Спартак Дерменджиев

Биография

Спартак Дерменджиев, с артистичен псевдоним Парис, е роден през 1954 г. в гр. София. Завършва Художествената Академия през 1982 г. със специалност скулптура. От 1985 г. е член на СБХ. Живее и работи в София като художник на свободна практика. Работи в областта на фигуралната скулптура, портрета, рисунката, живописта, както и на дигиталните и виртуални изкуства и инсталации.
Повечето изложби на Спартак Дерменджиев са със социални послания, които гласят: „Грехът като официална идеология“.; „Човекът и обществото като „as a two way street“.; „Изкуството създава идеалисти, а животът ги убива“.; „Цинизмът, породен от отчаяние и безизходица – като убежище на обикновения човек“.; „Подмяната на истината и социалното инженерство“.; „Клеветата като основната градивна единица на обществото“ и др. Вулгарното и пошлото се превръщат в основни естетически категории в изкуството на Дерменджиев.

Награди

  • 1985 г. - На VII-та Национална младежка изложба печели награда за скулптурата “Разбиване на идолите”.
  • 1987 г. - На VII-то Международно биенале на малката пластика в Будапеща печели награда за цикъла “Венера”.
  • 2003 г. - Награда на галерия “Икар” за изложбата “Дон Кихот умря”.
  • 2014 г. - Награден с „Железен орден за съвременно изкуство“ за морална и социална ангажираност относно случващото се в България през последните две десетилетия, проявени в неговите самостоятелни изложби, сред които: „България курва тоталитарна“ (1997 г.) – политико-порнографска изложба в галерия “Стълбата”; „Няма щастливи българи” (2000 г.) в СГХГ; „Краят на света“ „Fin du Monde” (2013 г.) в Центъра за култура и дебат „Червената къща“ и за инициативата и идейния проект за паметник на Георги Марков на площад „Журналист“ (един от виртуално реализираните проекти на Дерменджиев в социалните медии).

За автора

Всъщност струва ми се, че скулптурата на Дерменджиев не се нуждае от подобна словесна защита, просто защото той е достигнал такава степен на пластическа изразителност, която сама по себе си дава отговор на всичко. Дерменджиев е скулптор на женската телесност в състояние на безпаметна физиологична лудост.
- Руен Руенов, 1999 г.

Спартак Дерменджиев е скулптор, който не се поставя над обекта. Той е с подчертано миметично, емоционално и искрено чувство към него. Стилистиката му не е предпоставена, а е следствие на диалога на художника с видимостта. И именно това живо, в някаква степен хаотично, сетивно отношение прави заниманията му успешни.
- Руен Руенов, 2001 г.

За Спартак най-малко може да се твърди, че е последователен в някоя зона на артистичен интерес. От виртуоз на изящната пластика, през майстор на артистичната рисунка, ловец на разюздания ерос на вечната самка и скандален разрушител на естетически и словесни норми, днес той отново се завръща с предизвикателството на изненадата, при това в напълно неочаквана посока…
- Филип Зидаров 2011 г.

Повечето изяви на Дерменджиев имат общо с разголването и често дори са определяни като порнографски. Истината е, че „разголването” в неговия случай трябва да се разбира по-скоро като откритост, която най-често разглежда отбягвани теми и образност. Всъщност, скулпторът винаги изхожда от един по-дълбок философски пласт, за да изрази отношението си към обществото и в частност към съвременния човек. Блестящ като пластик, той не се задоволява с простото отразяване на реалността, а винаги търси да изрази и някакво социално послание
- Светла Петкова, 2014 г.

Изглежда, още когато е получил рожденото си име, скулпторът е бил обречен на нескончаеми сражения. И макар по-късно да е възприел по-миролюбивия псевдоним Парис, Спартак си остава един самотен гладиатор.
- Мариана Светославова, 2015 г.

Спартак Дерменджиев е изключителен български скулптор, работещ на ръба на ,,концептуалния" мисловен процес, но никога на сто процента в него. Иронията и самоиронията са негово главно оръжие, ако ви харесва метафората „Шекспир на формата", значи сте го разбрали.
- Светлозар Петков, 2018 г.


Галерия

Спартак Дерменджиев

Паметник на Прехода, 2015.

Инсталация

Детайли

  • Фотограф: Спартак Дерменджиев
  • Материал: желязо
  • Широчина: 25.00 m    Дължина: 5.00 m    Дълбочина: 25.00 m   

  • Собственост на: на автора
  • Описание: Паметник на прехода (виртуален), открит на 10 ноември 2015 г. в София. на мястото на мавзолея на Георги Димитров

    Това не е паметник на историческа личност или събитие.
    Това е паметник на период от време, период започнал преди 26 години и наречен „Преход”.
    Това е паметник на времето в което живеем..
    Дали харесваме или не .. това е прехода.
    Това е нашия Преход.
    А това е моя паметник (проект)
    Моя паметник на нашия преход
  • Авторски права: на автора

Спартак Дерменджиев

„Колоните които крепят небето“ или „Храмът на Венера“, 2014.

Скулптура

Детайли

  • Фотограф: Спартак Дерменджиев
  • Материал: бяла печена глина
  • Широчина: 240.00 cm    Дължина: 150.00 cm    Дълбочина: 240.00 cm   

  • Собственост на: на автора
  • Описание: От зората на своето съществуване човекът задава въпроси.
    Кой и как е създал света? Земята, Слънцето? Звездите? Какво крепи Земята?
    Кой и как е създал човека? Растенията? Какво следва след смъртта?
    Въпроси за сътворението на света, за човека и природата, за живота и смъртта.
    През вековете отговорите са различни, но въпросите, въпросите са едни и същи.
    Колкото по-отдалечени във времето са, толкова отговорите се доближават до легендите и митовете. Толкова по- вълнуващи и поетични са.
    Но, един въпрос сякаш човек е забравил да зададе.
    Може би защото всеки знае отговора.
    Или защото през вековете отговора е един и същ?.
    Или защото няма отговор на този въпрос?
    Отговор свързан с усещането за живот, с надеждата, с желанието за живота.
    Въпросът: Какво крепи небето?!
    Не съм нито достатъчно компетентен, нито достатъчно самонадеян с думи да отговарям на този въпрос!
    Затова предлагам пластичен образ, пластичен отговор
    Тази моя пластична композиция (скулптурна инсталация) наречена „Колоните които крепят небето или Храма на Венера” дава моя отговор: Какво крепи небето.
    Спартак Дерменджиев 2014

Спартак Дерменджиев

„Стена в небето“, 2011.

Живопис

Детайли

  • Фотограф: Спартак Дерменджиев
  • Материал: акрил върху платно
  • Широчина: 300.00 cm    Дължина: 200.00 cm    Дълбочина: cm   

  • Собственост на: на автора
  • Описание: за битките, не нашите
    а които ни избраха и посочиха
    битки без победители
    за живота който не живяхме
    живот ненужно похабен
    за нашия живот
    за миналото и настоящето
    години които искаме да забравим
    ако можехме да простим

    Спартак Дерменджиев 2011

Спартак Дерменджиев

„Fin du Monde“ пърформънс, 2013.

Инсталация

Детайли

  • Фотограф: Спартак Дерменджиев
  • Материал: акрил върху платно
  • Широчина: 130.00 cm    Дължина: 300.00 cm    Дълбочина: cm   

  • Собственост на: на автора
  • Описание: „Когато си чакал, а няма повече време…
    когато си крещял, но никой не те е чул…
    когато си блъскал, но нищо не се е променило…
    когато си плакал, но никой не се е трогнал…
    когато нямаш своето място…
    когато не приемаш света…
    когато дори не питаш защо…
    Тогава си стигнал „Края на света”.
    Спартак Дерменджиев 2013 г.
  • Авторски права: на автора

Спартак Дерменджиев

„Венера в естествен размер“, 1989.

Скулптура

Детайли

  • Фотограф: Дени Кръстев - архив СБХ
  • Материал: гипс
  • Широчина: 57.00 cm    Дължина: 167.00 cm    Дълбочина: 30.00 cm   

  • Собственост на: Софийска Градска Художествена Галерия
  • Описание: „Темата на моите работи е грехът. Не грехът вътре в нас, не слабата човешка природа, а грехът като официална идеология (социални практики).

    Идеята разглежда цинизма като убежище на слабия, беззащитен човек, като негова единствена възможност да приеме живота.

    Тези пластики изповядват неспособността да различим (нежеланието и безсилието ни да различим) добро от зло, истина от лъжа, грях от праведност.

    Искам да представя моралните стойности като „свлачище”.

    Безнадеждността и безсмислието водят до цинизъм. Вулгарното и пошлото могат да се превърнат в основни естетически категории.

    Чрез цинизма и пошлостта разказвам за:

    – инфантилността на „доброто”

    – универсалността на „злото”

    – необходимостта да вярваме в лъжата

    – неспособността да приемем истината

    – превръщане на пошлото в красиво

    Работите ми не са насочени срещу жената, не са насочени срещу греха.

    Те са за греха.”

    Спартак Дерменджиев- ПАРИС