Първоначалният вариант на този текст беше публикуван на български език под заглавието “МЕТАКРИТИЧЕСКИ ВЪПРОСНИК ЗА СВОБОДНОТО ВРЕМЕ НА МЛАДИТЕ СЪВРЕМЕННИ АРТИСТИ” (в Литературен вестник, брой 31, 2012) и включваше поясняваща бележка, която разширявам за целите на настоящата публикация:
Предложеният списък от въпроси няма педагогическа, а още по-малко етическа насоченост или амбиция. Той е свързан със съвместните ми практически занимания с творци в областта на сценичните и визуалните изкуства през последните години и най-вече с преподавателската ми работа в магистърски програми в полето на съвременните визуални и сценични изкуства в Берлин, София и Париж (на първо място с работата ми като професор по философия и теория на изкуството в Берлинския университет за изкуства, в чиито програми целенасочено насърчавам критическата (само-)рефлексия на студентите). “Метакритическият въпросник” е резултат на убеждението, че работата на съвременния творец е невъзможна без усилието по извършване на критически и понятийни разграничения и създаване на активен речник. Предложената серия от въпроси е само начален и фрагментарен израз на моята ангажираност с въпросното убеждение: въпросите никога не подминават техния автор.
ВЪПРОСИ
Поставянето на въпроси необходимо ли е за творческия процес?
Задаването на въпроси разтваря ли още въпроси? Трябва ли да задаваме въпроси, които водят до нови въпроси?
Задаването на въпроси намалява ли или увеличава потенциала на работата?
Отговорите необходими ли са за въпросите? Въпросите необходими ли са за отговорите?
Кои въпроси са силни? Кои отговори са силни?
Какво представляват отговорите на въпроси, които никога не са задавани?
КРИТИКА
Критиката безкрайно задаване на въпроси ли е?
Какъв вид критика е безкрайното задаване на въпроси?
Има ли конвенция, която ни налага да бъдем критични?
СУБЕКТ
Кой е авторът на една “творба”?
Кой е нейният субект? Вие автор ли сте? Субект на изкуството си ли сте?
ИЗБОРИ, РЕШЕНИЯ
Творецът трябва ли да взима решения? За какво?
Какъв вид избори/решения трябва задължително да направи един творец?
Как работите върху решенията, които взимате?
Какво е силно решение? Какво е слабо решение?
Какво е силен избор? Какво е слаб избор? Какво е мек избор?
Какво е необходимостта в изкуството? Какво е свободата в изкуството?
Има ли условие, при което изкуството трябва да спре?
При какво условие изкуството трябва да спре?
ОБЩУВАНЕ, ПУБЛИКА
Изкуството трябва ли да общува? Защо? С какво? Как?
Идеята остава ли непроменена, когато е предадена на други хора? Какъв език, какви инструменти за предаването й?
Имате ли нужда от публика? За какво ви е?
Участието на публиката част ли е от художествения материал?
Въпросът: “Какво искате от мен като зрител?” добър въпрос ли е?
Имате ли нужда да изличите очакванията на публиката си?
ТРУД
Изкуството форма на труд ли е? Какъв вид труд е изкуството? Кои са работниците? Кой произвежда? Какво се произвежда? Какво се обменя? Какви са формите на производство? Какви са средствата на производство? Кой е собственик на средствата на производство? Кой е собственик на крайния “продукт”? Каква е печалбата? За какво? Има ли експлоатация в изкуството? Какъв тип икономика? Какъв пазар?
КОНТРОЛ
Анализирате ли това, което правите, когато го правите?
Мислите ли, че когато всичко съвпада, всичко се “получава”, всъщност нещо не се получава?
Кое движение е по-интересно за вас: отскачането от вярата в конвенцията или скачането вътре във вярата? Кое движение подрива очакванията и променя началните условия? Трябва ли да подрива очакванията и променя началните условия? Защо?
Имате ли нужда да контролирате вашите медия/материал/творчески процес? Имате ли нужда да го “раз-контролирате”? Ако не, защо? Ако да, как?
Имате ли нужда от deus ex machina, за да съществувате извън контрола (си)?
ИНСТИТУЦИИ
Трябва ли да направите нещо, за да подкопаете пространството на (артистичната) институция като място, в което можете да задавате въпроси като този?
Как се отнася изкуството към употребата на творбата като “продукт”? Как се отнася изкуството към културата на употребата?
По какъв начин сте чувствителни към условията, в които играете/ излагате/изпълнявате?
Интересуват ли ви формите на конвенциите, които използвате? А как влизаме в тази конвенция и действаме в нея?
Изкуството занимава ли се с конвенциите на стойността?
Искате ли да създадете напрежения с/във вашата работа? Да обезпокоите?
Какво означава критическа институция?
Каква е институцията на критиката?
Критиката нормативна ли е?
МЕТОД
Има ли преход в работата ви? Има ли пътешествие в работата ви? Има ли приключение в работата ви?
Представяте ли? Илюстрирате ли? Изразявате ли? Трансформирате ли? Какво? Защо?
Имате ли желание да замълчите? Кога се налага да замълчите? Кога трябва да замълчите?
АФЕКТ
Изпитвате ли страх, когато взимате решение да работите? Изпитвате ли страх, когато работите? Страхувате ли се, когато показвате/изпълнявате? От какво? Предпочитате ли да не изпитвате страх?
Какви чувства ви подтикват да работите?
Какви афекти предизвиква работата ви у вас?
Искате ли да предизвикате афективен отговор? Защо? Ако да, то какви афекти се опитвате да предизвикате?
ДА БЪДЕШ ДИВ?
Какво е диво изкуство?
И вие ли искате изкуството (ви) да бъде диво?
“Дивото” пред-сценично ли е? То об-сценно ли е: ob-scaena?
Дивотата вид сляпо петно ли е, тъмно място, в което съзнанието е отказан достъп?
Може ли сляпото петно да абсорбира това, което не вижда?
Произвеждате ли нещо, което не може да бъде произведено?
Може ли изразходването да влезе в режим на производство?
Как могат да протекат ексцеса или “дивотата”, или “лудостта”? По каква причина нещо трябва (или не трябва) да се случи?
Работата на изкуството има ли героичен произход? Работата трябва ли да търси “чудовище”: това, което не мога да обясня или зная? Това, което ме очаква в края, но само загубването може да намери?
Списването на тази статия е по проект част от програма Наследство на Фондация "Пловдив 2019".