Мотивите за написването на този текст
Тази статия има за цел да обобщи събитията в българския комикс като част от културния и политически контекст и елемент от масовата, понякога и от елитарната култура в периода 2010 – 2018 г. Целта е да се продължи и надгради разговорът за събития, издания, автори и публика след обобщенията, които направих в книгата ми от 2013 г., посветена на историята на българския комикс.
В изследователското поле, въпреки очакванията, през второто десетилетие на 21. век не се появиха задълбочени текстове и регистрирането на случващите се пред очите ни събития, свързани с деветото изкуство, беше най-вече през призмата на рекламни и пиар текстове, редакционни карета и кратки информации за нови издания от самите издатели или от авторите. В България се оформиха няколко отчетливи огнища с концентрация на личности, които издават, пропагандират и комуникират изкуството на комикса и продукта комикс, представяйки или фокусирайки се главно в собствените си постижения и постиженията на отделни миницентрове и групи. Най-често те не са ясно поставени в световен, европейски, балкански или поне в по-широк исторически и актуален български контекст.
Някои изводи от книгата "Кратка история на българския комикс"
„Кратка история на българския комикс“, излязла от печат през 2013 г., проследява хронологично развитието на комикс изкуството у нас. Тя отделя внимание на комичните ленти, повлияни от европейската сатирична преса, на детските поучителни кратки истории в началото на 20. век. Първият разцвет на комиксите в България съвпада с годините на Втората световна война, когато в пресата се препечатват американски, сръбски, италиански и френски автори. Всеки ден излиза различен вестник с комикси. Няколко млади художници се учат в движение и залагат основите на български стил във внесеното от Югославия и САЩ ново изкуство, което заедно с киното и популярната музика заема празната ниша в нещо, което започва да се дефинира по-късно като масова култура за детска, младежка и зряла публика. Освен световните примери, в България през 1940-те години се появяват млади художници, започнали да публикуват комикси с български сюжети и специфика в „Чуден свят“ и „Илюстровано четиво“. Между тях са станалите по-късно известни като илюстратори и живописци Стоян Венев, Любен Зидаров, Александър Денков, както и на водещата фигура в детската илюстрация между двете войни Вадим Лазаркевич, социално ангажираните Илия Бешков и Александър Жендов, хумористи като Райко Алексиев, който използват комикса и за реклама на нарастващата индустриална продукция.
След 1944 г. България е окупирана от съветската армия и е принудена да поеме по пътя на социализма, а комиксът се превръща в инструмент за идеологическо възпитание на деца и възрастни. Под влияние на съветски издания се появяват римувани назидателни ленти във вестник „Септемврийче” и сатирични пропагандни комикси във вестник „Стършел”, често служещи за публично опозоряване на политици, интелектуалци, противници на режима и просто неудобни за новата власт личности. В „Стършел” основните комикс ленти са в стихове – най-често от Богомил Райнов, а рисунките са от опитните рисувачи с леви убеждения Марко Бехар, Никола Мирчев, Теню Пиндарев и т.н. Те копират успешните композиционни схеми от вестник „Щурец“, като заемат нишата на хумора в пресата след зверското убийство на неговия издател Райко Алексиев. Прочутият хуморист, който пише под различни псевдоними, е подготвил широка публика за такъв тип хумористични ленти и рекламни поредици в стихове и рисунки в своето изключително популярно издание. След 1945 г. вестникът заедно с комикс изданията от 40 години е означен в библиотеките с гриф „Забранен” и само колекционери опазват през годините крехките вестници на лоша хартия с карикатурите и комичните ленти на Райко Алексиев, най-известен с псевдонима си Фра Дяволо.
През 60-те, 70-те и 80-те години около издателство „Български художник“ и култовите списания „Космос“, „Дъга“ и „Чуден свят“ се създава атмосфера на свободни пластични търсения, която стимулира развитието на жанра. Кръгът около Борис Ангелушев, който споделя поръчките си с млади хора, студенти в Художествената академия или току-що завършили художници, предава опита си от пролетарски списания в Германия и Швейцария през 1930-те и 1940-те години. В „Космос“ Стоян Шиндаров публикува кратки фантастични комикси с продължение (в рубриката „Картини и текст“). Комиксите на Иван Гонгалов и Лиляна Ангелова са адаптирани от съветски фантастични повести, в тях има технически изобретения, напускане на границите на познатия свят в годините на студената война, бунтове срещу несправедливостта, дори когато е абстрактно извънземна.
Освен поредици в периодични издания, посветени на младостта на Георги Димитров или поредици за деца партизани, както и исторически разкази, вливащи допълнителна енергия в общия разказ за герои на социализма като продължители на българските войводи и царе, за първи път през 1960-те и 1970-те години се появяват т.нар. романи в картини. Няколко фантастични и патриотични комикса се публикуват като отделни албуми – художниците Христо Брайков, Иван Гонгалов, Генчо Денчев и даже Атанас Пацев, известен като живописец с авангардни идеи, доказват силата на жанра, която е оценена като потенциал, който може да се използва за пропаганда на идеите на социализма
С такава идея в известното като „най-партийно“ издателство „Септември“ се основава списание „Дъга“. В него пропагандата се появява само в първите броеве, а след това цели 10 години е по-скоро изключение. Историческите, приключенските и фантастичните комикси превръщат списанието в чакано и любимо за млади хора от различни поколения. То се утвърждава като най-успешната комикс медия в цялата история на комикса в България. В него се формират майсторите на рисувания разказ Стоян Шиндаров, Христо Кърджилов, Петър Станимиров, Евгений Йорданов, Владимир Коновалов, Николай Додов, Димитър Стоянов–Димо, Сотир Гелев, Румен Чаушев и много други, които базират комиксите си както на разкази на съвременни български писатели като Дончо Цончев, Стефан Дичев и Любен Дилов, така и на специално написани за списанието сценарии от Асен Кожухаров, Любомир Манолов и други.
Румен Чаушев
Миташки и небесната джаджа. Седмата реликва. стр.13, 2016.
Рисунка
Детайли
- Материал: молив, дигитална рисунка
- Собственост на: Румен Чаушев
- Описание: Страница от комикс албум "Над дъгата 2"
- Авторски права: Румен Чаушев
В списание „Дъга“ намират място и много хумористични разкази на автори, свързвани с наричаната от критици „феноменална“ българска анимация от 70-те години – Тодор Динов, Доню Донев, Румен Петков и т.н., които публикуват и в други списания истории от няколко панела, боравят с абсурда, неочакваната случка, гега, който осмива и разсмива. Румен Петков, който рисува абсурдните приключения на Чоко и Боко, през 90-те години заминава за САЩ, където прави шеметна кариера в анимационната индустрия.
Преходът след 1990 г. обнадеждава сценаристи и художници, че ще могат да публикуват комикси без ограниченията на идеологията. Но икономическата и социалната ситуация се променят и списание „Дъга“, излизало през 80-те години в среден тираж 300 000, приключва пътя си през 1992 г. като частно издание със скромния тираж от 40 000, преди да угасне с брой 42. През 90-те години се правят няколко опита за издаване на комикс списания във формата на омнибус – събрани кратки комикси от различни жанрове и стилове, без единна идейна или стилистична концепция. Повечето завършват с първи единствен брой. Опитът за издаване на комикс вестник „Разкази в картини“, по-късно променил името си на „Пулсар“, е успешен, но преводните издания, икономическата криза, емиграцията и хаосът на прехода слагат край на втория златен период на комикса в България.
Двадесет и първи век започва с носталгичен опит за възраждане на „Дъга“ – ново списание със същото име излиза ритмично в тринайсет поредни броя, но трудното разпространение довежда издателите до фалит. В това време български комикс художници достигат до големите световни издатели – Александър Малеев работи за „Marvel“ и „DC“ в Ню Йорк („Batman“, „Daredevil“), Виктор Кълвачев – в Лос Анджелис („Pherone“, „Blue estate“), Пенко Гелев получава поръчка за 22 комикса по класически романи от английското издателство „Salariya Book Company“. Динамичното развитие на графичната новела, алтернативния комикс, провокативните уеб и ъндърграунд форми в началото на новото хилядолетие дават надежда за успешно бъдеще на деветото изкуство и за нови предизвикателства пред българската публика.
Георги Господинов и Никола Тороманов– Фичо създават първи по рода си в България комикс дует между признат писател и утвърден сценограф. Господинов е забавен и изобретателен в подривните си обобщения за историята на XX век, а Тороманов е пълноправен съучастник във фасетъчния разказ за една муха, която прелетява с жужене над политическата, социална и „насекомна” история на света. След публикуването с продължение в списание „Едно” и „Абитаре” (в България и Италия) графичната новела излиза и като луксозно издание на ИК “Жанет 45” в 76 страници.
След дългия мъртъв период, изложбата „Повторно начало“, посветена на всепризнатия майстор на жанра Стоян Шиндаров, събужда интереса към комикса в България и жанрът получава все повече видимост. Целенасочените усилия на група художници, сценаристи и теоретици активизира всички компоненти, изграждащи комуникацията на деветото изкуство – автори, издатели и публики. Специално организирана дискусия на критици, писатели, сценаристи и художници, отразена в специален брой на в-к „Литературен вестник“, поставя проблемите на жанра, на взаимодействието между сценаристи и художници и на начините за разказване на истории изобщо в ново поле за анализ и помага за провокирането на нови разкази.
Екипът на „Проектът Дъга“ си поставя дългосрочни цели, за да популяризира българския комикс в условията на пазара в началото на 21. Век. като си дават сметка за процесите, за особеностите на публиките и за проблемите на създателите на комикси, както и за необходимостта да бъдат активизирани издатели и автори да създават нови български комикси.
Новият век. Издатели, автори, публики
Публиката продължава да търси български отговор на явленията отвъд океана или далеч на изток. Част от тези очаквания могат да бъдат проследени в блоговете, посветени на супергерои, кино с комикс сюжети, манга продукцията в Япония и по света, както и в коментарите и безценните електронни архиви на отделни осъзнати и задълбочени познавачи на комикса като Росен Цолов, Григор Петров, Драгомир Симеонов и т.н.
Издателите на комикси в България са няколко. Основният играч „Артлайн“ продължава линията си за издаване на най-голямо количество комикси на пазара, най-вече в американски формат, но и в опитите си да наложи световния френски хит – поредицата за храбрия гал Астерикс, както и на някои хитови автори като Гуарнидо. Като че ли българската публика остава по-вярна на комиксите от американската линия – криминални, с хумор в традицията на романите от периода на депресията, комикси на ужаса, супергеройски и т.н. Издателят Христо Коцев търси и български автори и постига сериозен успех с издаването на комикса на Константин Витков – Титис – „Jack Eridon“, както и с участията на Алекс Малеев на български комикс събития по повод издаването на български на комикси, в които са му възложени корици или поредици комикси.
Някои от събитията, провокирани от „Проектът Дъга“, с особена значение в периода 2013 – 2018 г.:
- Ноември 2011 г. Дискусия “Жив ли е българският комикс“. Между участниците са Георги Господинов, Сотир Гелев, Евгений Йорданов, Николай Чернокожев и др., Модератор Антон Стайков. Дискусията е отпечатана със съкращения в „Литературен вестник“ (бр. 38/2011);
- Създава се секция „Kомикс“ в СБХ. Приемат се нови членове и се привличат художници от други секции с опит в комикса: карикатуристи, илюстратори, живописци и т.н.
- Организира се „Първа национална изложба на българския комикс“ (издаден е каталог). На изложбата са изложени повече от 600 табла на повече от 100 автори Излиза своеобразен албум завръщане „Над дъгата“. Открива се изложба в галерия „Алтроникс“. Галерията е комикс сцена и на други събития преди преместването й в друго пространство. Албумът се превръща в библиографска рядкост, а авторите подаряват на читателите електронно „авторско пиратско копие“, което иронично подсказва за принизената роля на авторите на художествено съдържание;
- Излиза „Кратка история на българския комикс“, 2013 (авторът Антон Стайков получава наградата „Христо Г. Данов“. След две години тиражът е напълно изчерпан и книгата се превръща в библиографска рядкост);
- През 2014 г. СБХ и „Проектът Дъга“ организират „София комикс Експо“ – международна комикс изложба (с двуезичен каталог), която, както и предишната, протича при изключителен зрителски и медиен успех. През 2017 г. е следващото издание, което е придружено от работилници и лекции.
Дългоочакваният албум „Над дъгата 2“ за разлика от първия албум, който има донякъде характер на припомняне и съдържа и ремастерирани стари комикси, е почти изцяло с нови истории без продължение. Качествените сценарии, традиционно високото ниво на графичната интерпретация гарантират успех на албума. Колективът на „Проектът Дъга“ продължава с нов комикс изненада – история, написана от Сотир Гелев и нарисувана в различен стил от художниците, които виждат крайния резултат в събраните сборници „Аракел“ и „Аракел. Фотоувеличение“. Те се нареждат между най-силните комикс албуми през този период.
Димитър Стоянов - Димо
Аракел 26 стр., 2017.
Рисунка
Детайли
- Материал: туш върху хартия
- Широчина: 250.00 mm Дължина: 342.00 mm Дълбочина: mm
- Собственост на: Димитър Стоянов - Димо
- Авторски права: Димитър Стоянов - Димо
Публикувани са и два албума на Пенко Гелев по текстове на Сотир Гелев от създадения от тях свят на дете и неговия въображаем приятел. „Илийчо и Август“ и „Илийчо, Август и седемте джуджета“ са последвани от илюстрирана книга с разкази за същите герои. Kомиксът на Гелеви използва целенасочено архетипни модели и клишета от съвременната масова култура. Малкият герой, който създава свое вълшебно пространство, дава на зрителите и поглед в две различни полета – на вътрешното и външното, на бащиния дом и дома на майката. Невидимият герой, от една страна, е измисленият приятел на детето, но от друга – бащата, за когото се говори в трето лице. Заспиването, сънуването, измислянето се противопоставят на сега случващото се и така през цялото време се поддържа интересът към историите, които освен занимателни са и образователни и етични. В тези два комикса се вплитат разказ в разказа, метафоричните диалози са ненатрапчиви и иронични, неологизми и неочаквани обрати правят читателя пълноправен участник в приключенията. Тези албуми са едно от достиженията на детската ни литература през разглежданото десетилетие, а „Илийчо и Август“ получава и награда „Перото“ за детска литература.
Комиксът на Константин Витков – Титис е в съвсем друга посока. „Jack Eridon“ е стилистично хомогенен и следва стандартите на комикс гигантите отвъд океана. Американски формат, качествен печат, завършена история в 90 страници, плюс бонус интерпретации на героя от колеги на Титис. Жанрът е смесица от криминална история в стил ноар с манга елементи, митологични препратки, сайбер-пънк стилистика. Главният герой има черти на детектив, сили на супергерой, помагачи (говореща маймуна) и вълшебни средства за побеждаване на противниците. Втората част на поредицата е по сценарий на Константин Витков, но черно-бялата версия е нарисувана от талантливия Тодор Христов.
Един от ветераните на комикса в България Петър Станимиров проявява изключителна жизненост и целенасоченост в желанието си да възроди комикса у нас. Отначало той илюстрира книгата „Пръстенът на нибелунга“ – четири поредни години работи по текст на Елена Павлова за реализацията на адаптация по либретото на операта на Вагнер за съвременния читател. Изданието разчита и на тези, които не познават самата опера. След успеха на тетралогията художникът рисува по свой сценарий, под редакцията на Павлова още една цяла година, за да създаде комикс от 92 страници – един от първите по рода си в българското книгоиздаване. Мрачният средновековен немскоезичен епос се пречупва през опита на Станимиров от проектирането на видеоигри и илюстрирането на книги в такава стилистика, щастливата успоредност на фантастичното в сюжета и традицията на комикса в супергеройските истории са в услуга на стилистиката в рисунката и разказа, успешна и подходяща за жанра. Художникът нарича Зигфрид „първият супер герой“, който променя обикновеното си битие чрез придобиване на необикновена сила, но и с отстояване на свободната си воля. Изданието има както образователен ефект заради правдивото запознаване на читателите с митологията и европейската класическа култура, така и забавно-развлекателен – с приключенското и силно динамично действие, подчертано от разкъсани панели, преместване на рамки, преминаване на звукови ефекти през отделните сцени и т.н. характерни за комикса елементи.
Един неиздаден албум заслужава също специално внимание. Пенко Гелев създава комикса „Тримата братя и златната ябълка“ по сценарий на Сотир Гелев в стил „стийм пънк“, но задачата се оказва прекалено трудоемка и той не може да отдели повече време и усилия да я довърши, след като преценява трудността на зададената от самия него стилистична рамка и стандарт за рисуване и нуждата да посвети на този комикс цяла година. След 34 страници, напълно завършени в рисунка и цвят, в щедър жест той споделя свободно и без никакви уговорки всички страници в социална мрежа, за да достигне разказа му до всички читатели/почитатели на неговото комикс развитие. Отзивите са възторжени, а жестът напомня „авторското пиратско копие“ на „Над дъгата“, като знак за това, че трудът на художника не се заплаща адекватно спрямо огромните усилия и вложения талант. Сценарият на Сотир Гелев следва познатата история за тримата братя и златната ябълка, в която обаче братята – спасители на света ще се спуснат в долната и още по-долна земя, за да намерят плода, който ще спре катастрофата, очакваща скоро света. Специалната и неповторима природна субстанция трябва да бъде запазена, защото лабораторните заместители още не са съвършени, а дори да се достигне до тях, няма да помогнат. Това са основни мотиви в тази недовършена история, която следва пластичните и хуманистични търсения на братята Сотир и Пенко Гелеви, следвани и в дългометражния им анимационен филм Zoetrope.
През 2018 г. смъртта на Стан Лий маркира края на една епоха в развитието на комикса по света. Животът му преминава през всички знакови периоди: златна – сребърна – бронзова епоха на комикса в САЩ, като покрива периодите на упадък, възраждания, нови концепции за пазара, героите, връзката с киното. Издателите по света се ориентират към по-големи като обем издания. И в българските книжарници вече могат да се намерят много комикс издания, но цените им са високи за стандарта на най-бедната членка на ЕС.
Някои издатели правят спорадични опити за издаване на качествени европейски издания – издателство ИК “Жанет 45” със „Затопек“ на Ян Новак и Яромир 99 и „Земята на бащите” на Джипи, „Топ Ню букс“ рискува еднократно с качествената новела „Боксьорът“ на Райнхард Клайст и т.н.
От постиженията на по-младите автори трябва да се споменат Диана Нанева с характерния й мрачен стил и въздействаща деформация и зооморфни създания. Издателство „Грозен ентертейнтмънт“, като част от своята образователна и издателска дейност в областта на комикса, публикуват „Стопаните на слънцето и земята“ на прогресивно развиващата се Рафаила Райкова. Един от най-необичайните комикс автори Борис Праматаров печели със своя комикс история награда на престижния фестивал “Фумето” в Люцерн.
Необичайно издание е „Балконът“ в жанра сайлънт бук (илюстрации без текст) на Калина Мухова по едноименното стихотворение на Атанас Далчев. Мухова печели комикс награди в Италия и изгражда собствен стил, в който в своеобразен horror vacui изпълва цялото пространство с предмети и фигури с различни текстури, които създават надреално усещане за нагнетено с емоция пространство. „Точица“ е издател и на „Орелът, врабецът и капчукът“ по сценарий на Зорница Христова и рисунки на Анна Цочева-Рикае. В него в чаровна смесица от манга елементи и класически европейски комикс се разказва поучителна история, в която децата могат да научат доста за поезията, за литературните фигури, за историята на град София, неговата архитектура и други тайни.
Националистичните настроения в страните от бившия социалистически блок не подминават и България. Фондация „Въздигане“ финансира поредица комикси, посветени на известни и по-малко известни царе и канове. Осъществяват ги Александър Въчков, художник и специалист по военния костюм и ефективният екип от опитния сценарист Мирослав Петров и един от най-добрите български комикс художници в историческия жанр – Веселин Чакъров.
В Русе комиксът също е свързан с любовта към историческите събития от Възраждането и по-далечното минало. Няколко опита за комикс списания се съчетават с работа с деца от различни възрасти и обща активност в експонирането и популяризирането на комикса. В Пловдив интернет сайтове с база данни от историята на българския комикс продължават една дълга традиция в тази посока, поддържана от Георги Чепилев, самият той автор на комикси с религиозна тематика.
Интересен епизод за трансгранично творческо сътрудничество е публикуването на сръбски комикс от поредицата „Вековници“ по сценарий на Марко Стоянович, нарисуван от български художници. Примери за такива взаимодействия са малко, например публикуването на „български брой“ на чешкото списание AARGH! В него са включени, между другите, и комикси на Пенко Гелев и на ветерана Владимир Коновалов.
Група млади автори поддържат поредицата „Комиксер“ жива повече от 10 години. Комиксите в нея са с импровизационен характер, като всеки брой е с различно мото. За работата си в комиксер № 7 Ива Груева получава наградата за класически комикс на международния фестивал в Белград през 2018 г.
Медии и отделни личности пропагандират комикса по различни начини. Фейсбук групата „Списание Дъга“ посреща петата си годишнина с над 33 000 приятели, повечето от тях активни читатели на аналитичните седмични коментари на Росен Цолов, консултант и в написването на „Кратка история на българския комикс“.
Електронните комикси на злободневни теми са с вярна и нарастваща публика и се набелязва тенденция за бум на този тип комикс. „Просто Спас“ на Стен Дамянов има няколко препечатки. Комикс версията на „Българ“ се издава в големи тиражи и печели все повече фенове. Българите обичат самоиронията и всеки герой, който прилича на героя на Алеко, предизвиква насмешка, но и известно възхищение.
Изкуството на комикса има и своя награда на името на Александър Денков. Любен Зидаров, Петър Станимиров, Антон Стайков, Марко Стоянович, Мария Николова и Евгений Йорданов са досегашните й носители. През 2018 година наградата е връчена в Чешкия център, като към плакета с портрет на Денков се прибавя чешка награда за победителя – посещение на комикс събитие в Чехия.
За популяризиране на комикса като част от масовата култура, включваща конкурси за костюми, работилници и базари на комикс издания и придружаващи колекционерски предмети “Анивенчър Комик кон” се утвърждава като едно от най-привклекателните за млада публика комикс събития. В него любителите на манга и американски комикс са болшинство. Даниел Атанасов-Сатанасов с поредицата с продължение Dragon Last се насочва точно към тази публика, която му е вярна повече от десетилетие.
За популярността на комикса допринася и успеха на документалните филми „Вълшебното огледало на Любен Зидаров“ и „ Дъга – разкази в картинки“ на студио “Гекон” с режисьор Мария Николова. Прожекциите им са посрещнати с голям зрителски интерес, а в активния си фестивален живот филмите получават и няколко награди.
В опит за резюмиране на елементите в комуникацията на комикса през десетилетието след 2010 година дори най-общото и повърхностно впечатление показва, че българската комикс сцена се различава съществено от тази в края на 80-те години на 20 век. Емиграцията на повече от милион българи, най-вече млади, е лишила комикс сцената у нас от голяма част от нейната традиционна публика от края на миналия век. Тиражите от стотици хиляди на комикс списанията от деветдесетте години са се сринали 30 години по-късно до такива от максимум няколкостотин. Публиката е по-претенциозна, по-фрагментирана и разделена между новите медии – интерактивни, видео игри, електронни варианти и разклонения на жанра, безплатни или пиратски, професионални и аматьорски. Eлектронните аматьорски комикси са отхапали парчeта от територията на хартиените професионални комикси, които заради спецификата на жанра са със сравнително високи цени. Сцената в България е нехомогенна и непредвидима. За сравнение – комиксът в Чешката република, който преживява нов разцвет, има през 2018 два пъти по-голяма от българската публика. Чешката публика е възпитана в богата традиция както от голямо количества преводни заглавия, така и присъствието на чешки автори от европейски ранг и с реализация на големите комикс пазари. Не е без значение и силната държавна подкрепа както във финансирането на академичните изследвания на чешкия комикс, така и на издаването на комикси, посветени на исторически личности и социално значими теми. Такава подкрепа в България отсъства изцяло в разглеждания период. В същото време последните години показват положителна тенденция за издаване на много нови албуми в различни стилови рамки, на различни теми, между които и социално значими съвремени събития. Това е основание за оптимизъм за развитието на комикса в третото десетилетие на 21 век, което очаква своите нови автори и публики.
Комикс издания
- Аракел. Сотир Гелев – сценарий. Евгений Йорданов, Петър Станимиров, Пенко Гелев, Сотир Гелев, Румен Чаушев, Димитър Стоянов-Димо – художници. Сдружение “Проектът Дъга”, 2018
- Аракел. Фотоувеличение. Сотир Гелев – сценарий. Евгений Йорданов, Димитър Стоянов-Димо, Пенко Гелев, Румен Чаушев, Петър Станимиров, Сотир Гелев – художници. Сдружение “Проектът Дъга”, 2018
- Балконът. Калина Мухова. Точица, 2018
- Затопек. Ян Новак – сценарий, Яромир 99 – художник. Жанет 45, 2018
- Илийчо и Август. Сотир Гелев – сценарий. Пенко Гелев – художник. Ентусиаст, 2014
- Илийчо, Август и седемте джуджета. Сотир Гелев – сценарий. Пенко Гелев – художник. Ентусиаст, 2016
- Кан Омуртаг. Мирослав Петров – сценарий. Веселин Чакъров – художник. Фондация Въздигане. 2017
- Кан Тервел. Мирослав Петров – сценарий. Веселин Чакъров – художник. Фондация Въздигане. 2017
- Кан Котраг. Мирослав Петров – сценарий. Веселин Чакъров – художник. Фондация Въздигане. 2017
- Кан Крум. Мирослав Петров – сценарий. Веселин Чакъров – художник. Фондация Въздигане. 2017
- Кан Кубрат – заветът на българите. Мирослав Петров – сценарий. Веселин Чакъров – художник. Фондация Въздигане. 2017
- КИК. Издателска група НОС. Русе, 2017
- Нашенци. Стоян Комитски – сценарий. Николай Бебенов – художник.
- Над дъгата 2. Сотир Гелев, Пенко Гелев, Петър Станимиров, Димитър Стоянов-Димо, Румен Чаушев, Евгений Йорданов. Сдружение “Проектът Дъга”, 2015
- Орелът, врабецът и капчукът. Зорница Христова – сценарий, художник – Анна Цочева. Точица. 2018
- Пръстенът на нибелунга. Сценарий и рисунки – Петър Станимиров. Кибеа, 2018
- Просто Спас. Сценарий и илюстрации Стен Дамянов. Сиела, 2018
- Спартак – бунтът на робите. Мирослав Петров – сценарий. Веселин Чакъров – художник. Фондация Въздигане. 2017
- Спартак – защитникът на Тракия. Мирослав Петров – сценарий. Веселин Чакъров – художник. Фондация Въздигане. 2017
- Създателите. Георги Шуменов. Фондация Въздигане. 2018
- Тримата братя и златната ябълка. Пенко Гелев. 2018, нереализиран, 32 стр.
- Четвърт бекрайност. Асен Кожухаров – сценарий. Веселин Чакъров – художник.
- Цар Рез. Мирослав Петров – сценарий. Веселин Чакъров – художник. Фондация Въздигане. 2017
- Цар Терес. Мирослав Петров – сценарий. Веселин Чакъров – художник. Фондация Въздигане. 2017
- Jack Eridon. Крадецът на спомени. Константин Витков – Титис. Артлайн, 2018
- Jack Eridon. Песен за Зигфрид. Константин Витков-Титис, Тодор Христов – художник. Артлайн, 2018 (изданието е в американски и колекционерски размер)
Индекс на имената
Александър Въчков, Александър Малеев, Александър Денков, Александър Жендов, Анна Цочева-Рикае, Антон Стайков, Асен Кожухаров, Атанас Пацев, Боб Клисурски, Борис Праматаров, Веселин Чакъров, Виктор Кълвачев, Владимир Коновалов, Генчо Денчев, Георги Чепилев, Григор Петров, Даниел Атанасов-Сатанасов, Димитър Стоянов-Димо, Доню Донев, Драгомир Симеонов, Евгений Йорданов, Ива Груева, Иван Гонгалов, Иван Коритарев, Иван Беров, Илия Бешков, Константин Витков-Титис, Лиляна Ангелова, Любен Зидаров, Любомир Манолов, Ник Бебенов, Марко Бехар, Мая Бочева, Марко Стоянович, Ненко Генов, Никола Мирчев, Николай Додов, Пенко Гелев, Петър Станимиров, Райко Алексиев, Рафаила Райкова, Росен Цолов, Румен Петков, Румен Чаушев, Сибила Коритарева, Сотир Гелев, Стоян Венев, Стоян Шиндаров, Теню Пиндарев, Тодор Динов, Чавдар Николов, Христо Брайков, Христо Комарницки, Христо Коцев, Христо Кърджилов, Зорница Христова