Биография
Станимир Панайотов (1982, Сливен) е понастоящем постдокторант към катедра “Логика, етика и естетика” в Софийски университет, където работи по проекта си Немополитика (2023-2026). Преди това е преподавал философия и културология (Тюмен, 2021-2023), бил е постдокторант в Центъра за академични изследвания в София (2020-2021), и е преподавал различни курсове от областта на хуманитаристиката в Будапеща, Йерусалим, Скопие и София. Най-скорошните му публикации са като съ-съставител на Soul, Body, and Gender in Late Antiquity (Routledge, 2024), Black Metal Rainbows (PM Press, 2023), и като съставител на O-Zone: An Ecology of Objects (Punctum Books, под печат през 2024).
Работи в пресечностите между континенталната и феминистка философия, не-философия, неоплатонизъм и нов/спекулативен реализъм, и е специализирал в тези области в Словенската Академия на науките и изкуствата, Любляна (2013); Института за социални и хуманитарни науки – Скопие (2015); Университета на Линшьопинг (2016); Американски научен център в София (2016/17); Университета Кингстън, Лондон (2017); Университета на Утрехт (2018). Съорганизатор и съдиректор на София куиър форум (София, 2012-2021), както и на Лятното училище по сексуалности, култури и политики (Скопие/Белград, 2012-2017). Има редакторски и издателски опит с издателските проекти на Анарес и Колектив за обществени интервенции (София, 2012-2017). Член на ред. съвет на Oraxiom: A Journal of Non-Philosophy; бил е отговорен редактор на Identities: Journal for Politics, Gender and Culture (2017-2021). Пише за съвременно изкуство (Боряна Росса, Олег Мавроматти, УЛТРАФУТУРО, Иво Димчев, Красимир Терзиев, Данте Буу, Велимир Жерновски, Елизабет фон Самсонов), индустриъл и блек/слъдж метъл музика.