Дигитални изкуства в България - Електронни медии, мултимедийни инсталации, интернет изкуство

от Галина Димитрова-Димова

За дигитални изкуства на българска художествена сцена можем да говорим от края на 90-те години на 20 век. Тогава, новото явление на сцената се нарича „ново медиийно изкуство“ в желанието да се обособи от дотогавашните опити във видео и компютърно изкуство. Носителите на иновативното отношение към изкуството, създадено с нови информационни и медийни технологии са младо поколение автори, които стъпват на сцената в средата на 90-те години.

Сред носителите на новите медии в България са Красимир Терзиев, Петко Дурмана, Венцислав Занков, Рене Беекман и други. Повечето от тях в началото работят под шапката на сформираното през 1998 г. Сдружение – Център за медийни изкуства Интерспейс (InterSpace), което обединява художници, дизайнери, компютърни и други специалисти с интерес към новите медии. Интерспейс в първата организация в България, която работи активно в това поле и реализира огромно количество проекти, в локален и международен мащаб в периода 1998-2008 г.

Новата вълна отваря пространство за артистични експерименти, които взимат от естетиката на електронните медии. Неизбежно, много от авторите в началото се  увличат именно от експеримента с новата форма на артистично изразяване, затова често техните първи опити са доста „формалистични“. Това се случва в унисон с бума на техно културата в България през последните години на 90-те, и неминуемо това повлиява на формата на визуално изразяване на младите автори, занимаващи се с този род изкуство. Появяват се нови формации, като opnn, чиито основни изяви са DJ/VJ партита – аудио-визуални сетове, в които визията се миксира в реално време, следвайки музикалния ритъм. Така се ражда специфична субкултура, станала много популярна по това време, която събира голям брой публика, главно младежка.

Сред работещите с новите медии артисти има и такива, които тръгват с доста зряло отношение към тези медии и започват да правят произведения, които маркират новата територия в съвременното българско изкуство.

Тук трябва да отбележим Красимир Терзиев, който е едно от най-ярките имена на видео изкуството в България. Бидейки един от основателите на Центъра за медийни изкуства Интерспейс, той става двигател на тези процеси в България. Ранните му творби, създадени през 1996-97 г. като:

Красимир Терзиев

Let's Dance, 1996.

Инсталация

Детайли

  • Фотограф: Правдолюб Иванов
  • Материал: бели ризи (модифицирани), платмасова конструкция, корда
  • Размери: височина ок. 210 см, диаметър 260 см

  • Собственост на: EA3 + 1AP
  • Описание: Let's Dance modifies a technique from the craft of cloths design. Eight white shirts are sewed with one sleeve serving two adjacent shirts, leaving no individual space for movement outside of the circular group. The composition references the traditional Bulgarian folklore dance "Horo".

Красимир Терзиев

Безкрайния пъзел, 1996.

Живопис

Детайли

  • Материал: 749 гипсови отливки; TV монитор; видео; без звук
  • Размери: вариращи размери

Красимир Терзиев

Библиотечна параноя, 1997.

Видео Арт

Детайли

  • Материал: 6:30 мин., Beta SP, PAL, цветно, звук

  • Собственост на: EA 5 + 1AP, P.A.R.K. 4DTV, Амстердам
  • Описание: При обичайната си визита в обществена библиотека, редовен посетител внезапно се превръща в главен герой на драматичен екшън. Сред изстрели, писъци, катастрофиращи коли и т.н. (саундтракът е микс от популярни екшън филми) той обикаля рафтовете с книги, опитвайки се да разбере, да намери изход, да оцелее.

впечатляват със силна артистична концепция и добре изведена визия (снимки) и стават емблематични за времето си инсталации, които показват нов подход към видеото.

По негова идея се реализира Урбанистични цикли, който е един от първите мащабни проекти на Интерспейс (2000 г.). Той представлява интерактивна видео инсталация в НДК с участие 10 български и британски художници, които ползват обща платформа за конструиране-експониране на индивидуални произведения – поредица от 4 видeo прожекции, вписани в публична среда, реагиращи чрез сензори на движенията на посетителите в пространството. Българските участници в проекта са Красимир Терзиев, Петко Дурмана, Николай Чакъров и Мария Берова, а куратор е Галина Димитрова-Димова. Проекта се гради върху идеята за “мултиплициране на кинематичният ефект в обществено пространство, чрез намесата на зрителя”.  Търсената  нелинерност на разказа превръща творбата в композиция от фрагменти, сцени, моменти, конструиращи “реалността му”, след като зрителя се намеси в нея. 

Работата на Красимир Терзиев, наречена „Рециклиране на истории“ най-плътно интерпретира концепцията на проекта. Авторът „нарязва“ класическия филм Казабланка, на кратки фрагменти, които поставени в списък се пускат на случаен принцип, след като зрител активира сензорите. Това прави невъзможно филмът да повтори своята последователност, а всеки посетител конструира собствена история от изображения и сцени. Този проект показва интереса на художника към кинематичния ефект и филмовата индустрия, който той ще развие в по-нататъшните си проекти, като: По българската следа 03Един филм, Битките на Троя и др.

Красимир Терзиев

Битките на Троя, 2005.

Филм

Детайли

  • Материал: 51 мин., SDV PAL, 4:3, цветен, звук

  • Собственост на: Centre Pompidou (musée national d'art moderne), Париж; ARTEAST +2000, Модерна галерия, Любляна; Софийска градска художествена галерия
  • Описание: ”Битките на Троя” е изследване върху вътрешната икономия на съвременната глобализирана филмова индустрия, видяна през очите на най-ниското звено в йерархията на една кино-продукция – статистите. Във фокуса на това изследване еправенето на игралния филм на Уорнър Брос “Троя” (2004), и по-специално - “тайния живот” на масовката във филма.

    С бюджет около 185 милиона $, “Троя” е един от най-скъпо струващите филми правени някога. Историческата драма пресъздава Троянската война, описана от Омир в “Илиада”.

    Продукцията чертае карта, която се простира от Холивуд до Канаккале (Турция) и от София до Кабо сан Лукас (Мексико).
    Снимките започват в Лондон, пренасят се на остров Малта, където града на Троя е издигнат на 10 акра земя въввоенно укрепление от 17-ти векФорт Риказоли. За основните бойни сцени на брега и пред крепостта е избран брега на Мароко. Наближаващата война в Ирак налага продукцията да се премести от Мароко до южна калифорния, Мексико.

    След като научава че ще се състои голяма продукция на Холивуд върху историята на Троя, Турското правителство се свързва с продукцията и предлага снимките да са на Канаккале - мястото на истинския град Троя. Уорнър Брос отказват.Турското правителство дори предлага спонсорство ако премиерата е на древните разкопки на Троя, но тя е планирана в Берлин, където са изложени находките ат археологическите проучвания на Троя.

    В Мексико група от около 1300 статисти трябва да пресъздаде битките между петдесет хилядната гръцка армия и двайсет и пет хиляди троянски войни. Продукцията се нуждае от основна група статисти , които да имат автентичен средиземноморски вид. Екип от военни експерти пътува до София, за да намери перфектните войни.

    Около 270 атлети от Спортната академия са транспортирани до Мексико за да тренират и снимат бойните сцени в продължение на 3 месеца заедно с още 1000 мексикански статисти.

    В ”Битките на Троя” тези момчета разказват за битките на терена и извън него в Кабо сан Лукас по време на този 3-месечен период.

    Техните разкази разкриват една друга драма на границата между фикция и реалност, разиглала се на снимачната площадка на “Троя”,не по-малко епична и вълнуваща от драмата между Брат Пит и Ерик Бана.

Друга водеща фигура в тези процеси е Петко Дурмана. Той е един от първите, които започват да работят във виртуалното пространство, а впоследствие продължава с експерименти, ползващи нови технологични приложения като блутут (Bluetooth), добавена реалност (Augmented reality), инфрачервено излъчване и т.н.

Един от първите онлайн проекти на Дурмана – Метаболайзер(1997), става емблематичен за новата тенденция. В него авторът дава възможност на зрителя/потребителя да моделира собственото му тяло, като му инжектира различни съставки, които избира от менюто на сайта – протеини, витамини, хормони и т.н.

В подобна естетика е и проекта на Дурмана в рамките на Урбанистични цикли – „Преобръщане” (2000).  Там отново голото тяло на автора е подложено на интеракция със зрителя - при приближаване то се преобръща с гръб към зрителя, при навлизане в зоната на прожекцията - се обръща по лице, а когато зрителят застане върху прожекцията - то се сгъва.

Друг интерактивен проект на Дурмана – Bluetooth_Graffiti, се занимава с история, политика и памет, като експонира разрушената сграда на мавзолея на Георги Димитров във виртуалното пространство. Използвайки технологията Bluetooth, авторът изпраща снимки и аудио файлове към мобилните телефони на посетителите, които са поканени да ги проучат и така да „възстановят“ спомена за една от емблемите на комунизма в България. 

Сред най-успешните в международен план проекти на Петко Дурмана е Post Global Warming Survival Kit, участвал на големи фестивали като Transmediale, ISEA, Sundance и др. Инсталацията представя мрачна пост-апокалиптична визия на автора, включваща безлюден морски пейзаж и каравана, пълна с различни устройства за измерване, които зрителите могат да наблюдават през специални устройства с инфрачервено излъчване.  

Като основна фигура в Интерспейс, Петко Дурмана става двигател на процесите, свързани с развитието на новите медии в сферата на изкуството и културата в България. Той обединява хора, които работят заедно в различни формати и проекти и дава тласък на важни за сцената проекти, като CULT.BG – първия онлайн портал за култура в България, проекти, като CULT.BG – първия онлайн портал за култура в България,  мейлинг лист за изкуство и култура artbox, TOSMI - за разпространението на софтуер с отворен код сред НПО сектора в България, различни стрийминг проекти и много други. 

Сред първите, които се обръщат към дигиталното видео и неговото представяне в публично пространство са Нина Ковачева и Валентин Стефанов, артистична двойка, която живее в Париж от средата на 90-те години. Най-популярната им творба е „Отвъд видимото“ (2004), оригинално направена за прозорците в тяхното ателие в Париж, срещу Центъра Жорж Помпиду, която обикаля много места по света, сред които е и София - в Националната художествена академия (2011). Специално за фасадите на Националната художествена галерия и Националната художествена академия те създават две видео инсталации, които имат както визуална, така и тематична свързаност помежду си. „Фази на натрупване и отнемане в ограничено пространство“ (2005) символично разбива фасадата на НХГ в София. Върху четири от прозорците две женски и две мъжки ръце ритуално запълват и изпразват с пръст пространството отзад. В „Игра за две ръце и черно“ (2006) върху два прозореца се прожектират женски и мъжки ръце, които се движат в своеобразен танц. Работите на нинавале (както се подписва тандема) са лирични, интимни и силно емоционални. „С изчистени изразни средства и точно намерени решения те говорят за свободата на личността в съвременното общество на сложни социални взаимоотношения. Пътят към тази свобода минава не през изолацията и затварянето, а през споделянето. Затова и проектите им се превръщат в зони за действително и емоционално взаимодействие“[1].

ninavale (НИНА Ковачева & Валентин Стефанов)

Фази на натрупване и oтнемане в oграничено пространство, 2005.

Видео Инсталация

Детайли


  • Собственост на: НХГ
  • Описание: Четири канална видео инсталация предназначена за фасади на музеи и други публични пространства.
    Показвана на фасадите на:
    НХГ, София, 2005 / Музей за Модерно и Съвременно Изкуство, Страсбург, Франция, 2006 / Музей за Съвременно Изкуство, Тайпе, Тайван, 2010 / кв. Капана, Пловдив, 2018

    Поглед от НХГ, София

Рене Беекман е едно от имената, свързани с първите представяния на изкуство и нови медии в България.  Роден в Холандия и установил се в България средата на 90-те години, той работи съвместно с български художници като Красимир Терзиев и Албена Баева в различни формации, като GMT+2 и Реактив. Беекман е организатор на серия от лекции за изкуства и нови медии - Dorkbot Sofia (от 2004), съ-организатор на фестивала xfilm (2004)  и едноименната серия от лекции (2005) и куратор на изложбата Being post-digital в рамките на One Design Week в Пловдив през 2015 г. Той е един основателите на магистърската програма за дигитални изкуства в НХА в София (2008), където преподава до 2016 г. По тази линия е и част от кураторски екип на фестивала за дигитални изкуства DA Fest в изданията от 2009 до 2011 г. 

 

(от ляво на дясно) Ади Вагенкнехт, Албена Баева, LIA, Карл-Йохан Росен, Хилес де Брок и Фредерик де Уилде

„Being post-digital” (изглед на изложбата), 2015.

Дигитално изкуство

Детайли

  • Фотограф: Марица Колчева

  • Описание: Изглед от изложбата „Being Post-Digital“ в галерия „Дружество на пловдивските художници“ в Пловдив. „Being Post-Digital“ се състоя като част от One Design Week 2015 в галерия „Дружество на пловдивските художници“ и Градска художествена галерия в Пловдив. Участие взеха общо 30 художника от 8 различни страни. Куратор на изложбата е Рене Беекман.
    Работите на снимката от ляво на дясно са „Black Hawk Paint“ на Ади Вагенкнехт, „Последният Бенджамин“ на Албена Баева, „Filament Sculptures“ на LIA, „I speak myself into an object“ на Карл-Йохан Росен, „The new public space“ на Хилес де Брок , „Quantum Foam #1“ на Фредерик де Уилде
  • Авторски права: На снимкате: Марица Колчева (One Design Week)

Артистични проекти на Рене Беекман са в полето на звуково изкуство (sound art), видео инсталацията, интерактивна визуална среда, live-cinema & networked пърформанси, интерактивни инсталации и други.  В първото издание на DA Fest заедно с Ксавие ван Уерш (Холандия) представят нетуърк пърформанса „Антиподи - хората с представи обратни на нашите”. Към двамата изпълнители се присъединява компютър като трети, независим изпълнител, със собствен ум, който записва, декодира, интерпретира и взаимодейства с двамата артисти на живо. Заедно, те създават звук и визия чрез съвместни стратегии за контрол.” 

Сред последните художествени проекти на Беекман са две творби, част от изложбата „Малки, забавни създания” на която той е и куратор, заедно с Албена Баева. 

Рене Беекман

Когато има път, 2016.

Дигитално изкуство

Детайли

  • Фотограф: Иван Пейков
  • Материал: електроника, дърво, силикон, алуминий

  • Собственост на: Албена Баева
  • Авторски права: снимка: Иван Пейков

Албена Баева и Рене Беекман

Aя, 2016.

Дигитално изкуство

Детайли

  • Фотограф: Рене Беекман
  • Материал: mac mini, уеб камера, радио, шперплат, софтуер, електроника
  • Широчина: 70.00 cm    Дължина: 60.00 cm    Дълбочина: 50.00 cm   

  • Собственост на: Рене Беекман
  • Описание: „Ая“ е асамблаж от стара техника и уеб камера,  част от изложбата "Малки забавни създания" с куратори Албена Баева и Рене Беекман. Камерата търси да намери лицето на човек от публиката. Когато това стане, роботът не откъсва поглед от човека и започва да се обяснява в любов. Думите, които произнася са базирани на текстове на сръбския писател Милорад Павич.
  • Авторски права: снимка: Рене Беекман

"Когато има път" автономна кола със собствен ум и "Ая" робот, който сканира пространството около себе си за човешко присъствие. Когато открие човек, тя е готова да го последва и да обяви любовта си към него, като използва фрагменти от текстове от Милорад Павич. 

Друго водещо име в сферата на дигиталните изкуства е Венелин Шурелов. Художник и сценограф, работещ основно с дигитални медии, съосновател и преподавател в Магистърската програма за дигитални изкуства в НХА (основателят на програмата е Светослав Кокалов заедно със Свилен Стефанов, Рене Беекман и споменатият по-горе Венелин Шурелов), куратор и организатор на фестивала за дигитални изкуства DA Fest. Художествената му продукция е мащабна и разнообразна по жанрове и форми, но свързващата нишка на артистичните му търсения е хибридната форма на човека и машината, както и интересните резултати от тяхното взаимодействие.  

Повечето от неговите проекти излизат под името SubHuman Theatre, платформа, която Шурелов основава през 2004 г. „Моите творби изследват преходните състояния на човешкото тяло, като се съсредоточават върху неговото маргинализиране. Те се отнасят до декодирането на езика на съвременните митове и кодирането им в нови същества, до пресечната точка между човека и технологиите, човешки и нечовешки като субпродукт на социалната, политическата, икономическата и културната ситуация.“.

Сред най-известните творби на Венелин Шурелов са интерактивните инсталации и пърформанси "Рисуваща машина" (2005), "Фантомат" (2008), "Ортоман" (2009), "Табула Раса" (2012), "Ротор" (2016 г.); кибернетичната лекция "Man Ex Machina" (2011), пърформанс инсталацията "Post-Everything" (2016) и др.  

Венелин Шурелов

Машина за рисунки, 2005.

Инсталация

Детайли


  • Описание: Идея и пърформанс Венелин Шурелов
    С техническата и креативна подкрепа на Недко Жечев

    Художникът трансформира тялото си в машина за рисуване. Публиката може да участва в процеса, като натиска различни бутони и поръчва рисунки. Авторството е "автоматизирано" и анонимно. Поставете монета - вземете произведение на изкуството!

Венелин Шурелов

Фантомат - пилотен модел, 2007.

Инсталация

Детайли


Венелин Шурелов

Orthoman, 2009.

Инсталация

Детайли


Венелин Шурелов

Tabula Rasa, 2010.

Инсталация

Детайли


Венелин Шурелов

Ротор, 2016.

Пърформанс

Детайли


Венелин Шурелов

Man Ex Machina, 2010.

Инсталация

Детайли

  • Фотограф: Андреас Хайдер (muk)
  • Материал: Метална конструкция, електроника, видео прожекция

  • Собственост на: Автора
  • Описание: Man ex Мachina
    Кибер лекция, Пърформанс

    Самоизграждане и саморазрушаване във фантазното пространство на технологичното

    МAN ЕX MACHINA е камерно театрално представление, комбинация между инсталация, пърформанс и лекция. Централна тема са взаимоотношенията между човек и технологии, които провокират създаването на различни хибридни същества. Тези свръхестествени, зрелищни същества маркират границите между човешко и технологично, родено и направено, факт и фикция. Такъв е протагонистът в представлението - сложен еклектичен обект, включващ нови технологии и стари механизми, тялото на артиста и софистицирана електроника. Той не е само пресичане между машина и
    организъм, но и конструкция, в която индивидуалното както и социалните
    перцепции и проекции, реалии и фикции се смесват заедно. Какви са фантазиите на един киборг, как технологичното реализира човешките копнежи, как човек се самоизгражда и саморазрушава във фантазното пространство на технологичното?
    Човекът от машината (Man ex Machina), така както Deus ex Machina в
    древногръцкия театър е подходящата фигура способна да даде отговор на
    тези въпроси. Man ex Machina е своеобразен субект, изграден върху метафората човек – псевдочовек, разгледан през социализирането и театрализирането на мотива за човешкия двойник.
  • Авторски права: Автора
  • Препратки и връзки: http://subhumantheatre.com/en/subproduct/performance/2011-man-ex-machina.html

Венелин Шурелов

Post-Everything, 2016.

Инсталация

Детайли


  • Описание: Идея Венелин Шурелов
    Дизайн костюми Елица Георгиева, Венелин Шурелов
    Реализация и изпълнение Студенти от магистърска програма „Театър“ (Университет Тaусън) Кори Хенеси, Кевин Бейкър, Рейчъл Томас-Леви, Ребека Лейн, Сара Бърн/Наоко Маешиба, Зак Требино

    Пърформанс-инсталацията Post-Everything представлява театрално, визуално, психическо и научно изследване на произхода, смисъла и значението на човешкия копнеж, в контекста на едно „пост-всичко“ (Post-Everything) общество, където границите между човек и технологии са размити. Тя потапя посетителите в своя магичен свят, обитаван от шест мистериозни, изфабрикувани, архетипни персонажа. Посетителите могат свободно да преминават от един към друг или да седнат до някой от тях, сливайки се с неговото трансцедентно пространство и циклични действия.

 „Специално създадени за мястото и често представени на публични места, неговите "фантомати", "машини за рисуване" и сложни еклектични обекти, включващи видео, нови технологии и стари механика, намерени предмети, изображения, звук, тялото на художника и въображението на публиката, са разположени на границата между човешкото и технологичното, реалното и въображаемото”[2]. 

Светлана Мирчева е една от малкото дами на доминираната от мъже дигитална сцена в България. Творческата й практика започва в началото на новото хилядолетие и част от артистичните й експерименти са свързани с дигиталните медии. "Често използвайки случайността, серийността и blind data като начало в нейните творби Мирчева поставя под въпрос нашето доверие в точността, яснотата и реалността на нашите възприятия за света, които са съставени от съвременната дигитална култура. Нейните проекти включват принтове, инсталации, модели, обекти, кратки видеоклипове, цифрови и интерактивни анимации, различни цифрови изображения, намерени изображения, рисунки"[3]. 

Една от най-известните й творби е Грешки (Mistakes),  с  която печели немската награда за медийно изкуство на Центъра за изкуство и медия (ZKM). Проектът включва 103 различни визуализации на грешки на един и същ корумпиран jpg файл - дигитална рисунка на два крака. „Получени от грешка в стария компютър на авторката, графичните файлове, представени в проекта, са изцяло извън контрола на художничката, но все пак приличат на 8-битови гоблени, напомнящи абстрактно или фолклорно изкуство. Компютрите за Мирчева са живи същества, приведени в абсолютно подчинение и следователно склонни към неочаквани форми на бунт“. [4]

Светлана Мирчева

Грешки, 2004.

Графика

Детайли

  • Материал: дигитална графика

  • Собственост на: Светлана Мирчева
  • Описание: ГРЕШКИ е архив от 103 различни провокирани визуализации на един и същ сгрешен jpg файл - дигитална рисунка на два крака.
    Работата е сред победителите на наградата ZKM International Media Art 2004 с тема "Невидимо", най-добрите 50.
  • Авторски права: Светлана Мирчева
  • Препратки и връзки: http://svetlanamircheva.com/

В по-новите си проекти Светлана Мирчева изследва звука, формите и думите -  „Звуков пейзаж“ (2016) в който отразяването на звуците се превръща в обект на изображение, окачено в пространството, или прави светлинни композиции, които са визуално прочитане на звуци – „Звуци на море, сърце и слънце“ (2018).

Светлана Мирчева

Звуков пейзаж, 2016.

Инсталация

Детайли

  • Фотограф: Светлана Мирчева
  • Материал: огледала, цвят, звук

  • Собственост на: Светлана Мирчева
  • Описание: Отражения на звуци превърнати в изображение-обект, застинали в пространството.
    2 двойки думи, изговорени и записани, преобразени в 2 паралелни обекта в пространството.
    Кинетична гледка, звуков пейзаж.

    Звук от Ангел Симитчиев.
  • Авторски права: Светлана Мирчева
  • Препратки и връзки: http://svetlanamircheva.com/

Светлана Мирчева

"Паралелни звуци", "Звуци от море, сърце и слънце", 2018.

Инсталация

Детайли

  • Фотограф: Христомир Свобода
  • Материал: плексиглас, светлина, звук

  • Собственост на: Светлана Мирчева
  • Описание: Общ поглед към инсталациите "Паралелни звуци" и "Звуци от море, сърце и слънце" от самостоятелната изложба на Светлана Мирчева "Звуци от море, сърце и слънце" в Contemporary Space, Варна, 2018.
    Звук: Ангел Симитчиев
  • Авторски права: Светлана Мирчева
  • Препратки и връзки: http://svetlanamircheva.com/
    http://www.contemporaryspace.bg/en/exhibitions/

Сред артистите, работещи с дигитални медии се откроява името на Вито Валентинов. Той е учил стенопис в НХА в периода между 1997-1999, после продължава образованието си в Холандия. Характерно за неговите проекти е, че идват в резултат на дълъг процес на изследване, ползват силно изчистена, „дизайнерска“ естетика и обикновено дават възможност за участие на публиката (participatory projects). В Баланс (2014) двама души сядат един срещу друг и се опитват да постигнат баланс върху поставената везна. 

Вито Валентинов

Balance, 2014.

Инсталация

Детайли

  • Фотограф: Джъстин Ходжис

Viseme (2018) е в подобна схема, като в него единия участник се опитва да разчете по устните на другия думата, която той изрича безмълвно.  Двата проекта са част от серия инсталации с участие на публиката, в които тялото на участника е обект на „изследване“. Посетителят е въвлечен в експеримент, в който се извършват минимални физически действия, но се изисква пълна концентрация на ума и тялото.   

Вито Валентинов

Viseme, 2018.

Инсталация

Детайли


Следващото поколение артисти, които застъпват на сцената на дигитални изкуства след 2010 г. са Албена Баева, Илияна Кънчева, Яна Крачунова, Петко Танчев, Мартин Пенев, Вълко Чобанов, Стефан Дончев и др. Повечето от тях са завършили Магистърската програма за дигитални изкуства на Националната художествена академия, която е единствената образователна програма в България, посветена на този род изкуства.

Албена Баева е от първите завършили специалността и развили бързо своята артистична практика. Тя работи в сферата на интерактивния дизайн, експериментално видео и интерактивни пърформанси, съосновател на Runabout Project - платформа за интердисциплинарни представления и студио за интерактивен дизайн Reaktiv. Сред първите й проекти са интерактивни пърформанси, в които работи заедно с писатели, музиканти и танцьори.

ДНК на думите (2011-2014) е съвместен проект с писателката Иванка Могилска, в който търсят алтернативни начини за представяне на писания текст, създавайки пърформанси със специално изработени инструменти, като хакната пишеща машина, електро-акустично банджо, електрически бас от стъкло и т.н.  

Албена Баева и Иванка Могилска

ДНК на думите III, пърформанс на Runabout project, 2013.

Пърформанс

Детайли

  • Фотограф: Торстен Маркард
  • Материал: пишеща машина, електроника, компютър, музикални инструменти
  • Размери: звуков пърформанс

  • Собственост на: Торстен Маркард
  • Описание: Документация от звуков пърфоеманс "ДНК на думите" в Scwankhalle, Бремен по време на Outnow! Festival.
  • Авторски права: снимка: Торстен Маркард

ARTeFACT е  съвместен проект с Derida Dance в София (2012), в който Албена Баева създава генеративна визуална медия, която взаимодейства с танцьорката, използвайки технология за улавяне на движение (motion tracking). 

хореограф: Живко Желязков, видео среда: Албена Баева

Артефакт, 2012.

Пърформанс

Детайли

  • Фотограф: Полина Стоянова
  • Материал: интерактивен танцов пърформанс

  • Собственост на: Derida Dance Company
  • Описание: ARTeFACT е мултимедиен танцов пърформанс, фокусиран върху стремежа за формиране на нова идентичност, чрез преодоляване на социални и културни граници. Подобни процеси често съпътстват съвременния артист-номад в търсене на възможности да бъде създател, а не продукт, в глобализирания свят. Развитието на действието се осъществява, чрез интеракция между визуална среда, звук и тялото, която позволява фокусиране върху отделни етапи от действието и изграждане на собствена гледна точка.
    Концепцията и хореографията са на Живко Желязков, а заедно с него в експерименталното изследване се впускат танцьорът Петя Мукова, визуалният артист Албена Баева и музикант Иван Шопов.
  • Авторски права: Derida Dance Company
  • Препратки и връзки: http://www.derida-dance.com/qs/bg/tantzova-kompaniya/spektakli/artefact

По новите проекти на Албена Баева включват инсталации в градска среда – MiReLa (2013), интерактивни инсталации Ая и Концерт за CPU в RAM мажор, създадени за изложбата „Малки, забавни създания" (2017), в който тя е и в ролята на куратор, както и обекти, създадени чрез 3D принтиране – Nudes (2017), част от самостоятелната й изложба в Кредо Бонум. 

Реактив

МиРеЛа, 2012.

Дигитално изкуство

Детайли

  • Фотограф: Петя Боюкова
  • Материал: електроника, mac mini, високоговорители, софтуер, плексиглас, лед осветление
  • Размери: варират

  • Собственост на: Петя Боюкова
  • Авторски права: снимка: Петя Боюкова

Албена Баева и Иван Шопов

Концерт за CPU в RAM мажор, 2016.

Дигитално изкуство

Детайли

  • Фотограф: Иван Пейков
  • Материал: Mac Air, микрофони, софруер, плексиглас, шперплат
  • Широчина: 70.00 cm    Дължина: 50.00 cm    Дълбочина: 50.00 cm   
  • Размери: интерактивна инсталация

  • Собственост на: Албена Баева
  • Описание: Концерт за CPU в RAM мажор“ е част от изложбата "Малки забавни издания" с куратори Албена Баева и Рене Беекман. Представлява един компютър, който отваря и затваря различни видеа, снимки и текстове, движи своята мишка, на кратко води самостоятелен живот. Затворен е в плексигласова кутия. Публиката може да слуша звуците, които са резултат от активността на обекта. Хаотичният и агресивен шум постепенно се превръща в концерт, докато различните действия създават мелодия и ритъм повтаряйки се периодично.
  • Авторски права: снимка: Иван Пейков

Албена Баева

Кучка, изглед от изложба Landscapes and Nudes в Project space, ASU Art Museum, 2016.

Скулптура

Детайли

  • Фотограф: Албена Баева
  • Материал: гипс, 3д принт
  • Широчина: 10.00 cm    Дължина: 8.00 cm    Дълбочина: 15.00 cm   

  • Собственост на: Албена Баева
  • Описание: Комбинация между 3Д сканирани скулптури на Кучето Дженингс, римско копие на елинистичен бронзов оригинал, II в. пр. х., Британски музей и бюст на женско божество от Индия VIII-IX в. сл. хр., МЕТ
  • Авторски права: Албена Баева
  • Препратки и връзки: http://albenabaeva.com/bg/2017/nudes/

Пловдивската сцена е застъпена от Петко Танчев, който заедно с Атанас  Димчев стои зад аудио-визуалния колектив Мелформатор (основан 2013) и студиото за дигитални експерименти SenseLab (от 2018). Те правят различни проекти в сферата на аудио-визуални инсталации и пърформанси, 3D mapping и интерактивен дизайн, чрез комбиниране на хардуерни устройства и визуален програмен софтуер. Един от най-мащабните им проекти е Cnnctr - 3D mapping инсталация, представена върху фасадата на бивш парти клуб в Пловдив (2005)[5]. Изследвайки връзката между хората в пост-дигиталната ера, проекта дава възможност на зрителя да взаимодейства с визията в реално време. 

Отделно Петко Танчев е автор на множество сценографски проекти за театрални и танцови представления, ползващи дигитални медии и интерактивни технологии. Сред тях е ARC, впечатляващ спектакъл на Aerial Cirque, който съчетава вертикален танц и загадъчни, интерактивни прожекции. Проектът изследва математиката, физиката и нашето разбиране за вселената и опита в нея. Използвайки интерактивен софтуер и преносими устройства за проследяване на движението, Петко Танчев създават в реално време визуалната среда на пърформанса. През 2016 г. Петко става куратор на Creative Media Lab - специален сегмент в програмата на Нощта на музеите в Пловдив, посветен на дигитални медии и изкуства.

Мартин Пенев е също от новата вълна в дигитални изкуства, която се характеризира с това, че авторите й търсят различни направления и смело експериментират с жанрове и медии, водени преди всичко от темата или артистичната концепция. Той работи с новите технологии, но и със скулптура, намерени обекти, рисунки и прекрачва границите на визуалното, за да експериментира с езиците на танца, киното, пърформанса. През 2011 г. участва в третото издание на DA Fest с Проект 01 - - интерактивна инсталация, насочена към онзи миг на среща с непознат, свързан с откриването, инициативата, импровизацията и имитацията.

През 2016 г. участва в проекта на The Fridge „Мултиполис – Образите на града“ със серия от акции в публична среда. В резултат се ражда инсталацията "Чудна градска история", в която „реалността и фантастичното се сблъскват и преплитат на бойното поле на нощна София“[6]. 

Мартин Пенев

Разходки с еднорог, 2016.

Фотография

Детайли


  • Описание: Документация на акцията.

През същата година прави самостоятелна изложба в „Място за срещи” на галерия „Васка Емануилова” - „Експлоатиране на изтрития образ” - за човешкия свят, показан чрез фантазмените, архетипни образи на не-човешкото, в са включени 3D колажи, анимации, обекти.  

Мартин Пенев

The Eggs аre Great, 2010.

Анимация

Детайли


  • Описание: Кадър от видеото.

Следват още самостоятелни изложби -  вателие Пластелин (2017), в ИСИ София(2018), както и участие в множество групови сред които изложбата на номинираните за наградата БАЗА през 2017 г., както и изложбата към програмата „Близки срещи – визуални диалози / School4artists за последващо образование на млади художници в ИСИ. Тези изяви на художника вече не са така тясно обвързани с дигиталните медии и технологии, ползвайки различни средства за превъплъщение на артистичната концепция. 

Стефан Дончев смело екпериментира с медии и технологии, ползва и измисля различни джаджи, за да покаже новите взаимоотношения между хората и технологиите. Част от студио Реактив, той работи в тясна колаборация с Рене Беекман и Албена Баева. В инсталацията, с която участва в изложбата Being Post-digital в Пловдив, той замества обичайния компютърен интерфейс от екран и клавиатура със сензорен интерфейс от метални жици и малък принтер.

В изложбата Hello World, с куратор Рене Беекман, представяща първия випуск на програмата Дигитални изкуства в НХА, той участва с инсталацията "Изтриване" - дигитално огледало, в което можем да заличим илюзиите си или да се сдобием с нови. За изложбата “Малки забавни създания” създава трева, която мърка. За целта „разработва специална система от капацитивни сензори, които разбират, когато някой докосне лещата, която той отглежда в саксия в своята стая. Тази информация пък задейства малки мотори, закрепени за дървени чашки, които акустично усилват вибририращия звук на моторите“. През 2018 г. има първа самостоятелна изложба в ателие The Fridge – “Тела, генериращи изображения”, която включва четири интерактивни инсталации. „Във всяка една от тези работи Стефан използва форма на селективно технологично развъждане, където или се отделя една конкретна черта от даден вид, или се комбинират черти от различни биологични видове“.

Тук трябва да отбележим ролята на Роботев – платформа, създадена и поддържана от Симеон Янчев, за техническо съдействие на много от проектите, посочени тук, свързани с интерактивните технологии. Симеон е преподавател в Магистърската програма за дигитални изкуства на НХА и така има голям принос към младо поколение артисти, с които той работи. 

Вълко Чобанов е от най-младите попълнения, но бързо станал любимец на сцената. Прави главно видео и пърформанси, в които залага на интерпретации на актуални теми с хумор и оригинален замисъл. Пърформънсът PizzaSlut, представен на 5то издание на DA Fest, е показателен в това отношение: “Любовно писмо към бързата храна, религиозната свобода, любовта към свободата. Асимилация на мултикултурното общество с неговите социални норми и поведение, придобито през масовите медии. Опит за осмисляне на модела на "американския начин на живот" през призмата на интернет мигрант”.  В свое интервю артистът споделя, че често „рециклира образи чрез разнообразни материали, най-често открити и взети на готово, като избора на медия зависи изцяло от проекта“. През 2017 г. и 2018 г. е сред номинираните за наградата BAZA.  

На финала, накратко да споменем за организациите, форумите и събитията, които изграждат сцената на дигиталните изкуства в България. В края на 20-ти и началото на 21-ви в. голяма част от проектите и събитията са организирани от Центъра за медийни изкуства Интерспейс (InterSpace). Проектите на Интерспейс са насочени към продуциране на артистични проекти, иницииране на различни платформи и формати, свързани с нови медии, изкуство и култура, както и развиване на активно сътрудничество с водещите по това време организации и центрове в Европа и света, с които реализират съвместни проекти[7]. 

Друга водеща инициатива в това поле е Фронт за комуникация, организиран Фондация „Изкуство днес“, съвместно с Димитрина Севова в Пловдив в периода 1999-2001. Международен форум, който събира артисти, теоретици, куратори и други специалисти в серия от дискусии и уъкшопи по теми, свързани с  развитието на изкуството и технологиите.

Понастоящем, най-мащабната инициатива в тази сфера е Международният фестивал за дигитални изкуства DA Fest. Стартирал през 2009 г. фестивалът, провеждащ се в Националната художествена академия тръгва като инициатива на основателите на Магистърската програма, с идеята да представя най-новите тенденции и важни постижения в полето на дигиталното видео, саунд арт, нет арт, мултимедийни пърформанси и инсталации, роботика и генеративни системи и други интердисциплинарни форми. Фестивалната програма, селектирана от  Венелин Шурелов и Галина Димитрова-Димова, включва мащабна изложба, серия от пърформанси,  прожекции, уъркшопи и лекции, както и аудио-визуални вечерни сетове. Събитието има силно международно участие, като едновременно представя и родната сцена - всички горе изброените артисти са участвали във фестивала в различните му издания през годините. 

От 2017 г. по инициатива на Рене Беекман стартира Post-digital lab в Центъра за култура и дебат „Червената къща“ в София. Тя включва серия от уъркшопи, водени от български и чуждестранни артисти, последвани от отворена покана за продуциране на нови творби на участници в уъркшопите. Селектираните четири проекта са показани в групова изложба в Червената къща.

В наши дни, има множество по-малки и големи инициативи, които се занимават с тези медии. Проекти, ползващи дигитални медии, технологии, роботика, интерактивност са все по-често срещани в изложби, форуми и фестивали. Артистите се обръщат към тях за да реализират дадена идея и замисъл, така, че да отговори на съвременния език и визуална среда, с която борави днешния човек.

Настоящата статия дава кратък обзор на сцената, свързана с дигитални медии и технологии в България и не може да обхване всички автори, които се изявяват в тази сфера. Има множество други инициативи и артисти, които се работят в това поле и допринасят за разнообразието на сцената.

[1] Василева, Мария. Споделянето като път към себе си. nina kovacheva + valentin stefanoff, nina &valentin, ninavale = surplus enjoyment. Каталог. София, 2015, с.

[2] Валявичарска, Живка.

[3] Михайлова, Владия

[4] Anitonini, Marco. Nurture Art Gallery, New York

[5] Инсталацията е част от програмата на One Design Week: Digital, 2015 г.  

[6] Цанева, Стефка

[7] http://www.i-space.org/page-2/