Биография
Лъчезар Бояджиев е роден 1957 г. Живее и работи в София. Завършил е Националната художествена академия в София през 1980 г. Един от най-известните съвременни български художници, в работата си той се интересува от лични интерпретации на обществени процеси, от интеракцията между частно и публично, от градската визуалност и от света днес, разположен между утопията и дистопията. Неговата медия са инсталацията, фотографията, рисунката, обектът, текстът, видеото и перформативните лекции. Някои избрани изложби на автора са: индивидуалните "Кристо за начинаещи", галерия Sarieva (2022); "Re-building the World of Images. 1991-2019", MOMus, Thessaloniki (2020); “Уютни дистопии”, галерия Sariev Contemporary, Пловдив (2018); “Лъчезар Бояджиев. Sic transit media mundi /Настоящето е прекалено късо и доста тясно/”, СГХГ, София (ретроспектива) (2018); „Места на мъдростта“, Галерия ИСИ-София (съвместно с Отворени изкуства – Пловдив, 2016); „Не съм библиотечен художник“, SALT, Истанбул (2013); „Художник в депото“ от серията „Другото око“, СГХГ, София (2010); груповите му изложби включват "Имам да ти кажа толкова много неща…", Национална художествена галерия (2022); "Искри на въображението. На честотите на Бойс", Национална художествена галерия (2022); "Self-splaining (a Triumph of Empathy)", Manifesta 14, Прищина (2022); "This Play. Arter", Истанбул (2022); "UNDER DECONSTRUCTION", Sarieva @ DOT, София (2021); "В защита на твърдия материал", Sarieva/Gallery (2021); "Brittle Power", Kunsthal 44 Møen, Дания (2021); "25 години и 5 теми по-късно", Национална художествена галерия, София (2020); "Open Art Files: Notes and footnotes", галерия Капана, Пловдив (2019); „Симптоми на обществото“ Гуангдонг (Гуангжоу) и Жежианг (Жежианг Шенг) Музеи за изкуство, Китай (2017); „С главата надолу: домакинстване на критиката“, Музей за съвременно изкуство, Белград (2016); „Граматика на свободата“, Музей за съвременно изкуство „Гараж“, Москва (2015)'; „Изкуство за промяна“, СГХГ, София (2015); през 2014 „Несъгласие“, ЦСИ „Баня Старинна“, Пловдив (2014); „Икономика и изкуство“, MOCAK, Краков, Полша (2013); през 2012 „Най-добрите времена, най-лошите времена“, 1-во биенале, Киев (2012); „Окото само себе си никога не вижда“, 2-ро биенале, Екатеринбург, Русия (2012); „Глобалното съвремие“, Център за изкуство и медии (ZKM), Карлсруе, Германия (2011).
Авторът е член-основател на ИСИ-София.
Лъчезар Бояджиев е репрезентиран от галерия Sarieva от 2018 г.
За автора
Лъчезар Бояджиев принадлежи към онова първо поколение художници, които полагат основите на съвременната художествена сцена в България през средата на 80-те години. Обучен като историк на изкуството и теоретик, Бояджиев се стреми да създава изкуство, което поставя под въпрос традиционните символи на властта и религията, както и социалните условия в родната си страна по отношение на глобалното развитие и виртуалния свят. Неговият анализ на ситуацията на Балканите като междинна зона или лаканианско "друго" го подтикна да проблематизира понятието за прозрачност в региона в текста си към каталога за третото биенале в Истанбул през 1992 г., което бе първото, в което участват български артисти. Оттогава насетне, работата на Бояджиев е възприела, иронично, критични позиции към историята и социалното разгръщане.
Неговите творби от 90-те години на миналия век се въртят около религиозните символи и вярвания, които художникът деконструира в различни инсталации. "Укрепване на вярата" от 1991 г. например разказва историята за Исус и брат му близнак, като по този начин формира връзки с българските традиции и иконография. В серията рисунки "Философско гробище" от 1992 г. Бояджиев приписва ковчези на различни интелектуалци и създава митични символи за онези, които са повлияли на демократичните, както и на тоталитарните начини на мислене. Бояджиев също често създава утопии от различните системи на вярвания, което - особено след падането на Берлинската стена – кара индивидите да поставят под съмнение тяхната идентичност в търсене на възможно бъдеще. Последното се проявява в фотографския проект, базиран на инсталацията "Столове и символи". Проект за мирно съвместно идентифициране" (1995-2001 г.), серия от единадесет цветни снимки, в които съзвездия от червени и черни столове са разположени в конферентни зали, за да формират кръст, сърп или свастика, като се позовават на медийни струпвания чрез обозначаване посредничеството на идеологията като такава. Някои неотдавнашни произведения се занимават с променящите се градски структури в глобализирания свят, визуализиращи изображения и текст, вписан от художника в културно значими обекти. Тук Бояджиев разглежда идеята за билбордове и друга реклама в общественото пространство като днешни икони, заместители на предишни религиозни убеждения. Навлизането на интернет също така осигурява средство, чрез което художникът критично променя пространствени парадигми: те са лишени от идеологическо или монументално значение, но все пак остават обекти, които отразяват минали, настоящи и лични форми на принадлежност.
- Валтер Зайдл
Галерия
Лъчезар Бояджиев
В отпуска... Симон Боливар от Ню Йорк, 2004.
Фотография
Детайли
- Материал: дигитална графика върху хартия
- Широчина: 60.00 cm Дължина: 80.00 cm Дълбочина: cm
- Описание: 2004 – в развитие
Работата се базира на прост жест на цифрово премахване (и по този начин символично изпращане в отпуска) на човешките фигури от фотографските изображения на безкраен брой обществени паметници от градове по целия свят. Това предполага лично участие в глобализацията ... Чрез изтриването на преобладаващо мъжката фигура на политически лидер, исторически характер, военен командир или царска субект и т.н., предложената идея е да освободи общественото пространство от политическо напрежение дори за кратко и в контекста на произведение на визуалното изкуство. - Препратки и връзки: http://sariev-gallery.com/data/content/u/5/upload/LB_On%20vacation(1).pdf
Лъчезар Бояджиев
Неозаглавен проект с мумии (Поеми въздух и задръж!), 2012.
Инсталация
Детайли
- Материал: 12 надуваеми обекта от винил, подобни на мумии; лица на известни личности
- Размери: Всеки един ок. 200х70х60 см
- Описание: Работата е иронична позиция по отношение на медийната реалност на пост истината и фалшивите новини. Тя третира като „популярни лица за еднократна употреба“ личности, които са герои от миналото или настоящето – "герои", които човек може да надуе и / или да спадне по свое желание (подобно на секс кукла, но с политическа идентичност), може да скрие в килера или да представи публично в различни формации. Лицата на мумиите са: Гагарин, Айнщайн, Колумб, Лорънс Арабски, Молотов, Сталин, Мао, Проектът „Манхатън“ (Ядрената гъба), Етел и Юлиус Розенберг, Стив Джобс и Доби – домашният дух от поредицата „Хари Потър“, чието лице се използва като заместител на лицето на Путин в улични демонстрации в Русия, Украйна и др.
Лъчезар Бояджиев
Ендшпил – добрият, лошият и самотният, 2012.
Обект
Детайли
- Материал: дърво, метал, ламинат
- Размери: маса: 82х180х70 см; шах (отворен): 150х50.5х3.5 см
- Описание: Взимайки идея от работата и интересите на покойния Марсел Дюшан, който е написал книга за крайната фаза на шахматната игра, работата предлага неограничена от времето възможност за игра, която също казва: "няма край на изкуството; винаги ще има някой, който иска да играе и да се наслаждава, да види и да участва".
Лъчезар Бояджиев
Екзистенциално гробище, 1992.
Рисунка
Детайли
- Материал: Цикъл от 3 рисунки върху хартия; молив, темпера и акварел, колаж
- Размери: Всяка 200х140 см
- Описание: В края на бурната 1992 година в живота на автора – пълен с професионален успех и лична драма, художникът създава 3 рисунки на ковчези:
а / ковчег за егото - оформен като английската буква "I" с отделена глава от тялото;
б / ковчег за двама души, които умират в любовта си; и
в / ковчег за Исус - като символичен жест да се освободи от трите основни екзистенциални предмета за всяко човешко същество – себе си, другото и трансцеденталното.
Лъчезар Бояджиев
Колко гвоздеи в устата? Автопортрет с 2 кг, 12.5 см-ви пирони в устата, 1992.
Живопис
Детайли
- Материал: дигитален печат върху хартия
- Широчина: 60.00 cm Дължина: 80.00 cm Дълбочина: cm
- Описание: 1992-1995
Работата "Колко гвоздеи в устата?" започна като вътрешна тревога, изразяваща рисунка с молив върху хартия, направена на терасата пред музея "Албертина" във Виена през лятото на 1992 г. По-късно тя се превърна в "Почит за Гюнтер Юкер ", част от цикъла на почитанията, показан за първи път в" Ориентация ", 4-то биенале в Истанбул, курирано от Рене Блок през 1995 г.