ню Йорк до Пекин. Връзването на хамак във вътрешността на конструкцията е вид временна окупация, която художникът извършва и така прави видими свитите като каквиди в пашкули тела на консуматорите на образи; „Невинен”, 2012 на Станимир Генов е работа, която се осъществява като процес извън галерията по време на самата изложба. Тя коментира екзистенциалните условия на съвременното социално съществуване. В него присъствието на другия, било то дразнещо или приятно е това, с което се сблъскваме, за което се обвиняваме взаимно или пък непрекъснато се чувстваме виновни. Желанието на художника, който изписва с ударна бормашина думата „съжалявам” в един от крайните квартали на София – Люлин, е едновременно да предизвика раздразнение и да се извини за него. Стремеж да покаже екзистенциалната свързаност на съществуването и вината, както и базисната фрустрация в съвременния начин на живеене; Представяйки реален и въображаем архив от своето представление „С”, Ани Васева и Боян Манчев създават „Светът на С”, 2012, слепен от образи-фрагменти, цветове, текстове и странно преплетени един в друг обекти. Светът на представлението, превърнат в самостоятелна визуална граматика, приплъзва от границите на изложбеното пространство и показва истеричната емоционалност на телата, доведени до крайност в съвременната култура на забавлението. Увити един в друг крайници, фешън шарения и обекти-фетиши показват границите на инфантилното желание, пухкаво-прекрасното и страховито лоно на устремения към мигновено удовлетворение, трескав и сърбящ живот. Обратно на тази екцесивна анти-форма на съществуването работата „Красотата не успя да спаси света 02”, 2012 на Искра Благоева представлява почти музеифициран обект – свидетелство за ясните граници на „стила” в моделирането на социални роли и форми на поведение, както и коментар върху връзката между индустрията на красотата и съвременната популярна култура. Красотата не е свързана с доброто, не е идеал или пък форма на познание и истина, напротив, превърната в машина, тя е щампа и скалпел на пластичната хирургия, силиконов имплант в самия начин на живеене.
Но ако животът става все по-изкуствен, то къде е мястото на художника и на изкуството, което той създава? Ненарочно, нито пък съвсем директно това е въпросът, който отправя Кирил Кузманов чрез инициативата си „Под трафика”, 2011 за прекосяване на Перловската река в София, осъществена заедно с Асен Емилов, Александър Даниел, Любомир Драганов, Минá Минов, Тодор Стоянов и Христо Станкушев. На 3-ти юни 2011 г. в деня на откриването на 54-то Венецианското биенале групата предприе самоорганизирана и нерегламентирана акция за спускане по реката, пресичаща центъра на столицата - от Националния дворец на културата до Малък градски театър зад канала. Тази, изглеждаща на пръв поглед томсойерска, момчешка инициатива за извършване на пакост и щуротия в града, де факто отправи сериозен коментар към местата на случване и показване на изкуството днес. Тя бе своеобразно търсене на автентичност, най-малкото поради готовността да се слезе в маргиналното и „невидимо”, мръсно и пълно с плъхове пространство на канала „под трафика”. Романтичната представа за Венеция като един от най-старите центрове на международния, глобален свят на изкуство, разположен върху мрежа от канали, бе буквализирана и преобърната. Инициативата коментира съвременния „трафик” на произведения, чиито закони и логика понякога увеличават дистанцията между локалния контекст и глобалните форуми на изкуство, а също и нарушават комуникацията между автора и зрителя, рискуваща да попадне в различни, „търговски” рамки на посредничество. Въпрос за мястото и ролята на художника отправя и Викенти Комитски чрез „Моята работа с или без мен”, 2012. Поставяйки телефон в изложбеното пространство, той отправя ироничен коментар към представата за художника-гений, определящ едностранно комуникацията си със зрителя. Авторът се обажда всеки ден в случайно избран момент от Германия, където временно пребивава по време на изложбата и започва разговор с всеки зрител, който вдигне телефона в изложбеното пространство. Работата същевременно представлява и критика, насочена към институцията на изкуство като рамка – посредник за представяне на творбата.
Владия Михайлова