Графити и стрийт арт като средство за социална комуникация

от Ина Валентинова

В началото на 90-те след промяната на политическия режим в България, младите хора, в търсене на една нова субкултурна идентичност, започват да пресъздават в локален контекст явления като стрийт арт, графити, хип-хоп, пънк и скейт. Забелязват тези контракултури с общ корен като феномени в чуждестранни филми, книги, публикации и музика от Запада. Първите „издраскани“ стени се появяват на места където се събират именно такива маргинални групи. Така тийновете започват, освен да карат скейт и да слушат нова музика, да се изразяват по начин, който категорично заявява позициите им в света, в който живеем.            

Непродуктивен е спорът кой първи започва графити движението, защото потребността човек да се изразява оставяйки пиктограмен знак в публична среда можем да наблюдаваме още от праисторията. (Най-ранните рисунки върху стена открити по наши земи датират между 3000 и 1200 г. пр.н.е. и се намират в пещерата Магурата, област Видин. ) Вътрешните причини довели до създаването на тези рисунки са също толкова близки до мотивите, които подбуждат днешните графити артисти, които работят интуитивно и без да очакват нещо в замяна. Чрез тази визуалност се осъществява социална комуникация.         

Съвременното начало на графити културата свързваме и с трудно откриваемите аматьорски спрейове с непостоянно вътрешно напрежение, което при пръскане прави неравномерен контура на рисунката. По това време не съществуват бои специализирани за създаване на улично изкуство. За това и изследваме креативността чрез смисъла на художествената работа и многообразието на стиловете на различните автори, а не търсим първоначалото.   През 1989 г. Симон Варсано пише с черен спрей за обувки политическия лозунг “Тодор Берия Живков” и в последствие в нощта на 10-ти март същата година бива прострелян за това от милицията с няколко куршума в крака.  В годините непосредствено преди 1989 г. и след това се появяват графити със знака за анархия и хипи движението на различни места в столицата, особено в центъра по стените на  нотариата до паметника на Патриарх Евтимий, наричан още “Попа” или в квартали като Зона Б-5. 

Тогава забелязваме и индивидуални съвременни артисти, които навлизат в градска среда в хулиганския дух на тези графити като художниците от „Група XXL”, които пишат “Косьо, Хубен, Тушев” на централни места в София през 90-те години.[1] Графитът като възможност за комуникация е примамлив и за други художници от следващото поколение. Емблематичният надпис „Винаги някой някъде реже нещо с флекс“, който години наред се появява анонимно по стени в София се оказва авторство на Викенти Комитски, който разкрива това през 2009 г. на първата си самостоятелна изложба в галерия “Васка Емануилова”. [2]  

За тези автори, графитите са формат, в който могат да отправят послание в публичното пространство, докато други схващат графити арт като самостойно изкуство и целенасочено работят за развитието му като такова. Едни от първите имена*, които започват да експериментират с графити в България[3] са MAD в София, UGS crew в Пловдив, NASIMO и SCUM от LBC crew в Търговище, ESTEО и DILOM в Бургас и др.            

Някои артисти в България се занимават със стрийт арт и графити от вече двадесет години и имат изключително голям брой рисунки и надписи в публично пространство. Неслучайно съществува термина bombing, от англ. бомба - това е нелегален графит, който се случва много бързо, понякога за няколко секунди или минути и през нощта, за да не бъдат авторите забелязани, и не е много сложен като рисунка. Бомбингът не е елементарен начин на изразяване, защото прецизност в работата със спрей, направата на точни контури и бързи цветни петна на заден план, изискват отработена техничност. Една бомба “избухва” с ударна скорост и овладява пространството мигновено: „Основното важно при бомбенето е чувството и адреналина. Харесвам си място и действам. Първично е, нямаш ограничения. Бърз инструмент и директна медия е – веднага виждаш резултата.“- разказва ХРОМЕ. Артистът вижда един такъв художествен продукт като интуитивен начин на сътворение. Той е един от най-дейните автори, пише псевдонима си на кирилица и използва десетки различни шрифтове. Много от типографиите му са сайт-специфик, някои от тях заимстват елементи от социалистическото наследството и близкото минало, с фокус върху разчупена перспектива и мащаб. Също така е и един от първите автори, които започват да документират на лента какво се случва по улиците през 2000 г. и години по-късно издава в малък тираж арткнигата.

XROME

Графит на ХРОМЕ, 2012.

Графити

Детайли

  • Фотограф: Ина Иванова
  • Материал: спрей върху метал

  • Собственост на: Ина Иванова
  • Описание: личен архив на автора на статията
  • Препратки и връзки: https://terminal3.bg/xpome/

„София 9х13“, чието име идва именно от размера на снимките, които той събира. ХРОМЕ запазва във времето графити, които отдавна вече са покрити от други и сам разказва, че една от целите на това е да има обучителен ефект върху младите райтъри, ( от англ. writers - пишещи, а не драскащи) така че те да се съобразяват със средата. Като цяло за приемственост между авторите трудно може да се говори, по-скоро съществуват типове инициации. Това е свят със скрита йерархия и неписани правила и въпреки това сцената в България е така хаотична, че някои графити съществуват от днес за утре и биват кроснати (от англ. cross – пресичам, задрасквам) или унищожени от граждани или държавни институции. Автори като PORN (PXRN), споделят замисъла зад избирането на точно този псевдоним.

PXRN

Постери на PXRN, 2004.

Графити

Детайли

  • Материал: хартия върху стена

  • Собственост на: PXRN

PXRN

Графит на ПХРН, 2006.

Графити

Детайли

  • Материал: спрей

  • Собственост на: PXRN

„В началото на 2000 г. това беше най-адекватния начин да опишеш реалността в тотално объркания, мръсен, хаотичен, едновременно красив пост-комунистически български пейзаж.“ Подобно впечатление създава и тагът на ФАРС, чието име идва от една от архитектурните забележителности в родния му град, фарът на морската гара във Варна, но ако открием тага в определена ситуация в градската среда, той описва една реакция към ежедневието ни.

ФАРС

Графит на ФАРС, 2013.

Графити

Детайли

  • Фотограф: Ина Иванова
  • Материал: спрей

  • Собственост на: Ина Иванова
  • Описание: личен архив на автора на статията

различни автори

Общ план от Морска гара Варна, 2012.

Графити

Детайли

  • Фотограф: Ина Иванова

„Подбирам занемарени части от градска инфраструктура, неща които заслужават малко боя по тях. Общините не се грижат за външните, че и вътрешните си структури, нехаят, а във флаконите има силно лепило, което запечатва и е водоустойчиво.“ - споделя личната си кауза артистът KLOK. Неговата страст към съвременното изкуство в различните му форми и работата му в графични техники като литографията и сухата игла се разкрива в отношението му към наратива, който често смесва политически и фолклорни мотиви и детайла, когато рисува върху стена.            

Други автори като NASIMO споделят, че също се съобразят „с околните сгради, с общото настроение, което витае, с преобладаващите цветове.“ В днешни дни той рисува легални стенописи и прави изложби с живопис и така има времето и концентрацията да работи детайлно и непрестанно да се развива в технически план.

NASIMO

Работен процес на NASIMO, 2013.

Графити

Детайли

  • Фотограф: Ина Иванова
  • Материал: спрей върху стена

  • Собственост на: Ина Иванова
  • Описание: личен архив на автора на статията
  • Препратки и връзки: www.nasimo.org
       

Така, много по-дълго търси емоционалността в материята и тялото като я обвързва с духовното развитие на човек, „работата ми често е свързана с общочовешките ценности и душата като тази част от нас, която всеки има и носи в това тяло.“ NASIMO също работи и в сферата на самиздат и създава публикациите „Napalm Graffix“ от 2007 г. и „A graffiti of cats“ от 2015 г. Друг интересен самиздат е също и книгата на ПОР „Ferret, пор или поразия: Моите неща и графити сцената в България от 2001 до 2016 г.“     

NASIMO

Графит на NASIMO, 2013.

Графити

Детайли

  • Фотограф: Ина Иванова
  • Материал: спрей върху стена

  • Собственост на: Ина Иванова
  • Описание: личен архив

В днешни дни някои графити артисти като NASIMO, BOZKO, PORN и други правят и изложби в галерии, но също така лесно пресъздават идеите си и на улицата, “единственото ограничение при едно платно е размерът“ казва NASIMO. В техните платна и скулптури, както в случая на PORN, разглеждаме един силно фигуративен свят, малко мрачен, силно критичен към политическите системи и търсещ утопичното.            

Не всички автори работят само индивидуално, някои от тях сформират крюта (от англ. crew – екип, сдружение). „Работата в екип води до повече и по-сложни проблеми, отколкото можеш сам да си създадеш. Идеите се обогатяват и разрастват.“ - споделят RAGS - едно от най-цветните съвременни крюта. RAGS работят и нелегални и легални стени. Това се случва при много от авторите, когато станат професионални художници, имат нужда от повече време, за да наслагват различни идеи в стенописите си: „Има два типа рисуване на улицата. Нелегално, бързо, което трябва да бъде добре обмислено предварително и легално, при което разполагаш с достатъчно време и предварително разработен проект. Най-често в нашия случай, когато правим нещо, ние не сме предвидили крайния резултат.” Стенописите на RAGS се открояват с наситени и ярки живописни гами образуващи множество преплетени мотиви, фигуративни, абстрактни и природни.            

Друго популярно крю са DESTRUCTIVE CREATION с тяхното мото „Да го беше направил ти“, което видимо се стреми да активизира художествената среда и случайната публика на улицата. Артистите станаха известни в цял свят с провокацията си с изрисуването на паметника на Съветската армия в София където войниците бяха превърнати в популярни художествени образи, а съветската символика бе подменена с фигури от консуматорската култура. Надписът под монумента гласеше „В крак с времето“. След което групата продължи да прави подобни намеси върху паметници, които бяха дълго обсъждани. Мненията по темата са противоречиви, колективът беше и една от причините да стане диалог на тема стрийт арт в България. Проектите им в днешни дни включват преобразяването и ремонтирането на обекти от градска среда като пейки, тръби, спирки, табла и др. С подобни акции се занимават и сдружение TRANSFORMATORI, които обмислят и се съобразяват с архитектурните забележителности и също ги облагородяват. Тези колективи в днешни дни имат главно легални акции. Въпреки това графити културата е видимо част от стила им. По въпроса за легалните и нелегалните рисунки, повечето автори споделят, че графитите са нелегални рисунки, които съществуват само и единствено на улицата, докато тези които са легални са съвременна стенопис. Други казват, че графити е художествен процес, който може да се изразява върху легални и нелегални стени. Като, когато авторите работят върху легални стени имат много повече време да направят нещо с разработени детайли, докато нелегалните „парчета“ (от англ. pieces) са интуитивни и при тях е най-вече важно чувството и териториалността. При „легалките“ все пак има естетически търсения, които ги приближават до думата стенопис – muralism. Повечето активни райтъри практикуват и двете.            

В едни от най-продуктивните крюта има и силно женско присъствие - MOUSE. Тя е самостоятелен артист, но е част от FAMOU (крю с  участието на Алекси Иванов) и от SUNSHINERS (с Nikkawhy).

МАУС

Стрийт арт на МАУС, 2018.

Графити

Детайли

  • Материал: спрей и боя

  • Собственост на: МАУС

Това са крюта с изключително разпознаващи се и цветни характери (от англ. characters – в графити света се използва да се обяснят фигуративни персонажи) и едни от малкото, които работят по интуиция, но предварително обмислят проекта и винаги го съобразяват със средата, включвайки вече присъстващи обекти. Характерите им изглеждат магически, хумористични, малко плашещи и доста необичайни и могат да бъдат забелязани да надничат от фасади и електрически табла из цялата страна, най-вече във Варна, Велико Търново и София. Артисти като MOUSE, Алекси Иванов и Николай Божинов създадоха един изключително интересен феномен в графити и стрийт арт средите. Те изнесоха на улиците идеята си за това как една съвременна галерия функционира. В началото на графити културата понятието graffiti gallery се свързва със занемарени и изоставени сгради и постройки, които са целите изписани и изрисувани отвътре и често тези локации артистите използват, за да се учат на нови стилове на рисуване, на типографии и да обменят идеи. “За разлика от галерията в общия ѝ смисъл, при нелегалните такива няма галерист, куратор, не си избираш публиката, не си и собственик на работата си, не знаеш колко дълго тя ще съществува и съдбата ѝ.“ - споделя Алекси. Тези две крюта, обаче са толкова активни, че изоставените сгради се напълниха и рисунките им, започнаха да разчупват градската среда, да търсят начин да бъдат споделени и публични и плъзнаха по централните улици на големите градове. Така и създадоха един паралелен магически свят, в който персонажите им си комуникират помежду си, а и с минувачите по улиците. Пример за графити галерия се превърна и квартала Капана в Пловдив, където действат активни местни артисти като STERN и Йордан Терзийски, а и работи на NASIMO, Алекси, MOUSE и 140ideas.   

МАУС

Работен процес на МАУС, 2018.

Живопис

Детайли

  • Материал: боя

  • Собственост на: МАУС
  

Алекси Иванов и Ина Валентинова

Стрийт арт на Алекси Иванов и Ина Валентинова, 2016.

Стрийт Арт

Детайли

  • Фотограф: Ина Иванова
  • Материал: спрей и боя върху стена

  • Собственост на: Ина Иванова
    

Алекси, Ина, Точка и Лазо

Стрийт арт на Алекси, Ина, Точка и Лазо, 2018.

Стрийт Арт

Детайли

  • Фотограф: Ина Иванова
  • Материал: спрей и боя върху стена

Алекси Иванов е автор, който интегрира в работата си обекти от градската среда и персонажите му взаимодействат с обемни предмети, така и той първи започна авторския си проект с изрисуване на уличните електрически табла. Електрическите табла първо бяха забелязани от други автори и бяха възприети като художествени обекти, а по-късно и се организираха общински проекти за масово претворяване на тези неугледни иначе съоръжения.            

Други съвременни артисти също създават визуално интересни характери като ползват похвати от графити културата като шаблоните (stencils) и стикерите и създават открояващи се поп арт светове като космическия колорит на Кокимото и Ясен Згуровски.            

Докато самите автори са насочени позитивно и освободено към възприемащите ги -  неслучайно работят на улицата - то самата публика понякога има съвсем полярно отношение. Почти никой не е критически настроен към грозния кичозен графичен дизайн на реклами и плакати, които заливат улиците предизвиквайки ужасяващ визуален шум, но щом се споменат графити всички са смутени. Тук идва въпросът, дали не липсват основни естетически възприятия и културна информираност спрямо подобни съвременни субкултурни течения. Или защо у нас не съществуват ситуации, в които графити авторите са оценени и в нелегалните си жестове, като например фразата често чувана в Западна Европа „they caught us and let us finish“ или „хванаха ни, но ни оставиха да продължим“. Няколко сдружения в България работят, за да отстранят този проблем и да покажат на публиката, че графитите могат да са нещо красиво създавайки фетивали и реновирайки калкани, фасади, училища и т.н. Има фестивали с комерсиална цел и с цел реклама, но и такива които се опитват да възпитават широката публика в потенциални ценители. Различни са подходите, когато се въвежда зрителната култура в галерия или на улицата. Фестивалите са един от начините да се обхване по-широка публика, която да схване цялостния контекст: защо графитите са изкуство, а не само вандализъм, въпреки че реално са и двете. Стенописи от най-големия по мащаб графити фест в България все още могат да се разгледат на вълнолома във Варна, организиран от Младежка фондация Аморфа. Аморфа винаги са се стремили да работят с професионални и съвсем млади автори и като цяло хора на различни възрасти и нива спрямо възприемането на изкуство, а и да правят общи събития като графити демонстрации, лекции, дискусии, работилници и традиционното рисуване на стени, фасади и големи по мащаб работи, които за някои автори са първи шанс да се докажат на такъв формат. Тяхна цел е не само да променят общото възприятие на публиката за графити културата, а и да запознаят различни професионални гилдии с тази тема. Проектът им „Архиграф“ включва архитекти и графити артисти с идеята те да създадат една визия за предварително обмислен градски план и графити замислени едновременно с оглед на архитектурната визия на сградата и интегрирани в нея. Професионалните графити артисти притежават достатъчно умения, за да правят не само нелегални стени, а и в определен етап от работата си да работят с повече видимост и по-голяма публика. Аморфа са и първият екип, който започна да обвързва графити и стрийт арт проекти с определени каузи, било то екологични, културни и др. Съществуват и други фестивали, които се опитват да предлагат решения на проблеми в градската среда, като например изданията на „Urban Creatures” и фестивалът „We all write” организиран от крюто 140ideas, “Goloka Fest” и др.            

Един прекрасен формат, който обобщава цялата графити сцена в България е първото списание за графити и стрийт арт на Балканите „Balcans magazine”, което включва артисти от цял свят, представя десетки нови стени във всеки брой и записва интервюта с ключови автори от графити и стрийт арт света.     

различни автори

Разтвор на списание за графити и стрийт арт "Балканите", 2012.

Графити

Детайли

       

Въпреки че много от случайната публика на улицата не прави разлика между тийндрасканица и творчеството на професионален художник, графити или стрийт арт артист, можем да проследим работата на много автори, организации и фестивали, които се опитват трайно да се изразяват чрез непринудеността на този художествен език, а и да го включват като предварително обмислена визия за част от съвременната градска архитектура. В живите и развити части на големите градове в страната можем да се срещнем с разнообразни стилове и идеи, от различни артисти, които споделят личното си отношение към средата и насочват фокуса ни върху специфични обекти и социални проблеми в публичното пространство.            

[1] Руенов, Руен., Kosyo, Houben, Tushev, в. “Култура”, 17 декември 2010

[2] Куюмджиева, Светлана., Човекът с флекса, в. “Култура”, 20 март 2009

[3] Почти всички автори в статията ще бъдат споменати с псевдоними, а не истинските си имена.

Ина Валентинова и Вълко Чобанов

Стрийт арт на Ина Валентинова и Вълко Чобанов, 2015.

Стрийт Арт

Детайли

  • Материал: боя върху стена

  • Собственост на: Ина Иванова

Кремена Цанкова

Работен процес на Кремена Цанкова, 2013.

Графити

Детайли

  • Фотограф: Ина Иванова
  • Материал: боя

  • Собственост на: Ина Иванова
  • Описание: личен архив на автора на статията

БИЛКО

Графит на БИЛКО, 2013.

Графити

Детайли

  • Фотограф: Ина Иванова
  • Материал: спрей върху стена

NOKA

Графит на NOKA, 2017.

Графити

Детайли

  • Фотограф: Ина Иванова
  • Материал: спрей върху стена

Нитро и Окис

Графити на НИТРО и ОКИС, 2011.

Графити

Детайли

  • Материал: спрей върху стена

  • Собственост на: Нитро