Българският дизайн и неговите превъплъщения

от Студио Комплект

Днес, когато границата между дизайна като част от ежедневието и като част от визуалните изкуства все повече се размива, поглеждаме назад и търсим отговор на въпроса как изглежда българският дизайн в сравнение със световните образци в бранша. Последните 30 години в България са белязани от едно историческо съвпадение: края на комунизма и прощъпулника на демокрацията от една страна, а от друга глобалните промени в достъпа до информация, начинът на комуникация и работа чрез масовото навлизане на електронните технологии и съответно съвременните потребности на обществото и решенията, които дизайнът предлага за тях.   

Неизбежно е, когато се проследява историята на българския дизайн да не се отчитат щетите, нанесени от социализма в това поле и трайната загуба на синхрон със случващото се по света. Можем само да гадаем какво би било състоянието на българския дизайн, ако историята се бе стекла по различен начин.  

Тоталното одържавяване през 1944 г. не подминава визуалните изкуства, напротив, стига се до пълна национализация на този бранш. Съюзът на художниците придобива тотален контрол върху сферата на изкуствата и става отговорен за облика на предметния и символен свят, външното и вътрешното оформление, опаковката на продуктите и графичното представяне на печатните издания, облеклото и т.н. (Дизайнът в институционалната система от края на 40-те до средата на 70-те години на ХХ век, Иван Еленков // Българско изкуство. 120 години. Дизайн, София, 2016, с. 30) До голяма степен липсата на пазарна икономика и отсъствието на конкуренция водят преобладаващо до безлична масова продукция, въпреки отделни изключения.  

Дизайнерите биват официално приети на равни начала с художниците едва през 70-те, когато се учредяват експериментално-асортиментни бази (ЕАБ). (От приложни изкуства към дизайн, Виолета Василчина // Българско изкуство. 120 години. Дизайн, София, 2016, с. 43 - 47) Именно творците от тези сдружения започват да си сътрудничат с индустрията за създаването на по-голямо художествено разнообразие и нови форми в производството. Успехът на този пробив не е голям, но установената практика остава положителна дори до днес, когато подобен експеримент би могъл да се окаже ползотворен за решаването на  актуалния проблем в дизайна: липсата на масово производство на дизайнерски продукти, която от една страна води до малки лимитирани колекции, а от друга, до ниско качество на българската индустрия въобще, в която рядко се използва професионалният труд на дизайнери.   

Краят на комунизма доведе до сериозни промени и в културния живот. Във всички области на визуалните изкуства настъпи институционална и финансова криза. Централизираният механизъм на възлагане, оценяване и реализиране на произведенията нямаше как да реагира адекватно на започналия процес на демократизация. СБХ с тромавата си, йерархична структура логично изгуби функцията си на последна инстанция, санкционираща дизайнерската продукция.(Графичен дизайн, Бойка Доневска, Георги Янков, Ненко Атанасов // Българско изкуство. 120 години. Дизайн, София, 2016, с. 156) Повечето предприятия фалираха или бяха приватизирани и дизайнерите останаха на свободна практика, а техни клиенти станаха частни лица или малки новоизлюпили се фирми и предприятия; тази практика остава валидна и до днес. В началото на 90-те повсеместната криза доведе до нектролируем свободен пазар и неясна културна политика, често с непрофесионалисти в ролята на дизайнери, а когато това съвпадаше с поръчители без вкус и усет, резултатът беше плашещ за окото и просто контрапродуктивен (но за съжаление, все още срещан). Най-често това се наблюдава в графичния дизайн, пространственото оформление, модата, сувенирния бранш, както и в интериора. Спомняме си първите визуални проявления на демокрацията върху кориците на книги с реклами на маркови парфюми, без изображението да има нищо общо с въпросното издание, безумните реклами в крещящи цветове, странните словосъчетания и латинската азбука като заместител на кирилицата, както и хаотичното и безогледно плагиатство на фотографии. Стигна се до визуален хаос и определено объркване на понятията и ценностите. Не само политическите промени бяха отговорни за това, а и навлизането на новите технологии и на компютъра, популяризирал се вече активно по онова време в западните дизайнерски практики. Поглеждайки назад сега ни се струва, че може би промяната, както и в други области, е била много бавна, хаотична и несигурна, защото въпреки че старите инстанции вече не диктуваха случващото се, те продължаваха да съществуват и да поддържат една неактуална вече култура. Образователните центрове, например Националната художествена академия, не успяваха да реагират на промените и продължаваха да обучават възпитаниците си с методи, които не бяха в крак с новото време - проблем актуален и до днес. Като добър, макар и радикален пример може да се даде академията в Братислава, която след промяната подмени изцяло преподавателския си състав и по този начин нагоди своята учебна програма към новите условия.  

Свободата и отварянето на границите дадоха старт на професионалното художествено обучение и възможност за кариера в чужбина на много наши творци, например аниматора Теодор Ушев, архитекта и дизайнер Елиа Недков, индустриалния дизайнер Валентин Водев, графичния дизайнер Люба Луков и много други, като впоследствие чрез обучение, сътрудничество, изложби и други проекти някои от тях започнаха да предават своя опит на следващите поколения. Имаше няколко положителни събития и инициативи през последното десетилетие на 20 век. Едно от тях беше първото издание на Международното триенале на сценичния плакат, чиито създатели бяха сред най-активните плакатисти по онова време - Божидар Икономов, Божидар Йонов, Людмил Чехларов, Георги Липовански, с координатор Албена Спасова. Те наложиха нова културна политика на привличане на гости от чужбина, иницииране на конкурс и показването на международна селекция от произведения в София. Друг добър пример бяха инициативите в областта на керамиката на група Конус, прерастнала впоследствие в сдружение Св. Спиридон. За разчупването на строгите граници на керамиката допринесоха впрочем и множеството пленери. (Керамика, Вилолета Василчина // Българско изкуство. 120 години. Приложно. Декоративно. Монументално, София, 2014, с. 94) Явление в нашата култура с особена значимост за днес 40-годишните беше списание “Егоист” със силната си визуална идентичност, стилния графичен дизайн, авторската фотография и новото за тогавашната журналистика лайфстайл звучене на актуални за младото поколение теми. Арт дирекцията на изданието беше дело на Мариета Ценова и Емилиян Събев.  

Мариета Ценова

Списание Егоист, 2003.

Дизайн

Детайли

  • Фотограф: Павел Червенков
  • Материал: Корица списание

Мариета Ценова

Списание Егоист, 2001.

Дизайн

Детайли

  • Фотограф: Павел Червенков
  • Материал: Корица списание

Българският дизайн навлезе в новия век след десетилетия на ниски критерии от страна на клиентите и поръчки в областта на керамиката, модата, продуктовия и графичния дизайн, които се изразяваха до голяма степен в копирането на добри западни примери, често обаче неподходящи за нуждите, на които трябваше да отговоря даден продукт. Тъй като голяма част от тази продукция се ориентира към ишлеме на чужди брандове или внасяне на изцяло готови продукти за нашия пазар, потребността от работа на местните дизайнери беше твърде ниска. През първото десетилетие на 21 век много от дизайнерите или възникналите студиа се насочиха към рекламния бизнес, който се утвърди като най-доходоносен и процъфтяващ. Често в различни етапи от своята кариера дизайнерите минават през рекламата, някои намират в нея добро поле за изява, а други се връщат впоследствие към личните си творчески проекти. Добър пример за това е Кирил Златков, който за радост не остана затворен в рекламата и днес е един от нашите всестранно развити художници, графични дизайнери и типографи.

Кирил Златков

Когато искам да мълча, 2014.

Рисунка

Детайли

  • Материал: Туш

  • Собственост на: Кирил Златков
  • Авторски права: Кирил Златков

Негови плакати, шрифтове, илюстрации, корици и цялостни визуални решения могат да се видят на киноплакати, книги, визии на различни събития и като почерк при различни артистични прояви. Като цяло се наблюдава зараждане на нова вълна от дизайнери в различни области, които виждат като единствено възможно развитие за себе си създаването на самостоятелна практика. В нея те поставят на пиедестал авторството, новаторския подход и експеримента, без обаче да загърбват функцията и възможността на дизайна да решава проблеми от различен характер. Отсъствието на добре функционираща индустрия или по-точно на такава, която би заложила на силен дизайн, днес вече е обстоятелство, с което новото поколение дизайнери стартират кариерата си. Сред оставилите следа творци от това поколение са студио Ентусиазъм (графичният дизайнер Велина Мавродинова), Dushman колектив (техните тениски се носят до ден днешен от гордите им собственици), Филип Попов със създадените от него  бранд идентичности, оформлението на книги от Яна Левиева, съвременните бижута от отпадъчни материали на Димитър Делчев, керамичните обекти на Димитър Петров, Яна Юнакова, Рада Дичева, експерименталните модни представяния на Мариела Гемишева и др.

Мариела Гемишева

"Fish party"( в собствен аромат), 2004.

Инсталация

Детайли

  • Фотограф: Димитър Дилков
  • Материал: фотоинсталация + видео,DVD, звук, 19,05 мин. ( докуметация от перформанс), 4 дигитални, цветни принта с размери 53 x 78,6 см.см, всяка. Фрагмент

Добър пример за старта на собствена практика дава студио Tochka & Tochka, което си остава водещ производител на порцеланови предмети, осветителни тела, вази, свещници и други арт обекти.  

дизайн: Рада Дичева / продукт на tochka & tochka

CHI сет чинии, 2017.

Обект

Детайли

  • Фотограф: Рада Дичева
  • Материал: порцелан, транспарентна глазура
  • Размери: голяма чиния - 20/30/2 см; дълбока чиния - 15/23/4cm; купичка - 8/13/5cm.

  • Собственост на: tochka & tochka
  • Описание: https://www.tochka-tochka.com/

През последните години ставаме свидетели на вълна от завръщащи се от чужбина млади специалисти, които след получаване на образованието си по света, решават да работят в България. Например, студиото за графичен дизайн Постстудио (основатели Андреан Нешев, Велина Стойкова и Магдалина Станчева).

Постстудиo

Визуална идентичност One Architecture Week 2014, 2014.

Дизайн

Детайли


  • Авторски права: Постстудио

Със своите първи проекти те показаха различен стил на работа в графичния дизайн, нов за страната ни, но не и за света, защото е силно белязан от немската и холандската дизайнерска школа. Интересното е, че именно те обаче обръщат поглед назад към историята на българския дизайн и са автори на мащабния изследователски труд върху работата на майстора на запазения знак, Стефан Кънчев, представен у нас и в чужбина чрез книга, уеб сайт и изложби. Важна е ролята на аниматорите от Финфилм (Весела Данчева и Иван Богданов); след обучение в Холандия те обединяват в общи проекти на Compotе Collective илюстратори и аниматори, “които иначе украсяват кексчета или рисуват графити за удоволствие”. (Финфилм, Йоана Павлова // Българската нова вълна, София, 2012, с. 375) 

Весела Данчева

Анна Блуме, 2009.

Анимация

Детайли


Илиян Милинов е друг творец, който заслужава специално внимание, заради международните отличия в областта на индустриалния дизайн, сред които и най-престижната награда - Red Dot Design Award. Той сам се определя като добър дизайнер, който решава конкретни проблеми, а сред забележителните му произведения са масата-стол Seattable за ОRT, столът-закачалка Hang Stool и тестът за бременност twip. (Мелба - динамичен онлайн архив, Илиян Милинов).   

Новите, все по-широко простиращи се граници на дизайна се определят не само от постиженията на  авторите, но и от навлизането в бранша на други играчи като галеристи, продуценти и културни мениджъри. Галерия “Теста” в София, както и за няколко години “Сариев” в Пловдив (стартира през 2004 като галерия с фокус върху керамика, докато днес е изцяло посветена на съвременно изкуство) утъпкват пътя на новаторския дизайн пред широката публика. Галерия “Теста” е водеща в излагането на керамика и съвременен дизайн на бижута, с което подпомага развитието на местната сцена, а сред постоянните й автори са Николай Сърдъмов, Яна Юнакова, Женя Адамова, Димитър Петров, Рада Дичева, Красен Троански, Силвия Чанева, Яна Танковска, Евгения Цанкова, Виктор Павлов.   

От голямо значение за сцената беше Sofia Design Week (впоследствие One Design Week), организирана от Списание “Едно” (фондация “Едно” за култура и изкуства) по инициатива на издателя и културен мениджър Асен Асенов. Фестивалът оказа силно влияние върху включването на професионалната аудитория в световните дизайнерски процеси, както и в ударното медийно популяризиране на темата дизайн сред масовата публика. Първото издание на фестивала през 2009 г., с куратори Васил Илиев, Андреан Нешев и Велина Стойкова, разкри пред българската публика един нов свят с ярки примери от водещи в областта професионалисти за това как би могъл да изглежда дизайнът в сферата на графичния, комуникационния и продуктовия дизайн, арт дирекцията, медийното оформление и дизайн образованието.  

Второто десетилетие на века все повече затвърждава авторския почерк в дизайна: общите платформи за изява, колективните усилия и първите успешни групови представяния извън страната са вече факт. Индустрията остава все още на заден план, но въпреки това могат да се отбележат някои успешни серийни производства, като например мебелите на студио DontDIY, Волен Валентинов или пък Константин Ачков. Лице на дизайна дават най-вече модата, керамиката, графичният дизайн и илюстрацията, поради възможността да се тиражират в малки количества и да бъдат представяни в рамките на различни събития и платформи в България и чужбина.  

Константин Ачков

мебели фамилия "Lese", 2014.

Дизайн

Детайли

Ролята на One Design Week (последното издание беше през 2016 г.)  като медиатор между професионалната общност, студентите, институциите, медиите и бизнеса е безспорна и задава тона за нов тип изяви. Българското съдържание влезе наравно с международното в програмата на събитието през 2011 г., когато негов програмен директор бе Адриана Андреева (половината на Студио Комплект, а през 2013 г. директор на фестивала стана другата половина на колектива - Бояна Гяурова). В историята остават няколкото важни за времето групови изложби, посветени на българския продуктов дизайн, които утвърдиха професионалистите в областта пред по-широка публика: Константин Ачков (с публикации в Dezeen), Деница Бояджиева, Марина Драгомирова, Георги Манасиев, Петър Захаринов, Валентин Водев, представители на група Черга, Мила Чорбаджиева и Рая Стефанова. От значение бяха и двете последователни през годините изложби на “Нова българска типография” с куратор Кирил Златков. Те направиха обзор на постиженията в областта на шрифта и събраха на едно място репрезентативни работи на автори като Иван Христов, Велина Мавродинова, Константин Кокаланов, Борил Караиванов, Студио Пункт, Илия Груев, Димитър Трайчев, дизайнерите на Fontfabric и др.  

Рая Стефанова

Жива Пръст, 2014.

Дизайн

Детайли

  • Фотограф: Sonia Mangiapane
  • Материал: пресована пръст

  • Собственост на: Design Academy Eindhoven
  • Препратки и връзки: http://rayastefanova.com

Появиха се редица нови платформи за изява на дизайнери, като например Plakat Kombinat (по инициатива на Анна Симеонов), която представя в онлайн формат плакатите на изявени български графични дизайнери. Адмирации заслужава и формацията “Иван Асен 22”, със създател Нели Митева, която обединява в изложби и други проекти някои от най-интересните модни дизайнери у нас. Нейните формати са експериментални и включват активно в творческия процес сценография и видео.

модни дизайнери от екипа на концептуална дизайнерска платформа "ИВАН АСЕН 22"

вътрешен изглед от изложбата "STATIONS" в САМСИ, 2018.

Инсталация

Детайли

  • Фотограф: Боряна Пандова
  • Материал: концептуални модни обекти

  • Собственост на: Дизайнерските обекти са собственост на дизайнерите, а снимката: на Боряна Пандова. "ИВАН АСЕН 22" държи правата на ползване.
  • Авторски права: Дизайнерските обекти са собственост на дизайнерите, а снимката: на Боряна Пандова. "ИВАН АСЕН 22" държи правата на ползване.

Сред най-ярките имена, участващи в тези проекти, са модните дизайнери Александър Гергинов и Георги Флоров, сценографът Момчил Тасев, фотографът Боряна Пандова и др. През последните години Нели Митева активно представя, продава и разпространява мода, правена в България и в чужбина.   Няма как да говорим за актуалната дизайнерска среда без да споменем бума на дизайнерските базари, които най-добре отразяват малкия, все още пазарен – в буквалния смисъл на думата - капацитет на дизайна у нас. Най-успешни остават тези в Склада (шоурум за мебели и дизайн предмети), наречен Ангели и Прасета, както и базарът на споделеното пространство за работа Сохо, а сред постоянните изложители нека отбележим малките авторски брандове Бяла Лодка, Артелие, Шевица, Яна Танковска, Евгения Цанкова, Гардероб, I-tems, Stampa, Archabits.

Гергана Станкова

Шевица - графична идентичност и опаковка, 2018.

Дизайн

Детайли

  • Фотограф: Гергана Станкова
  • Материал: Текстил, хартия

  • Собственост на: Шевица
  • Описание: Графична идентинчност и опаковка за "Шевица" - марка за аксесоари, вдъхновени от автентични българки мотиви.
  • Препратки и връзки: https://shevitza.eu/portfolio-item/shevitza-graphic-identity-and-packaging/

GARDEROB

колекция пролет/лято 2017, 2017.

Дизайн

Детайли

  • Фотограф: Драгомир Спасов/
  • Материал: лен

  • Собственост на: Гардероб Дизайн ЕООД
  • Описание: SS017
  • Авторски права: Драгомир Спасов
  • Препратки и връзки: https://bliss.bg
    http://garderob.biz
    @garderob.sofia

Стъпка напред в правилната посока е създаването на дизайнерски работи с активна търговска концепция още в проектния стадий, например: “Пинг-Понг” колекцията на магазин N8 (собственик Галя Дзанато, сътрудник и лице на магазина Емилиян Събев) с автори Нева Балникова (един от най-талантливите ни бижутери днес), Деница Бояджиева (създател на лимитирани серии осветителни тела), Пункт (единственото българско студио, което прави мебели чрез рециклиране и комбиниране на стари), Ина Дамянова (керамика) и др.  

нева балникова

седло за колело, 2011.

Обект

Детайли

  • Фотограф: нева балникова
  • Материал: кожа
  • Широчина: 12.00 mm    Дължина: 38.00 mm    Дълбочина: mm   
  • Размери: ......

  • Собственост на: нева балникова
  • Описание: ....
  • Авторски права: ....

нева балникова

въже за скачане, 2013.

Обект

Детайли

  • Фотограф: нева балникова
  • Материал: оникс кожа дърво
  • Широчина: 12.00 cm    Дължина: cm    Дълбочина: 65.00 cm   
  • Размери: ......

  • Собственост на: нева балникова
  • Описание: ............
  • Авторски права: .......

През 2017 г. стартира и първият център за дизайн и култура – Генератор, със създатели Студио Комплект, Калина Жулева, Йоана Митова, Мартин Заимов. Това модерно пространство в бившия завод „Витоша“ третира темата дизайн, черпейки опит от традицията на подобни центрове по света. Дизайнът бива представян като култура, начин на живот, обществена кауза, бизнес и потенциален приоритет в публичния сектор чрез програма от лекции, информационни събития, прожекции, обучения и изложби. Освен това Генератор акцентира и върху придобилия популярност през последните години метод на дизайнерско мислене, в основата на който стои решаването на проблеми извън творческата сфера с методите на дизайна.   Важни за разгръщането на творческия потенциал са също усилията на Smart Fab Lab, лаборатория за дигитални технологии, стартирана от бившето сдружение Трансформатори и на Digital Spaces Living Lab, която предоставя възможност на дизайнери, архитекти и художници за работа и експерименти с новите технологии. Нека изтъкнем полезната работа, която върши в полето на обучението и експерименталната дейност и лятната дизайн акдемия Know-How / Show-How, инициатива на Дима Петева за обучение и информация на млади професионалисти и студенти. Академията сближава местните студенти с чуждестранната система на обучение и показва широкия диапазон на дизайна най-вече в неговите интердисциплинарни и практически функции, които все още остават на заден план в нашите учебни заведения.   

Именно чуждестранното образование позволява на много наши дизайнери да участват наравно в световните процеси на това поле. Тук на първо място трябва да споменем Владимир Каралеев и Стефан Карчев (първият българин завършил престижната Кралска академия в Антверпен/ 2018) в модата, студията за продуктов дизайн с активно родно участие Furthermore и Odd Matter, Валентин Водев в индустриалния дизайн, а също Мила Чорбаджиева и Рая Стефанова, които завършват дизайн академията в Айндховен със специалност от нов тип - “човекът и неговото благополучие” (Man and Wellbeing).  

Studio Furthermore

Tektites, 2016.

Обект

Детайли

  • Фотограф: Studio Furthermore
  • Материал: Порцелан
  • Широчина: 16.00 cm    Дължина: 16.00 cm    Дълбочина: 14.00 cm   

  • Собственост на: Studio Furthermore
  • Описание: Tektites are a collection of ceramic works by Studio Furthermore. A close relative of glass, ceramics are woven into the fabric of our anthropology and will play a certain roll in our material future. Delighted by the promise of such versatility Furthermore decided to investigate the use of ceramic foams. Ceramic foams have been used in applications such as mirror mountings on space telescopes as well as the heat shielding that aided NASA's space shuttles to re-enter the Earth's atmosphere unsinged. The designers decided to replicate ceramic foam production by developing a craft scaled polymer replica process.

    Parian is a variant of bisque porcelain similar in appearance to the ultra fine-textured parian marble found in the mountains to the north of the Aegean island of Paros to which it owes it's name. The ultra fine and impurity free qualities of the material make for a fluid slip which had the Victorian pottery firms of Stoke-on-Trent disputing clams of it's invention. Parian wares were presented by numerous manufacturers at the Great Exhibition of 1851 however, they narrowly missed out on winning a meddle since the jury couldn't get to the bottom of the disputed claims of invention.
  • Авторски права: Studio Furthermore
  • Препратки и връзки: https://studiofurthermore.com/

Съществен принос за развитието на нашия дизайн имат студиа и дизайнери, които работят активно за чуждия пазар, но са базирани в България, като Four Plus (моушън графикс, графичен дизайн), Шевица (дизайн на текстил с български традиционни мотиви), Мартин Ангелов (с Half Bike, набрал рекордна за българския пазар сума в Kickstarter акция за производството на велосипеда с едно колело), Илиян Милинов или пък Тоте Поте (детски памучни дрехи). Все по-често срещаме български имена в програмата на важни дизайн изложения, като например Milan Design Week, Munich Jewellery Design Week, Designblok, Vienna Design Week, Helsinki Design Week, Object Rotterdam, Joya.  

Almost

4th Armchair, 2018.

Фотография

Детайли

  • Фотограф: Васил Германов

Да не пропуснем и разнопосочните инициативи в сферата, открояващи се със силен социален ангажимент - от марката за бавна мода YOD на модния дизайнер Яна Дворецка, през предприемаческия колектив за детски клатушки произвеждащи енергия Playground Energy (с участието на Илиян Милинов) до бижутата на Цеца Георгиева, изцяло създадени от семена и растения.  

В обобщение можем да кажем, че напредъкът в сферата на дизайна у нас e осезаем на всички нива. Все повече дизайнери работят активно в това поле, някои в колектив, други самостоятелно в България или извън граница и резултатите са налице. Все пак обаче това са само малки стъпки в правилната посока, направени най-вече „на мускули“, с частни инвестиции и със спорадична подкрепа от страна на институциите, държавата и бизнеса.   Явно нужно е още време, за да се превърне дизайнът в приоритет, а ролята и значението му да бъдат осъзнати като начин за решаване на обществени проблеми, двигател на националната икономика и активна част от културния пейзаж на страната.   Междувременно нека продължаваме да крачим напред - с малки, но стабилни крачки.   

Библиография  

  • Анонимният известен, Магдалина Станчева, Пловдив, 2011  
  • Българската нова вълна, София, 2012  
  • Българско изкуство. 120 години. Дизайн, София, 2016  
  • Българско изкуство. 120 години. Приложно. Декоративно. Монументално, София, 2014 
  • Графичен дизайн, Бойка Доневска, Георги Янков, Ненко Атанасов // Българско изкуство. 120 години. Дизайн, София, 2016  
  • Дизайнът в институционалната система от края на 40-те до средата на 70-те години на ХХ век, Иван Еленков // Българско изкуство. 120 години. Дизайн, София, 2016   Керамика, Вилолета Василчина // Българско изкуство. 120 години. Приложно. Декоративно. Монументално, София, 2014  
  • Мелба - динамичен онлайн архив, Студио Комплект, 2017   От приложни изкуства към дизайн, Виолета Василчина // Българско изкуство. 120 години. Дизайн, София, 2016   Финфилм, Йоана Павлова // Българската нова вълна, София, 2012  
  • Visual Cut България, Андреан Нешев, Пловдив, 2008