Биография
Наталия Йорданова е интердисциплинарна визуалнa художничка, родена през 1991 г. в София, България, която е базирана работи между Амстердам и София. Нейното образование включва магистърска програма в специалност Dirty Art в Института Sandberg в Холандия (2020); Предишното ѝ образование включва бакалавърска степан по Изящни изкуства от Royal Academy of Art в Хага (2018), бакалавърска степан по Фотография от Националната академия за театрално и филмово изкуство в България (2013) и участие в програма „Еразъм”в Central Saint Martins в Лондон (2017).
Последните й изложби включват дуо-шоу в POST, Арнем, самостоятелна изложба в Rosa Stern, Мюнхен и резиденция за виртуална реалност „Authentic Spaces“ в Цайц, Германия. През 2020 г. тя взема участие в Unfair Temporary Museum в Амстердам; групова изложба в Софийска градска художествена галерия за награда BAZA за съвременно изкуство; самостоятелна презентация в Art Rotterdam 2020, където тя получи номинация за NN Art Award; съвместно представяне, разработено и показано в De School, Амстердам.
Участва в FINALE, групова изложба в галерия Structura в София, след като участва в групова изложба Untouched Intimities, курирана от Jeanette Bisschops и Manique Hendricks, 2019. Нейните творби са показвани в международен план, включвайки презентации на Sofia Art Week 2019, Magma Festival в Kanal Center Pompidou, Брюксел (2019), THE COMMON INN в Het Nieuwe Institute, Ротердам (2019), Untouched Intimacies в NEVERNEVERLAND, Амстердам (2019), The Nudist on the Late Shift, Хага (2018), SUPERVUE, Лиеж, Белгия (2018), W139, Амстердам (2017), Lockers, музей Stedelijk, Амстердам (2017), The Old Police Station, Лондон (2016), ( De) Quantify Me !, TENT, Ротердам (2016), the fridge, София (2016), Institute for Performance and Theory project, Хаспел Арт Център, София (2014), Trans–Ideology Short Film Festival, Берлин (2012).
За автора
Като част от непрекъснато развиващото се търсене на възможни светове, артистичната практика на Наталия е субективен синтез и материално предложение на това, което определя настоящия момент. Чрез своя интердисциплинарен подход и разгръщането на различни практики, тя изгражда инсталации, които вземат под внимание своя контекст. Те превеждат материалности и изучават скулптурните възможности в заменяемостта на плоското и триизмерното.
Нейната работа се занимава с измененията между дигитално и физическо и преплита наративи за минали натрупвания и спекулации за бъдещето. През историческа, социологическа и научна рамка, нейната практика поставя въпроса какво е да си човек днес във взаимодействието между естествени и изкуствени същества, човешки и нечовешки агенти. Тя изследва състоянието, дефинирано от връзката с технологията, посредничеството между изображение и език и новото разбиране за материалност в епоха, доминирана от дигиталните мрежи. В допълнение, как съвременният напредък променя емоционалността и ще се отрази на комуникацията между човек и човек и човек и машина в обозримото бъдеще.
Галерия
Наталия Йорданова
In the Face of Change (Slips, Lapses and Other Errors), 2021.
Скулптура
Детайли
- Материал: рисунка върху PVC лист, масло върху платно, алуминий, дървена дъска, поцинковано телено въже, болтове
- Широчина: 122.00 cm Дължина: 158.00 cm Дълбочина: 4.00 cm
Наталия Йорданова
Bursting Bubbles: Another Truth, 2020.
Инсталация
Детайли
- Материал: алуминий, акрилен лист, изгоряло дърво, полиестерна ламарина, стомана, шперплат, стъкло, 3D печат, ремонтирани iPhone, епоксидна смола
- Размери: вариращи размери
- Описание: "Bursting Bubbles: Another Truth" is the third stage of an installation, first titled "Simultaneous Truths" followed by "Flat Bubbles".
For the duration of one year, the work has developed and transformed from one exhibition to another, mimicking the way technology uses models, systems, and elements of nature to solve complex human problems.
As an ecosystem of images and signs, it evolves within the context and between places—a feedback loop between the natural and the artificial technologically-fabulated reality.
Наталия Йорданова
КЛЮЧЪТ (VR във време на виртуална репродукция), 2020.
Дигитално изкуство
Детайли
- Описание: Ключът е свят във виртуална реалност. Неговата отправна
точка и концептуални мотиви са широкоформатна камера за
репродукции и фотографското изображение като градивна частица. Във времена, когато виртуалното пресъздаване измества механичното възпроизвеждане, камерата като тежка остаряла технология губи първоначалната си функция, за да се превърне в герой.
Светът се състои от архитектурни ‚острови‘, които са пресъз-
дадени чрез “зашиване” на значително количество фотографски изображения, направени систематично по начин, че да реконструират действителното място като в дигитална среда. Те функционират като руини – останки от разрушена или порутена конструкция. Познатото става непостижимо, преработва архитектурната местност като непозната.
Повторението изгражда напрежение и подчертава простран-
ствената дезориентация.Непознат, неразличим глас, допъл-
нително абстрахиран чрез закъснение в звука, Ви следва през средата. Използването на глосолалия, измисленият квазиезик, отеква и сочи към неопределеното пространство. За разлика от традиционното разказване на истории, зрителят е оставен да се скита, да изследва и да се свързва с околността в начина си на гледане. Където погледнете, това е мястото, към което се придвижвате, е едновременно аналогия на тази връзка и принцип на навигация. Придвижването през това пространство не е
нито процес на изграждане, нито трансформиране.
Преживяването е това, което показва, вместо да разказва,
история за автентичността на пространството и значението
на физическите граници.
*Ключът е името на VR работа и инсталация, разработени по време на резиденцията THISISFAKE, която се проведе във фабриката Nudel в Zeitz, Германия, през Sептември 2020 г.
Наталия Йорданова
Flat Bubble, 2020.
Инсталация
Детайли
- Материал: digital images, text, 3D print
- Размери: вариращи размери
- Описание: Flat Bubbles е образ-обект, пространство като пейзаж, възможност за безкраен океан, сплескан интериор на кристална топка, разгънат корем на гора, вътрешност на клетка.
Скулптура, ориентирана към повърхността, тя е резултат от колаборация с AI алгоритъм. Източникът е текст –идея– преведена в образ, чрез премахване на човешка субективност. Една мисъл се превръща в идея, след това се изменя в език, оформя се в текст, а нейните срички, думи и изречения се превеждат и изграждат нейната визуална граматика. Изображението е съставено от 1892 микроизображения и в зависимост от разстоянието постига различно ниво на абстракция. Квадратът е пиксел и възел в структурата на разказа. Близостта не дава конкретна яснота, а предполага друга форма на отдалеченост, вплетена в превода между взаимодействието на човек и машина.
В допълнение есето е текст, който се лута около автобиографични преживявания, изводи от изследвания и колективно въображение по отношение на връзката език-образ. Неговата форма в пространството е начин, да се превърне в изображение, и да служи като ключ за възможни паралални разчитания.
Възприемам практиката си като еволюционен процес. От тела до животни, машини и среда, тя се движи между мащаби на увеличение и времеви рамки, за да изследва какво е да бъдеш човек днес, от моето ситуирано положение в настоящето. Flat Bubbles е вторият етап на инсталация, наречена Simultaneous Truths, и ще е последвана от Bursting Bubbles: Another Truth. За продължителността на тази година, това е творба, която разработвам и трансформирам от една изложба в друга и развивам в контекста, образа или местата, в които я показвам. Формата й, в крайна сметка, е просто възможност.
Наталия Йорданова
Музей на Нечовешката Етика, 2018.
Инсталация
Детайли
- Материал: Акрилен лист, полиестер, полистирол, плексиглас, порцеланов гипс, кабели, алуминиеви профили, 3D печат, топчета от стиропор, CC TV камера
- Размери: вариращи размери
- Описание: Museum of Non-Human Ethics е името на видео и скулптурна инсталация. Това двойно означение води до кодирана референтна загадка. В рамките на скулптурна инсталация предметите се появяват като артефакти от близкото бъдеще, което човечеството изгражда в момента. Аватар ви посреща както в реален, така и в дигитален контекст, оставяйки отворен въпроса с какво пространство се сблъскваме и какво означава да опазим материалносста в бъдещето. Материалността на скултурите и техните емпиричните данни на запазени, чрез превода им във филма в техните дигитални версии. Те стават част от циркулацията на изображения, преодолявайки физическото разстояние, което винаги се отнася до тялото, което присъства. Така дефинирания музей, ни поставя в спекулативен сценарий, в който етиката се приписва на нечовешки, създадени от човека субекти. Дали те притежават права или не, не е въпрос на 2084 г., а на днешния ден.
Проблемно е да се разбере идеята за поемане на отговорност от нечовешки субекти, тъй като ние не им приписваме качеството на самосъзнаване. Въпреки че не е напълно описано и подробно обяснено, съзнанието също никога не е било приписвано и на животните. Следователно, това антропоцентрично убеждение се превръща в предпоставка за разглеждане на закон и етика, като присъщи само за човека. Остава въпросът - как разбираме тези принципи във времето на ускорена промяна и ново дефиниране на това какво означава да бъдеш човек днес?