Биография
Димитър Солаков (р. 1987 г.) завършва Нов Български университет през 2011, София. Работи предимно с фотография и видео, макар че отскоро включва в своите инсталации и рисунки и обекти. Той често изследва различните видове връзки между природата, урбанизма и човека, между миналото и неговата интерпретация в настоящето. Творбите на автора могат да бъдат както много лични, така и съвсем дистанцирани, от позицията на страничен наблюдател. Художникът е участвал в редица международни изложби, част от които са: “SUPERPOSITION: Art of Equilibrium and Engagement”, 21 Биенале в Сидни (Сидни, Австралия), “What is Left”, (Виена, Австрия), “The Pleasures of Love” (Белград, Сърбия), “The Power of Doubt”, Times Museum (Гуанджоу, Китай), Bienal de Cuenca XI (Куенка, Еквадор), PHotoEspaña (Мадрид, Испания), GRID Photographie Biennal (Амстердам, Холандия), “Ritual Of The Habitual” (Пловдив, България), Sofia Contemporary (София, България), “All I Can Do Is Art” (Прага, Чехия), 56th October Salon (Белград, Сърбия), “What Is Left?” (Виена, Австрия). Представял е самостоятелни изложби на места като: Incubate (Тилбург, Холандия), Галерия Сариев (Пловдив, България), 0gms (София, България).
Галерия
Димитър Солаков
Диаманти в небето, 2016.
Обект
Детайли
- Материал: неонови табели, 3 следача на небесни тела
- Широчина: 60.00 cm Дължина: 60.00 cm Дълбочина: 60.00 cm
- Размери: 60 х 60 х 60 см (в зависимост от часът) всяка
- Собственост на: Автора
- Описание: “Повечето бели джуджета са съставени основно от въглерод и кислород и при тази температура (2700° Целзий), взимайки предвид плътността на джуджето, тези елементи би трябвало да са кристализирали.”
Проф. Дейвид Каплан, Уисконсин-Милуоки университет
“Хората често ме питат - как може наистина да сте сигурни? Тъй като няма начин реално да отидете там и да го наблюдавате, всичко се свежда единствено до химията. И да, мислим, че сме доста сигурни.”
Др. Кевин Бейнс, Уисконсин-Мадисън университет
Проф. Каплан и неговите колеги са идентифицирали най-студеното и бледо бяло джудже, което някога е засичано. То е невидим спътник на пулсара PSR J2222-0137. Тъй като е практически невъзможно джуджето да се види чрез оптическа и инфрачервена светлина, учените са изчислили, че неговата температура не би могла да бъде повече от 2700° Целзий. При такава температура въглеродно-кислородната маса на джуджето трябва да е кристализирала до структура, не по-различна от структурата на диамант.
Изчисленията направени от Др. Кевин Бейнс и неговите колеги предполагат, че се образуват диаманти в атмосферите на газовите гиганти от Слънчевата система (Юпитер и Сатурн), които падат към твърдата им повърхност под формата на градушка.
В моята работа използвам тези две теории като обещание за моментално забогатяване - основния двигател на златните трески от 19 век.
Трите неонови надписа са с формата на стрелки - "Диамантен къс с размерите на Земята ≈8238782500000000 км (осредненото разстояние до PSR J2222-0137), “Диамантена градушка ≈1549798272 км” (осредненото разстояние до Сатурн) и “Диамантена градушка ≈777313152 км” (осредненото разстояние до Юпитер) - са монтирани върху следачи на небесни тела. Когато се включат, следачите започват да проследяват трите обекта в небето (или в земята, когато са залезли под хоризонта) и насочват стрелките в тяхната посока. По този начин табелите винаги оказват пътя към несметното богатство, ако теориите са верни, разбира се. - Препратки и връзки: https://www.dimitarsolakov.com/diamonds-in-the-sky
Димитър Солаков
Изкуството и неговата история - съкратена версия, 2014.
Инсталация
Детайли
- Материал: различни мертериали и техники
- Размери: вариращи размери
- Описание: Никога не съм учил история на изкуството както трябва. Наскоро реших, че повече няма да се срамувам от това и дори ще го използвам като “предимство”. Показвайки ограничените си познания по история на изкуството посветих по една работа на всяка глава от “Изкуството и неговата история” на Е. Х. Гомбрих.
- Препратки и връзки: https://www.dimitarsolakov.com/the-story-of-art-a-concise-version
Димитър Солаков
Сътворение и разрушение, или отговорността на бащинството, 2014.
Инсталация
Детайли
- Материал: различни материали и техники
- Размери: вариращи размери
- Описание: Когато научих, че ще ставам баща се замислих какво означава да създадеш или да разрушиш нещо. Какъв контрол имаме над тези феномени и до какъв вселенски мащаб можем да оказваме влияние? Започнах да се притеснявам, дали синът ми ще бъде като мен - безрасъден и небрежен към собствената си цялост и безопасност . Дали ще наследи тези гени от мен, своя съ-създател?
Този проект е опит да изкажа своето възхищение и объркване от тези феномени, както и неспокойствието си от бъдещата ми роля на баща и всички отговорности идващи от това.
Сега, когато измина малко над година от раждането на моя син, мога да кажа, че поне съумях да го опазя жив и здрав в този толкова важен момент от живота му. Успях да му осигуря домашно отгледана храна (истински лукс в днешно време, който се наложи да браня от попови прасета и множество вредители) и да го защитя от стършели и други опасни насекоми, които се навъртаха по двора. Но нещото, което ме плаши най-много - да науча този малък мъж да бъде добро човешко същество - все още предстои, така че всички аспекти на моята несигурност си остават непокътнати.
Две години по-късни на бял свят се появи и дъщеря ми и тази моя несигурност се изостри още повече. - Препратки и връзки: https://www.dimitarsolakov.com/creation-and-disintegration-or-the-
Димитър Солаков
Ледени Шапки, 2019.
Обект
Детайли
- Материал: Неонов надпис
- Широчина: 80.00 cm Дължина: 18.50 cm Дълбочина: 5.00 cm
- Описание: Работата е коментар над влошаващото се състояние на земните ледените шапки. Тяхното продължаващо топене и намаляване ускорява глобалното затопляне и всички негативни последици, които то води след себе си.
Димитър Солаков
Нов Живот за миналото, 2015.
Инсталация
Детайли
- Материал: Фотографии, рисунки със залепени вкаменелости и костни фрагменти
- Размери: различни размери
- Описание: While working on one of my projects I came across the Krakra fortress in Pernik, Bulgaria. I was amazed by the poor quality of the work on the reconstructed section and the fact that the original remnants of the fortress were conserved and exhibited in an even worse manner (most of this work was financed with millions from the European Regional Development Fund). I decided to visit as many of these supposedly reconstructed cultural heritage sites as I could and photograph them. In most cases the end result and appearance of these places is not backed up by any historical evidence. In parallel with this I made a series of 28 14 x 19 cm drawings (re)constructing animals from fragments (various bones, shells, teeth and other fossils). As an amateur (I have no formal education as a painter, nor as a palaeontologist) I distorted and changed the authentic appearance and function of the fragments on the basis of my own hypothesis. The panoramas from the sites should be printed 100 x 200 cm each and the other photographs are spread in a “random” fashion around them, like the visualisation. The drawings are situated in between these clusters.
- Авторски права: Автора
- Препратки и връзки: https://www.dimitarsolakov.com/new-life-for-the-past