Художниците като куратори

от Даниела Радева

Думата „куратор” е въведена в България от художник. Това е Лъчезар Бояджиев, който през май 1984 г., в рамките на лекция, проведена в сегашния кабинет и депо на фонда за съвременно изкуство на СГХГ, за пръв път обяснява публично идващи от Запад термини на съвременното изкуство.

Целта на този текст е да посочи някои от изложбите, курирани от художници в България, от времето на късните 80-те г. на 20-ти век до наши дни. За съжаление те няма как да бъдат изредени изчерпателно и за съжаление конкретни изложби тук няма как да бъдат анализирани и разгледани в детайли, но е възможно в общи линии да се очертае намесата на художниците в полето на кураторската професия.

През 2010 г. в Софийска градска художествена галерия, тогавашният шеф куратор Мария Василева стартира проекта „Другото око“ – поредица от изложби, за които за куратори са поканени хора от други професии. Предоставена им е възможността да разработят тематични изложби, ползвайки музейните фондове и пространството на галерията. Не случайно за първото издание на проекта е поканен Лъчезар Бояджиев, който преди да започне кариерата си на художник през 80-те години на 20-ти век, има своето изкуствоведческо и кураторско минало. Той приема поканата, но при условие, че работата му няма да бъде считана за кураторска, а за художническа. Прави свое лично художествено произведение, в известен смисъл гигантска сайт спесифик инсталация, имаща формата на музейна експозиция и ползваща като материал колекцията на галерията. „Художник в депото” трябва да се възприема като самостоятелна изложба, или като една от творбите на Лъчезар Бояджиев от периода на зрялото му творчество, по същия начин както работите му под формата на гайд турове и лекционни разходки, също опериращи с произведенията на други автори и възможни благодарение на огромните му знания за историята на изкуството и културата (бел., линк за турове и шаденфрьоде). Проектът „Художник в депото“[1] от серията „Другото око“ в СГХГ през 2010 г. представлява много личен авторски разказ за живота, изкуството и различни професионални и житейски взаимоотношения. С неподозирани визуални и смислови препратки между периоди и поколения, професионални и приятелски групи. В каталогът към изложбата авторът казва: „Важното в тази индивидуална изложба на художник е, че всичко е лично! Мислете за тази изложба като за инсталация от ready-made обекти, които отпърво са намерени от художника в депото, а после са разположени от него в пространството на музея, но по друг начин. Надявам се, че тази изложба ще е не само акт на де-конструиране на историята на изкуството, но и факт на ре-конструиране на неговия живот от личната гледна точка на един художник”.

Не е случайно, че тук се започва с изява на Лъчезар Бояджиев. Защото той има съществен принос и директна намеса в процеса на утвърждаване и позициониране на кураторската професия в България в края на 80-те години на 20-ти век. Падането на Берлинската стена и на комунистическия режим рефлектира и върху художествения живот, така че към професиите „изкуствовед” и „критик” става възможно да се добави и „куратор”. Независимо, че това протича бавно и колебливо. Поглед върху хронологията на съвременното българско изкуство между 1982 и 1995 г. показва, че по това време има известно разделяне на дейностите по създаването на една изложба – отбелязани са „комисари”, „уредници” и „организатори”, и на много места е посочено на кого принадлежи авторството на идеята за дадена изложба. Дистанцията на над трийсет години история на съвременното изкуство в България създава впечатление за някогашните работни отношения между изкуствоведи и художници – по-скоро в духа на сътрудничеството, сдружаването и споделянето. Което предполага влияние и обмен на знания или творчески методи между двете страни.  

„По идея на” Лъчезар Бояджиев по времето на промените се провеждат няколко изложби, от които може би най-значими за историята на изкуството остават „Край на цитата”, СУ „Св. Климент Охридски”, София, 1990 г. и “Happy – край”, Шипка 6, София, 1991 г. (заедно с Георги Тодоров). Без компромис с термините Лъчезар Бояджиев е куратор и на българското участие в третото биенале в Истанбул през 1992 г. – първата голяма международна изява на съвременни художници от България. „По идея на” Кирил Прашков се провежда изложбата "Авторски отпечатък", Раковски 125, София, 1987 г., а години по-късно „по идея на” Аделина Попнеделева е изложбата „Каприз”, АТА Център за съвременно изкуство, София (1998). Художникът Георги Тодоров е съкуратор на Диана Попова на легендарната изложба „Земя и небе”, която се провежда на покрива на Съюза на българските художници, съвсем скоро преди промените през есента на 1989 г.

Земя и небе, 1989

Албена Михайлова - Бенджи

Диана Попова

Сашо Стоицов е основната движеща фигура на останалите в историята с политическата си тематика изложби „11.11.88” и „11.11.89” в Благоевград. Повече информация за тези ранни прояви може да се види в текста на Мария Василева, „Началото на кураторските практики в България”.

От 2004 до 2008 г. Венцислав Занков развива проекта „Всичко за мъжа” / “A-a-h! (All About Him)”. До известна степен това е отговор на прекрачването на границите в действията на феминистките движения. Както и критика на институционализирането на определени теми в изкуството като джендър, малцинства и др, за да се откликне на тематиката в някои финансиращи програми. Но може би най-съществена е темата за правото на мъжете да бъдат себе си, в противовес на образите, който съвременните реклами им вменяват. Затова проектът представя работи върху билборди по улиците на София – своеобразно редактиране на визуалната среда чрез художествена пропаганда на територията на образа, който трябва да продава. Това е само един от редица кураторски проекти, които Занков разработва между 2001 и 2019 г. През 2006 г. спомената вече Аделина Попнеделева създава архивът „10 години видеоизкуство в България”, селекции от видео произведения на различни автори, в няколко тематични раздела. Активна практика като куратор има Боряна Росса, която се развива предимно зад граница. В София обаче тя активно поддържа провеждането на ежегодната изложба „София куиър форум”, започнала през 2012 г.

Боряна Росса

София куиър форум, 2012, плакат, 2012.

Постер

Детайли

  • Широчина: 100.00 mm    Дължина: 70.00 mm    Дълбочина: mm   

  • Собственост на: София куиър форум
  • Препратки и връзки: https://sofiaqueerforum.org

Куратори: Боряна Росса и Станимир Панайотов

София куиър форум, 2017, Aeter, Куратори: Боряна Росса, Станимир Панайотов. Дизайн на каталога: Калина Димитрова, 2018.

Книга

Детайли

Кураторка: Стефка Цанева

София куиър форум, 2014, Галерия Васка Емануилова. Станимир Панайотов, Владия Михайлова, Стефка Цанева. Кураторка: Стефка Цанева, 2014.

Акция

Детайли

  • Фотограф: Филип Панчев
  • Материал: Фото документация на събитие

  • Собственост на: София куиър форум
  • Описание: Концепцията „Манифестации на личното” за тазгодишното издание на София Куиър
    Форум дойде до голяма степен от панелната дискусия „Политика - Арт - Джендър”1
    ,
    инициирана по повод първото издание на форума през 2012 г. и публикувана в онлайн списанието Блистер. Един от спорните моменти в дискусията беше, че сексуалността и половата идентичност са нещо лично и като такива са и аполитични
    - като вкуса за дрехи, храна или музика. В заключение един от участниците в дискусията стигна до питането: „Защо да политизираме аполитичното?”.
    Да, въпросите на пола, половата идентичност и сексуалността могат да бъдат възприети като лични (и аполитични?), но само в една идеална среда, лишена от конфликти. Факт е обаче, че не живеем в такава. Тук и сега (в България, Европа, света,
    макар и в различна степен) има установени и понякога изглеждащи непоклатими
    позиции, както повелява хетеронормата. Отклонявайки се или не приемайки я,
    индивидът навлиза в пряк конфликт с морални и институционални предписания,
    чието прекрачване е неизменно „политично”. Когато говорим за куиър, сюблимният
    момент на манифестацията на личното (т.е. превръщането му в публично) е наситен
    с конфликти и противоречия и именно тази пълнота на смисли, значения и интерпретации е обединяващият мотив в тазгодишния форум.
    „Манифестации на личното” е един вид провокация - оголване и разкриване, създаване на множество споделени лични пространства. Противоречиви и разнопосочни „интимни” себе/изразявания на единадесет автори, някои от които вглъбено
    изследват собствената си същност, други се занимават с феминизъм, религия и фетишизъм, трети пък изхождат от личната си история в търсене на базисния въпрос
    за предопределеността. Не е случайно, че в изложбите в рамките на форума преобладават авто/портретите, които преди всичко представляват само/съзерцание и
    само/анализиране.
    Изложбата в галерия „Васка Емануилова” включва работите на Светозара
    Александрова, Кирил Биков, Войн де Войн, Антония Гюрковска, Иво Димчев, Станка Колева, Красен Кръстев & Паул Дунка, Лубри, Боряна Росса и
    Наталия Тодорова.
  • Авторски права: София куиър форум
  • Препратки и връзки: https://sofiaqueerforum.org/media/SQF_2014_Online_Edition.pdf

Хубен Черкелов, един от членовете на групата XXL, курира няколко изложби в края на 90-те г. – две издания на „Нова българска живопис” (1996 и 1999); “Gangstart” (1998) и „Съвременна иконология” (2000). Темата на „Нова българска живопис” е свързана с дълго продължаващият политически преход и бавното асимилиране на изразните средства на съвременното изкуство от широкото българско общество. В един момент художествената сцена се е оказала разделена в схващанията си за това кое изкуство е „съвременно”, не само като съдържание, но и по отношение на техника и материал. Черкелов реагира на това създавайки „живописни” изложби, представящи различни изразни средства.

Някои от водещите независими пространства за съвременно изкуство през последните години са движени от художници. До голяма степен тяхната дейност е и курираща. Много от утвърдените в момента художници от „средното поколение” направиха първите си изложби именно в тези галерии и може да се каже, че бяха открити и подкрепени в началото от Леда Екимова, която създаде галерия „Пистолет” или от Ивана Ненчева и Наталия Тодорова с независимото пространство “The Fridge”. Качествени тематични изложби бяха курирани от Биляна Рубинова в “Съвременно пространство” във Варна, движено съвместно с Васил Даскалов. С интересна изложбена програма е „Мазето на баба Васа” в Шабла, където Лазар Лютаков курира изложба само веднъж в годината, през лятната ваканция, докато е на гости на баба си. На пръв поглед изглежда, че няма амбицията да конкурира институциите, но всъщност Лютаков има сериозен принос за представянето на чуждестранни художници в България.

Ако по времето на промените курирането на изложби и художествената работа се подпомагат взаимно в противодействието срещу институциите и в прехода от комунизъм към демократично общество, в началото на 21 век художниците се оказват на по-голяма дистанция от кураторството, което придобива статут на институция. Това не важи в пълна сила за България, но е тема, която художникът Войн де Войн слага на масата под формата на куриране и менажиране на независимото пространство „Етер”, създадено през 2016 г. в София.

Æther

Street view while opening reception, 2016.

Фотография

Детайли


При измислянето и реализацията на всяка своя изложба той действа като художник. Понякога това може да е объркващо за публиката, която е свикнала да гледа и възприема изложби по определен етикет, но за професионалните куратори е един добър пример как неспазването на правилата може да генерира добър резултат. Още през 2016 г. Войн де Войн стартира с поредица от изложби, в които художници, които са двойка в живота и по принцип работят самостоятелно, са поканени да правят съвместни проекти. Същественото е подходът му при общуването с авторите, който не може да се нарече буквално „куриране”, а по-скоро „споделяне”. Той се интересува не само от това, което те правят като художници, но и от това какви са те като хора и по деликатен начин какви са един към друг във връзката си.

По-различен, но също много специфичен подход има Иван Мудов в работата с неговите художествени пространства “One Night Stand”, “0GMS” и “0GMS-шкаф”. “0GMS” започва като съвместна идея за независима галерия заедно с художниците Камен Стоянов и Стивън Гермор и за известно време те курират заедно проекта в апартамент в София. Междувременно е основана и 0GMS-чекмедже в едно единствено чекмедже в кухнята на Института за съвременно изкуство – София. Идеята е то да бъде независимо изложбено пространство, което да „паразитира” в институционална среда. Без намерението за подривна дейност или саботаж, а по-скоро, за да се възползва за удобство от вече установените институционални условности – програмата на откриванията в “0GMS” е синхронизирана с тази на галерия ИСИ-София, така че между двете галерии се получава споделяне и обмен на публики. “0GMS” пребивава в ИСИ-София от 2010 до 2013 г., като междувременно се появява и в галерия „Скуч”, Любляна; галерия “Cabaret Voltaire”, Цюрих; (I.C.A.N.), Сидни; Аицхи Трианале, Нагоя; 14-то Биенале в Джакарта; галерия Verkligheten, Умеа. Най-сериозната промяна с пространството се случва през 2011 г., когато то се отделя от вградените мебели в кухнята на ИСИ-София и се разширява до четири чекмеджета. Но това е по-малко съществено от трансформацията в неговия статут – то вече е художествен обект, произведение на Иван Мудов, със заглавие „0GMS-шкаф”. Като произведение на Мудов „0GMS-шкаф” може да присъства в изложби и институции, за неопределено време, заедно с изложбите, които са във вътрешността. Същият статут на художествена творба има и “One Night Stand”, на ул. „Христо Белчев” №25 в София, в която изложбите винаги се провеждат само за една нощ. Иван Мудов стриктно спазва правилото никога да не участва в изложби в собствените си галерии. Ако се случи да бъде поканен в общи проекти, които се провеждат в тях, работата му е самото пространство.

През 2018 г. в галерия “Swimming Pool” в София е организирано кураторско училище, завършило с изложбения проект „Обединени пространства“. В рамките на тази инициатива младата художничка София Грънчарова курира изложбата “Space for Sparkling Water”. В този експеримент тя е движена от въпроса какъв би бил идеалният куратор и сама изиграва ролята, действайки според собствената си представа за този образ. Избира художникът Жордан Дериен, нейн състудент и приятел, с който имат близки творчески виждания и го кани да работи в собственото й ателие в София за времето, необходимо за проекта. Изложбата се провежда в хотелска стая, в рамките на една нощ. Мястото е специално избрано от София Грънчарова и отразява нейното желание изложбените пространства да бъдат такива, че човек да се чувства свойски, уютно и комфортно. Където е в непосредствена, дори тактилна връзка с работите и те са естествена част от живота. Вместо публиката да види набързо изложбата и след това да води светски разговори, би могла да постои по-дълго с произведенията. Дори ако иска, да се отбие в банята или подремне на леглото докато те са там.      

[1]Luchezar Boyadjiev – Artist in the Storage (The Other Eye), 2010. 47:57 (English subtitles) Video film of a guided tour across the author’s installation of parts of the Sofia City Art Gallery Collection. April 7th, 2010