Радостин Седевчев

Биография

Радостин Седевчев е роден в Перник през 1988 г. Живее и работи в София. Придобива образователно-научна степен доктор в НХА (2018); Завършва образователната програма за млади художници „Близки срещи – визуални диалози school4artists“ на ИСИ–София, (2017); образователно-квалификационна степен магистър (2014) и бакалавър (2012) специалност „Стенопис” в НХА; Специализира в Университета за изящни изкуства (HfBK), Дрезден, Германия (2017) и Университета Glyndwr, Уелс, Великобритания (2011).

Самостоятелни изложби

“Присъстващо отсъствие” (2018) с куратор Яра Бубнова, галерия ИСИ-София;
„Непредсказуемо минало” (2017) с куратор Владия Михайлова, галерия “Васка Емануилова”.

През 2018 г. е номиниран за наградата за съвременно изкуство БАЗА.

Сред участията му в групови изложби са: БАЗА 2018, СГХГ, куратор Даниела Радева (2018); “Разместване на пластовете”, СГХГ, с куратор Владия Михайлова (2017); School4artists, галерия ИСИ-София; (2017); “Изображението вече не е налично”, галерия Credo Bonum, София, с куратор Весела Ножарова (2017; Mixed pickles, галерия HfBK, Дрезден, Германия, с куратор Сузане Грейнке (2017); София куиър форум 2015, галерия “Академия”, София, с куратор Владия Михайлова.


За автора

Обект на голяма част от артистичните ми търсения е паметта, но не като проста документация или фактическо изследване на събития или ситуации, а по-скоро менталността на този феномен. Компресията и декомпресията на спомените, грешките и непоследователностите в тях, както и начинът по който хората ги архивират.
Проектите ми са базирани върху намерени обекти, документи, фотография и различни видове “спусъци”, които могат да бъдат интерпретирани по различни начини без необходимостта от истиннен или документален подход. В повечето случаи моят поглед към спомените е субективен и емоционален. Текстът също играе голяма роля в работите ми. Използвам го като ready-made най-често под формата на цитати, фрагменти или епиграфи.
- Радостин Седевчев


Галерия

Радостин Седевчев

“...когато ти си нож, с който ровя в себе си”, 2018.

Инсталация

Детайли

  • Фотограф: Радостин Седевчев
  • Материал: Писма, хартия, химикал, пощенски марки, картички, рафт, плексиглас, дигитален печат, хартия, празни пощенски пликове
  • Размери: Вариращи размери

  • Описание: “Лесната възможност да се пишат писма трябва да е донесла – погледнато само теоретично – огромна разруха в душите на хората по света. Та това е общуване с привидения, и то не само с привидението на получателя, но и със собственото привидение, което се оформя от ръката на пишещия или пък в поредица от писма, където едното писмо затвърдява другото и може да се позовава на него като на свидетел. На кого ли е хрумнало, че хората можели да общуват чрез писма!”
    Из писма¬ на Франц Кафка до Милена Йесенска
    (Прага, края на март 1922)

Радостин Седевчев

85, 2015.

Рисунка

Детайли

  • Фотограф: Радостин Седевчев
  • Материал: Молив, хартия, ПВЦ плоскост
  • Широчина: 0.00 mm    Дължина: mm    Дълбочина: mm   
  • Размери: Вариращи размери

  • Описание: “Миговете следват един след друг: нищо не им придава илюзията за някакво съдържание, нито привидността за някакво значение. Те отлитат, но техният полет не е наш полет; ние просто го наблюдаваме, пленници на безсмислено възприятие.”

    Емил Чоран


    Захвърлен списък с имена на сексуални партньори. Всички те оставили своята следа, рисуват портрет на съставителя... аз, от своя страна изобразявам тях. Всеки е въплътен в името, с което е запомнен, и всеки портрет е декомпресия на оставената следа. Декомпресията в случая е акт на синтетично разгръщане на спомена, водено от субективност, фантазия и обсеся, без каквато и да било претенция за документалност или истинност.
    Едни лишени от значение спомени, отворени за нов прочит и повторна забрава.
  • Авторски права: Радостин Седевчев

Радостин Седевчев

Присъстващо отсъствие, 2018.

Видео Инсталация

Детайли

  • Фотограф: Радостин Седевчев
  • Материал: Видео, задно осветени екрани
  • Размери: Вариращи размери

  • Описание: В новия си проект „Присъстващо отсъствие“ Радостин Седевчев прави зрителите си свидетели на един вид постоянни, но рядко наблюдавани събития, които наистина заслужават определението „кръговрат на живота“. В едно изоставено гробище авторът използва камери за наблюдение, активирани от движение, за да фиксира живота нощем, към което добавя своята/човешка гледна точка през деня.

    Изоставеното, сякаш ненужно за хората, има смисъл и полза в природата, за животните, за едно семейство язовци, приели мястото като естествен хабитат. Монтираните постоянно за дълги месеци камери фиксират онова, което човешки се определя като постоянно, спокойно, дори идилично – смяната на сезоните, развитието и вегетирането, цъфтежа и покоя. Но едновременно в обектива им попадат и множество всекидневни или всекинощни, обикновени разнообразни активности на насекоми и птици, на диви животинки, преплетените взаимоотношения между видовете и индивидуалностите сред тях.

    Композиционно видеоинсталацията „Присъстващо отсъствие“ на Радостин Седевчев се стреми да задържи внимание до постигане на сродяване с гледките и ефекта на „потапяне“ в толкова дълго пренебрегваното от нас природно всекидневие. В основата й е все по-популярната концепция на slow time – бавното време, необходимо за осмислянето и изживяването, способни да предотвратят грешки, ненужна намеса и агресия.

    В работата си авторът не претендира да бъде екоактивист. Но днес, когато проблемите на екологията са едва ли не най-големите, пред които е изправено човечеството, „Присъстващо отсъствие“ се възприема като екологичен призив за респект и контакт.

    Радостин Седевчев отново доказва своята принадлежност към тази прекрасна разновидност художници, чиито работи са изградени върху изследване и които имат способност да превърнат самата му процесуалност в художествено произведение. Той притежава особена чуствителност към времето в различните му проявления – и към измерваемото, историческо такова, и към самото му осъществяване. Вече станал известен като „възстановител“ на човешките спомени и на изживяното, но забравено минало, сега художникът приканва зрителите си да станат поне за малко свидетели и така и участници на естественността на течението му. Популярният цитат на великия физик Джон Уилър, автор на определението „черна дупка“: „Наблюдателите са необходими, за да придобие Вселената своето съществуване“, е валиден и за изкуството.

    Куратор Яра Бубнова

Радостин Седевчев

В любовта не съществуват равнобедрени триъгълници, 2018.

Инсталация

Детайли

  • Фотограф: Радостин Седевчев
  • Материал: Дневник, хартия, цветни моливи, химикал, дърво
  • Размери: Рисунка: 130х100 см, Дневник: 17х12x3 см

  • Описание: Орхидея е на деветнадесет, живее в София и е влюбена в Наско, но също така обича и Трайчо, и съвсем естествено любовта й към двамата не е разпределена поравно. Проектът изследва този любовен триъгълник и неговата променливост спрямо различни ситуации и настроения, отразени в дневника на момичето, написан през 1971 г. Това е динамична година за Орхидея, през това време тя среща и много други обожатели, завършва училище и започва работа. Въпреки това от 365-те вписвания в дневника само в 14 тя не споменава любовта си към Наско или Трайчо, а в 153 от тях се говори изключително за това увлечение.

Радостин Седевчев

Всяко нещо е предпоследно, 2017.

Инсталация

Детайли

  • Фотограф: Радостин Седевчев
  • Материал: Хартия, молив, ситопечат, цветни моливи, пощенски марки, гум бихромат, дърво, стъкло
  • Размери: 21x14.5 cm (акт за раждане), 29x21 cm (портрет)

  • Описание: Йозев Лоренз е роден през 1846 г. в Бадкьонигсварт, Австро-Унгария. Умира на 02.11.1918 г. в Мишелсберг бей План, Първа Чехословашка Република. Въпреки кончината си Лоренз получава кръщелно свидетелство и сертификат за арийска принадлежност през 1934 г. непосредствено след встъпването на власт на Национал социалистите в съседна Германия. Лоренз остава Ариец по документи до 2017 г., когато му е изготвен втори посмъртен акт за раждане освобождаващ го от бремето на идеология, която той самият не доживява да види.
  • Авторски права: Радостин Седевчев