Биография
Красимира Буцева (р. 1994 г.), живее между София и Лондон. Завършва бакалавърска степен по Фотография през 2016 г., и магистърска степен по Фотография през 2017 г. в University of Portsmouth, Великобритания. През 2022 г. завършва курс по Активистко кино в University College London. През 2021 г. е стипендиант в творческата резиденция Akademie Schloss Solitude, Германия, а през 2022 г. е носителка на наградата за съвременно изкуство „БАЗА“.
Красимира е лектор в бакалавър Фотография в Лондонския колеж по комуникации към Университета по изкуствата в Лондон и гостуващ лектор в Университета по изкуства Фарнъм и Университета в Портсмут. Тя е също и един от съоснователите на британската организация Revolv Collectivе, както и куратор на архива „История помежду“.
За автора
В творческата и изследователската си работа, тя работи с теми като политическо насилие, травматична памет, официална и неофициална история на Източна Европа. Красимира използва видео, фотография, инсталация, звук и текст за реконтекстуализирането и преосмислянето на трудни и заличени истории във връзка с комунистическия режим. Трудовете ѝ присъстват, както в галерийни пространства, така и в академични журнали.
Самостоятелните ѝ изложби включват: Съседите: форми на травмата (1945-1989) в СГХГ и студио The Neighbours, София (2022), Дали сме комунистки?, ГАРА, София (2022), Честоти на травмата, Галерия Структура, София (2022), History is in the present, Zahariev-Singer Foundation, Малък Извор (2021) и Balkan Mine, EEP Berlin, Берлин (2019).
Някой от участията ѝ в групови изложби са: Минало не минало, Топлоцентрала, София (2022), Orbits, Seen Fifteen Gallery, Лондон (2022), БАЗА, СГХГ, София (2022), Horizons, Akademie Schloss Solitude, Германия (2021), Интимност и спектакъл в епохата на социални медии, Ларгото, София (2021), История помежду, Софийски исторически музей (2020), New Beginnings, MERTZ, Берлин (2020), Фотография & Скулптора, AMP Studios, Лондон (2019), Brighton Photo Fringe, Phoenix Gallery, Брайтън (2018), Archives as Medium, Four Corners Gallery, Лондон (2017), Uncertain States/Emergence, Mile End Art Pavilion, Лондон (2016), Pingyao International Photography Festival, Пингуао (2016).
Галерия
Красимира Буцева
Фотографиране при неблагоприятни условия, 2022.
Видео Инсталация
Детайли
- Фотограф: Красимира Буцева
- Материал: видео инсталация, принтове върху винил
- Собственост на: Красимира Буцева
- Описание: Фотографиране в неблагоприятни условия е мултимедийна инсталация, която преразглежда архивни материали от Държавна сигурност. Използваните филми и документи са създадени с цел обучението на хора, работещи за МВР и милицията. Чрез това визуално проучване се обособява пространство, в което се поставят под въпрос ролята и авторитетът на фотографията — тази произведена от държавата. Тези материали се занимават със създаването на “обективната снимка” — тази, направена в неблагоприятни условия, от скрити постове, по време на разпит или арест. Подобна снимка е произведена, по думите на Държавна сигурност, като се следват технически инструкции и се спазват съответните настройки на фотоапарата, както и определени правила и процедури.
- Авторски права: Красимира Буцева
- Препратки и връзки: https://www.capital.bg/moiat_capital/lica/2022/07/28/4373609_dosieto_na_krasimira_buceva/
Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и Лилия Топузова
Кухнята, Съседите: форми на травмата (1945-1989), 2022.
Инсталация
Детайли
- Фотограф: Красимира Буцева
- Материал: Мебели треатирани с боя, мазилка, течен латекс, телевизор, прожектори, тонколони, растения и пясък
- Собственост на: Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и Лилия Топузова
- Описание: „Съседите: форми на травмата (1945-1989)“ е инсталация, която е плод на близо двадесет години проучвания и осем години сътрудничество, изследваща паметта за политическото насилие завещана ни от комунистическото минало. Чрез модифицирани предмети, видео и звуков дизайн Джулиан Шехирян, Красимира Буцева и Лилия Топузова пресъздават спомените на хора, преминали през българския гулаг и затвори, съществували между 1945 и 1989 г. Процесът на екипа обхваща над 40 интервюта с оцелели от репресиите на режима. В изложбата са пресъздадени жизнените пространства, в които сапроведени интервютата. Към тях са добавени откъси от разказите на оцелелите, звуци и видеа от местата, където някога са се намирали лагерите в Белене и Ловеч. Заличени още преди краха на комунистическия режим, за живота в лагерите има много свидетелства, но само частичен документален материал - със средствата насъвременното изкуството, изложбата обединява в едно потапящо преживяване тези трудни за слушане, но важни за самоосъзнаването ни разкази. Разкази, които са рядко споделяни - също и поради страх - те преследват пострадалите много след 1989 г. „Съседите: форми на травмата (1945-1989)” проследяват както реалните преживявания, така и дълбоките рани оставени от арестите и лагерите. Рани, които не заздравяват защото за премълчавани.
- Авторски права: Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и Лилия Топузова
- Препратки и връзки: https://bnr.bg/horizont/post/101733055/vidimata-i-nevidima-pamet-za-travmata-sledi-ot-politicheskoto-nasilie-predi-89-a-v-multimediina-instalacia
https://www.capital.bg/light/neshta/2022/11/03/4410104_problemut_s_komunizma_i_drugi_istorii/
https://vijmag.bg/bg/article/izlozhbata-sasedite-razlichniyat-prochit-komunisticheskoto-minal?fbclid=IwAR1UzzYu5E7tYW4nipnIMenaLHUglW4mC8YaihJwE9p1ND5ZMTKYR8KiMDQ
https://www.kultivizor.com/post/съседите-форми-на-травмата-1945-1989
Красимира Буцева
Честоти на травмата, 2022.
Филм
Детайли
- Фотограф: Красимира Буцева
- Материал: Видео
- Собственост на: Красимира Буцева
- Описание: Красимира Буцева показва, че художникът влиза в ролята на учен от социалните науки – историк, антрополог или социолог. Историята се разказва чрез предмети и образи, а художникът е активен участник в тяхното събиране, куриране и съхраняване. Процесът на архивиране включва активен подбор, който се основава на историята, която дадената институция или организация се стреми да разкаже. Красимира Буцева поставя под въпрос ролята на културните и политическите институции, както и активното им пренебрегване на проблематичното минало на комунистическия режим в продължаващия период на преход. По този начин, метафорично, представените образи също са в преход, непълни, захабени, гличнати и изкривени – съществуващи в лиминално пространство между конфликт и разрешение, между фрагментарност и завършеност. - Текст от Васил Владимиров
- Авторски права: Красимира Буцева
- Препратки и връзки: https://www.dnevnik.bg/sled5/izlojbi/2022/07/04/4367298_krasimira_buceva_chestoti_na_travmata/
https://structura.gallery/bg/exhibitions/structura-project-room/
Красимира Буцева
Историята винаги се пренаписва, 2021.
Фотография
Детайли
- Фотограф: Красимира Буцева
- Материал: ПВЧ панели
- Широчина: 2.50 m Дължина: 5.00 m Дълбочина: m
- Собственост на: Красимира Буцева
- Описание: Фотографската инсталация „Историята винаги се пренаписва“ интерпретира фрагменти от далечното и близкото минало на подлеза на Ларгото. Чрез представянето на историческите разкази, които се преплитат на това пространство, аз изследвам методите и средствата използвани при
написването на историята. Работата адресира Сердика – древно римско
селище съществувало между IV-VI век. Както и улица „Търговска” – част от
модерната София на XX век, където са се помещавали многобройни бизнеси,
кафенета, ресторанти, бирарии и хотели; разрушена от бомбардировките през Втората световна война. Инсталацията минава и достига промените,
предизвикани от преврата, като последвалите строежи на огромни сгради в
стил Сталинистка архитектура, които и днес се извисяват над града –
първоначално помещавали министерството на електрификацията,
министерството на тежката промишленост и Партийният дом. След падането
на комунистическия режим през 1989, те се превръщат в Президентството,
Министерски съвет и за кратко Народното събрание. Тази локация е изпълнена и с многобройните протести от последните 32 години – борещи се за промяна. Паралелно тук минават туристически групи, които за първи път откриват София, както и граждани на столицата бързащи от и към центъра на града.
Чрез архивна фотография от Държавна агенция „Архиви“, личния архив
на Борислав Скочев, списания „Космос” и „Паралели”, вестник „Отечествен
фронт”, туристически гид от 1963 за България и дизайните на официални
документи от миналото; заедно с 3Д модели, изфабрикувани артефакти и
емоджи символи – аз се стремя да покажа динамичността и променливостта на това комплексно историческо пространство.
След като историята постоянно се пренаписва от различни перспективи
– литературни или военни, от политически позиции или пък спрямо географски пространства, то сведенията за миналото никога не са фиксирани и неподвижни. Нуждата за постоянно преразглеждане на миналото идва от непрекъснатите открития на материали, документи и артефакти. Някои - напълно нови пред погледа на историците, докато други – пренебрегнати, разрушени или цензурирани по-рано. Възможността за осмисляне на историята идва също и от достъпа до материали, които по-рано са били запазени в архиви и не са били налични. Ръката, която пише символите на миналото може да произведе герои и злодеи, утопии и дистопии, правилното и грешното. Но пък пренаписването може да демистифицира, деконструира и разруши авторитарните режими и да формира нови пространства за потиснати и заглушени истории. - Авторски права: Красимира Буцева
- Препратки и връзки: https://www.dnes.bg/sofia/2021/06/11/sofia-art-projects-mejdunarodna-izlojba-dava-nov-oblik-na-largoto.493324
https://www.sofiaartprojects.com/krasimira-butseva
Красимира Буцева
Балкан наш, 2019.
Инсталация
Детайли
- Фотограф: Misha Bours
- Материал: Печат върху габардин, дърво, намерена фотография, филм
- Собственост на: Красимира Буцева
- Описание: Балкан наш е тригодишно изследване на пространства на политическо насилие намиращи се в България. През тези години, аз посетих и документирах повече от петнадесет от локациите на бивши лагери за принудителен труд и масови гробове от комунистическия режим (1946-1989). Тези пространства са част от в многобройните свидетелски показания на оцелели, а някои от тях се споменават и в архивните досиета на Държавна Сигурност. Но в момента повечето от тях не носят почти никакви следи и белези от травматичното си минало, тъй като сградите на бившите лагери са често заличени. И след като все още няма официален и национален наратив за политическото насилие от миналото, нито мемориален музей или паметник на всички жертви на комунистическата система, то така тези пространства и техните жертви остават забравени и отсъстващи от съвременната българска история.
- Авторски права: Красимира Буцева
- Препратки и връзки: https://www.capital.bg/light/lica/2017/03/24/2940677_unhappy_soc/
https://kultura.bg/web/пост-памет/