Биография
Венелин Шурéлов е роден през 1977, в Бургас, България. Живее и работи в София. Завършил е “Сценография” в Национална художествена академия, България – PhD (2009). Съосновател и преподавател в магистърска програма "Дигитални изкуства", НХА (2008-); Съосновател, част от кураторския екип и технически организатор на DA Fest – Международен фестивал за Дигитално изкуство (2009-). Основател на "SubHuman Theatre" (2004) и Арт група "Виа Понтика" (2002-2005).
Венелин Шурéлов е автор на различни интерактивни инсталации и пърформанси, някои от които са "Машина за рисунки" (2005), "Fantomat" (2008), "Orthoman" (2009) "Tabula Rasa" (2010), "Стрелбище" (2012), “Ротор” (2016) – представен в Арс Електроника център, Линц. През 2011 г. реализира кибер-лекцията "Man Ex Machina", а през 2016 г. поставя пърформанс-инсталацията “Post-Everything”, като гост-лектор в университета Таусън, САЩ.
Неговите проекти са многообразни и включват рисунка, интерактивна инсталация и пърформанс, дигитални технологии, видео и арт теория. Той има редица сценографски проекти, самостоятелни изложби и общи изложби, както и участия във фестивали в България, Европа и САЩ. Награждаван е многократно за работата си в областта на театъра и съвременното изкуство.
За автора
В моите творби са обвързани теоретични търсения, различни дигитални технологии, интерактивни пърформанси и интерактивни инсталации, кибернетична лекция, театрални практики, улични акции, видео арт и видео инсталация, скулптура, електроника и рисунка.
Тази комплексна художествена дейност подписвам под името "SubHuman Theatre".
“SubHuman Theatre” се проявява като субпродукт на социалната, политическа, икономическа и културна ситуация. В тази концептуална рамка изследвам междинни състояния на човешкото тяло, фокусирайки се върху неговото маргинализиране. Тя се отнася до декодиране на езика на съвременните митове и кодирането им в нови създания в пресечната точка между човека и технологията.
“SubHuman Theatre” е широка платформа, която събира много аспекти на забравената човечност. В термина "subhuman" се проявява потиснатата човечност. Той възниква в различни форми, които могат да бъдат обобщени с термина субкултура. Очертанията на субкултурата обикновено се считат за грозни, чудовищни, девиантни, патологични, маргинални, подривни. Технокрацията, технокултурата, техно-естетиката и общата технологична манифестация, с която комуникираме непрекъснато, е специален вид естетика на чудовищното. То очарова и отблъсква, съблазнява и плаши, легитимира и дестабилизира.
В своите произведения поставям специален акцент върху човешкото тяло като средство за изразяване. В повечето случаи използвам собственото си тяло като материал за експерименти, мутации и трансформации, като ритуализиран личен опит. Характерно за ролята на моята собствена физика в представените проекти, е нейното "инкорпориране" в различни съоръжения, вграждането на човешкото тяло в определена структура, поставяне на тялото в изпитание, в дързостта на физическото усилие. “SubHuman Theatre” е неформална псевдо-театрална структура, чиято същност е комбинация от социална рефлексия и емпатия. Контекст за изграждане на съвременна митология като сбор от актуално и епохално, мит и логос, приказно и критическо. Считам, че художникът трябва да изгради своя собствена митология, съобразена със средата и времето, в което живее.
Галерия
Венелин Шурелов
Tabula Rasa, 2010.
Инсталация
Детайли
- Собственост на: Автора
- Описание: TABULA RASA (Wunderkabinet)
Пърформанс, Интерактивна инсталация, принт
Устройването на луксозни забавления за европейския елит през шестнадесети, седемнадесети и осемнадесети век, чрез практиките на анатомичните театри и организираните като в енциклопедични колекции фантастични, скъпоценни и редки предмети, превръща „космоса” от статично табло за съзерцание в повод за драматично изследване. Всевъзможни шкафове на куриозното (Kunstkammern, Wunderkabinet, Cabinets of curiosity), показващи минерали, гравирани скъпоценности, насекоми в кехлибар, пеперуди, мумифицирани уши от египетски бик, тухли от Вавилон, антики, медали, монети, часовници, астролаби, компаси, призми, огледала, микроскопи, телескопи, магически калейдоскопи, камери обскура, восъчни фигури, умни машини, удивителни играчки и автомати, създават това, което Самуел Куичелберг (Samuel Quicchelberg) определя в неговата „Inscriptiones vel Tituli Theatri” (1565), като Театър на Универса. (Universal theater)... В този театър на универса, посетителите се любуват на различните сцени не в мрачни аудиториуми, но върху самата сцена. Универсалната колекция стимулира своите потребители да станат изпълнители, държащи средствата за по-доброто разбиране на света. От свидетели те се превръщат в участници в културната миграция през границите на видимото и невидимото, реалното и въображаемото, естественото и изкуственото, биологичното и синтетичното, роденото и направеното, човешкото и нечовешкото. В тази „миграция” е залегнал най-големият страх на човека в осъзнаването на собствената му фрагментация, дезинтеграция, разпадане и смърт и същевременно най-голямото желание: „Всички мечти се завръщат отново към единствения останал инстинкт, да избягаш от очертанията на себе си” (Ханс Белмер).
Tabula rasa (лат. - чиста, празна дъска) е произведение на изкуството, което представлява обект-кутия-маса, разделен на множество сектори, под които е разположено тялото на автора. Във всеки от секторите има маркер, с който посетителите могат да рисуват, драскат, пишат върху отделните части на тялото. По този начин всяко действие на зрителя/участника е вид дисекция, обективизация, категоризация, описание и изучаване, което афектира директно автора, физически и емоционално. „Живостта” на тялото му, което реагира, боли го, смее се, поставя въпроса за директния ефект от изследването на „другостта” и как неговата обективизация може да се разглежда като форма на насилие.
Втората фаза на проекта е заснемане на пиктографската интервенция на посетителите, разпечатването й в съответния размер и тираж и подмяна на живото тяло с получения артефакт. Тиражът на изображенията превръща „остатъка” от тялото в колекция или в абстрактен фрагмент.
Асоциацията с образа на безпомощното, голо и студено тяло, поставено на масата за дисекции, в операционната зала на някои от прочутите анатомисти от Просвещението, е свързана с тяхното изследване на „другото”, което е не по-малко, някакъв вид спектакъл, една нетипична форма на инициация за посвещаване, разбулване, ритуал за избрани хора, определени, но и достатъчно компетентни да навлязат във въображаемото и в същото време готови да създадат един базисен модел на човешкото тяло, съотнесен към стереотипите на различните епохи. Проектът „Tabula rasa”, е насочен към стереотипите на нашата епоха, в която множество тайни на тялото са разкрити и толкова по-празно и изкуствено става то, сведено до систематизирано, генерализирано, контролирано, универсализирано, екстериоризирано, разкроявано, прекроявано, препарирано, протезирано, обективизирано нещо. Проблемът, върху който искам да обърна внимание, е освен това, че за просвещенското научно познание тялото за първи път е видяно като дисектирано, разглеждано е като източник на информация, като екземпляр, но също така в същността на тези процеси се крие една колониална аспирация, която е практика на доминиране, привилегия в производството на обективни истини, подобна на различни форми на социално инженерство: антропология, евгеника, евтаназия, стерилизация, сегрегация, геноцид, генетика, биотехнология, контрол върху раждането и смъртта.
Сходството между нас и учените от Просвещението е в това, че сме изправени пред фасцинацията от ужаса и универсалния алегоричен характер на анатомичните изображения, които са продължени и заменени в наши дни от свят без тайни, от гола плът и нейната чуплива потентност, разбита от комерсиалния, медиен и популярен натиск. Изправени сме лице в лице срещу едно слабо тяло, напомнящо за изгубените битки с природата, еволюцията и политиките, зависимо и крехко, дори неспособно да запази своята интимност и идентичност. Модерният човек от края на ХІХ век до днес успешно преодолява фантастичните морални класификации на ХVІІІ век, но само за да ги замести с един епидермален чувал, творение от дубликати и клонинги и една обърната наопаки генетична легитимация. Новият човешки дизайн роди човека-предмет, човека-маса, човека-хибрид, Чудовището, Другия.
Проектът е награден от Националния конкурс за млади български художници и критици, Международна фондация "Св. Св. Кирил и Методий", София - Препратки и връзки: http://subhumantheatre.com/en/subproduct/performance/2010-tabula-rasa.html
Венелин Шурелов
Orthoman, 2009.
Инсталация
Детайли
- Описание: Orthoman
Интерактивна инсталация
„Културологичните актьори” поддържат играта между реалното и въображаемото, епистемологичното напрежение между органичното и неорганичното, както и жанровото колебание относно границата между живота и смъртта, границите между живото и мъртвото, изкуственото и естественото, направеното и роденото Тяло.
Чрез образа на това инвалидизирано същество отново залагам на дискурса на монстрозността. Това е един от особените начини, по който границите между човешкото и почти човешкото се заявяват. Чудовищата служат едновременно да маркират граничната линия, но също така са сигнал за крехкостта на тези граници. Те са наистина чудовища в тяхното едновременно демонстриране и разрушаване на разграниченията, с които културата отделя естественото от изкуственото, човешкото от нечовешкото, нормалното от патологичното. Репрезентационните им функции служат не само за описание и съобщаване, но също и да легитимират, да репродуцират и нормализират, или обратно, да субвертират, да опровергават и дестабилизират. Такива репрезентатори наричам културологични актьори. Те служат за критика на човечността. Търсенията ми ме водят към това да дешифрирам езика им и да го кодирам в създаването на нови същества.
Orthoman и Фантомат спечелиха наградата на "М-тел" за съвременно българско изкуство, те бяха класирани на първо място и в гласът на публиката. - Препратки и връзки: http://subhumantheatre.com/en/subproduct/installation/2009-orthoman.html
Венелин Шурелов
Фантомат, 2008.
Инсталация
Детайли
- Собственост на: Автора
- Описание: Името на този обект/субект е съчинено от две думи: Фантом и Автомат. Фантом произлиза от гръцката дума φάντασμα (фантазма) и означава сянка на някакво същество, видение, илюзия, призрак.
Проектът се състои от серия човекоподобни автомати (Фантомати). Фантомата е изработен на принципа на монетно аркадните машини (вендинг машини, слот машини, хазартни машини), които са краен израз на отчуждение в комерсиализираното публично пространство. Идеята се зароди от нуждата да се субвертира търговското пространство, като се използват собствените му правила. Фантомата (автомат за фантазии) предлага алтернатива, замествайки комерсиалните принципи и продукти с
една неочаквана артистична реалност. Фантомата е хуманоидна дървена скулптура с монетен механизъм, мини плазмен екран и DVD плеър. Пускането на монета активира специфичен аудио-визуален пейзаж в отворите на очите. Съдържанието на визията отговаря на специфичността на пространството, в което е инсталиран. Самата фигура на Фантомата е изработена в логиката и естетиката на андроида, робота, киборга, но
функционира чрез избора на човека. В този проект бих искал да противопоставя човешко и технологично, социална реалност и научна фантастика, чувство за хумор и чувство за отговорност.
Част от стратегията на действие на SubHuman Theatre се основава на различието между оригинала като базов и неговите копия като второразредни, опасни, потенциално дестабилизиращи. Фигури, обекти, автомати, те действат, подражават, приемат статута на човешкото, те приличат, но не са. Те са мимикрии: травестии, камуфлажи, застрашители… Те не са проекти за вписване и прикриване, те са петна – предизвикателство в пространството между окото и погледа. Фантомата произвежда травестия в публичното пространство, като заема позицията на услужлив автомат. Той
приема формата на автомат за консумация, за забавление, който отвръща с неочаквано съдържание.
Фантомат е проект представящ иновативно художествено и технологично решение. Разположен е в междинното пространство на театъра, пърформанса, инсталацията, мултимедията, художествената критика и теория.
Идеята за фантоматите е развита в гр.Скегнес, Великобритания, в сътрудничество с Дритеро Касапи и съ-продуценти: Intercult, Via Pontica Art Association. - Препратки и връзки: http://subhumantheatre.com/en/subproduct/installation/2008-fantomat.html
Венелин Шурелов
Man Ex Machina, 2010.
Инсталация
Детайли
- Фотограф: Андреас Хайдер (muk)
- Материал: Метална конструкция, електроника, видео прожекция
- Собственост на: Автора
- Описание: Man ex Мachina
Кибер лекция, Пърформанс
Самоизграждане и саморазрушаване във фантазното пространство на технологичното
МAN ЕX MACHINA е камерно театрално представление, комбинация между инсталация, пърформанс и лекция. Централна тема са взаимоотношенията между човек и технологии, които провокират създаването на различни хибридни същества. Тези свръхестествени, зрелищни същества маркират границите между човешко и технологично, родено и направено, факт и фикция. Такъв е протагонистът в представлението - сложен еклектичен обект, включващ нови технологии и стари механизми, тялото на артиста и софистицирана електроника. Той не е само пресичане между машина и
организъм, но и конструкция, в която индивидуалното както и социалните
перцепции и проекции, реалии и фикции се смесват заедно. Какви са фантазиите на един киборг, как технологичното реализира човешките копнежи, как човек се самоизгражда и саморазрушава във фантазното пространство на технологичното?
Човекът от машината (Man ex Machina), така както Deus ex Machina в
древногръцкия театър е подходящата фигура способна да даде отговор на
тези въпроси. Man ex Machina е своеобразен субект, изграден върху метафората човек – псевдочовек, разгледан през социализирането и театрализирането на мотива за човешкия двойник. - Авторски права: Автора
- Препратки и връзки: http://subhumantheatre.com/en/subproduct/performance/2011-man-ex-machina.html