Веселин Димов

За автора

Вярвам, че всеки човек, а може би всяко същество имат дарба.
Дарбата е Дар и задължение.
Следвайки я, се разгръщаме до отглас на Всеобхватното Съзнание, което изначално сме.
- Веселин Димов

Галерия

Веселин Димов

Седяща фигура, 1989.

Скулптура

Детайли

  • Материал: Снежно бяла мраморна мозайка, постамент от врачански камък. 320/100/80 см.
  • Широчина: 80.00 cm    Дължина: 320.00 cm    Дълбочина: 100.00 cm   

  • Описание: "Триенале на българската скулптура за открито пространство." Най скъпата и мащабна изложба за времето си.

    Сложната крива повърхност е образувана чрез последователни прави линии. Творбата е унищожена на 25 август, 1982 година заедно със самостоятелната изложба " Терен и конструкции" по нареждане на Илия Георгиев, първи секретар на БКП Варна. Нареждането изложбата да се премахне в срок от 24 часа, авторът не изпълнява в продължение на 45 дни.
    След заповедта, авторът отива "докато мине бурята" в Унгария, за да се предпази от репресии.

    Изложбата е готвена за Гърция, по покана на атинското кметство Зографос. След като не успява да се пребори да изнесе и представи творбите си, изложбата е представена в морската градина на Варна.

Веселин Димов

Воден змей, 1983.

Инсталация

Детайли

  • Материал: 70/15 метра, река Велека при село Кости, 5 км въже, 96 цветни греди, подострени срещу течението така, че течението ги потапя, пенополиуретанови поплавъци. Септември, 1983 година.
  • Широчина: 15.00 m    Дължина: 70.00 m    Дълбочина: m   

  • Описание: Творбата е концептуално свързана с пластичните търсения в "Терен и Конструкции"

Веселин Димов

Магическото пространство Тангра, 1985.

Инсталация

Детайли


  • Описание: Откритието ми в моя "Воден змей" беше моделирането на природен процес и постигането на художествено внушение чрез това. Така че, първата ми работа в галерията беше да облепя с плътен черен найлон големите южни прозорци. Сетне, високо под тавана, над вратата, пробих малка дупка, колкото 5 стотинки.

    Тънък лъч светлина се процеждаше през галерията. Дърветата и минаващите хора и коли се проектираха обърнати върху тавана. Класическа камера обискура.

    Проследих проекцията на лъча по стените и тавана, и отбелязах с маслени лампи времето, когато лъчът е минал оттам. Движеше се бързо, не знаех, че земята се върти така стремително в пространството. Аз работех в единия край на лъча, началото му беше на осем минути светлинна скорост разстояние.

    Лъчът, вероятно е изкривен в пространството, защото то е отминало образа, който стига след минути при нас. Имах обективното усещане, че ставащото в галерията също се проектира навън, в безкрая.

    На снимката, светлината изглежда масивна, заради отворената бленда на фотоапарата. Всъщност беше прозирен мрак, бяха нужни няколко минути за да се адаптират зениците.

    Открихме изложбата с един авангардист, холандски композитор. Неговият шампански танц, беше два часа. Беше много студено, навън беше минус 25 градуса. Посланикът и кмета на Дордрехт тъпчеха с лачените си обувки на място.

    Снимките бяха на Джорджи Пантебре.Като студент, в Барселона, беше снимал за Дали.

    По същото време, в България била Жан Клод. Срещнала се с роднините на Кристо, а също и с негови състуденти.( Те са били състуденти със Светлин) Искала да подготви изложба на Христо Явашев, за следващата, 1986 година. Перестройката започваше.

    "Няма да можем да организираме изложба на другаря Явашев, обяснили и, защото не е художник".
    Била поразена.
    "Ами вижте, според устава на СБХ, определението за художник е български гражданин, завършил художествената академия и член на СБХ Другарят Явашев не е нито едно от това". Беше написала 17 страници с химикал, до моя приятел Хеми, имаха тогава кореспонденция.

    Имах удоволствоето, седем години след това, като председател на извънредния конгрес на СБХ, през 1992 година да отменя комунистическия устав. Вярвах, че е достатъчно да строшим оковите за да дойде свободата. Оказа се, че оковите са се пропили в нас.

    Прибрах се през 1995 от работата си в СБХ във Варна. Купих си къща в Звездица. На следващата година учредихме клуб ВарТна.

Веселин Димов

Видима точка отвътре, 1994.

Рисунка

Детайли

  • Материал: туш, хартия, Страница от лична книга на художника, един екземпляр, 1995 година
  • Широчина: 21.00 cm    Дължина: 28.00 cm    Дълбочина: cm   

  • Описание: Тези творби обобщават десетгодишен период, в който авторът изучава И-Дзин ( I-Dzing, една от петте класически книги на Китай, създадена вероятно 3-2 хилядолетие преди Христа) в светлината на съвременната физика.

    От това време са съвместните лекции в Амстердам на Далай Лама и Стивън Хокинг .

    Личният принос на автора, са изследванията върху класическото построените на Велика Янтра, чието построение е загубено някъде около 14 век.

    Структурата на Велика Янтра пресъздава процеса на взаимодействие на силите формиращи вселената и личността.

Веселин Димов, Цветан Кръстев, Владимир Иванов

Създаване на клуб "Вар(Т)на", 1996.

Фотография

Детайли


  • Описание: След политическата криза от 1996, имаше неумолимо желание и страст за промяна. С клуб ВарТна наложихме безапелационно новите художествени практики. На трите ни последователни национални изложби, 1998, 1999 и 2000 година, събирахме за откриванията над 700-800 зрители в градската галерия.

    Светът се променяше стремително, дигитализираше се, самата тъкан на визуалната култура се измени. А сега, най-интересното предстои.

    Напуснах клуба през 2000 година. Търсех нови пътища, по близо до руслото на новото време. Спрях да показвам работи в България.
    През 2003, винаги, когато публикувах проект на първа страница във WWAR, получавах по 100-125 000 посещения на ден. От тях само по 70-80 от България. Раздялата беше взаимна.