Нет Арт в България. Първото десетилетие

от Рене Беекман

„Това не е краят на процеса, нито началото му, а стъпка към дългосрочна стратегия за изграждане на самодостатъчна местна сцена в изключително недружелюбна среда с пълна липса на инфраструктура, пазар и политики в областта на съвременното изкуство и културата в България.” [1]

След въвеждането на мерки за овладяване на епидемията от Covid-19 през 2020 г., когато галерии, музеи, театри и кина бяха принудени да стоят затворени месеци наред, проектите на художниците бяха отменени и доходите им започнаха да пресъхват. В следващите месеци стотици български художници, насърчавани чрез финансиране от местната и националната власт, започнаха да създават изкуство, предназначено за показване и разпространение онлайн, често за първи път в живота си.

За да разберем колко от тези произведения ще бъдат достъпни след 10, 15 или 20 години, е достатъчно да разгледаме нет арт [2] изкуството, създадено в България в края на 90-те години и началото на 21 век. Горният цитат от каталога на M.A.P. case study 02 най-вероятно е звучал амбициозно през 2002 г. Ако разгледаме обаче днес - само две десетилетия по-късно, какво е останало от първото десетилетие на нет арта в България, трябва да заключим, че промяната е потискащо малка.

От всички произведения, създадени през десетилетието, което разглеждаме тук, днес само едно е публично достъпно. Друго произведение е в архивите на художника и е достъпно, докато още няколко други съществуват като изходен код в архивите на художниците, но не могат да бъдат пресъздадени днес поради технологични ограничения. Оригиналните файлове на много от останалите произведения трябва да се считат за изгубени завинаги. Голяма част от документацията на тези произведения, ако такава е била правена по това време, е с подобна съдба. Проектите и творбите от този период са се превърнали във фолклор по думите на Красимир Терзиев [3] : историите се предават само от уста на уста. Този текст не е предназначен да бъде изчерпателен и сигурно има пропуски. Целта е да предложи една първа инвентаризация, която, да се надяваме, да доведе до по-пълно изследване и възстановяване на поне някои от тези произведения.

Началото

През ноември 1997 г. група български художници пътуват с автобус от Десау в бившата Източна Германия за София. В дните преди това групата е участвала във фестивала OSTranenie 97, където един от художниците в групата, Петко Дурмана, е представил творбата си Metabolizer.

Петко Дурмана

Metabolizer, 1997.

Дигитално изкуство

Детайли

  • Фотограф: Петко Дурмана

  • Собственост на: Петко Дурмана
  • Описание: Статус: Творбата в момента не е публично достъпна. Изходният код е в архива на автора, но има зависимости от наследен софтуер (Cosmo VRML player), който не се поддържа от съвременните операционни системи.

Първоначално Metabolizer е замислена като интерактивна инсталация за много потребители. Предвидена е да бъде прожектирана на голям екран, придружена от мащабен скулптурен елемент и саундтрак, записан в зала за културизъм. Скулптурните елементи никога не виждат бял свят поради финансови ограничения. В същото време техническите ограничения - единствената технология, достъпна за авторите по това време за създаване на интерактивност за много потребители наведнъж, е била уеб-базирана - превръщат Metabolizer по-скоро случайно, отколкото по първоначална идея, в първото българско нет арт произведение на изкуството.

Metabolizer се състои от изображение на тялото на художника, което участниците могат да манипулират чрез инжектиране на хормони, лекарства, протеини, витамини и други вещества. Множество зрители виждат едно и също изображение, но и действията на другите зрители. Те могат да говорят помежду си чрез вградена чат програма, така че да координират манипулациите си (или да им противодействат).

Българката Илияна Недкова, кураторка, която по това време работи във „Фондацията за изкуство и креативни технологии“ (FACT) в Ливърпул, пише за творбата в каталога на Ostranenie 97: „Metabolizer напомня за визията на Стеларк за тялото като гостоприемник на множество нови технологии и неговия начин да деконструира западната метафизика за собственото аз и за интернет като въздействащи физически върху човешкото тяло, а не просто като инструмент за предаване на информация." [4]

Творбата носи послания и на фона на тогавашна България - общество в преход и бивши структури на режима, използващи мускулести момчета от местните спортни училища, за да си подсигурят властови позиции и пари.

Киберплетене

По време на фестивала Ostranenie 97 Нина Чегледи инициира събитието Cyberknitting („Киберплетене“). Чегледи е канадска художничка, кураторка и писателка, чиято работа фокусира върху международното сътрудничество в областта на изкуството, науката и технологиите. Изкуствоведката Кейти Дийпуел описва събитието „Киберплетене“ в статия, публикувана в международното феминистко художествено списание n.paradoxa по-късно същата година: „Киберплетенето (за мъже и жени) е опит за надграждане върху сближаването и/или несъответствието на:

  • 1. Плетенето: като древна дейност, практикувана обикновено от жени, а напоследък и от мъже (основно значение на термина: тъкане/  плетене на една кука / кука / възел / преплитане / сплитане / пришиване на прежда в плат, с игли)
  • 2. Киберплетене: като съвременна обща дейност в интернет, обикновено практикувана от мъже, а напоследък и от жени (метафорично значение на термина: да се съберат заедно и да се сближат, да изтъкат история)." [5]

Сред участниците в събитието са Инке Арнс, Нина Чегледи, Калин Дан, Кейти Дийпуел, Тапио Макела, Еди Мука, Илияна Недкова и Ерика Пастор. В своите презентации участниците разглеждат новите начини за създаване на контакти, станали достъпни за широката публика чрез разпространението на интернет само няколко години по-рано, през призмата на плетенето с всичките му социални и полови измерения.

В презентация си Илияна Недкова твърди, че киберплетенето може да се разглежда като „различна метафора за ‚информационната супермагистрала‘, която набляга на взаимоотношенията и връзките между хората, а не на технологичното развитие.“ [6]

Вдъхновен от презентациите и дискусията в Ostranenie, разговорът в автобуса на връщане към София се насочва към необходимостта от медийна арт организация в България, ръководена от творци. Година по-късно този разговор ще доведе до появата на Интерспейс, който играе водеща роля в създаването и представянето на медийно изкуство в България през следващото десетилетие.

Виртуални революции: Революцията на двойниците

През пролетта и лятото на 1998 г. се провежда поредица от четири семинара за медийно изкуство в Центъра за изкуства „Сорос“ (ЦИС, София), V2_ (Ротердам, Холандия), Polar Circuit 2 (Торнио, Финландия) и Revolting (Манчестър, Великобритания). Семинарите са част от по-голям проект, започнал с фестивала за видео и електронно изкуство Video Positive 97: Escape Gravity във FACT в Ливърпул и завършил с издаването на компактдиск, озаглавен VR: ACT and READ [7] през 1998 г.

Към момента на писане на този текст се полагат усилия да се направи съдържанието на този компактдиск достъпно като онлайн архив.

Проектът „Виртуални революции“ отразява „скорошните трансформации в Източна и Централна Европа и промяната на нашите възприятия за Изток/Запад през 90-те години на миналия век“ [8] и е иницииран и куриран от Илияна Недкова, заедно с кураторките Маре Трала и Нина Чегледи.

Един от четирите семинара „Виртуални революции“ се провежда във V2_Lab в Ротердам в края на юни и началото на юли 1998 г. Темата на семинара е Doppelgaenger Revolution (Революция на двойниците) и поставя под въпрос личните идентичности във виртуалната среда. [9] Сред участниците е и българската художничка Димитрина Севова, която създава и представя първата си нет арт творба по време на работилницата.

Тази творба, второто българско нет арт произведение и първото на българска художничка, е загубено. Изглежда не съществува и никаква документация за него.

Военно време

До март 1999 г. войната в Косово довежда до продължителна кампания от въздушни бомбардировки срещу Съюз на република Югославия от страна на НАТО. Мрежи и онлайн бюлетини като Syndicate и Nettime, които служат за обмен на идеи и комуникация между медийни художници в началото и средата на 90-те години, се превръщат в спасителна линия, използвана за споделяне на случващото се „на терен“, за емоционално свързване и споделяне на надежда за по-мирно бъдеще.

Българският художник Лъчезар Бояджиев работи в ателието си в София, само на няколко часа път от мястото, където падат бомбите. Докато прекарва по-голямата част от времето си пред компютъра, той получава имейли от приятели и колеги от двете страни на конфликта. Потресен от прочетеното, Бояджиев създава серия от 53 дигитално изменени автопортрета като използва наличните във PhotoShop филтри за манипулиране на изображения, опитвайки се да ги напасне към настроението си по това време. [10]

Лъчезар Бояджиев

Eface, 1999.

Дигитално изкуство

Детайли

  • Фотограф: Лъчезар Бояджиев

  • Собственост на: Лъчезар Бояджиев
  • Описание: Статус: В архивите на автора.

Няколко от тези изображения са изпратени по имейл до приятелите му като начин да сподели чувствата си. Според Бояджиев този процес се състои от множество преводи между реалния свят и виртуалното, и може да се разглежда като „замърсяване между физическата и виртуалната реалности”. [11]

Проектиране на бъдещата държава Балкания

През ноември 1999 г. холандският медиен теоретик Геерт Ловинк организира TEMP, временна медийна лаборатория, която се състои от семинари, дебати, конференция и презентации в музея за съвременно изкуство „Киасма” в Хелзинки, Финландия. По думите на Ловинк, TEMP е „производствена база, която позволява на групи, мрежи и хора, работещи в пресечната точка между новите медийни изкуства и социални, политически и икономически теми, да обсъждат, развиват и реализират своите проекти“. [12]

Работилницата TEMP събира във физическото пространство група творци от виртуална мрежа, обединени около обща тема. Групата работи заедно, прави редовни публични презентации и поддържа уеб списание, в което експериментира с различни изразни форми, включително и форми на участие.

Третият семинар от тази серия включва група творци от балканските страни, които също участват в мрежата на Syndicate и са абонирани за известията им. Syndicate се управлява от V2_East и включва „хора и институции, занимаващи се с медийна култура и медийно изкуство в Европа, които искат да създават контакти и инфраструктура за проекти и сътрудничество“. [13]

Темата на семинара TEMP в „Киасма” е „Проектиране на бъдещата държава Балкания“. Войната в бивша Югославия и Косово през предишните години предизвиква участващите творци да преосмислят изкуството във въображаема бъдеща балканска държава и „проучват какво би било необходимо, за да се направи синтез на противоречиви исторически възгледи и сблъскващи се самоличности." [14] Български участници в семинара са Анна Бочева, Лъчезар Бояджиев и Димитрина Севова. Въпреки че целта на семинарите е обмен на идеи, а не създаването на нови произведения на изкуството, музикантката Анна Бочева, занимаваща се с електронна и ембиънт музика, си сътрудничи с хърватския художник Дарко Фриц за създаването на флаш анимация.

Дарко Фриц, Анна Бочева

Флаш анимация, създадена за концепцията на сайта на Балкания, 1999.

Дигитално изкуство

Детайли

  • Фотограф: Дарко Фриц, Анна Бочева

  • Собственост на: Дарко Фриц, Анна Бочева
  • Описание: Концепция: Дарко Фриц
    Звук: Анна Бочева
    Програмиране: Ведран Гулин Гу
    Година: 1999
    Статус: Състоянието на изходния код е неизвестно. Флаш анимацията е публично достъпна, но вече не може да се възпроизвежда на съвременни операционни системи.

Анимацията се състои от изображение на Далай Лама, променящо се в бърза последователност между нормалната и огледалната версия на изображението, насложено със слоеве текст, които влизат и излизат от кадър. Думите „бъдеще“ и „минало“ се движат отляво надясно и обратно по екрана, оставяйки за кратко думата „живот“ на екран тама, където „бъдеще“ и „минало“ се пресичат. Междувременно изречението „ich bin ein balkanier“, вариация на известната фраза от берлинската реч на Джон Ф. Кенеди от 1963 г., многократно изскача на екрана от задния план. Саундтракът, създаден от Бочева, съдържа микс от звуци, наподобяващи племенни песнопения и танци, които надграждат наситеността на преживяването.

Истински пространства в мрежата

Между 1998 г. и 2006 г. Центърът за дигитална култура „Фурнос“ организира ежегоден фестивал наречен Международен фестивал на изкуството и технологиите medi@terra. През 2000 г. една от представените творби е „Шизоидна архитектура”. Показана на настолен компютър в стая, творбата представя онлайн виртуален свят от всекидневните и други лични пространства на участващите творци. С местене на мишката посетителите могат да изследват пространството и да щракват върху различни места и обекти и да преминават от едно пространство в друго, създавайки връзки между стаите.

Красимир Терзиев, Петко Дурмана, Николай Чакъров и Мария Берова

Шизоидна архитектура, 2000.

Дигитално изкуство

Детайли


  • Описание: Статус: Състоянието на изходния код е неизвестно. Работата е създадена с технология, която не се поддържа от съвременните операционни системи.

Концепцията на Красимир Терзиев, съосновател и един от водещите членове на Интерспейс по това време, е дълбоко свързана с преживяването в интернет през онези ранни години. Да прекарваш дните си в собствената си стая пред компютъра и същевременно да си свързан и да посещаваш други места по света. Да имаш натрапчивото усещане, че тези виртуални локации са реално съществуващи, когато сайт от съседна държава се зарежда по-бързо от друг такъв от другия край на света

„Шизоидна архитектура” използва фотографски панорами, превърнати в пространства за виртуална реалност с помощта на QuickTimeVR. Apple се отказа от QuickTimeVR и преустанови поддръжката за този файлов формат през 2019 г.

„Шизоидна архитектура” е един от проектите, които Красимир Терзиев представя по време на фестивала net.congestion в Амстердам през октомври 2000 г. [15]  Net.congestion е тридневен фестивал, посветен на новите форми на таргетирано излъчване чрез и благодарение на интернет, също наречено и стрийминг медии. След представянето си в Амстердам, Терзиев пътува до Монреал на среща с фондация „Даниел Ланглуа“. Среща, която ще доведе до изследването M.A.P. case study 02 през 2001и 2002 г.

Среща на сляпо

Едно от местата на фестивала medi@terra през 2000 г. е „Фабриката“ в атинската школа за изящни изкуства. Това е мястото на премиерата на още едно българско нет арт произведение от същата година. Работата е сътрудничество между шест художнички, съвместно с кураторка. Заглавието blinddata.net е заигравка с британското телевизионно шоу Blind Date (среща на сляпо). Това също е и онлайн адреса, където творбата може да бъде разгледана.

Ваня Вълкова

Cyber_refresh, 2001.

Дигитално изкуство

Детайли

  • Фотограф: Ваня Вълкова

  • Собственост на: Ваня Вълкова
  • Описание: Част от проекта Blinddata.net.
    Участващи автори: Мария Берова, Анна Бочева, Антоанета Иванова, Димитрина Севова, Зорница София и Ваня Вълкова
    Статус: Произведенията на Севова е публично достъпно онлайн днес. А това на Вълкова е в архива на авторката. Останалите произведения трябва да се считат за загубени.

В презентация по време на семинара „Куриране на нови медии BALTIC семинар“ през май следващата година, кураторката на проекта Илияна Недкова разказва за началото на проекта по следния начин: „Българската култура от 90-те се представя като движена и управлявана от жени художници и практици. Жените доминират в кураторската мрежа от художници и продуценти. Творческите технологии са признати като елегантно занимание, което с готовност приветства изблици на интимност и хумор или неотложност и непосредственост. Не е просто любов към експериментирането. Има жажда за технологии за срещи на сляпо. Този възход на мрежовото общество от жени ме накара да курирам дистанционно първото си онлайн шоу само за жени. В търсене на шеметна романтика или сляпа любов, шест жени творци от челните редици на поколението dot-bg се събраха, за да разкажат собствените си истории за слепи данни на blinddata.net [...] Това са истории за единиците и нулите на дигиталната романтика. Всяко рандеву с господин Компютър изследва  новия техно-език, използван за авторство в интернет среда“. [16] Творците, участвали в проекта са Мария Берова, Анна Бочева, Антоанета Иванова, Димитрина Севова, Зорница София и Ваня Вълкова.

Димитрина Севова

Собствена стая, 2001.

Дигитално изкуство

Детайли


  • Описание: Част от проекта Blinddata.net.
    Участващи автори: Мария Берова, Анна Бочева, Антоанета Иванова, Димитрина Севова, Зорница София и Ваня Вълкова
    Статус: Произведенията на Севова е публично достъпно онлайн днес. А това на Вълкова е в архива на авторката. Останалите произведения трябва да се считат за загубени.

От творбите, включени в blinddata.net, само тази на Димитрина Севова, озаглавена „Собствена стая“, оцелява и в момента е публично достъпна онлайн. [17] За „Собствена стая” Севова работи съвместно с швейцарско-българския журналист Ален Кеси. Работата черпи вдъхновение от есето на Вирджиния Улф със същото заглавие, както и от дизайна и стила на американското списание Nerve.com. Присвоявайки оформлението на Nerve, Севова и Кеси разказват истории за художничка и нейните опити да балансира личния и професионалния си живот, между спалнята, кухнята и собствено пространство в мрежата.

Кули

В края на 2001 г., вдъхновен от атентатите на 11 септември и последвалият ги дискурс, българският художник Петко Дурмана създава втората си нет арт творба, озаглавена Tower Chat.

Петко Дурмана

Tower Chat, 2001.

Дигитално изкуство

Детайли

  • Фотограф: Петко Дурмана

  • Собственост на: Петко Дурмана
  • Описание: Статус: Работата вече не е публично достъпна. Изходният код е в архива на автора, но има зависимости от наследен софтуер, който не работи на съвременни операционни системи.

Подобно на Metabolizer, Tower Chat е интерактивна  среда с множество потребители. На началната страница на Tower Chat Дурмана описва проекта като „базиран на много проста идея; говорене помежду си, обмен на думи и идеи, хората изграждат или разрушават нещо. В конкретния случай това е 3D кула и може да се направи аналогия с библейската легенда за Вавилонската кула, която хората се опитали да построят и да достигнат до Бог или по-скоро до съвършенството, което Той символизира. Някои специално подбрани думи, използвани в прозореца на чата, изграждат или разрушават тази кула. Тази кула може да бъде безкрайно висока или никога да не бъде построена“.

Сървърът наблюдава чата между потребителите спрямо предварително зададен речник от думи, които имат положителна или отрицателна конотация. Използването на отрицателни думи в чата разрушават кулата във визуализацията на сайта, докато положителните думи я реконструират.

M.A.P. Case study

Проектът M.A.P. case study се ражда от срещата на Красимир Терзиев с фондация „Даниел Ланглуа“ през есента на 2000 г. Проектът се ръководи от Интерспейс и продължава между 2001 и 2002 г.

През тази една година на десет български творци е поръчано да създадат нови медийни произведения. В проекта участват Мария Берова, Николай Чакъров, Петко Дурмана, Даниела Костова, Иван Мудов, Боряна Пандова, Андрония Попова, Петър Райчев, Зорница София и Красимир Терзиев.

M.A.P. case study включва три нет базирани творби: Ловец на градски животни на Мария Берова, SMS История на Николай Чакъров, и Life, Art, Traveling, etc  на Петко Дурмана.

Изкуствоведката Диана Попова описва „Ловец на градски животни“ в каталога на M.A.P. case study по следния начин: „Уеб проекта на Мария Берова показва паралелния живот на града. В „Ловец на градски животни“ рекламите енергично анонсират „Те са силни и смели“ – фраза, сякаш изваден от съботен екшън филм по телевизията. В същото време кадрите показват паникьосаните обекти на рекламата: рошаво куче бягащо с подвита опашка, за да се скрие; ужасена котка, която се отдалечава на пръсти. Постоянният и неразрешим проблем на града - бездомните животни - възпламенява от време на време обществото, разделя него и властите на лагери „за“ и „против.“ И така нататък и така нататък...“ [18]

Николай Чакъров

SMS Story, 2002.

Дигитално изкуство

Детайли

  • Фотограф: Николай Чакъров

  • Собственост на: Николай Чакъров
  • Описание: Статус: Работата вече не е публично достъпна. Състоянието на изходния код е неизвестно.

„SMS История“ на Николай Чакъров се състои от уеб-базиран интерфейс и бекенд, който изпраща SMS съобщения. Началната страница на творбата съдържа следното описание: „Първият SMS, който се изпраща на участниците в проекта, е изречението „Имало едно време“. За да разберат как продължава историята, участниците избират един от няколко възможни варианта, показани в долната част на екрана“.

Life, Art, Traveling, etc  е серия от видео интервюта проведени от Петко Дурмана с местни медийни творци по време на пътуванията му в Обединеното кралство. Творбата е представена като стрийминг уеб страница, както и като видео инсталация.

Институт за съвременно изкуство Лондон

В началото на 2000 г. Институтът за съвременно изкуство (ИСИ) в Лондон има Център за нови медии, състоящ се от малка стая между библиотеката и кафенето, където са сложени няколко работни станции, използвани за показване на произведения на медийното изкуство. Петко Дурмана, който  е във Обединеното кралство в началото на 2002 г., прави презентация за Интерспейс и техните проекти в Хъдърсфийлд. На тази презентация той се среща с един от кураторите на ИСИ, който го кани дв Центъра за нови медии. Единствената свободна дата е през август същата година.

И така, на 17 август 2002 г. в Центъра за нови медии на ИСИ в Лондон се открива изложба с творби на художници и инженери, членове на Интерспейс. Изложбата включва „Life, Art, Traveling, etc.“ на Петко Дурмана, показан като онлайн стрийминг проект, „Unconscious“ на Николай Чакъров и „Webolution“ на Мария Берова.

„Unconscious“ е уеб-базиран проект, който оспорва представите за съзнателните и несъзнателните избори.

„Webolution“е уеб-базиран проект, който ни представя Температурното създание, изкуствена форма на живот, използваща клетъчни алгоритми, захранвани от прогнозите за времето. Еволюцията на Температурното същество зависи от прогнозите за температурата.

Александър Миланов, Еленко Еленков и Иван Гинев

Daily Stats, 2002.

Дигитално изкуство

Детайли


  • Описание: Статус: Работата вече не е публично достъпна онлайн. Състоянието на изходния код е неизвестно.

В изложбата е включен и проект на Александър Миланов, Еленко Еленков и Иван Гинев Dailystats. Dailystats е социална мрежа, позволяваща на регистрирани потребители да публикуват кратки актуализации или статуси, наподобяващи и предшестващи Twitter с почти пет години.

Кой е този град

Между 2003 и 2007 г. Центърът за академични изследвания София (ЦАИ) и Институтът за съвременно изкуство-София провеждат „Визуален семинар“ – поредица от четири семинара, всеки от които се състои от две студентски програми. Фокусът на семинарите е изследването на променящата се връзка между визуална култура, изкуство и социален живот, където визуализацията се е превърнала в доминиращ визуален код.

Визуален семинар 2 през 2003 г. има за тема „Око за бледия град“, а един от стипендиантите е Красимир Терзиев. Проектът на Терзиев за „Визуален семинар 2“ е озаглавен „Извинете, кой е този град?“ и се фокусира върху разпадането на обществените градски пространства в София петнайсет години след рухването на комунистическия режим. Проектът е от три части - изложба в АТА център, в която са показани две двуканални видео инсталации и поредица от фотографии; видео кампания от 30-секундни клипове, които са показани на видео-билборд в софийското метро; и онлайн проект в cityscales.net.

Красимир Терзиев

Извинете, кой е този град?, 2004.

Дигитално изкуство

Детайли

  • Фотограф: Красимир Терзиев

  • Собственост на: Красимир Терзиев
  • Описание: Статус: Работата вече не е публично достъпна. Частичен изходен код в архива на художника. Проектът зависи от технологии, които вече не се поддържат от съвременните операционни системи.

При отваряне на сайта на „Извинете, кой е този град?“ посетителят виждат черно-бяла карта на София, разделена на квадрати. Всеки квадрат се състои от анимирано gif изображение с думи, изскачащи от картата като част от анимациите. Щракването върху квадрат отваря видео, слайдшоу или QTVR среда.

Част от проекта е колекция от 100 снимки на изоставени коли по софийските улици със заглавие „100 точки в полза на изкуството в градското пространство“. За тези снимки Терзиев каза: „Колите са обекти, изпълнени с микроистории (съдържащи доказателства за собственици, времеви период, географско местоположение, текущо състояние на обществото). Те са фиксирани трайно на местата си и така оформят лицето на градските улици. За да легитимирам присъствието им и да успокоя загрижената рационална половина от моя интелект, изискваща обяснение на всяка цена, разпознах в тях произведения на изкуството в публичното пространство (хибрид между паркова скулптура и гигантски дългосрочен колективен хепънинг).“ [19]

QTVR панорамите в „Извинете, кой е този град?” са фотоколажи със заглавие „Градът на кучетата“, които Терзиев описва като: „поредица от фотомонтажи с мутирали същества (наследници на уличните кучета) като единствен елемент, обединяващ всички зони и различни пространства в града. Фотомонтажите са 360-градусови фотографски панорами от центъра на града (парка пред НДК) и покрайнините на града (ж.к. Толстой и ж.к. Дружба) или колажи от туристически забележителности, всички обитавани от гигантски кучета (височината им варира от метър и 80 см. до височина на сграда от 10-15 етажа). Тези обитатели са признаци на отмъщението на природата (ирационалното) над културата (разума) и събуждат всички страхове, породени от чувството за вина за забравеното равновесие, от егоцентризма и комфорта на консуматорското съществуване.“ [20]

Рецесия

До 2004 г. Петко Дурмана доразвива идеите си от Metabolizer и Tower Chat в нова творба, озаглавена Out of Recession (SocioScan).

Петко Дурмана

Out of Recession (SocioScan), 2004.

Дигитално изкуство

Детайли

  • Фотограф: Петко Дурмана

  • Собственост на: Петко Дурмана
  • Описание: Статус: Работата вече не е публично достъпна. Изходният код е в архива на художника, но има зависимости от наследен софтуер, който вече не работи на съвременни операционни системи.

В Out of Recession Дурмана „изследва ерозията на емоционалната комуникация в реалния живот и нейното повторно установяване във виртуалната среда на интернет“. [21] Out of Recession се състои от уеб интерфейс и модифициран IRC сървър. Сървърът анализира чата в реално време. Според описанието на Дурмана този анализ е подобен на тест за социопатични разстройства. Думи от чата, маркирани от софтуер за анализ като типични за социопатичен или нормален разговор, се показват с помощта на визуализация на дървовидна карта и се прожектират на голям екран. „Проектът SocioScan сканира и картографира интелекта, емоциите, нормалността и/или социопатията на ‚глобалния мозък‘“. [22]

Краят на една епоха

От началото на 2000-те години настъпват няколко промени, които дълбоко повлияват върху света на изкуството в България. В международен план фокусът, а с него и финансирането за нови работи на изкуството, се измества от темите за посткомунизма, колапса на режимите в Източна Европа и изследванията на връзките между Изток и Запад. В България „самодостатъчната местна сцена” изглежда все по по-отдалечена от всякога. Международното финансиране, което е прекратено в навечерието на присъединяването на България към ЕС през 2007 г., не е заменено с местни източници.

Някои художниците като Лъчезар Бояджиев, Красимир Терзиев и Петко Дурмана до този момент са успели да се утвърдят, но голяма част от жените творци ги очаква друга съдба. Анна Бочева се фокусира върху музикалната си кариера и днес е утвърдена музикантка и диджейка. Зорница София става успешна кино-режисьорка. Други изцяло напускат света на изкуството като забележително изключение е Димитрина Севова, която се мести в Швейцария, където работи като независима художничка, кураторка и изследователка.

Следващото българско нет арт произведение, „Свой/Чужд“ на Олег Мавромати, ще се появи чак шест години по-късно при напълно различни обстоятелства.


[1] Интерспейс, Каталог на M.A.P. case study 02, 2002 г., стр. 1
[2] В книгата си Nettitudes, Джосефин Босма определя нет арта като “изкуство, базирано в или на интернет култури“. Bosma, Josephine, Nettitudes, 2011 г., стр 24
[3] В личен разговор с автора, септември 2021
[4] Недкова, Илияна, Каталог Ostranenie, 1997 г., стр. 146
[5] Deepwell, Katy, Събитие Cyberknitting  по време на Ostranenie, n.paradoxa, брой 5, 1997 г., https://www.ktpress.co.uk/pdf/nparadoxaissue5_katy-deepwell_12-16.pdf
[6] Deepwell, 1997 г.
[7] Недкова, Илияна, JUST RELEASED: NEW PUBLICATION - VIRTUAL REVOLUTIONS: ACT and READ // ACOUSTIC.SPACE, 2000 г, 3, http://acoustic.space.re-lab.net/vr-cdrom.php
[8] Недкова, Илияна, каталог Video Positive 97: Escaping Gravity, 1997 г., стр. 33
[9] Съобщение, изпратено от Андреас Броекман до абонираните за бюлетина на Nettime на 27 юни 1998 г., https://nettime.org/Lists-Archives/syndicate-9806/msg00064.html
[10] Бояджиев, Лъчезар,, E-FACE 2000 документация от проекта, 2000 г.
[11] Бояджиев, 2000 г.
[12] Имейл обявление от Геерт Ловинк  в бюлетина на Nettime, https://www.nettime.org/Lists-Archives/nettime-l-9909/msg00057.html
[13] Arns I., Broeckmann A, DEEP EUROPE: THE 1996-97 EDITION, https://v2.nl/archive/articles/deep-europe-the-1996-97-edition
[14] Ловинк, Геерт, 1997 г.
[15] Програма Net.congestion, 2001 г., https://web.archive.org/web/20010119113900/http://net.congestion.org/programme.html#presentations
[16] Недкова, Илияна, Consolations for Curatorial Inadequacies, 2001, https://iliyananedkova.wordpress.com/talks/
[17] Музей code flow - blind dating technology, http://www.code-flow.net/museum/blind_dating_technology.html
[18] Попова, Диана, MAP - Case Study 02 в каталога на изследването MAP - Case Study 02, 2002 г.
[19] Терзиев, Красимир, „Извинете, кой е този град?”, Визуален семинар / Програма за постоянни стипендианти 2, 2002, стр. 13
[20] Терзиев, 2002 г.
[21] Дурмана, Петко, Out of Recession, 2004 г., https://sites.google.com/site/dourmana/projects/out-of-recession-socioscan
[22] Дурмана, 2004 г.