Биография
Аксиния Пейчева (р. 1990 г., Кюстендил, България) живее и работи в София. Завършва специалност „Стенопис“ в НХА. Придобива образователно- научна степен доктор в НХА (2019). Завършва образователната програма за млади художници „Близки срещи – визуални диалози school4artists“ на Институт за съвременно изкуство-София (2017-2018). Член е на Институт за съвременно изкуство от 2021 г. Сред самостоятелните й изложби са: Анатомия на процеса: Приказка за края” (2022), куратор Васил Владимиров, галерия Структура, София; Приказка за края (2021) в галерия Heerz Tooya, Велико Търново, България; Биореконструкция (...на един момент от бъдещето) (2019), Галерия ИСИ-София с куратор Недко Солаков, "Картография на травмата” (2018), галерия ИСИ-София с куратор Лъчезар Бояджиев. Нейни творби са изложени на Manifesta 14, Прищина, Косово; галерия Drugomore, Риека, Хърватия; Фестивал Ars Electronica, Австрия.
За автора
Фокусът на нейната работа е процесът на „визуален превод“, където тя изследва възможни начини за преместване на части от информация между различни области на знанието, „как една или няколко научни области могат да бъдат комбинирани, за да се отговори на въпрос, важен само за изкуството“. Тя често си сътрудничи с учени, като проектите й са придружени и от теоретична част, резултат от продължително изследване на определени теми, които включват темата за визуалния превод на музика, физическата болка и преводът й на визуален език; биологичната грешка и последствията от нея.
Галерия
Аксиния Пейчева
Картография на травмата/ Дино, 2023.
Инсталация
Детайли
- Фотограф: Аксиния Пейчева
- Материал: принт върху хартия
- Собственост на: Аксиния Пейчева
- Описание: Картография на травмата е трансдисциплинарен проект, който има за цел да разработи методология за създаване на „географски“ карти на физически наранявания, заболявания или други увреждания, които тялото преживява. Тя се стреми да изследва вътрешните процеси на нивото на страдание; да търси визуални следи, оставени от травматични събития – проекцията им върху тялото, реакцията на организма към него, начина, по който клетките се пренареждат от случилото се.
Обект на изследване са бездомни животни, които са преживели стресови ситуации, докато са живели на улицата – от сравнително безобидни до по-сериозни (като стрелба), които оказват трайно влияние върху живота им и понякога се оказват фатални. Понякога травматичният процес е резултат от умишлено причинена вреда, понякога етиологията му е неясна, но концепцията за продължаващо страдание и зрителните процеси, които оставя след себе си, е все още е важна.
Методологията на проекта съчетава хематология, компютърна геометрия и география. Всяка работа в рамките на проекта е свързана с конкретен случай (история) на бездомно животно и съобразно това е избран и подходът към него. - Авторски права: Аксиния Пейчева
- Препратки и връзки: https://aksiniyapeycheva.com/styled-2/photos/
Аксиния Пейчева
Грешка в принта, 2023.
Инсталация
Детайли
- Фотограф: Велико Балабанов
- Материал: принт върху хартия, 3D принтирани обекти, видео
- Собственост на: Аксиния Пейчева
- Описание: „Грешка в принта“ представя част от работния процес зад проекта „Error Gap“. За нуждите му, купих два принтера - единият- обикновен, а другият - 3D, които трябваше да ми помогнат с продукцията. Те обаче не изглеждаха съгласни. Сякаш опитвайки се да се слеят с темата на проекта, те започнаха да произвеждат множество грешки. Хартиеният принтер отпечатваше странни букви, кодове и цифри, независимо какъв файл задам, докато 3D принтерът започна да отпечатва собственото си име. Отново - без значение от зададения файл. Всичко това, примесено с липсата ми на технически умения, в крайна сметка, устройствата и аз успяхме да произведем редица дълбоко безполезни предмети, които бяха не само източник на напрежение и ярост, но и също така - пълна загуба на време. Реших да се съсредоточа върху тези обекти и да се опитам да обясня по друг начин тяхната поява. Така техните новосъздадени значения напълно се изместиха от това да бъдат безполезни до това самите те да дадат код за собственото си “коригиране”.
- Авторски права: Аксиния Пейчева
Аксиния Пейчева
Приказка за края (част втора), 2022.
Живопис
Детайли
- Фотограф: Аксиния Пейчева
- Материал: рисунка с бактериален препарат, мозайка от синтетични тесери, агар-агар, епоксидна смола
- Собственост на: Аксиния Пейчева
- Описание: Втората част на проекта „Приказка за края“ продължава с живописни портрети на несъществуващи хора. Генерирани чрез изкуствен интелект (или GAN - генеративна съревнователна мрежа), която използва милиони човешки снимки, за да се обучи. Тези образи са използвани като прототипи за портретите и представляват особена смесица между истински човешки снимки и работата на изкуствения интелект. Съединявайки много лица в едно, той създава и фиктивна идентичност. „Най-голямото качество на един портрет е силата да разкриеш вътрешния свят, историята на модела“. Но в този случай тази информация, касаеща вътрешния свят, липсва. Може ли художникът по някакъв начин да компенсира тези липси в дигиталното изображение по време на процеса на превръщането му в живопис? Може би ролята на художника в този случай би могла да бъде разпозната като възможен начин за добавяне на стойност под формата на визуална информация, която иначе липсва в алгоритмичния процес. Проектът изследва как един и същи човешки образ променя своя облик и смисъл, когато преминава през различни медии, за да достигне до крайната – мозайка, в която за тесери се използват живи структури – микроорганизми. Една и съща визуална информация бива „премествана“ и репликирана, като в целия този процес, тя разкрива повече за функционалността на всяка отделна система, в която се намира.
В задачата да премине от цифровата към биологичната среда, портретът бива структурно адаптиран към форма, която наподобява растежа на бактериалните колонии, които най-често имат кръгла форма. Затова избраните за втория етап мозаечни тесери са с кръгла форма – малки пластмасови парчета с диаметър 2 мм., които наподобяват формите и цветовете, необходими за бактериалния портрет.
В следващия етап се състои от създаването на палитра от бактерии, избрани на базата на цветовете, които те произвеждат. Например Salmonella typhimurium произвежда бял цвят, докато Streptococcus salivarius произвежда тъмно ултрамариново синьо. Произведена в лабораторни условия, бактериалната мозайка е постигната чрез използване на две CNC-изрязани матрици (по дизайн на физ. Мартин Йорданов) и моделирани по иглите 22G с възможно най-малко разстояние между тях. Първата матрица съдържа 3360 дупки, а другата - 3243. В тези легла иглите се поставят според всеки цвят на мозайката и постепенно се заразяват на базата на цветовете, които са необходими. Накрая портретът е поставен в инкубатор с идеални условия за растеж на бактериите.
Организацията на живота е комплексен процес. Различните видове, обитаващи биосферата, прилагат механизми за оцеляване, като по този начин продължават да осигуряват съществуването си. Пътувайки от дигиталната среда през визуалното изкуство, несъществуващото човешко лице се озовава в полето на естествения свят, където законите на природата решават неговата (визуална) съдба. Освен използването на правилните цветове, има нещо друго, което влияе върху изображението – борбата за оцеляване. След няколко дни могат да се наблюдават промените в бактериалния портрет поради растежа на колониите. Докато живеят в едно и също жизнено пространство, бактериите са поставени в конкурентна среда – всеки вид се опитва да се бори за жизнени ресурси и постоянно променя портрета, решавайки как „да се държи“. Различните механизми за оцеляване включват: неутрализъм (те взаимодействат, но не си влияят); коменсализъм (първият вид е от полза, а другият не носи нито полза, нито вреда); синергия (и двата вида подпомагат растежа един на друг); взаимност (всички видове имат полза от техните взаимодействия); аменсализъм (първият вид е унищожен, а другият остава невредим); паразитизъм (първият вид живее върху другия, причинявайки му известна вреда); хищничество (при което единият вид убива другия). В крайна сметка нито една от стратегиите не работи и всички бактерии умират, защото жизнените ресурси свършват. Във всеки случай всяко решение рефлектира върху портрета и резултатът от него е промяна в изображението. Ето защо например лицето няма очи – единият от видовете расте толкова бързо, другият - не може.
По време на целия процес връзката между изображението и неговата среда е център на внимание. Биологичната среда в своите естествени аспекти би могла да позволи изследването на самия живот и неговите природни закони например. Един образ може да бъде силно повлиян от медията, към която принадлежи. Той има право на своите ограничения, но също така следва правилата, които медията му налага. Следователно изображението може да бъде отпечатък, обобщение, остатъчен материал от тези вътрешни процеси. - Авторски права: Аксиния Пейчева
- Препратки и връзки: https://aksiniyapeycheva.com/styled-2/photos-3/
Аксиния Пейчева
Приказка за края (част първа), 2021.
Инсталация
Детайли
- Фотограф: Аксиния Пейчева
- Материал: рисунка с бактериален препарат, агар-агар, епоксидна смола
- Собственост на: Аксиния Пейчева
- Описание: В първата си част проектът „Приказка за края“ изследва законите на организация на живота на микро ниво като аналог на функционалността на социума и се състои в постоянно извличане на визуална информация, отразяваща критичните точки в тези процеси.
„Приказка за края“ започва с рисунка, която използва за платно микробиологична среда (агар) и за бои – различни видове течни препарати, заразени с бактерии, които са подбрани на базата на цветовете, които произвеждат. Рисунката се случва „на сляпо“, тъй като резултатът може да бъде забелязан едва когато микроорганизмите започнат да образуват колонии. Когато след няколко дни те са пораснали достатъчно, едва тогава изображението става видимо за човешкото око и визуалната композиция се превръща в многоцветно „абстрактно“ изображение. Постепенно обаче то започва да се променя заради естествените процеси - хранителните ресурси се изчерпват и започва борба за живот. Промяната на изображението следва логиката на законите на живота - различните видове бактерии, които изграждат рисунката, избират различни стратегии за оцеляване, което променя картината- някои от тях конкурентно се изключват, като започват да растат по-бързо, пречейки на другите. В други случаи те дори изпускат токсини, които убиват останалите видове. Рядко избират и друг подход – хармоничното съжителство, или пък създават социална дистанция помежду си, така че да не си пречат. В крайна сметка процесът бива химически стопиран с епоксидна смола и победител няма. Рисунката е „замръзнала“ в някаква неопределена позиция.
Проектът се съсредоточава върху онези моменти, в които резултатите от тази конкуренция, са най-очевидни, превръщайки ги в отделни абстрактни картини, фотографии и мозайки. Последиците от борбата за живот са колкото красиви, толкова и противоречиви в своето непрестанно съперничество, в което никой, на практика, не печели. - Авторски права: Аксиния Пейчева
- Препратки и връзки: https://aksiniyapeycheva.com/styled-2/photos-4/
Аксиния Пейчева
БиоРеконструкция (…на един момент от бъдещето), 2019.
Инсталация
Детайли
- Фотограф: Калин Серапионов
- Материал: молив върху хартия, микробиологичен агар-агар, епоксидна смола
- Собственост на: Аксиния Пейчева
- Описание: „БиоРеконструкция (…на един момент от бъдещето) “ изследва темата за „вътрешния живот“ на различни обекти с културна, артистична или лична значимост. Книги, рисунки, картини или текстил, тапети от изоставен дом, куфари и кутии, които някога са били важни, но впоследствие са били унищожени, изхвърлени или са загубили стойността си по някаква причина. Проектът се занимава с проблема за тяхното разрушаване – как „травмата“ на един обект може да се превърне в причината за неговото „спасение“.
Първата фаза от методологията се състои в забързването на процесите на стареене на самите обекти, посредством внасянето на биологични компоненти. Върху някои от тях са изградени допълнителни микромозаечни елементи, които допълват видимите форми.
В този процес предметите биват реконтекстуализирани - не само визията им, но и значението им се променя - те вече не са жертви на времето, мястото и човека, който ги е създал, а започват да живеят нов живот като „горди“ носители на своята травма, което ги остойностява по нов начин.
В последната фаза на проекта целият процес е стопиран, като обектите биват запечатани с епоксидна смола, подобна на кехлибар. Чрез сливане на микробиологията и изкуството БиоРеконструкция изследва паметта и ефимерността на времето, където изкривяването на външната форма и нейното разрушаване се разглеждат като сложни процеси, които не са непременно категоризирани като крайни. Те създават нова логика и дават нови значения. Как можем да забързаме времето преди да го спрем завинаги? - Препратки и връзки: https://aksiniyapeycheva.com/styled-2/photos-5/